Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 11936 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по касационната жалба на „Вратица“ АД – в несъстоятелност, [ЕИК], гр. Враца, ул. „Индустриална“ №7, представлявано от синдика К. И., срещу Решение №355/31.10.2022 г., постановено по адм. дело №310/2022 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ №3639-1/10.06.2021 г., издаден от младши експерт в дирекция „Местни данъци и такси“ в О. В. потвърден с Решение №1720/20.07.2021 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ в същата община, с който в тежест на дружеството са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за периодите 01.01.2016 г. – 31.12.2020 г. в размер на 315 486,25 лв. и лихва 94 597,04 лв.
Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на Административен съд Враца да вземе предвид, че за 2019 г. административният орган е определил ТБО в размер на 7,5 промила, игнорирайки подадената от дружеството на 20.11.2018 г. декларация за определяне на таксата според количеството битови отпадъци за 2019 г. Поддържа се, че спорът не е изяснен от фактическа страна поради неизпълнение от инстанцията по същество на задължението да укаже на администрацията, че следва да посочи доказателства за реалното предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Според касатора събраните по инициатива на ответника доказателства обуславят извод за намерение, но не и за действително тяхно извършване.
Искането до съда е за отмяна на решението и за цялостна отмяна на оспорения административен акт с присъждане на деловодни разноски по списък.
Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ в О. В. чрез юрк. Г. - Цекова, оспорва основателността й в писмен отговор и претендира 360 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт.
Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, частично основателна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по реда на чл. 226 АПК пред АС – Враца е АУЗД №3639-1/10.06.2021 г., издаден от младши експерт в дирекция „Местни данъци и такси“ в О. В. потвърден с Решение №1720/20.07.2021 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ в същата община, с който в тежест на „Вратица“ АД – в несъстоятелност са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за периодите 01.01.2016 г. – 31.12.2020 г. в размер на 315 486,25 лв. и лихва 94 597,04 лв. за притежаваните от него недвижими имоти в гр. Враца, ул. „Индустриална“ №7, за които въз основа на декларации по чл. 14 ЗМДТ са открити 6 партиди.
Съдът е приел, че оспорването е допустимо. Обосновал е извод за материална законосъобразност на акта с това, че представените от ответника при новото разглеждане на спора писмени доказателства установяват извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване в района, където се намират процесните имоти, предоставянето на услугата по депониране на битови отпадъци и обезвреждането им в депо, както и на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо, но частично необосновано.
Правилно е приел първостепенният съд, че ТБО за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се дължи, ако услугите са предоставени от общината по аргумент на противното на правилото, регламентирано в чл. 71, т. 1 и т. 2 ЗМДТ в приложимата редакция преди изменението му, обн. ДВ, бр. 101 от 2013 г., което не е влязло в сила. Според т. 3 на чл. 71 обаче не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
От текста на чл. 71, т. 3 ЗМДТ следва, че дължимостта на таксата за услугата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения е обусловена от наличието на депо или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци, което общината ползва.
По аргумент на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Това законодателно решение е следствие от характера на териториите, спрямо които се предоставя услугата, а именно територии за обществено ползване, които са публична общинска или държавна собственост и достъпът до тях е свободен, т. е. те могат да бъдат ползвани от всеки. Това от своя страна изисква обща отговорност на задължените по чл. 64, ал. 1 вр. чл. 11 ЗМДТ лица – собственици на имоти, разположени на територията на общината.
Със заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на О. В. са определени и границите на районите, видът на предоставените услуги и честотата на сметоизвозване. Касаторът не оспорва, че притежаваните от дружеството недвижимости се намират в строителните граници на гр. Враца, в район, в който съгласно заповедите на кмета са извършвани услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Извършването на услугите по чл. 62 ЗМДТ за периодите от 01.01.2016 г. – 31.12.2020 г. от ОП БКС Враца по силата на сключени с О. В. договори № У-256/18.12.2013 г. и № У-8/26.01.2017 г. се установява от приетите по делото пътни листове, графици, фактури, протоколи за обем извършвани работи/за извършване на "сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от населените места на О. В. Поддържане чистотата на уличната мрежа и терени, предназначени за обществено ползване в нормални и зимни условия в т. ч. снегопочистване на територията на гр. Враца, както и договор № У-291/05.12.2016 г. сключен между същите страни с предмет "зимно почистване на общинската пътна мрежа и част от уличната мрежа в селата сезон 2016/2017 г. и ОП БКС-Враца.
Обосновано АС Враца е ценил и Комплексно разрешително № 5-Н1/2010 г. и Решение № 5-Н1-ИО-А1-ТГ1/2013 на МОСВ, Изпълнителна агенция "Околна среда", според което на територията на О. В. е налично функциониращо депо за битови отпадъци, генерирани на територията на О. В. Наличието на функциониращо депо на територията на О. В. свързано със съхранение на битови отпадъци, на чиято територия са имотите на дружеството, е достатъчно условие за възникване на задължение за ТБО за услугата "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" и изключението на чл. 71, ал. 3 от ЗМДТ не намира приложение и на това основание сумите са дължими. Без значение е по отношение на тези услуги обстоятелството дали имотът генерира отпадъци или не.
Основателен е касационнният довод, че съдът е игнорирал наличното в административната преписка на л. 58 от адм. д. №468/2021 г. на АС - Враца заявление от синдика на „Вратица“ АД – в несъстоятелност за определяне на ТБО за нежилищни имоти според количеството на битовите отпадъци с вх. №200/20.11.2018 г., подадено съобразно чл. 14б, ал. 1 и 2 от Наредбата на ОбС Враца за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Враца. В АУЗД то е съобразено единствено по отношение на имоти с партидни номера №№816089503 002, 816089503 003 и 816089503 004 без органът по приходите да посочи мотиви в тази насока. При съобразяване на това заявление дължимата от дружеството ТБО за имот партиден №816089503 001, представляващ земя и сгради, за 2019 г. следва да се определи 5,90 промила + цената за заявения съд 290,16 лв. съгласно Решение №930 на ОбС Враца по протокол №63/18.12.2018 г. и се определя от настоящата инстанция на 76 791,85 лв. заедно с лихви към датата на издаване на АУЗД 11 242,37 лв. По същите съображения задължението за ТБО за имот партиден № 816089503 005 за 2019 г. възлиза на 425,04 лв. заедно с лихва към 10.06.2021 г. в размер на 62,23 лв., а за имот партиден №816089503 006 за 2019 г. задължението за ТБО възлиза на 898,96 лв. и лихва към 10.06.2021 г. 131,61 лв.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, отхвърляща жалбата на дружеството в несъстоятелност срещу АУЗД в частта му за ТБО за 2019 г. в частта на установените с него задължения за имот партиден №816089503 001 ТБО за сумата на главницата, надвишаваща 76 791,85 лв. заедно с лихвата над 11 242,37 лв.; за имот партиден № 816089503 005 за сумата над 425,04 лв. заедно с лихва към 10.06.2021 г. в размер над 62,23 лв., а за имот партиден №816089503 006 за 2019 г. за сумата над 898,96 лв. и лихва към 10.06.2021 г. над 131,61 лв. В цитираната част АУЗД подлежи на отмяна.
При този изход на спора и своевременно заявените искания право на разноски имат и касаторът, и ответникът. Такива от дружеството са направени в общ размер на 5030,66 лв. и съобразно отменената част от АУЗД му се присъждат 336,38 лв. Юрисконсултското възнаграждение се определя от настоящата инстанция на 320 лв.
Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо и второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №355/31.10.2022 г., постановено по адм. дело №310/2022 г. по описа на Административен съд Враца в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Вратица“ АД – в несъстоятелност срещу Акт за установяване на задължения по декларация №3639-1/10.06.2021 г., издаден от младши експерт в дирекция „Местни данъци и такси“ в О. В. потвърден с Решение №1720/20.07.2021 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ в същата община, в частта на установените с него задължения за ТБО за 2019 г. за имот партиден №816089503 001 ТБО за сумата на главницата, надвишаваща 76 791,85 лв. заедно с лихвата над 11 242,37 лв.; за имот партиден № 816089503 005 за сумата на главницата над 425,04 лв. заедно с лихва към 10.06.2021 г. в размер над 62,23 лв., за имот партиден №816089503 006 за сумата над 898,96 лв. и лихва към 10.06.2021 г. над 131,61 лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация №3639-1/10.06.2021 г., издаден от младши експерт в дирекция „Местни данъци и такси“ в О. В. потвърден с Решение №1720/20.07.2021 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ в същата община, в частта в частта на установените с него задължения за ТБО за 2019 г. за имот партиден №816089503 001 ТБО за сумата на главницата, надвишаваща 76 791,85 лв., заедно с лихвата над 11 242,37 лв.; за имот партиден № 816089503 005 за сумата на главницата над 425,04 лв. заедно с лихва към 10.06.2021 г. в размер над 62,23 лв., за имот партиден №816089503 006 за сумата над 898,96 лв. и лихва към 10.06.2021 г. над 131,61 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №355/31.10.2022 г., постановено по адм. дело №310/2022 г. по описа на Административен съд Враца в останалата част.
ОСЪЖДА „Вратица“ АД – в несъстоятелност, [ЕИК], гр. Враца, ул. „Индустриална“ №7, представлявано от синдика К. И., да заплати на О. В. 320 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА О. В. да заплати на „Вратица“ АД – в несъстоятелност, [ЕИК], гр. Враца, ул. „Индустриална“ №7, представлявано от синдика К. И. сумата 336,38 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА