Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 11831 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на С. А. от гр.Пазарджик против решение № 754/14.10.2022 г., постановено по адм. дело № 641/2022г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 1012-12-162-1/08.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-12-01131033/18.05.2022 г., с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за общо заболяване за периода 01.11.2021-31.12.2021г в размер на 1089,95лв главница и 47,40лв лихва на основание чл.114 от КСО.

Макар и лаконични в допълнение към жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касация – директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Пазарджик не взима становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост, алтернативно неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд – Пазарджик, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пазарджик е Решение № 1012-12-162-1/08.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-12-01131033/18.05.2022 г., с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за общо заболяване за периода 01.11.2021-31.12.2021г в размер на 1089,95лв главница и 47,40лв лихва на основание чл.114 от КСО.

От фактите по делото е установено, че касаторът има сключен трудов договор с “Ригел” ЕООД, гр. Пазарджик на пълно работно време и с О. П. на непълно работно време- 4 часа, като „личен асистент“ от 01.11.2021г. За периода от 30.10.2021 год. до 01.01.2022 год. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност при осигурителя Ригел ЕООД, поради общо заболяване, за което са издадени и представени на основния работодател болнични листи. Не е спорно по делото, че на Ангелова са изплатени парично обезщетение за временна неработоспособност, в размер на 1089,95лв лева за периода от 01.11.2021 год. до 31.12.2021 год. Била извършена проверка по разходите на ДОО в осигурителя Дирекция социални дейности при О. П. По отношение касатора е установено, че има сключен трудов договор считано от 01.11.2021 год. с О. П. на длъжност „личен асистент“. За месеците ноември 2021 год. и декември 2021 год., на касатора й е начислено и изплатено трудово възнаграждение за пълни месеци, включващи и периода, за който има представени документи за изчисляване и изплащане на парични обезщетение от ДОО от осигурителя “Ригел” ЕООД гр. Пазарджик.

Въз основа на горните констатации, с Разпореждане № РВ-3-12-01131033/18.05.2022 год. е разпоредено Ангелова да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 01.11.2021 год. до 31.12.2021 год. в размер на 1137,35 лева, от които 1089.95 лева – главница и 47.40 лева – лихви.

Разпореждането е обжалвано от С. А. пред Директора на ТП на НОИ Пазарджик. На основание чл. 117, ал. 3 от КСО с Решение № 1012-12-162-1 от 08.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик същото е потвърдено.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ, както и потвърденoтo с него разпорежданe, e издаденo от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и e подробно мотивиранo, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че за периода на временната неработоспособност от 01.11.2021 год. до 31.12.2021 год. осигуреното лице е получило възнаграждение за упражнявана трудова дейност по допълнителен трудов договор с О. П. По време на временната нетрудоспособност, оспорващият е представял отчети по чл. 27, ал. 2 от Закона за личната помощ в община Пазарджик в качеството му на личен асистент, с което е удостоверявал изпълнението на трудов договор, поради което е осигурен за временна неработоспособност и за осигурителен риск общо заболяване. При това положение правилно и в съответствие с изискванията на материалния закон административния орган е приел, че за периода от 01.11.2021 год. до 31.12.2021 год. на оспорващия неправомерно е изплащано парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като за същия период той е упражнявал трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и е получил възнаграждение за това.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно.

Съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО - парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи, а е доказано по делото, че за периода от 01.11.2021 год. до 31.12.2021 год. С. А. е получила пълното си възнаграждение по втория трудов договор, който е и основание за самостоятелно осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КСО. Това изискване кореспондира и с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), съгласно която на лицата, които работят при повече от един работодател, се издават повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от тях. Действително задължението за издаването им е на органа на медицинската експертиза, но това може да стане само по искане на осигуреното лице, което да заяви, че полага труд при повече от един работодател. Задължение за осигурения е да го представи или да уведоми работодателя си до два работни дни от издаването му съгласно чл. 9, ал. 2 от НМЕ.Безспорно е установено упражняването на трудова дейност по два трудови договора с двама осигурители. По единият е подадена информация за болнични листове по които е изплатено обезщетение поради общо заболяване, а от другия осигурител са подадени данни за пълни работни месеци, като не са били представени болничните листове пред него. При получено обезщетение и трудово възнаграждение, при установен безспорен факт, че е упражнявана трудова дейност по единия от трудовите договори правилно контролния орган е приел наличието на хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО предвиждаща забрана за изплащане на парично обезщетение на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Действително трудовата функция на касатора по втория трудов договор - да бъде личен асистент на болната си майка предопределя с оглед на заболяването му извършването на постоянни грижи за същата, но при наличието на издадени болнични листове за временна нетрудоспособност и изходящи от касатора отчети за извършена трудова дейност в периодите на временна неработоспособност е налице поведение, което е несъвместимо с разпоредбата на чл.46 ал.3 от КСО.За да се гарантира правилното разходване на средствата по ДОО по повод на действително заболяване на лицето и на нейната майка е било нужно да се представят болничните листове и при двата работодателя на лицето, за да се избегне недобросъвестността при получаването на обезщетението за временна нетрудоспособност.

Ето защо и не се откриват посочените от касатора основания по реда на чл.209 т.3 от АПК за отмяна на първоинстанционното решение.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Правилно е прието от контрола по разходите по ДОО при ТП на НОИ – Пазарджик, че по отношение на С. А. са изплатени парични обезщетения за общо заболяване, докато е извършвала трудова дейност в О. П. за която да подлежи на осигуряване. Поради това законосъобразно ръководителя на контрола по разходите по ДОО при ТП на НОИ – Пазарджик е постановил разпореждане за възстановяване на добросъвестно получени суми.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до обосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил правилно материалния закон, поради което и съдебното решение следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 754/14.10.2022 г., постановено по адм. дело № 641/2022г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ