Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . АВРАМОВ при секретар М. Т. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 13 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С. чрез пълномощника си юрк. О., срещу решение № 1074/27.10.2022 г., постановено по адм. дело № 684/2021 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменена негова заповед № 01-1159/28.06.2021 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции.

Ответниците К. Н. и Н. Н., чрез адв. Т. като процесуален представител, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящото производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на К. Н. и Н. Н. срещу заповед № 01-1159/28.06.2021 г. на кмета на О. С. с която им е наредено да премахнат незаконен строеж, изпълнен в груб строеж, с размери в план: дължина 7.55 м, ширина 4.20 м и височина 8.00 м от прилежащ терен, представляващ пристройка към жилищна сграда, разположен в УПИ VIII-301, кв. 37 по плана на [населено място], притежаващ характеристиките на строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ, изпълнен без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. С обжалваното решение заповедта е отменена.

За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излага съображения за неясноти в оспорената заповед относно вида, местоположението, размерите и другите индивидуализиращи данни на разпоредения за премахване строеж. Като приема за установено, че първото ниво на пристройката представлява гараж, изграден през 80-те години на XX век, върху който е извършено надстрояване, съдът излага мотиви, че органът не изпълнява задължението си да изясни всички релевантни за случая факти и да изследва дали процесните обекти, в частност гаражът, представляват търпими строежи по смисъла на 16 ПР ЗУТ и 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Според съда заповедта, в която не е извършена преценка и не са изложени аргументи относно обстоятелствата за търпимост е незаконосъобразна и подлежи на отмяна само на това основание.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният строеж представлява масивна пристройка към жилищна сграда на три нива, като първото ниво е гараж с намалена височина, а надстроените над него два етажа със стоманобетонни носещи елементи и частична тухлена зидария, изравняват плочите на основната сграда. Според вещото лице гаражът не представлява новоизграден обект, а е стара постройка, нанесена в скица от 1979 г. като масивна стопанска (МС). В рамките на контура му са изградени горните два етажа на разпоредения за премахване строеж.

В делото се съдържат доказателства за издадено удостоверение за търпимост от 2011 г., с което е установена търпимост на две сгради МЖС, със застроена площ от 82 кв. м и МЖС, със застроена площ от 45 кв. м. Според вещото лице гаражът не е включен в удостоверението за търпимост като отделен обект, но съответства по квадратура на графичните данни, посочени в него, въпреки липсата на извършено заснемане. Като се позовава на сателитни снимки от 2007 г., 2012 г. и 2021 г., експертът приема, че вторият етаж на пристройката е изграден към момента на издаване на удостоверението за търпимост на основната сграда - 2011 г., а по отношение на третото ниво посочва като вероятно време на извършването му след 2012 г.

От данните по делото се установява, че през 2020 г. от един от собствениците Н. Н. е подадено заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за пристройка в УПИ VIII-301, кв. 37 по плана на [населено място], по което е постановен отказ на основание чл. 148, ал. 7 ЗУТ. В него изрично е отразено намерението на възложителите за изграждане на изцяло нова триетажна пристройка, като в част Геодезия стара сграда или гараж не са отразени. В мотивите за отказа е посочено, че при проверка на място е констатирано извършване на незаконна пристройка, предмет на внесения инвестиционен проект, изпълнена до приблизителна кота +8.00 м от средно прилежащ терен в груб строеж, без строителни книжа.

Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за неяснота по отношение на описаните от административния орган обекти, а именно за точния им вид, местоположение, размери и други индивидуализиращи белези. Установената в констативния акт и в оспорената заповед пристройка е индивидуализирана с конкретни параметри, конструктивни елементи и разположение спрямо жилищната сграда. Волеизявлението на органа е ясно, като описанието на строежа в мотивната и в разпоредителната част на заповедта е идентично. Направените констатации се потвърждават от заключението на съдебно-техническата експертиза. Неточното изчертаване на контура на пристройката по цялата дължина на жилищната сграда, вместо до средата й в окомерната скица на констативния акт, не съставлява неяснота в предмета на премахване, доколкото същата е описана с дължина, ширина и височина, съответстващи на параметрите, установени при извършения на място оглед от вещото лице.

Събраните по делото доказателства не са обсъдени в съвкупност, като в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът единствено приема, че от органа не е извършена преценка на търпимостта на строежа предвид наличието на съществуващия още от осемдесетте години гараж, долепен до жилищната сграда, върху който е извършено надстрояване на два етажа. Издаденото удостоверение за търпимост не обвързва органите на строителния контрол по отношение на преценката дали строежът е търпим или не, нито съда в производството по оспорване на заповед за премахването му. То има значение единствено при прехвърлителни сделки съгласно 16, ал. 1, изр. 2 ПР ЗУТ и 127, ал. 1, изр. 2 ПЗР ЗИДЗУТ. Отделно от това в представеното по делото удостоверение за търпимост не фигурира обект с предназначение гараж, поради което не може да се направи извод, че попада в неговия обхват, противно на заключението на вещото лице, възприето от първата инстанция. Въпросът за търпимостта на строежа подлежи на изследване от органа и от съда. В случая в мотивната част на заповедта е посочено, че констатираната пристройка към жилищна сграда не е търпим строеж. Преценката включва освен времето на изграждането, така и допустимостта му по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали към съответния период или съгласно сега действащия ЗУТ. В тази връзка съдът следва да изложи собствени съображения относно наличието или липсата на предпоставки за търпимост съгласно разпоредбите на 16 ПР ЗУТ и 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ съобразно приетото време на изпълнение на строежа, за което липсват мотиви в обжалваното решение. По делото не е изследвано дали първото ниво на пристройката запазва функцията си на гараж, както и доколко същият като постройка на допълващото застрояване е инкорпориран в новия строеж, изпълнен към сградата с предназначение за жилищни нужди, част от основното застрояване. Установяването на това обстоятелство е от съществено значение за проверката относно достоверността на извода на административния орган за наличие на нова пристройка в констатираните параметри и времето на извършването й във вида, в който е установена. Не е обсъдено и обстоятелството, че с представения от адресатите на заповедта за одобряване инвестиционен проект пристройката е предвидена като изцяло нов строеж.

Неустановяването на относими за спора факти и неизлагането на мотиви, свързани с материалната законосъобразност на административния акт, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Като отменя оспорения административен акт без да изясни всички правно релевантни факти, съдът постановява неправилно решение. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК същото следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото спорът следва да бъде изяснен от фактическа страна, като съдът следва да изложи съображения по въпроса за характера и естеството на наредения за премахване строеж, както и за неговата търпимост, след което въз основа на направените изводи да прецени законосъобразността на оспорената заповед.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1074/27.10.2022 г., постановено по адм. дело № 684/2021 г. по описа на Административен съд София област.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

/п/ МАРТИН АВРАМОВ