Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията Е. М. по административно дело № 11895/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Общински съвет Сливен, чрез адв. Д. срещу решение № 234/02.11.2022 г., постановено по адм. дело № 292/2022 г. от Административен съд-Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Общински съвет Сливен, подадена против Решение № 384 от 04.07.2022 г. на Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, по преписка № 49/2021 г.

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез юрк. К., с писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Ответникът – Д. К. в качеството й на майка и законен представител на П. Д., не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура смята решението за валидно, допустимо и правилно.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение № 234/02.11.2022 г., постановено по адм. дело № 292/2022 г. от Административен съд-Сливен е отхвърлил жалбата на Общински съвет Сливен, подадена против Решение № 384 от 04.07.2022 г. на Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, по преписка № 49/2021 г., в частта, в която е установено, че Общински съвет Сливен създава предпоставка за осъществяване на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак "възраст"; и в частта, в която, съгласно чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. е дадено задължително предписание на Общински съвет гр. Сливен.

За да постанови този резултат съдът, въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства и на възраженията на страните, съдът е установил фактическата обстановка по делото и е направил извод, че оспореното решение на Комисията е издаден от компетентния, по място, материя и степен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, при спазване на предвидената в закона форма, без допуснати нарушения на административно-производствените правила, което е довело до правилно прилагане на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК.

Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав, по допустима жалба, подадена в срока по чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр, във вр. чл. 149, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване акт на КЗД и от лице, за което е налице правен интерес от съдебното му обжалване.

Правилно съдът тълкува и прилага нормите на ЗЗДискр., като не е налице твърдяното в касационната жалба неправилно приложение на материалния закон. В решението е направен анализ на фактическия състав на непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. коректно е посочено, че непряка дискриминация е налице когато лице на основата на защитените признаци по чл. 4 ЗЗДискр. е поставено в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед постигането на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за законосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение.

Правилно е прието, че спрямо П. Д. е осъществена непряка дискриминация по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак "възраст". Съдът е установил, че с изискването по Направление "Спорт", въведено в утвърдената от Общински съвет С. П. за отпускане на стипендии и финансово стимулиране на деца и младежи за 2020 година, спрямо учениците от 1-8 клас са поставени два пъти по-високи изисквания в сравнение с изискванията за учениците от 8-12 клас, въпреки че първите са по-малки на години и че между първите и последните по години разликата в годините е значителна. Законосъобразно е установено, че с горепосоченото изискване в утвърдената Програма се създава предпоставка за осъществяване на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. по защитения признак "възраст" за деца и младежи от различни възрастови групи, чрез въвеждане на завишени изисквания за по-малките по възраст, което е лишено от всякаква логика.

Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано.

При този изход на делото с оглед чл. 143, ал. 3 от АПК и предвид надлежно и своевременно заявената претенция за разноски, в полза на Комисия за защита от дискриминация следва да се присъди юрк. в.ие в размер от 100 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 234/02.11.2022 г., постановено по адм. дело № 292/2022 г. от Административен съд-Сливен.

ОСЪЖДА Общински съвет Сливен да заплати на Комисия за защита от дискриминация сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ