ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 365
гр. София , 13.07.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3- ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
като разгледа докладваното от Васил Христакиев Частно касационно търговско дело № 20218003901437 по описа за 2021 година Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на третото лице – помагач „Мюзиам Хаус“ ЕООД срещу определение на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение негова молба за освобождаване от държавна такса поради липса на средства за заплащането й. Ищецът „УниКредит Булбанк“ АД оспорва жалбата.
Частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на юридически лица. С оглед търговското качество на жалбоподателя е изложил и съображения, че липсата на средства за заплащане на държавна такса разкрива състояние на неплатежоспособност, пораждащо задължението да се поиска откриване на производство по несъстоятелност съгласно чл. 626, ал. 1 ТЗ, както и че и евентуално настъпилата неплатежоспособност, дори и при открито производство по несъстоятелност, не е основание за освобождаване на неплатежоспособния търговец от държавна такса, освен в изрично предвидените в специалните норми на ТЗ във връзка с производството по несъстоятелност (чл. 620, ал. 5, чл. 649, ал. 6 и чл. 694, ал. 1 ТЗ). Определението в обжалваната част е правилно.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда, че такси и разноски по гражданското производство не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Посочената правна норма е относима само за физическите лица при отчитане на обстоятелствата по т. т. 1 – 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК, не може да се тълкува...