Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 11851 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

С решение № 5937 от 18.10.2022 г. по адм. д. № 2650/2022 г. Административен съд - София-град по жалба на "ПИК-КО" АД, гр. София, е отменил решение рег. № 32 – 43621 от 08.02.2022 г. на директора на ТД М. Б. и М. Б. е осъдена да заплати на "ПИК - КО" АД разноски по делото в размер на 350 лв.

Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от директора на ТД М. Б. чрез ст. юрк. Л. Д., в която се подържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се потвърди обжалваното решение на директора на ТД Бургас. Иска се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. С молба от 05.05.2023 г. от юрк. М. Т. – Кацарова, процесуален представител на директора на ТД М. Б. се иска делото да бъде спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по преюдициално дело № 292/2022 г. Алтернативно се поддържа, в случай че производството по делото не бъде спряно да се отмени съдебния акт и да се отхвърли жалбата на "ПИК-КО" АД.

Ответникът – "ПИК-КО" АД, чрез пълномощника му адв. П. Т. – Старева, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Й. Ч..

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за наличие на основанията по чл.144 АПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 631 и 633 ГПК за спиране на производството, както и мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, в случай че касационният съд приеме искането за спиране за неоснователно.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване пред АССГ е било решение № 32 – 43621 от 08.02.2022 г. на директора на ТД М. Б. с което на основание чл. 57, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определен код по Тарик 1517 90 99 90 за „допусната за свободно обращение“ стока с МД с MRN 21BG001007033359R8, като на "ПИК-КО" АД са определени за заплащане мито и ДДС общо в размер на 56 439, 1 лв., вместо начислените и заплатени от декларатора 47 684, 88 лв.

Административен съд - София-град е приел, че на 20.07.2021 г. "ПИК-КО" АД е подал митническа декларация MRN 21BG001007033359R8, с която е декларирало режим "допускане за свободно обращение" на стока, описана като "IADECHOC 555 Х. Л. МАЗНИНА В РАЗФАСОВКИ ОТ 20 КГ. - 45 000 КГ. ", с код по Тарик 15162098 80, с държава на произход Индонезия.

На основание чл. 188, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, за целите на проверката на точността на данните, съдържащи се в МД с MRN 21BG001007033359R8, по отношение на тарифното класиране на стоката, от същата е взета проба за анализ, като е съставен Акт № 2-450-А от 21.07.2021 г. за вземане и разработване на средна проба и протокол за вземане на проба 107/21.07.2021 г. /32-240517/27.07.2021 г., а взетите проби са изпратени до Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) със Заявка за анализ или контрол № 107/21.07.2021 г.

Според митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) № 02_10.08.2021/25.10.2021 г. изпитаната проба от стока с описание "Хидрогенирана лауринова мазнина - Jadechoc 555" представлява хидрогенирана фракция на палмистовото масло (стеарин), текстурирано чрез добавен сорбитанов емулгатор в качеството на модификатор на кристалната структура. Според становище от дирекция "Митническа дейност и методология" с рег. № 32-344257/29.10.2021 г. относно тарифното класиране на стоката в Комбинираната номенклатура (КН) на Европейския съюз, на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция 1517, стоката, с определените с МЛЕ характеристики, попада в обхвата на код 1517 90 99 90 на КН, различен от декларирания 15162098 80. Според митническите органи, процесната стока не се класира в декларирания в митническата декларация код от позиция 1516 "Животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин", тъй като е претъпяла по-напреднала от допустимите за тази позиция обработка - смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмистовото масло и неговите фракции, т. е. да ги текстурира. "

Първоинстанционният съд е отменил процесното решение № 32 – 43621 от 08.02.2022 г. на директора на ТД М. Б. като е приел, че решаващият критерий за разграничение на стоките по двата тарифни кода е дали са претърпели обработка по друг начин, освен да са били хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдиниани. Според АССГ за да се класира стоката - палмова мазнина в позиция 1517 следва да се установи по категоричен начин, че маслото или мазнината е претърпяла по-напреднала обработка, а видно от заключението на вещото лице инж. В. прибавянето на сорбитол стеарат, дори в минимални количества, формално може да се счита за допълнителна обработка, но не преработка, тъй като последната представлява процес, при който се променят основните физикохимически показатели и състав, с оглед придобиване на нови свойства, докато при обработката се цели да се запазят съществуващите показатели.

Крайният извод на първоинстанционния съд е за липса на безспорни доказателства за наличие на по-напреднала обработка на продукта, която да налага промяна в заявеното тарифиране. В мотивите на съдебния акт, АССГ се е позовал и на практиката на ВАС по сходни дела със същите страни ((Решение № 14667 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2020 г. и Решение № 15242 от 09.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7049/2020 г.).

По изложените съображения първоинстанционният съд е отменил РА в неговата цялост.

Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Основният спорен въпрос по делото е относно правилното тарифно класиране на внесената стока, като решаващият критерий за разграничение на стоките по двата тарифни кода (1516 или 1517) е дали същите са претърпели обработка по друг начин, освен да са били хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани.

За да се установи дали стоката - "Jadechoc 555 хидрогенирана лауринова мазнина" с държава на произход Индонезия е претърпяла по-напреднала обработка, решаващият съд е допуснал съдебно-химична експертиза (стр. 333 – 341, том ІІ от делото) и допълнителна съдебно-химична експертиза (стр. 372 – 376, том ІІ от делото). Двете експертизи са извършени от различни вещи лица инж. В. В. и д-р Т. С. – Илиева, като изводите им се различават съществено. В първата експертиза се приема, че при влагане на сорбитановите естери в малки количества /под 1, 5%/, те имат свойствата на емулгатор, т. е. стабилизират мазнината против разслояване, без да променят структурата. При влагане на сорбитановите естери в по-големи количества, те действат като текстуратор /модификатор/, т. е. променят кристалната структура на продукта. Вещото лице инж. В. В. е достигнало извода, че след като сорбитановите естери се добавят в маслата и мазнините в минимални количества под 1, 5%, то те не променят кристалната структура на мазнината, а служат като емулгатор, спомагащ смесването на две трудно свързващи се фракции да образуват равномерна, хомогенна смес. В заключение по съдебно-химична експертиза вещото лице инж. В. В. изрично е посочило, че не може да даде отговор на въпроса в какво количество е добавения сорбитанов естер в процесната стока, тъй като няма данни за количествения му състав от проведения лабораторен анализ. На обратно становище е вещото лице д-р Т. С. – Илиева, което приема, че в лауриновата мазнина природно не се съдържат сорбитанови естери, а те представляват синтетично получени вещества, добавени целенасочено към продукта. Според вещото лице добавянето на сорбитанови естери представлява допълнителна обработка на мазнината, различна от стандартното рафиниране и хидрогениране, като дори и много малки количества оказват влияние на кристалната стабилност на мазнината. Направено е заключение, че наличието на сорбитанови естери е доказателство за допълнителна обработка по друг начин, чрез влагане на емулгиращи вещества, с цел стабилизиране/модифициране на кристалната структура.

Основателни са доводите в касационната жалба за безкритично възприемане от АССГ на заключението на съдебно-химичната експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. В.. На първо място, експертът е посочил, че не може да отговори на въпроса в какво количество е добавения сорбитанов естер в процесната стока, тъй като няма данни за количествения му състав. На второ място, вещото лице навежда твърдение, че не може да се приеме за доказано наличието на сорбитол стеарат, тъй като е използван „невалидиран и нестандартизиран метод, от неакредитирана лаборатория. Същевременно обаче, първоинстанционният съд е категоричен в мотивите си, че митническата лаборатория е именно компетентната да извършва химически анализ на веществата за нуждите, не само на митническия контрол по ЗМ, но дори и за нуждите на Закона за акцизите и данъчните складове. Нейната компетентност произтича, освен от чл. 24 от Наредба № 3/18.04.2006 г., и от специалната разпоредба на чл. 28 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", поради което не може да се приеме, че липсата на акредитация от националния орган ИА "БСА" на митническата лаборатория влияе на годността на даденото от нея заключение. На трето място, вещото лице посочва, че „според тълкуването на ВАС добавянето на сорбитол стеарат до 1,5 % не води до промяна на свойствата и състава на продукта, в т. ч. и текстуриране, то при това положение няма доказателства за текстуриране на продукта, с оглед промяната на свойствата му“. В решенията на ВАС (Решение № 14667 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2020 г. и Решение № 15242 от 09.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7049/2020 г.) обаче липса такъв заложен процент от 1,5 %, сочен от вещото лице инж. В. В..

С оглед изложеното и въпреки заключението на допълнителната съдебно-химична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Т. С. – Илиева, е останал неизяснен въпросът за обективните характеристики и свойства на внесената стока, който е от съществено значение за определяне на тарифния код, а административният съд е формирал необоснован извод за незаконосъобразност на административния акт в неговата цялост.

Решението на АССГ, като постановено при неизяснена фактическа обстановка, следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на първоинстанционния съд.

Доколкото спорът в настоящия казус е дали стоката следва да се тарифира по позиция 1516 от обяснителните бележки към комбинираната номенклатура на Европейския съюз или по позиция 1517, при новото разглеждане на делото новият състав следва да назначи тройна съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпросите необходимо ли е да се установи точното количество сорбитанови естери, за да се направи заключение, че стоката е допълнително обработена по друг начин с цел стабилизиране/модифициране на кристалната структура. В случай, че установяването на точното количество сорбитанови естери е от значение, вещите лица да посочат при какво количество добавени сорбитанови естери се счита, че мазнината е текстурирана и при какво количество се счита, че същата не е текстурирана.

По искането за спиране.

С определение от 19.04.2022 г., постановено по адм. д. № 373/2022 г., Административен съд – Варна е отправил преюдициално запитване до СЕС съгласно чл. 267, първи параграф, буква "б" от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) със следните въпроси:

1 По какъв критерий стока като тази в главното производство – рафинирано, избелено и дезодорирано палмово масло - с търговско наименование PALM FAT MP 36-39, която по време на технологичното си производство е била "разбърквана, филтрирана, охлаждана, темперирана и пакетирана" само посредством физични процеси, които не я променят химически – следва да се класира в позиция 1511 или в позиция 1517 от глава 15 на КН?

2 Какъв е смисълът, вложен в понятието "текстуриране", употребено за описанието на процес, чрез който е обяснено получаването на продуктите "shortenings", посочени в Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 1517?

3 В случай, че "палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени" е преминало през процес на "текстуриране", това достатъчно основание ли е да се изключи класирането му в позиция 1511?

4 При липсата на регламентирани в КН, ОБКН и ОБХС, стандарти, методи, критерии и показатели за изследване консистенцията на палмовото масло, и за доказване преработката му чрез "текстуриране", допустимо ли е за целите на тарифното класиране на стоките, съответно в позиция 1511 или позиция 1517, компетентните митнически органи сами да разработват и прилагат работни аналитични процедури – като приложената в случая РАП 66 версия 02/17.11.2020 г. за доказване на текстуриране на мазнини чрез пенетрация, основана на официално публикуван метод AOCS Cc 16-16? В случай че не е допустимо, по какъв стандарт, метод, критерии и показатели е допустимо да се извърши изследването на продукта, за да се докаже, че е преминал през процес на "текстуриране", респ. че представлява "палмов шортънинг"?

5 Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1602 на Комисията от 11 октомври 2018 г., трябва ли да се тълкува в смисъл, че продукти, описани като "shortenings", получени от рафинирано палмово масло чрез текстуриране, трябва да се класират в позиция 1517 от тази номенклатура, и по-специално в подпозиция 1517 90 99 от нея?

Настоящият съдебен състав намира, че по настоящото дело от фактическа страна все още не е изяснен въпроса за обективните характеристики и свойства на декларираната стока с MRN 21BG001007033359R8, описана като "IADECHOC 555 Х. Л. МАЗНИНА, поради което не са налице основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК.

По разноските.

Решението следва да се отмени и в частта за разноските, като новият състав на АССГ дължи произнасяне по направените разноски пред Върховния административен на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по делото.

ОТМЕНЯ решение № 5937 от 18.10.2022 г. по адм. д. № 2650/2022 г. Административен съд - София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ