Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: М. Н. М. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 65 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение № 170/15.11.2022 г. на Административен съд (АС) Кюстендил постановено по адм. дело № 96/2022 г.

С обжалваното решение е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. с изх. № 01-6500/290 от 21.01.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ (Акт изх. № 01-6500/290 от 21.01.2022 г.), преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявление за подпомагане от А. Б., с УРН: [номер] за Кампания 2019 г., с мотивиран акт при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението, тъй като счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че Акт изх. № 01-6500/290 от 21.01.2022 г. е издаден в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, като счита доводите на първоинстанционния съд за обратното, за неоснователни. Сочи, че актът съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на който е издаден. Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право, като изложените фактически основания кореспондирали с посочените правни норми и разпоредените правни последици. Прекратяването на поетия от жалбоподателя ангажимент е на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба № 4/2015 г., Наредбата) и е мотивирано от преценката на събраните относими доказателства, респ. от констатациите за това, че същите не доказват изпълнение на изискванията по чл. 33, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредбата. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС сочи, че мотивите на акта се съдържат и в Уведомително писмо изх. № 01-6500/2443 от 13.05.2021 г. на заместник изпълнителният директор на ДФЗ. В това писмо, което е получено от жалбоподателя, е посочено, че от страна на земеделския производител не са представени сертификати за съответствие за парцел 73691-22-7-1 с декларирана площ 0,30ха, което е квалифицирано като неспазване на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 4/2015 г.

Подробно излага съображения, че обжалваният административен акт е издаден без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Моли обжалваното решение да се отмени и делото се реши по същество. Претендира разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Г..

Ответникът по касация А. Б. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските и писмена молба с характер на писмени бележки. Ответникът по касация се представлява от адв. З..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Кюстендил е Акт изх. № 01-6500/290 от 21.01.2022 г., с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4/2015 г., във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от същата Наредба, и в съответствие с чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4 буква в от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1306/2013) е прекратен поетият от А. Б. биологичен ангажимент по направление Биологично растениевъдство.

За да отмени Акт изх. № 01-6500/290 от 21.01.2022 г. решаващият съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в писмена форма, като съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК относно наименованието на органа-издател, съдържа определени фактически и правни основания и има подпис на издателя, но съдържанието не отговаря в пълнота на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Приел е, че процедурата по издаване на акта е спазена и с оглед установената едва в хода на съдебното производство причина за прекратяване на биологичния ангажимент, е приел, че е нарушен и материалният закон.

Решението е правилно.

Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Касационните основания за необоснованост на решението и неправилност поради нарушение на материалния закон, са неоснователни. А конкретно нарушение на съдопроизводствените правила не се сочи, поради което така наведеното касационно основание, предвид чл. 218 АПК, се явява бланкетено.

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че е спазено изискването за излагане на фактически и правни основания в административния акт. Формално погледнато това изискване е спазено, но от изложените в акта и в Уведомително писмо изх. № 01-6500/2443 от 13.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ съображения, не се разбира поради каква причина е прекратен биологичният ангажимент, тъй като от доказателствата по делото е безспорно установено, че от страна на земеделския производител са представени сертификати за съответствие за парцел 73691-22-7-1 с декларирана площ 0,30ха. В представените сертификати е отразена култура с код 23123 шипка, а едва в хода на съдебното производство, и то след приключване на съдебното следствие, е установено, че заявената култура е с код 221050 други семкови овощни видове/семкови овощни видове. В тази връзка правилно решаващият съд е посочил, че съдържанието на писмото не отговаря на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за фактически и правни основания, относими към конкретно разпореденото с акта волеизявление. В писмото са цитирани норми от Наредба № 4/2015 г., от Наредба № 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, но как същите са съотнесени към разликата между заявената за отглеждане култура и действително отглежданата такава, не става ясно. Всъщност от изложеното в писмото, въобще не се изяснява, че има разлика в отглежданата и заявената култура. Съответно липсват каквито и да е съображения и преценка, на какво се дължи заявяването на код на друга култура през 2015 г., вкл. дали към този момент е имало утвърден код за културата шипка и какви са били указанията на служители на органа към земеделския производител за заявяването на кода на отглежданата култура. Правилно решаващият съд е посочил, че цитираната в акта фактология не внася яснота за неспазване на кое от изискванията по чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба № 4/2015 г. е разпоредено прекратяването предвид чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Правилно съдът е констатирал, че не е ясно съдържанието на кой представен документ не отговаря на посочените в чл. 33, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 4/2015 г. изисквания, тъй като същият не е индивидуализиран като номер, дата на издаване и издател. Правилни са изводите на решаващия съд, че изводи за мотивираност на Акт изх. № 01-6500/290 от 21.01.2022 г. не могат да се направят и от Уведомително писмо изх. № 01-6500/2443 от 13.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Противно на изложеното в касационната жалба, това писмо не може да се разглежда като мотиви на административния акт, съобразно цитираното ТР № 6/1975 г. на ОСГК на ВС. В приложението към това писмо е цитиран парцел 73691-22-7-1, но не става ясно, защо одобрената площ със сертификати е определена в размер на 1,76ха и защо за парцел 73691-22-7-1 е прието, че не е представен сертификат, при положение, че на органа са представени Сертификат за съответствие № BG BIO 12 BG KN 217/2 2019/1, в който за парцел 73691-22-7-1 с площ 0,30ха е посочен плод шипки, статус биологичен, произведени количества 0,800 т., както и Писмено доказателство (по смисъла на чл. 29, пар. 1 от Регламент ЕО 834/2007 г.) документ № BG BIO 12 BG KN 217/3.

По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 400 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Предвид размерът на адвокатското възнаграждение и чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 170/15.11.2022 г. на Административен съд Кюстендил постановено по адм. дело № 96/2022 г.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на А. Б., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Кюстендил, [улица] сумата от 400 (четиристотин) лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА

/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА