5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 349

[населено място], 15.06.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на втори март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: А. Б.

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1302 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „АЛЕГРА ДЕВЕЛОПМЕНТ“ ООД срещу решение № 10204/01.03.2021 г. по в. т. д. № 832/2018 г. на Апелативен съд С., с което е потвърдено решение № 1064/22.06.2015 г. по т. д. № 2999/2013 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от „ПОРТАЛ“ ЕООД срещу „МУСАЛА ИВ“ ЕООД и „АЛЕГРА ДЕВЕЛОПМЕНТ“ ООД иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на апорт в капитала на дружеството касатор.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон – чл. 135 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила поради необсъждане на прието по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулира се въпрос, който според касатора е включен в предмета на делото и е обусловил мотивите на въззивната инстанция, а именно : „Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на спора?“

От касатора се сочи, че въззивният съд е дал разрешение на поставения въпрос в отклонение от практика на ВКС, обективирана в решение № 310/2014 г. по гр. д. № 795/2014 г., решение № 36/2014 г. по т. д. № 2366/2013 г., както и в ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.

При изложените доводи от касатора се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявеният от „ПОРТАЛ“ ЕООД иск бъде отхвърлен.

Ответникът по касация „ПОРТАЛ“ ЕООД оспорва жалбата с твърдения за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Излага съображения за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допускано до касационен контрол. Заявява становище, че при първото разглеждане на делото съставът на касационната инстанция е посочил, че увреждащата сделка е правилно установена от предходните инстанции. Съгласно съдебната практика /напр. решение № 83/2013 г. по гр. д. № 799/2012 г. на ГК, II ГО/ при новото разглеждане на делото след връщането му от ВКС споровете относно правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират. Поради това при повторното произнасяне въззивният съд действа само в рамките, очертани от касационното решение. В противен случай решението му би било недопустимо.

Синдикът на „МУСАЛА ИВ“ /н./ и самото дружество не заявяват становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Атакуваното решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК след отмяна на предходно решение на Апелативен съд С. и връщане на делото от ВКС за ново произнасяне.

В отменителното касационно решение по т. д. № 2530/2016 г. е счетено за правилно прието от въззивния съд, че извършеният от „МУСАЛА ИВ“ ЕООД апорт в капитала на „АЛЕГРА ДЕВЕЛОПМЕНТ“ ООД представлява увреждаща спрямо ищеца сделка. С оглед формирания извод за неправилна преценка на фактическия състав по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, са дадени указания на въззивния съд да съобрази, че е налице порок на извършения по реда на чл. 146 ГПК доклад и да отстрани допуснатото процесуално нарушение като даде на страните възможност да изразят становище и да ангажират доказателства, както и да укаже на ищеца, че негова е тежестта да установи знание за увреждане от страна на управляващия орган на дружеството приобретател на апортираното имущество.

За да постанови решението си, новият състав на въззивния съд, в изпълнение указанията на ВКС, е изследвал въпроса за наличие на знание за увреждане от страна на управляващия орган на „АЛЕГРА ДЕВЕЛОПМЕНТ“ ООД. В тази връзка е извършил служебна справка по реда на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ и е установил, че към датата на вземане на решение за извършване на апорта и вписване на същия в търговския регистър съдружници в „МУСАЛА ИВ“ ЕООД са били „Е. Е. С. ООД, представлявано от С. Б. С.-В., И. Л. В. и „Силкопи“ ЕООД, представлявано от И. Л. В., който е бил съдружник и в „АЛЕГРА ДЕВЕЛОПМЕНТ“ ООД заедно със С. Б. С. –В., последната и управител на това дружество. С оглед на сочените обстоятелства въззивният съд е счел, че двете дружества са свързани лица по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ, поради което е направил извод за наличие на увреждане и знание затова увреждане у приобретателя по сделката /апорт в капитала на „АЛЕГРА ДЕВЕЛОПМЕНТ“ ООД/. По-нататък в мотивите е посочил, че е без значение за изхода на спора заключението на вещото лице, изследвало имущественото състояние на „МУСАЛА ИВ“ ООД към 2010 г.

Не са налице твърдените от касатора основания за директен и факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение.

Не е мотивирано от касатора основанието по чл. 280, ал. 2, пр. III ГПК, а то е само декларативно посочено. Доводите в изложението се отнасят до правилността на изводите, които въззивният съд е обективирал в мотивите на решението си. При проверка настоящият състав не констатира пороци на решението, произтичащи от приложение на закона в противоположен смисъл, приложение на правна норма, която не е част от обективното право, драстично нарушаване правилата на формалната логика или на основополагащи за производството процесуални правила.

Въпросът, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, кореспондира с оплакванията в касационната жалба за необсъждане на всички доказателства, поради което и достигане до неправилен извод за наличие на увреждане по отношение на ищцовото дружество. Касаторът счита, че в случай, че въззивният съд беше обсъдил заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, би достигнал до различен от извода за причинено на кредитора увреждане с извършване на апорта.

С оглед предопределения от отменителното решение обхват на повторното въззивно производство и формираните в обжалвания акт решаващи правни изводи, формулираният от касатора въпрос не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснени в ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отговор на въпроса налице ли е увреждаща сделка е даден от предходния състав на ВКС без да е обсъждано заключението на приетата в хода на исковото производство съдебно-икономическата експертиза, а въззивният състав не се е отклонил от неговите указанията по приложение на материалния и процесуален закон. Поради тази причина въпросът се явява хипотетично зададен и целящ пререшаване на спора поради несъгласие на касатора с изводите на въззивната инстанция, а не това е предметът на производството по чл. 288 ГПК. Отделно от това, поставеният въпрос на практика залага нарушаване на процесуалното правило, регламентирано в чл. 294, ал. 1 ГПК, целейки формиране на различен от извода, посочен в решението на ВКС, че е налице увреждаща сделка. При извод за липса на общия селективен критерий безпредметно се явява обсъждането на допълнителния такъв, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При изложеното се налага извод, че атакуваното въззивно решение не следва да бъде селектирано за осъществяване на проверка относно неговата законосъобразност.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10204/01.03.2021 г. по в. т. д. № 832/2018 г. на Апелативен съд С.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.