Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 11823 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по касационна жалба на О. Камара, гражданин на Гвинея, подадена чрез процесуалния му представител адвокат К. Г.. Жалбата е против решение №5961 от 18.10.2022г., постановено по адм. дело №7561/2022г. по описа на Административен съд София - град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, отмяна на обжалваното решение №6718 от 16.06.2022г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет и връщане преписката на последния за ново произнасяне, при спазване на материалния закон.

Ответникът – заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юриск.К. Х., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните отменителни основания на съдебният акт по чл.209, т.3 от АПК. Развива доводи, че първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по С обжалваното решение съдът в производство по чл.84, ал.3 (неправилно посочен отменения чл.87) във връзка с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на О. Камара, гражданин на Гвинея, срещу решение №6718 от 16.06.2022г. на заместник - председателя на ДАБ. С него на О. Камара е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт на заместник - председателя на ДАБ при МС е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл.146 от АПК. За да отхвърли жалбата на О. Камара, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведеното задължително интервю относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него. Съдът, анализирайки понятието "преследване" по чл.8, ал.4 от ЗУБ е развил съображения за това, че по отношение на жалбоподателя не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл.8, ал.1 от ЗУБ. А именно - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение. Затова съдът счел, че липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено - политическата обстановка в Гвинея към датата на постановяване на акта си приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл.9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут. Обжалваното решение е правилно.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема, че обжалваният съдебен акт е постановен при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, фактическите установявания правилно са подведени под приложимата разпоредба на закона.

Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от личен характер и не обосновават наличието на основанията по чл.8 от ЗУБ.

Видно от интервюто на 21.09.2021г. чужденецът е заявил, че напуснал легално Гвинея, със самолет. В Р. Т. имал виза, като останал там две седмици, след което преминал нелегално в Р. Г. където останал около година. В Р. Б. пристигнал по програма за релокация. Първоначално искал да замине за Франция, но от свои приятели там разбрал, че в България има звукозаписни студиа, което било добре за неговата дейност като музикален изпълнител. Като причина за напускане на страната си на произход заявил, че е заради проблеми с музиката, която изпълнявал, въпреки че неговите песни, който били в стил - денсхол и рап, били адресирани към младите хора и били помирителни песни. В края на 2019г. бил заловен за седмица от полицията, заради песните които пеел. Бил освободен със съдействието на своите роднини, след което заминал за Турция. От събраната доказателства по делото за неговото творчество /служебна справка №МД-285/26.05.2022г. на дирекция „Международна дейност“ и справка №МД-611/01.12.2021г./ не се открива информация за певеца К. Осман/ с псевдоним “Perfus Claper”/, а в www.youtube.com са открити три видеа /два клипа, които са със снимки и музика, а третия клип е от дискотека/, не могат да установят какво е творчеството на чужденеца.

Твърдението на чужденецът, че в страната си на произход е бил задържан заради творчеството си, не може да се приеме, че спрямо него е налице „преследване“. Видно от твърдението на чужденеца, че се е занимавал с музика от 2014г., и всички го познавали, властите в страната му на произход не са го търсели. Задържането му е било еднократно, след което е бил освободен непосредствено след него, не е бил обезпокояван от властите и е напуснал страната си на произход легално. Следователно О. Камара няма причини да не живее в Гвинея, защото спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Предвид бежанската история не се установяват данни за наличие на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито конкретна реална заплаха от тежки посегателства и лични заплахи срещу живота и личността на касатора. Съдът е изследвал всички обстоятелства, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя. В тази връзка, обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице и материалните предпоставки за уважаване молбата на О. Камара за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Гвинея и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца.

В допълнение на изложеното от административния съд следва да се посочи, че в Гвинея към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл.15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл.2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Неоснователно е възражението на касатора, че не е използвана актуална справка за страната на произход. По делото са представени справки за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи международна закрила в Гвинея, изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Съдът е разгледал подробно данните от официалните справки за обстановката в Гвинея и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Административният орган е обсъдил актуална информация за състоянието на сигурността в Гвинея като е използвал актуална справка вх. №МД-285/26.05.22г. и МД-611/01.12.21г. Пред административният съд е представена и справка с вх. №МД-604/03.10.22г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно общото положение в страната, актуалната политическа и икономическа обстановка. Доколкото след издаване на оспорения административен акт е била получена актуална справка от 03.10.22г., тя е представена по делото и е обсъдена от съда на плоскостта дали изложените факти в нея се отразяват върху изводите на административния орган, възраженията на касатора са неоснователни.

Въз основа на представените справки, административният съд, правилно е приел, че О. Камара безпрепятствено е провеждал концерт и е живеел спокойно извън столицата на Гвинея /протокол от проведеното интервю - рег.№УП20648/21.09.2021г./. Напуснал е легално страната със самолетен до Турция. В интервюто си е посочил, че основната причина да иска да остане в Р. Б. /след като не е могъл да отиде във Франция/, е наличието на звукозаписни студиа. Извода на административния съд, че в случая лицето не е търсещо международна закрила, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Тези факти, както и противоречивата бежанска история на чужденеца, обосновават извод, че не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. От последната актуална справка №МД-116/17.02.23г. се потвърждават изводите с тези на първоинстанционният съд.

Неоснователни са и оплакванията на касатора за липсата на преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulment" /забрана за връщане/. Действително и в случай, че приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл.8 и чл. 9 ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл.4, ал.3 ЗУБ и въведен с член 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците /Женевската конвенция/, съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща /"refouler"/ бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. Изследване нарушен ли е този принцип, е извършено въз основа на представените в хода на производството доказателства за обстановката в страната, като следва пряко от нормата на член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951г. и Протокола от 31 януари 1967г. за статута на бежанците, в съответствие с Договора за Европейския съюз и ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . Предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в тази страна, заместник - председателят на ДАБ при МС по същество е приел, макар и да не е изложил нарочни мотиви за това, че ако жалбоподателят се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа "non-refoulement".

По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5961 от 18.10.2022г., постановено по адм. дело №7561/2022г. по описа на Административен съд София - град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА