Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. С. Членове: ТИНКА К. Д. при секретар С. П. и с участието на прокурора А. В. изслуша докладваното от председателя И. С. по административно дело № 60/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Т. срещу решение № 500 от 01.11.2022 г., постановено по административно дело № 541/2022 г. от Административен съд Плевен, с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетение по чл. 119 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС). По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният от него иск бъде уважен, като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС чрез процесуален представител и в представено от последния писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с иск от лице, което има правен интерес, но разгледано по същество е неправилно.
Първоинстанционното дело е образувано по предявен от Тачев, в качеството му на държавен служител на ДАНС, чието служебно правоотношение е било незаконно прекратено, иск за обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 14806,08 лв., представляващо размера на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца за периода, който е уточнен с молба вх. № 4194/14.07.2022 г. от 12.03.2020 до 19.01.2022 г. (времето, през което е бил без работа), като сумата се претендира ведно със законната лихва от 16.06.2021 г., до окончателното ѝ изплащане.
По молба на ищеца с протоколно определение от 03.10.2022 г. АС Плевен е допуснал изменение на иска по отношение на неговия размер, като същият се счита за предявен в размер на 12854,40 лв.
За да отхвърли предявеният иск АС Плевен приема, че на ищеца се дължи исканото обезщетение, тъй като периодът, за който същото се претендира попада в периода, в който същият е бил без работа след връчване на заповед № ЧРз-109-12.03.2020 г., с която е било прекратено служебното му правоотношение и същото е в размера, посочен в чл. 119 ЗДАНС, но ответникът не дължи заплащане на претендираната сума, тъй като е направил прихващане от изплатеното му Тачев обезщетение по чл. 117 ЗДАНС, изплатено му по силата на разпореденото в тази заповед. Прието е също, че това прихващане е в съответствие с разпореденото в чл. 103 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а наведеният довод, че така полученото обезщетение не подлежи на връщане предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 4 ЗДАНК е неоснователно, както е и неоснователно възражението, че Тачев не е дал съгласие за това.
Няма спор между страните, че служебното правоотношение на Тачев като държавен служител в ДАНС е било прекратено със заповед № ЧРз-109/12.03.2020 г. на Председателя на ДАНС на основание чл. 110, ал.1, т.7, б. „г“, предл. първо ЗДАНС, като със същата е разпоредено на служителя да се изплатят дължимите обезщетения по чл. 83, ал. 4 ЗДАНС – за неизползван отпуск; по чл. 112, ал.1 ЗДАНС – за неспазен срок на предизвестие и по чл. 117 ЗДАНС – обезщетение, при прекратяване на служебното му правоотношение - без да е посочена конкретната хипотеза по ал.1-3.
С влязло в сила на 16.06.2021 г. решение № 1 от 04.11.2020 г., постановено по адм. дело № С-3/2020 г. на Административен съд Плевен тази заповед е била отменена, при което със заповед № ЧРз-30/19.01.2022 г на Председателя на ДАНС Тачев е възстановен на заеманата длъжност.
От представената справка № ФС -3782/11.08.2022 г. на директора на САДФСУС при ДАНС и началник на отдел ФС към САДФСУС при ДАНС при прекратяване на служебното му правоотношение на Тачев са изплатени следните обезщетения: в размер на 16068 лв. на основание чл. 117, ал. 1 ЗДАНС, представляващо 7,5 броя брутни месечни възнаграждения за прослужени 10 години, неподлежащо на облагане с данък, изплатено му на 25.06.2020 г.; в размер на 17972,02 лв. – обезщетение за неизползван отпуск по чл. 83, ал. 4 ЗДАНС, като получената сума е в размер на 16 1274,82 лв. след удържане на дължимия данък, изплатено му на същата дата. В същата справка е посочено, че брутното му месечно възнаграждение при прекратяване на служебното му правоотношение е възлизало на 2142,40 лв.
Със заповед № ЧРз-143/16.03.2022 г. на Председателят на ДАНС е разпоредено на Тачев да бъде изплатено обезщетение в размер на 12854,40 лв. на основание чл. 119 ЗДАНС за периода 13.10.2020 – 13.04.2021 г. поради незаконно прекратяване на служебното му правоотношение.
С писмо № ПН1054/28.04.2022 г. Тачев е уведомен, че е извършено прихващане на дължимото му обезщетение по чл. 119 ЗДАС с полученото от него такова по чл. 117 ЗДАНС и следва да възстанови на посочена банкова сметка разликата в размер на 4499,04 лв. в четиримесечен срок. Допълнително е уведомен, че ако желае да възстанови правото си на ползване на отпуск следва да възстанови и полученото обезщетение по чл. 83, ал. 4 ЗДАНС.
С писмо № ПН-1776/13.07.2022 г. Тачев е уведомен, че дължимото обезщетение, по тази заповед в размер на 11568, 96 лв., след удържане на дължимите данъци, се прихваща от заплатеното му обезщетение по чл. 117 ЗДАНС, подлежащо на връщане след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение.
Представените доказателства не са оспорени от ищеца, а и същият е изменил размера на предявения иск, съобразно установеното с тези доказателства, при което съдът приема за установено, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца към момента на прекратяване на служебното му правоотношение е бил в размер на 2142,40 лв. и същият не е работил по друго правоотношение през периода, за който се претендира исканият размер на обезщетението по чл. 119 ЗДАНС.
Съгласно посочената разпоредбата, при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" имат право на обезщетение в размер на брутното им месечно възнаграждение, определено към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-ниско платена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.
Неправилно АС Плевен приема, че може да бъде извършено прихващане между дължимата сума за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 119 и полученото такова по реда на чл. 117, ал. 1 ЗДАНС. Разпоредбите на чл. 117 ЗДАНС, съдържащ 9 алинеи, в които подробно и изчерпателно са уредени правоотношенията, свързани с изплащане на обезщетения на служителите на ДАНС, при прекратяване на служебното им правоотношение, тази по чл. 119 ЗДАНС предвиждаща задължение на ДАНС да изплати обезщетение на служител поради незаконно уволнение и разпоредбата на чл. 103 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) са приложена неправилно.
Доколкото обезщетението по чл.117, ал.1 ЗДАНС се дължи в посочените изчерпателно и случаи на прекратяване на служебно правоотношение, независимо от основанието за това, предвид приложимата в случа разпоредба на чл. 110, ал. 1-3 ЗДАНС и предвиденото в ал. 4, че при повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от дължимото обезщетение, определено по реда на ал. 1 - 3, се приспадат толкова брутни месечни възнаграждения, колкото вече са получени от държавните служители следва еднозначен извод, че полученото по реда на този законов текст обезщетение не подлежи на връщане, а при следващо прекратяване дължимата сума се преизчислява с оглед получения вече размер, като на служителя се изплаща разликата над получения при предходното прекратяване на служебното правоотношение обезщетение до съответният му размер, съобразно подробно уредените правила в чл. 117 ЗДАНС. Следователно възможността за прихващане на обезщетение, уредена в ал. 4 на чл. 117 ЗДАНС е приложима единствено по отношение на изплатени обезщетения на служители по реда на ал.1 - 3 на цитирания текст. Обезщетението по чл. 119 ЗДАНС има различен характер - същото е дължимо единствено в случаите на незаконно уволнение и следователно обезщетява вреди от това, при което характерът му е различен от характера на обезщетението по чл. 117 ЗДАС, което не е свързано с това дали служебното правоотношение е прекратено законосъобразно или не и се дължи във всички случаи, посочени в него, като изрично е предвидено и задължение за органа при всяко следващо прекратяване на тези правоотношения да изплаща разликата над изплатения до максималния предвиден в ал.1 размер. При това волята на законодателя е ясна и категорична, а направеното тълкуване на съда е неправилно.
Обезщетенията по чл. 117 и чл. 119 ЗДАНС са с различни основания – първото обезщетява служителя за прекратяването на служебното му правоотношение, независимо от основанието за това, а второто обезщетява оставането му без работа поради незаконно уволнение, при което еднозначно води до извод, че същите обезщетяват различни вреди. При това не са налице и предпоставките по чл. 103 ЗЗД, тъй като липсва задължение от страна на Тачев за възстановяване на получената сума като обезщетение по чл. 117, ал. 1 ЗДАНС, за разлика от задължението на ДАНС да изплати обезщетението по чл. 119 ЗДАНС, при установено с влязло в сила решение за незаконно уволнение.
Предвид изложеното предявеният от Тачев иск е отхвърлен неправилно – в нарушение на цитираните разпоредби.
Предявеният иск е основателен и доказан, както по основание така и по размер – заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Тачев е отменена като незаконосъобразна, при което с оглед на приетия за установен факт, че същият не е получавал възнаграждение през процесния период ответникът му дължи обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения в размера им към момента на прекратяване на служебното му правоотношение, което е посочено от последния в размер на 2140,40 лв.
Ето защо постановеното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 12854,40 лв., представляваща обезщетение по чл. 119 ЗДАНС, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2021 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение, с което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителя е отменена като незаконосъобразна, окончателното изплащане на сумата.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че буди недоумение отправената в писмо ПН1054/28.04.2022 г. покана към Тачев да възстанови полученото обезщетение за неизползван отпуск за да „възстанови правото си на ползване на отпуск“, чието ползване е погасено окончателно на първо място с изплащане на обезщетението по чл. 83, ал. 4 ЗДАНС, а освен това и по силата на законовата разпоредба на 176 от Кодека на труда, приложим в случая по силата на чл. 84 ЗДАНС.
При този изход на делото, при своевременно направени искания и на основание чл. 143, ал.1 АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 2731,75 лв., от които 71,75 заплатена държавна такса за касационното оспорване, и хонорар за един адвокат в размер на 1100 лв. за първоинстанционното производство и 1560 лв. за касационното
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 500 от 01.11.2022 г., постановено по административно дело № 541/2022 г. от Административен съд Плевен, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Държавна агенция „Национална сигурност“ да заплати на К. Т., с [ЕГН], обезщетение в размер на 12 854,40 лв.(дванадесет хиляди осемстотин петдесет и четири и 0.40) лева, ведно със законната лихва считано от 16.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 2731,75 лв. (две хиляди седемстотин тридесет и един и 0,75)лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА
секретар:
Членове:
/п/ Т. К. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА