Р Е Ш Е Н И Е

№ 680

София, 11.11. 2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря Д. А.

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 709 /2025 г.:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 2704 /28.05.2025 г. по касационна жалба на П. С. Х. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 344 /26.11.2024 г. по в. гр. д. № 422 /2024 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 510 /11.06.2024 г. по гр. д. № 4789 /2023 г. на Сливенския районен съд в частите относно предоставянето на упражняването на родителските права след развод, определянето на местоживеенето на децата, определянето на режим на лични контакти и издръжката на децата и вместо това въззивният съд е предоставил на майката С. Е. Е.- Х. упражняването на родителските права спрямо двете малолетни деца на страните - С. П. Х. и Б. П. Х., определил е местоживеенето на децата при майката, определил е режим на лични контакти на децата с бащата П. С. Х. и е осъдил бащата да заплаща на малолетните си деца чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 350 лв. за детето С. и 300 лв. за детето Б..

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на неговата очевидна неправилност, на която касационният жалбоподател се позовава във връзка с довода, че въззивният съд не е отразил в решението си нито ред от думите на изслушаното и в двете съдебни инстанции дете С. и не е съпоставил казаното от детето с останалия събран доказателствен материал и така всъщност е нарушил задълженията си, предвидени в разпоредбите на чл.59, ал.6 СК и чл.15, ал.1 от ЗЗакр.Д, въпреки задължението си да следи служебно за защита на интересите на децата, предвидено в правилото на чл.59, ал.4 СК.

Позоваването и доводът имат значение, тъй като Семейният кодекс (както и отменените Семейни кодекси), ППВС № 1 /12.11.1974 г. и последователната съдебна практика изискват от съда да извърши максимално точна преценка за интересите на децата при решаване въпроса относно упражняването на родителските права, след като изясни действителните отношения между родителите и децата.

Ответникът по касационната жалба С. Е. Е. - Х. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. По същество пледира за правилността на въззивното решение и иска то да бъде оставено в сила.

За мотивите на въззивния съд:

Очертал е съдържанието на въззивната жалба на С. Е.- Х. и на отговора на П. Х..

Обсъдил е какви факти се установяват от събраните пред въззивната инстанция доказателства.

Посочил е какво се установява от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

Посочил е какво приема за установено от показанията на посочения от майката свидетел Г. С. за отношенията между майката и децата.

Посочил е, че е провел изслушване на двамата родители и на детето С. П. Х., навършила към момента 13 годишна възраст в присъствието на социалния работник С. Г. К. и е отразил становището на социалния работник.

Не е отразил съдържанието на казаното от детето С..

След това въззивният съд е очертал предмета на спора: Предмет на въззивното производство са въпросите, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на двете малолетни деца С. и Б., както и ползването на семейното жилище след развода между П. С. Х. и С. Е. Е.- Х..

Позовал се е на разпоредбата на чл.59, ал.4, на пар.1, т.5 от ДР на ЗЗакр.Д и на приетото с ППВС 1/1974 г. за интереса на децата.

Приел е за безспорно, че от момента на раждането на всяко едно от децата, до момента на фактическата раздяла грижи за отглеждането и възпитанието им са полагали и двамата родители.

След раздялата на родителите децата са отглеждани от бащата, вече повече от две години, като причината за това са делата за домашно насилие, водени срещу майката, при които същата е отстранена от семейното жилище. Следва да се посочи, че приетият акт за домашно насилие е бил насочен против П. Х., а децата са били неволни свидетели на този акт.

Въззивният съд е съобразил условията на живот при двамата родители, които са безспорно подходящи и при двамата. Приел е, че подходящи условия за отглеждането на децата са създадени в домовете и на двамата родители. Бащата продължава да живее заедно с децата в семейното жилище в [населено място], докато майката се е установила да живее в [населено място], където е създала добри условия за отглеждане на децата.

По отношение на чисто финансовите възможности, по делото са установени такива и по отношение на двамата родители. Двамата родители работят като лекари по дентална медицина. Имат изградени практики. Имат добри доходи, позволяващи им да задоволяват материалните потребности на децата.

Освен материалните условия, които безспорно са от значение, по-важно и основно за решаване на основния въпрос за упражняване на родителските права, е родителският капацитет на родителите, възможностите им във връзка с възпитанието на децата и емоционалната връзка с тях.

Следва да се отбележи и установеният факт, че и двамата родители могат да разчитат на подкрепата на своите родители /ответницата на своята майка/ и роднини от разширения семеен кръг при отглеждането на децата.

В социалното обкръжение и на двамата родители въззивният съд не е установил отрицателни, неблагоприятно въздействащи върху децата фактори. Средата и при двамата родители е здрава социална среда, въздействаща благотворно за развитието и поведението на децата.

Безспорно, желание за отглеждането и възпитанието на децата са заявили категорично и безрезервно и двамата родители. Двамата са всеотдайни, любящи и отговорни родители, които правят възможното да направляват добре децата в живота им, да им дават положителен пример и да им внушават правилни постъпки. Не се установиха обстоятелства, които да създават отрицателен нравствен облик на нито един от двамата родители. Двамата родители, видно от заключението на първата комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза притежават родителски способности компетентно, правилно и ефективно да се грижат за децата. Към момента, нито един от родителите не страда от заболяване, което да засяга психиката и поведението им. Следва да се посочи, че реактивната депресия, от която е страдала майката, е излекувана напълно, като краят на м. юни 2022 г. е краят на депресивния период и лицето е напълно оздравяло /аргумент от заключение на съдебно-психологичната експертиза/.

От заключението на Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза въззивният съд е установил, че двамата родители имат различни родителски стилове, напълно различни, като дори са в крайностите на родителските стилове. Майката е тази, която поставя ясни граници и е по-директна в своите забележки, представлява по-авторитарен стил на възпитание. Този подход може да осигури на децата яснота и структура, но също така и да ограничи тяхната емоционална изразителност, ако не се балансира с достатъчно емоционална подкрепа. Родителския стил на бащата е по - позволяващ, който подход може да насърчи емоционалното изразяване на децата, но може да доведе до липса на ясни граници и структура, което е от съществено значение за тяхното развитие.

Въззивният съд е взел предвид възрастта и пола на двете деца, като е преценил, че връзката майка-дете е изключително необходима и благоприятства физическото и психическото състояние на децата, още повече, че те са момичета, едното от които е в пубертетно развитие. Въззивният съд е взел предвид наличието и по-скоро външно изразяваната от страна на детето С., известна емоционална отдалеченост, психическата преграда между майката и по-голямото момиче, но е счел, че за преодоляване на същата най-добре би било родителските права да се предоставят на майката.

Въззивният съд е приел, че следва да отбележи, че при изслушването на детето С. се установи наличие на родителско отчуждение и проява на силна лоялност на детето спрямо отглеждащия го родител - бащата /аргумент от заключението на социалния работник К. от изслушването на детето в с. з. пред въззивната инстанция/. Вещите лица също са установили безспорни прояви на синдром на родителско отчуждение и при двете деца, като при Б. е в лека форма, а при С. е с умерена тежест. Отчужденият родител е майката, а отчуждаващия - бащата, както и въздействие в тази насока от страна на неговата майка. От друга страна отношението на С. спрямо бащата е изцяло позитивно. Тя е много привързана към бащата, което безспорно се установява и от изслушването на детето пред въззивната инстанция. При наличие на родителско отчуждение, указанията, дадени със задължителното постановление № 1/1974 г. на пленума на ВС, са предоставяне на родителските права на отчуждения родител, с цел да се преодолее своевременно това изключително неблагоприятно за децата положение. Още повече, че отчужденият родител е майка и то на две момичета, едно от които е в пубертетна възраст, с всички особености и потребности.

Въззивният съд е взел предвид и категоричното становище на вещите лица, че с оглед личностовите и характеристични особености на бащата е незначителна вероятността за ограничаване на поведението, насочено към родителско отчуждение от негова страна и от страна на неговото разширено семейство. Следователно, при предоставяне упражняването на родителските права на бащата, то родителското отчуждение, което е налице в момента спрямо майката, няма да се преодолее, а напротив - би се задълбочило, с всичките си негативни последици спрямо двете деца. Въззивният съд е взел предвид и посоченото от вещите лица в заключението им пред първоинстанционния съд, че бащата има дефицит в родителския капацитет, отнасящ се до неумението и нежеланието да поддържа уважителна комуникация в името на децата, липса на родителско сътрудничество. От друга страна изразеното становище при изслушването на вещите лица, че има вероятност майката да започне да отчуждава децата, в случай че родителските права се предоставят на нея е само теоретична вероятност, а не действия, които задължително ще възникнат и при всички случаи такова поведение на майката всъщност ще е резултат единствено и само като реакция на поведението на бащата. Следователно, всичко зависи от поведението на бащата и как той би реагирал на ситуацията.

Въззивният съд е отчел безспорно и заявеното от вещите лица, че всяка една промяна в условията и начина на живот на децата ще доведе до повишаване на тяхната тревожност и временно повишаване на стреса, който обаче не е патологична проява. Това ще се случи в рамките на възможната адаптация. Стресът е само временна проява, като постепенно ще бъде преодолян.

От събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства се установява, че по време на пребиваването на децата при майката, същите са спокойни, не са тревожни, притеснени, стресирани. Напротив, общуват спокойно с майката, правят заедно много и различни неща, забавляват се.

Въззивният съд е приел и че следва да се обърне внимание и на установеното по отношение на малкото дете Б. - нейното силно желание да е постоянно с майка си, да играе и общува с нея, да я прегръща, т. е. да е с нея в пълния смисъл на думата. Това е естествена потребност на детето, от която през последните повече от две години, то е лишено или поне силно ограничено. Интереса на Б. безспорно е да общува, контактува и живее с майка си, от която на този и на следващия етап от развитието си ще има особено силна нужда. Въззивният съд е приел, че голямото дете С. също изпитва необходимост от общуване с майка си, макар и да не го показва открито от страх да не накърни и дори изгуби баща си /силна лоялност/.

Въззивният съд е посочил, че е абсолютно неподходящо разделянето на двете деца и предоставяне по отношение на всяко едно от тях упражняването на родителските права на различен родител. Отделното живеене на децата е допустимо само поради важни причини, каквито в случая не се установиха. Отношенията между двете деца са много добри. Те са привързани една спрямо друга, търсят се, искат да са заедно, имат изключително силна емоционална привързаност помежду си.

Въззивният съд е приел, че изложените факти, съотнесени към конкретните нужди и потребности на децата, водят до извода, че на този етап от физическото, духовно и емоционално развитие на децата, с оглед техните потребности и възможностите на родителя да ги задоволи, по-пригодният родител да упражнява родителските права спрямо двете деца е майката.

С оглед изложеното, въззивният съд е намерил, че най-подходящо и в изключителен интерес на децата е упражняването на родителските права да се предостави на майката, която притежава безспорно необходимия родителски капацитет и неимоверно желание за това, съпроводено с разбирането за продължаване работата по психологическото и емоционално преодоляване на травмите у децата, натрупани по време на бракоразводния процес и усилията за поддържане на контакти с бащата и неговото разширено семейство.

Местоживеенето на децата следва да бъде определено при майката, с оглед решаването на въпроса за родителските права.

Въззивният съд е изложил мотиви за режима на лични отношения на бащата с децата и относно издръжката, която следва да бъде определена на децата.

По основателността на касационната жалба:

По проверката дали въззивното решение е очевидно неправилно:

Както беше посочено по-горе, въззивният съд е изложил свои фактически и свои правни изводи.

В изложението на фактическите си изводи въззивният съд е посочил, че е провел изслушване на двамата родители и на детето С. П. Х., навършила към момента 13 годишна възраст в присъствието на социалния работник С. Г. К. и е отразил становището на социалния работник.

Не е отразил съдържанието на казаното от детето С..

В изложението на правните си изводи при обсъждане на изслушването на детето С. въззивният съд е приел следното:

Взел е предвид наличието и по-скоро външно изразяваната от страна на детето С., известна емоционална отдалеченост, психическата преграда между майката и по-голямото момиче, но е счел, че за преодоляване на същата най-добре би било родителските права да се предоставят на майката.

Приел е, че следва да отбележи, че при изслушването на детето С. се е установило наличие на родителско отчуждение и проява на силна лоялност на детето спрямо отглеждащия го родител - бащата /арг. заключението на социалния работник К. от изслушването на детето в с. з. пред въззивната инстанция/.

Приел е, че голямото дете С. също изпитва необходимост от общуване с майка си, макар и да не го показва открито от страх да не накърни и дори изгуби баща си /силна лоялност/.

Приел е, че отношението на С. спрямо бащата е изцяло позитивно. Тя е много привързана към бащата, което безспорно се установява и от изслушването на детето пред настоящата (въззивната) инстанция

Настоящият съдебен състав намира за основателен довода на П. Х., че видно от мотивите на решението му, въззивният съд не е отразил в решението си нито ред от думите на изслушаното три пъти и в двете съдебни инстанции дете и не е съпоставил казаното от детето с останалия събран доказателствен материал. И че така, въпреки, че детето е изслушано, всъщност въззивният съд е нарушил задълженията си, предвидени в разпоредбите на чл.59, ал.6 СК и чл.15, ал.1 от ЗЗакр.Д, което има за последица и нарушение на задължението му да следи служебно за защита на интересите на децата, предвидено в правилото на чл.59, ал.4 СК.

Поради това настоящият съдебен състав приема, че от самите мотиви на решението (от липсата на мотиви относно казаното от детето при изслушването) е видно, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения (необсъждането на казаното и поведението на детето при изслушването) и в резултат на това и необоснованост (изводите му – фактически и правни не са основани на възприетото от изслушването), които са видни от самите мотиви на решението, поради което следва да се приеме, че решението е очевидно неправилно.

По останалите доводи на касационния жалбоподател П. С. Х. за неправилност на въззивното решение:

П. С. Х. навежда множество доводи за неправилност на въззивното решение: Въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства, които имат значение при решаването на въпроса за упражняването на родителските права, не е съобразил всички критерии, предвидени в закона и съдебната практика, от които следва да се ръководи при решаването на въпроса на кой от родителите следва да се предостави упражняването н родителските права, които са намерили обобщен израз в ППВС 1/12.11.1974 г. Въпреки, че се е позовал на това постановление, е игнорирал голяма част от фактите, които са относими към възпитателните качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието им да отглеждат и възпитават децата си. При преценката на родителските качества на двамата съдът е приложил различен подход, като е неглижирал събраните доказателства, които не са в подкрепа на положителните качества на майката. Съдът не е съпоставил двамата родители по всеки един от критериите. Следват и конкретни доводи.

При обсъждане на останалите конкретни доводи за неправилност настоящият съдебен състав установи следното:

Детето С. е родено на 30.07.2011 г.

Тя е изслушана от първоинстанционния съд – РС – Н. З. по гр. д. № 746/2022 г. в открито съдебно заседание на 09.02.2023 г. (тогава на 11 г. и половина) (л.150 и сл. по гр. д. № 746/2022 г.).

Пред съда тя последователно обяснява как всеки един от родителите и се отнася към нея. Твърди, че грижите за нея и за малката и сестра Б. полага баща й. Той ги води и взима от училище и детска градина, той учи с нея. Бил малко скучен, защото искал тя да чете много. За майка си твърди, че не е я е искала, не и е помагала, казвала и е да се оправя сама, казвала, че отива до магазина и се бавела, вечер пиела бира и вино и ракия и започвала да крещи на нея и на Б., която треперела цялата и започвала да пищи. Когато майка и се ядосвала, я хващала, разтърсвала я и й викала, че е боклук и курва, че не я обича, че тя е проблемът. Казала и пред всичките и приятели на рождения и ден, че от малка се опитвала да я съсипе, че ако я нямало, всичко щяло да бъде наред. Сега (след като майка и не живее с тях) е по-добре, никой не й вика, не я обижда (следват обидни думи, които й е казвала майка й). Тя (майка й) говорела обидни думи за братовчедите и за съучениците и (посочени са). Забранила и да ходи на тенис. Удряла я и удряла Б.. Когато (С.) искала да я прегърне и казвала да не я занимава и я блъскала. Баща и постоянно се занимавал с нея (със С.) и сестра и едновременно, а майка и никога не се е занимавала нито с Б., нито с нея…. С. заявява, че иска да остане с баща си. Майка й и казвала, че не я обича повече, псувала я, казвала й, че е курва. Не искала при нея. Страх я било от нея (това е казано два пъти).

С. не нарича майка си майка или мама, а я нарича „тя“ и говори за майка си като за „нея“.

Детето С. е изслушана повторно от първоинстанционния съд РС – Сливен по гр. д. № 3789/2023 г. на Сливенския районен съд, на когото е било изпратено делото след отвод на всички съдии в РС - Н. З. в открито съдебно заседание на 07.03.2024 г. НЗРС (л.277 – 278), (тогава на 12 години и 7 месеца) пред когото също разказва за това как майка й я е обиждала, как се е държала грубо с нея и сестра й Б., как е имало моменти, когато ги е биела, как в продължение на години е употребявала алкохол, как е била баща й пред нея, как й е казвала, че я е срам, че има дъщеря като нея и по-добре да не се е раждала. Детето казва, че й няма доверие (на майка си), понеже я познава и т. н.

След изслушването на детето социалният работник С. Г. К. (от Сливен) излага становище, че според нея детето изразява собствено мнение, но тя не е запозната със случая.

Детето С. е изслушана за трети път и от въззивния съд в открито съдебно заседание на 23.10.2024 г. (тогава на 13 г. и почти 3 месеца) (л.86 и сл. по гр. д. № 422/2024 г.).

Тя започва изложението си с твърдението: Няма промяна от предното изслушване и сега. Твърди, че я е страх. Твърди и повтаря няколко пъти, че я е страх от „нея“, не иска да е така, но е така. Сестра и също я е страх и й го е казвала. Описва как майка й нарича с обидни думи баща и, баба й и дядо й. Обиждала ги през цялото време. обижда приятелите й и нея. Отказвала се от нея. На рождения и й ден и казвала, че я е срам да има дъщеря като нея. Сестра й се криела под дивана, когато тя идвала и пищяла. „Тя“ била баща и пред нея, влачела я на колене и коленете и били раздрани. Не знаела дали това няма да се повтори и какво я провокира. В протокола е отразено, че по време на изслушването детето С. се разплаква. Обяснява, че й е по-добре в Нова З. в жилището, където е живяла и живее. Моли съда да остане там. Следват още две страници впечатления на детето.

След изслушването на детето социалният работник С. Г. К. (от С.) излага становище, което започва с уговорката, че не е запозната в детайли, не е работила по случая. Работили са колегите й от Нова З.. Потвърждава, че е била на предишното изслушване на детето и че то и двата пъти се разстроило, когато говорело за майка си. Предполага, че назад във времето е имало някаква травма. Виждала, че госпожата полага някакво усилие, но не могла да каже в детайли.

От отразеното в протоколите от съдебните заседания на трите съдилища е видно, че казаното и поведението на детето са последователни и не се различават във времето от година и седем месеца.

Въззивният съдебен състав, който е изслушал за трети път детето и е възприел емоционалното му състояние, не е отразил нищо от впечатленията си за това в решението си, нито е обсъдил отразеното за предишните две изслушвания.

Мотивите на въззивния съд игнорират напълно казаното от детето и отразяват превратно казаното от социалния работник К., която не е запозната в детайли, не е работила по случая, но изразява впечатлението си, че детето се разстройва и предполага, че причината за това е преживяна от него в миналото травма и не може да каже нищо конкретно за поведението на майката и как се отразява то на детето.

Предвид съдържанието на казаното от детето и на начина, по който то се държи в съдебната зала (на отразеното му емоционално състояние), следва да се приеме, че необсъждането на изразеното от него (като изрази и емоционално отношение) представлява допуснато процесуално нарушение, което е довело до необоснованост на въззивното решение. Допуснатото процесуално нарушение и необоснованост са съществени, защото изслушването на децата е предвидено за защита на техните интереси.

Основателен е доводът на жалбоподателя, че резултатът в случая е същият, като при неизслушване на детето (въззивният съд го е изслушал, но не го е чул и това изслушване не го е провокирало да прочете протокола от изслушването му пред първоинстанционния съд и да обсъди казаното от детето и значението му за изхода от делото, или въпреки, че го е чел, също го е игнорира). Предвиденото в чл.59, ал.4 СК вр. чл.15, ал.1 и ал.2 ЗЗакрД задължение за съда да изслуша детето е предвидено във връзка със задължението на съда да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца. Основателно е твърдението, че процесуалното действие на съда има същите последици върху постановения резултат, както и ако съдът не беше изслушал детето.

Основателен е доводът на жалбоподателя, че изводите на въззивния съд за родителската компетентност на двамата родители не съответстват на казаното от детето С..

Както беше посочено, въззивният съд приема следното: Безспорно, желание за отглеждането и възпитанието на децата са заявили категорично и безрезервно и двамата родители. Двамата са всеотдайни, любящи и отговорни родители, които правят възможното да направляват добре децата в живота им, да им дават положителен пример и да им внушават правилни постъпки. Не се установиха обстоятелства, които да създават отрицателен нравствен облик на нито един от двамата родители. Двамата родители, видно от заключението на първата комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза притежават родителски способности компетентно, правилно и ефективно да се грижат за децата. Към момента, нито един от родителите не страда от заболяване, което да засяга психиката и поведението им.

Основателен е доводът, че въззивният съд не е съобразил заключението на психолога П. Г. по гр. д. № 746/2022 г. на РС – Н. З. (л.196 – 198), че е установил при детето С. психическо страдание: Детето описва достоверно картина на психосоматично страдание. Въпроси за майката инициират напрежение. Психичното състояние на обследваното дете С. се характеризира със завишена базисна тревожност, съчетана с белези на тревожно разстройство и депресивна компонента. Психичното състояние на обследваното дете се свежда до завишена болезнена тревожност, изразяваща се в дълбока несигурност и страх относно бъдещите действия на майката. Вещото лице описва конкретни белези на тревожно разстройство с депресивна компонента. Емоционалният свят на детето С. е бил трайно травмиран, възстановява се постепенно. Реакцията е насочена към майката. Разглежда я (майката) като източник на заплаха и детето не може да овладее емоциите си при мисълта за нея. Приема раздялата с родителите си с облекчение. Детето С. е било обект на системно психическо насилие с елементи на физическа заплаха от страна на майката. Страховете й се проектират и върху по-малката и сестра. Детето С. е извънредно привързана към бащата и се страхува да не го изгуби. Изключително привързана е към сестричката Б., към която си е вменила ролята на закрилник и всичко случващо се с по-малкото дете го приема като сключващо се със самата нея. Методите на участието на всеки един от родителите при отглеждането и възпитанието на детето са противоположни и взаимно изключващи се. Бащата е търпелив и обгрижващ, но строг и категоричен. Майката е гневна и непредсказуема, вечно негативно настроена и изпращаща противоречиви сигнали. … Психичното и емоционалното развитие на детето С. позволява правилно да възприема и възпроизвежда фактите от заобикалящата я действителност.

Вещото лице Г. е изслушан в няколко поредни съдебни заседания по гр. д. № 746/2022 г. на РС - НЗ, в които поддържа и защитава заключението си и пояснява в о. с.з. на 05.07.2023 г. (л.249, стр.2), че отношението на С. към майка и може да се определи с една дума – страх, много преди физическата раздяла на родителите.

Изводът на въззивният съд, че най-подходящо и в изключителен интерес на децата е упражняването на родителските права да се предостави на майката, която притежава безспорно необходимия родителски капацитет и неимоверно желание за това, противоречи на това необсъдено заключение. Въззивният съд не е посочил защо го е игнорирал.

Основателен е доводът, че въззивният съд е обсъдил свидетелските показания единствено на доведения от майката свидетел Г. С. (л.104), който твърди, че е возил майката и децата след раздялата (от Т. до Нова З. и обратно и при ваканционни пътувания) и описва впечатленията си от поведението на децата. Показанията на този свидетел са подробно възпроизведени. Но въззивният съд не е обсъдил показанията на десет разпитани от РС - Н. З. свидетели, между които има психотерапевт и клиничен психолог.

От изложеното дотук и без да бъдат обсъждани други доводи на жалбоподателя се установява, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, като не е обсъдил събрани по делото доказателства, които имат значение за правилността на въззивното решение, което е довело до необоснованост и като последица от това до неправилност на въззивното решение. Потвърждава се изложеният по-горе извод за очевидната неправилност на въззивното решение. Липсата на самостоятелни мотиви на въззивния съд е пречка да бъде проверена правилността на правните изводи на въззивния съд.

Поради изложеното дотук за неправилността на въззивното решение и съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293, ал.3 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да обсъди изразеното от детето С. пред съда при трите му изслушвания, както и всички събрани по делото доказателства, които имат значение за спора и да изложи самостоятелни мотиви, на които да основе решението си. Новото разглеждане следва да започне с призоваване на страните (родителите на децата) за открито съдебно заседание. Въззивният съд следва да съобрази и настъпилите след провеждане на устните състезания по в. гр. д. № 422/2024 г. на Сливенския окръжен съд нови обстоятелства, които имат значение за интереса на децата, за които съдът следи и служебно (съгласно приетото в т.1 и т.3 от ТР №1 /2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.).

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд съгласно разпоредбата на чл.294, ал.2 ГПК.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

РЕШИ :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 344 /26.11.2024 г. по в. гр. д. № 422 /2024 г. на Сливенския окръжен съд. Вместо това постановява:

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенския окръжен съд..

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.