Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. К. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 11957/2022 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационни жалби, подадени от ОД на МВР-Смолян, представлявана от Директора - ст. комисар К. П. и от Д. Б. от гр.Провдив, чрез упълномощен представител адв.А. Л. от САК, против решение № 1687/07.10.2022 г., постановено по адм. дело № 105/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което ОДМВР-Смолян е осъдена да заплати на Д. Б. обезщетение в размер на 800лв.,представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди, състоящи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение по обжалване на НП№17-1058-000055/08.02.2017г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР-Смолян, отменено по съдебен ред, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2022г. до окончателното изплащане и е отхвърлена претенцията на ищеца до пълния предявен размер от 1 457,45лв. като неоснователна.

В касационната жалба на ОД на МВР-Смолян се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение в частта, с която Дирекцията е осъдена да заплати на ищеца обезщетение в размер на 800лв., поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.Твърди се недоказаност и неоснователност на претендираните от ищеца и уважени от съда имуществени вреди на стойност 800лв.Излагат се и съображения за приложимост в настоящото производство по ЗОДОВ института на прекомерност при определяне на обезщетението за заплатен адвокатски хонорар, като в тази насока се позовава на ТР№1/15.03.2017г. на ВАС по т. д.№2/2016г. и на практика на СЕС и на ВАС. Отправя се искане за отмяна на решението в обжалваната му част като неправилно и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна или в условията на алтернативност-за редуциране на размера и уважаване на същата до размера на 100лв. и отхвърляне в останалата й част до претендирания размер от 800лв.Направено е искане за присъждане на разноски съгласно прил. списък.

Ответната страна Д. Б., чрез адв.А. Л., с писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение в осъдителната му част да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски.

В касационната жалба на Д. Б. се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за разликата над 800лв. до пълния претендиран размер от 1 457,45лв., поради нарушение на материалния закон и поради допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при събирането и преценката на доказателствата, довело до формиране на неправилни изводи. Отправя се искане за отмяна на решението в отхвърлителната му част и за уважаване на исковата претенция в пълния претендиран от ищеца размер. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и в двете съдебни инстанции.

Ответната страна ОД на МВР-Смолян, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение в отхвърлителната му част да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Посочва, че оспореното решение е правилно. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са частично основателни.

С обжалваното решение Административен съд Пловдив е осъдил ОД на МВР-Смолян да заплати на Д. Б. сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление №17-1058-000055/08.02.2017г. издадено от Началник сектор ПП към ОД на МВР-Смолян, отменено по съдебен ред, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2022г. до окончателното изплащане и е отхвърлил претенцията на ищеца до пълния предявен размер от 1 457,45лв. като неоснователна.

Административният съд е приел, че в процесния случай е налице причиняване на вреда наищеца, която е настъпила от издаването на незаконосъобразното наказателно постановление заплащане на адвокатски хонорар във връзка с обжалването на Наказателно постановление №17-1058-000055/08.02.2017г. издадено от Началник сектор ПП към ОД на МВР-Смолян .Посоченото НП е оспорено пред Районен съд Смолян, който с решение № 240/08.06.2017г., постановено по НАХД № 168/2017г. го потвърдил. Решението на районния съд е отменено по жалба на ищеца с решение № 368/23.10.2017 г., постановено по КАНД №150/2017 г. по описа на АС-Смолян.

Прието е, че са налице всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването пред касационната инстанция по КАХД№150/2017г. по описа на Административен съд-Смолян адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразното наказателно постановление. Административният съд е посочил, че стореният разход за адвокатско възнаграждение се установява от представените по делото и съдържащи се в материалите по КАХД договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, съгласно който е осъществено представителство по него от страна на адвокат А. Л., изразяващо се в изготвяне на касационна жалба и явяване в открито съдебно заседание, като по съглашенията е уговорено и заплатено още тогава възнаграждение в размер на 800лева.Приел, че във връзка с направени от ответника възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, този институт е неприложим в производството по ЗОДОВ, с оглед на което уважил претенцията на ищеца в пълния размер на адвокатското възнаграждение от 800лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска-17.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на претендираните от ищеца вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. във връзка с подадено възражение от ищеца срещу съставения АУАН№25, серия Г, бл.№452115 от 14.01.2017г. и заплатено във въззивното производство пред Районен съд-Смолян по АНД№168/2017г. адвокатско възнаграждение в размер на 450лв. по повод обжалване на НП№17-1058-000055/08.02.2017г. издадено от Началник сектор ПП към ОД на МВР-Смолян, недоказано по делото е наличието на втората кумулативна предпоставка-реално настъпили за ищеца вреди в претендираните от ищеца размери съответно от 200лв. и от 450лв., тъй като доказателства за уговаряне и плащане на адвокатските възнаграждения не са били представени в хода на административното и на въззивното съдебно производство, а са представени едва с исковата молба за претендиране на обезщетение за вреди. В хода на исковото производство са представени от ищеца договори за правна защита и съдействие, изразяващи се в правна консултация във връзка с издадения АУАН, както и изготвянето и депозиране на възражения, съответно изготвянето, внасянето и подписването на жалба срещу НП, но доколкото същите съставляват частни свидетелстващи документи, не обвързват съда с материална доказателствена сила да приеме, че фактите са настъпили, както са описани в документа. Съдът посочил още, че няма пречка доказателствата за заплащане на възнаграждението да се представят в производството по предявения иск за обезщетение, но е задължително договорите за правна помощ и съдействие да се представят най-късно до приключване на съдебното заседание пред съответната съдебна инстанция-в случая пред РС, респективно с депозирането на възражението пред административния орган.

По аналогични доводи отхвърлил като неоснователна и претенцията за извършени пощенски услуги на стойност 3,70лв. с мотива, че макар същите да са направени по повод изпращане на възражение срещу ААУН и изпращане на жалба срещу НП до РС-Смолян, не са в пряка причинно следствена връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт-НП и са извън обхвата на ТР№1/15.03.2017г. по т. д.№2/2016г. на ВАС.

По изложените съображения съдът отхвърлил претенцията на ищеца за разликата над 800лева до пълния претендиран размер от 1 457,45лв. като неоснователна.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в касационното производство по обжалване на издаденото НП по КАХД№150/2017г. на АС-Смолян.

Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.

В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето.

След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.

Настоящият състав обаче счита за основателно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от 800лв., поради и което решението в тази му част следва да бъде частично отменено.

В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - справедлив и обоснован. Производството по обжалване на НП№17-1058-000055/08.02.2017г. издадено от Началник сектор ПП към ОД на МВР-Смолян, с което на Д. Б. е наложена глоба в размер на 100лв. на осн. чл.179 ал.2 от ЗдвП във вр. с чл.179 ал.1 т.5 предл.5 от ЗдвП не се отличава с правна и фактическа сложност, административнонаказателното производство е за наложена глоба в размер на 100лева, а същевременно размерът на претендираната от ищеца заплатена адвокатска правна помощ надвишава близо три пъти предвидения съгласно чл.18 ал.2 от Наредба№1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната към този момент редакция на Д.В.бр.84/2016г. минимален размер от 300лева. При това касационната жалба от АС-Смолян е изготвена и подадена от адв. Л., като производството пред касационната инстанция е приключило в едно съдебно заседание, при липса на доказателствени иискания и след кратка пледоария на процесуалния представител.При това положение съдът намира, че в съответствие с приетото по В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд претендираният размер на адвокатско възнаграждение от 800лв. се явява прекомерен с оглед значимостта на защитавания интерес и ниската фактическа и правна сложност на делото и реално извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия и следва да бъде редуциран до предвиденият в Наредбата минимален размер на адвокатско възнаграждение от 300лева. Минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по административнонаказателни дела, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, се уреждат от чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В приложимата редакция на чл.18, ал.2 /Д.В.бр.84/2016г./ размерът на възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева. Само за прецизност на изложението следва да се посочи, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи според действащата към момента на сключване на договора за правна помощ редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Вредите следва да бъдат обезщетени в размер, определяем към момента на настъпването им и съгласно материалното законодателство, действащо към датата на сключване на договора за правна помощ и защита и в този смисъл редуцирането на исковата претенция от съда е не само правилно, но и необходимо за съхраняване на обществените отношения, свързани с нормалното протичане на административната дейност и защита на интересите на държавата.

Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е осъдена ОД на МВР-Смолян да заплати на Д. Б. сума в размер за разликата от 300 лева до 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление, НП№17-1058-000055/08.02.2017г. издадено от Началник сектор ПП към ОД на МВР-Смолян, ведно със законната лихва. В тази част за сумата над 300 лв. исковата претенция на Д. Б., следва да бъде отхвърлена.

Относно претендираното от ищеца обезщетение за вреди, съставляващи изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. в административнонаказателното производство и в размер на 450лв. във въззивното производство пред РС-Смолян, неправилно първоинстанционният съд приел, че не е налице втората от кумулативните предпоставки по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно-наличие на вреда.

В хода на исковото производство е представен договор за правна защита и съдействие от 16.01.2017г., според който упълномощения адвокат-А. Л. се задължил да окаже на ищеца правна защита и съдействие, изразяващи се в правна консултация във връзка с издаден срещу него АУАН№452115 от 14.01.2017г. от А. М. на длъжност мл. автоконтролъор при сектор ПП при ОД на МВР-Смолян, както и в изготвянето и депозиране пред административния орган на писмени възражения срещу съставения АУАН срещу договорено и платено възнаграждение от 200лева. Обстоятелството, че писмените възражения са подписани лично от ищеца /касатор в настоящото производство/ по никакъв начин не опровергава обстоятелството, че същите са изготвени от адвоката.Видно от представените с исковата молба Известие за доставяне, касов бон и пощенска разписка№000560/PS1606009VIAQ, писмените възражения против издадения АУАН са подадени от адвоката по сключения Договор за ПЗС. Горните обстоятелства установяват изпълнението от страна на адвоката на поетите по Договора от 16.01.2017г. процесуални задължения по консултиране и изготвяне на писмено възражение срещу съставения АУАН.В пощенската разписка и в известието за доставяне са вписани имената и адреса на адвоката, а не на ищеца, а пощенското клеймо върху тях няма как да е антидатирано за нуждите на настоящото производство.

Аналогични са и изводите относно представения в хода на исковото производство Договор за правна защита и съдействие от 23.02.2017год.,според който страните са договорили възнаграждение от 450лв. за обжалването на издаденото НП17-1058-000055/08.02.2017г. издадено от Началник сектор ПП към ОД на МВР-Смолян, като в договора е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е платено изцяло и в брой към подписване на договора и че същият служи като разписка да плащането му. В производството по обжалване на НП пред въззивния съд по НАХД№168/2017г., действително ищецът е бил представляван от упълномощения адвокат-А. Л., въз основа на представеното и прието по делото пълномощно от 23.02.2017г..Видно от представените с исковата молба заверени преписи от разписка от 28.02.2017г. и известие за доставяне изготвената жалба срещу НП е подадена от адвоката по сключения Договор за ПЗС.В пощенската разписка и в известието за доставяне са вписани имената и адреса на адвоката, а не на ищеца. Горните обстоятелства установяват изпълнението от страна на адвоката на поетите по Договора от 23.02.2017г. процесуални задължения по осъществяване на правна защита и съдействие във връзка с обжалване пред РС-Смолян на издаденото НП.

Въз основа на гореизложеното, настоящата касационна инстанция счита, че първоинстнационният съд неправилно е приел, че ищецът не е доказал обстоятелствата от значение за размера на предявения иск, а именно, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. по Договор за правна защита и съдействие от 16.01.2017г. и адвокатско възнаграждение от 450лв. по Договор от 23.02.2017г.,тъй като съставените договори съставляващи частни свидетелстващи документи са представени едва в исковото производство по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Изводите на съда не се базират на процесуалните правила за оценка на доказателствата. Следва да се отбележи и че до законодателните промени в ЗАНН с Д.В. бр.109 от 2020г.,в сила от 24.12.2021г. в този нормативен акт не съществуваше норма аналогична на чл.63д от ЗАНН и при съществувалата правна уредба към процесния период-2017-2018г. е било безпредметно претендирането на разноски по дела по ЗАНН, тъй като към този момент липсва правно основание за присъждането им в тези производства. Поради тази причина, безпредметно е и представянето в тези производства на Договор за правна помощ и съдействие, в който са посочени размерите на договорените адвокатски възнаграждения, съставляващи разноски за страната. Съществуването и изпълнението, респективно заплащането на предвиденото в договорите за плавна помощ възнаграждение може да се установи с всички допустими доказателства и доказателствени средства в производството по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, което в случая е сторено от страна на ищеца. Противно на възприетото от първоинстанционния съд, настоящата касационна инстанция приема за доказана по делото с оглед преценка на събраните съвкупни доказателства по делото наличието на втората кумулативна предпоставка, а именно настъпили за ищеца вреди в размери съответно на 200лв. и на 450лв., съставляващи адвокатски възнаграждения в хода на административнонаказателното и на въззивното съдебно производство. Адвокатската защита по вече изложените по-горе съображения се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на административнонаказателното и на въззивното съдебно производство, поради което и такива вреди се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен административен акт-НП.

Настоящият състав обаче счита за основателно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар съответно от 200лв. и 450лв., по вече изложените по-горе съображения, като се присъдят обезщетения за вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в админстративнонаказателното и във въззивното съдебно производство в редуцирани размери по чл.18 ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция /Д.В.бр.84/2016г./,съответно в размер на 50лв. по първото и в размер на 300лв. по второто адвокатско възнаграждение.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията на ищеца относно сумата от 3,70лв.,представляваща разход за заплатени две пощенски услуги за изпращане на възражение срещу АУАН до органа и изпращане на жалба срещу НП до РС-Смолян по изложените съображения, споделени от настоящата касационна инстанция, към които съдът за процесуална икономия препраща на основание чл.221 ал.2 от АПК.

С оглед изхода на спора, съдебното решение, в частта му, с която в полза на Д. Б. са присъдени съдебни разноски за процесуално представителство пред АС-Смолян в размер на 67,17лв. по съразмерност и компенсация следва да се отмени и вместо него в полза на ответника следва да се присъдят разноски по съразмерност и компенсация в размер на 10,93лв.Посоченият размер на разноските е съобразен с чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, където е посочено, че съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за адвокат, съразмерно с отхвърлената част, а в полза на юридически лица са присъжда юрисконсултско възнаграждение, чийто размер не може да надвишава максималния размер за съответното дело по реда на чл.37 от ЗПП.В случая съразмерно уважената част от иска в полза на ищеца се дължат 182,85лева за адвокатско представителство и за заплатената държавна такса, а в полза на ответника-193,78лв.,съставляващи юрисконкултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, и съгласно изменението на ЗОДОВ чл. 10, ал. 3 и ал. 4, в полза на касационния жалбоподател-ОДМВР-Смолян следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и заплатена държавна такса пред касационната инстанция в общ размер на 238,22лв., съразмерно на отхвърлената част. На касационния жалбоподател-Д. Б. се дължат разноски заплатена държавна такса съразмерно на съответния уважен материален интерес в размер на 5,20лв.Поради липса на доказателства за заплатено пред касационната инстанция адвокатско възнаграждение от касатора Бахчеванов, претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение се явява неоснователна и недоказана.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1687/07.10.2022 г., постановено по адм. дело № 105/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта му, с която Областна дирекция на МВР-Смолян с адрес гр.Смолян,[адрес] е осъдена да заплати на Д. Б., с постоянен адрес гр.Пловдив, [улица], [адрес], обезщетение представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди, състоящи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение по обжалване на НП №17-1058-000055/08.02.2017г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Смолян, сектор Пътна полиция Смолян, отменено по съдебен ред, ведно със законната лихва върху посочената главница, начиная от 17.01.2022г. до окончателното и изплащане, в размер над 650 лв. /шестотин и петдесет/ лева до 800лв./осемстотин лева/и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. Б., с постоянен адрес гр.Пловдив [улица],[адрес], иск против Областна дирекция на МВР-Смолян за заплащане на обезщетение, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди, състоящи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение по обжалване на НП №17-1058-000055/08.02.2017г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Смолян, сектор Пътна полиция Смолян, отменено по съдебен ред за размера над 650лева до 800лева, ведно със законовата лихва, начиная от 17.01.2022г.

ОТМЕНЯ решение № 1687/07.10.2022 г., постановено по адм. дело № 105/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта му, с която Областна дирекция на МВР-Смолян е осъдена да заплати на Д. Б., разноски пред първоинстанционния съд в размер на 67,17лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д. Б., с постоянен адрес гр.Пловдив [улица],[адрес], да заплати на Областна дирекция на МВР-Смолян, с адрес гр.Смолян, [адрес] РАЗНОСКИ в първоинстанционното производство в размер на 10,93лв./ десет лева и деветдесет и три стотинки/ по съразмерност и компенсация.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1687/07.10.2022 г., постановено по адм. дело № 105/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив в останалата му част.

ОСЪЖДА, Д. Б., с постоянен адрес гр.Пловдив [улица], [адрес], да заплати на Областна дирекция на МВР-Смолян, с адрес гр.Смолян, [адрес] съдебни разноски в касационната инстанция в общ размер на 238,22лева. /двеста тридесет и осем лева и двадесет и две стотинки/.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Смолян, с адрес гр.Смолян [адрес] да заплати на Д. Б., с постоянен адрес гр.Пловдив [улица],[адрес], съдебни разноски в размер на 5,20 лв. /пет лева и двадесет стотинки/ за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА

/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА