Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 156 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Производството е образувано е по две касационни жалби.
Първата касационна жалба е подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 810 от 31.10.2022 г., постановено по адм. д. № 480 по описа на Административен съд - Пазарджик (АС - Пазарджик) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение, по жалбата на С. Д., с [ЕГН], е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001321003848-091-001 от 06.12.2021 г., издаден от С. Г., на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и П. Киприна, на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в потвърдената част с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 118 от 17.03.2022 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на закона и поради неговата необоснованост. Оспорват се изложените в него съображения, че по делото била установена само първата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК; че не било доказано в хода на ревизионното производство, че Дарабанова е действала недобросъвестно при извършване на плащания от имуществото на дружеството, с което като краен резултат е целяла скрито разпределение на печалбата; че не е доказана причинно – следствената връзка между поведението на ревизирания субект и несъбраните публични вземания; че не било установено, че приходната администрация е предприела всички необходими действия за събиране на задълженията на „Бодиголд“ ЕООД. Наред с това, се поддържа становище, че съдът неправилно съобразил обстоятелства, които установили разпитаните по делото свидетели. Касационният жалбоподател изразява несъгласие и с приетото от съда, че Дарабанова не е знаела за подадената от нейно име декларация по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) предвид нарочното оправомощаване на лицето, подало декларацията. Поддържа се становище, че именно защото по делото няма представени доказателства за извършено плащане в пари от касата на дружеството в полза на Дарабанова, законосъобразно приходните органи са констатирали, че е налице плащане на дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата. Като се позовава и на съдебна практика, обективирана в редица цитирани в жалбата решения на Върховния административен съд, обратно на възприетото от първоинстанционния съд, касационният жалбоподател твърди, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК – целенасочено във времето поведение за невнасяне на задължения за данъци и осигурителни вноски, отчуждаване на имущество, непредоставяне на счетоводна и финансова документация, предприети действия от страна на приходната администрация за принудително събиране на задълженията от основния длъжник и невъзможност същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага с имущество, което да послужи за принудително изпълнение. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции – държавна такса за касационното оспорване и юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Представя се писмена защита.
Ответникът по тази касационна жалба - С. Д., чрез упълномощения адв. И. Н., я оспорва в представен по делото писмен отговор. По същество моли това обжалвано съдебно решение да остане в сила. Счита, че правилно съдът оценил липсата на доказателства, че органът по приходите е предприел всички необходими действия с оглед събиране на вземанията на основния длъжник и за това, че е налице несъбираемо вземане. Поддържа становище, че съдът обосновано на доказателствата съобразил, че в ревизионното производство и в съдебното производство не е установено начисляване или заплащане на дивидент; че подадената декларация не е подплатена с решение на едноличния собственик на капитала за разпределение на печалба, както и това, че не е доказано нито едно фактическо действие на разпореждате със сумата от страна на Дарабанова.
Втората касационна жалба е подадена от С. Д., чрез упълномощения адв. И. Н., срещу Решение № 886 от 23.11.2022 г., постановено по адм. д. № 480 по описа на АС – Пазарджик за 2022 г. С него е оставена без уважение молбата на Дарабанова за допълване на посоченото съдебно решение в частта му за разноските.
В тази касационна жалба се твърди, че обжалваното с нея съдебно решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Като се позовава на съдебна практика по въпроса, Дарабанова поддържа становище, че достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗЗД) е правната помощ по делото да е осъществена без да съществуват данни за договорен в тежест на възложителя адвокатски хонорар и да е налице заявление, че тя е договорена като безвъзмездна. Предвид това и установената по делото фактическа обстановка, Дарабанова сочи, че искането й е следвало да бъде уважено. По тези причини се иска отмяната на така обжалваното съдебно решение, постановено в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и уважаване на искането за допълване на решението в частта за разноските. Претендират се разноски за касационното производство по тази касационна жалба при условията на чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, прел. второ ЗЗД.
Ответникът по тази касационна жалба – директор на Д ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП я оспорва в представен по делото писмен отговор. Твърди неотносимост към спорната хипотеза на приложената към касационната жалба съдебна практика, като обръща внимание, че първоинстанционният съд е отказал допълване на решение в искания смисъл поради липсата на доказателства, че осъщественото процесуално представителство е при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗД.
В съдебното заседание пред настоящия съд страните не се явяват и не се представляват.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на двете касационни жалби, което поддържа пред настоящия съд и устно в съдебното заседание.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на съдебното решение в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за която тези актове са неблагоприятни, предвид което следва да се разгледат досежно тяхната основателност.
Разгледана по същество, касационната жалба на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив е основателна, като предвид това – неоснователна се явява и касационната жалба на Дарабанова.
По касационната жалба срещу Решение № 810 от 31.10.2022 г.:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Пазарджик е бил РА № Р-16001321003848-091-001 от 06.12.2021 г., издаден от С. Г., на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и П. Киприна, на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в потвърдената част с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 118 от 17.03.2022 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, а именно в частта, с която на Дарабанова са определени задължения, в качеството й на управител на „Бодиголд“ ЕООД, за установена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за корпоративен данък за периода 2015 г. – 2018 г. в размер на 1640,51 лв., ведно с лихва в размер на 900,15 лв.; за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2019 г. – 31.12.2019 г. в размер на 5750,00 лв., ведно с лихва в размер на 1078,21 лв.; за данък върху добавената стойност за периода 01.12.2015 г. – 31.07.2017 г. в размер на 27015,08 лв. и лихва в размер на 13765,97 лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ за периода 01.12.2015 г. – 30.11.2017 г. в размер на 3095,85 лв. и лихва в размер на 1635,46 лв.; за вноски ДОО за осигурители за периода 01.12.2015 г. – 30.04.2020 г. в размер на 8136,84 лв. и лихва в размер на 4463,14 лв.; за вноски за УПФ за осигурители за периода 01.12.2015 г. – 31.10.2017 г. в размер на 1665,60 лв. и лихва в размер на 939,93 лв.; за вноски за ЗЗО за осигурители за периода 01.12.2015 г. – 31.10.2017 г. в размер на 4351,03 лв. и лихва в размер на 2370,31 лв. или задължения в общ размер на 52154, 91 лв. и лихва в размер на 25153,17 лв.
Установено било от първоинстанционния съд, че във връзка с непогасени данъчно-осигурителни задължения по подадени декларации за периода 2015 г. - 2017 г. на „Бодиголд" ЕООД в НАП било образувано изп. д. №160008278/2016 г. Публичният изпълнител категоризирал дълга на задълженото лице като трудно събираем. Представено било писмено обяснение, че от средата на лятото на 2017 г. посоченото дружество не осъществява търговска дейност; цялата счетоводна документация била получена от счетоводна кантора „Kонсулт-8М“ ЕООД и оставена на съхранение в помещение, където документите били унищожени в резултат на наводнение; организацията на документооборота е осъществявана от управителя Дарабанова, която единствено имала достъп да банковите сметки и плащанията, в т. ч. касови и че плащанията са извършвани само от нея. От представените извлечения, в отговор на изпратени искания до търговски банки, за движението на парични средства по сметките на дружеството било установено, че едноличният собственик на капитала на „Болиголд“ ЕООД и управител е изтеглила през 2015 г. и 2016 г. суми в размер на 225349,90 лв., а съгласно деклариран ГФО и приложен към него счетоводен баланс към 31.12.2017 г. дружеството е посочило в актива на баланса налични съоръжения по балансова стойност 20000,00 лв. и касови наличности в лева в размер на 116000,00 лв. Дарабанова била собственик на капитала и управител на „Бодиголд“ ЕООД, считано от 26.03.2014 г.
Извършена била проверка, приключила с Протокол № ПФ-16001319076214-073-001 от 20.03.2020 г., която констатирала, че декларираната касова наличност към 31.12.2017 г. в размер на 116000,00 лв. липсва. Дружеството е начислило 5% данък доход от дивиденти върху липсващата сума с подадена Декларация с вх. 1300И0188624 от 27.01.2020 г. по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО за деклариран данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица върху сумата от 116000,00 лв. в размер на 5750,00 лв., който данък не бил внесен. Прието било от органите по приходите, че за ревизираните периоди Дарабанова, в качеството си на управител на „Бодиголд“ ЕООД се е разпореждала с всички дела на дружеството, с авоарите по банкови сметки, с наличните парични средства в касата на дружеството в значителни размери, макар, че не са представени никакви разходни касови ордери, с формиране и погасяване на данъчни задължения. Прието било също така, че „Бодиголд ЕООД, чрез управителя, е извършило плащания в пари от имуществото му, представляващи изплатен дивидент от разпределение на печалбата в периоди, в които били акумулирани непогасените задължения към бюджета, което е довело до невъзможност от страна на дружеството за погасяване на публичните му задължения. Изплащането на дивидентите било в периоди, в които управителят вече е бил уведомен за възникналите задължения на дружеството по декларации, за които има образувано ИД № 160008278/2016 г. По тези причини органите по приходите приели, че Дарабанова е осъществила състава на чл. 19, ал. 2 ДОПК, като отговорността й следва да е за размера на задълженията, непогасени към момента, поради което на нея е вменена отговорност за установените и невнесени данъчни и осигурителни задължения и глоби с главница в размер на 52154,91 лв. в едно с начислена лихва в общ размер 25153,17 лв. Ревизионният акт е обжалван пред директора на Д ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, който го отменил за установена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за глоби, санкции и наказателни постановления в размер на 500,00 лв. за данъчен период м. 01.2018 г., а в останалата част го потвърдил.
В хода на съдебното производство по оспорване на РА по делото били приети писмени доказателства и били приобщени гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В. М., която представлява счетоводната кантора, обслужвала дружеството и бившия съпруг на Дарабанова. Съдът приел за установено въз основа на показанията на Матова, че декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал.1 ЗКПО за дължими данъци от 27.01.2020 г. била подадена от нея, с електронен подпис на счетоводната кантора, тъй като посочените като налични парични средства към декември 2017 г. не били в касата на дружеството при извършената проверка през 2019 г. Въпреки заявеното от свидетелката, че е подала тази декларация със знанието на Дарабанова, в качеството й на управител на „Бодиголд“ ЕООД, съдът приел, че тези нейни твърдения не се подкрепили с писмени доказателства като съобразил и казаното от нея, че не са и били представени решения на общото събрание, въз основа на които да е изплатен или разпределен дивидент и най-вероятно няма такива дивиденти. Съдът приел, че от писмени доказателства и показанията на Дарабанова се установило, че печалба не е разпределяна и не са получавани дивиденти. Приел също така, че липсват данни, дали предвид посочената сума като налична в касата на дружеството, публичният изпълнител е предприел действия по принудително събиране на задълженията чрез запор на налични парични средства в касата на дружеството.
Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод, че РА е издаден от компетентен орган, както и че ревизионното производство е извършено в съответствие с процесуалните правила и не са допуснати процедурни нарушения, които да водят до незаконосъобразност или нищожност на РА.
Съдът съобразил приетото от органите по приходите, че Дарабанова, в качеството й на управител на дружеството, е извършила плащания от имуществото му, представляващи скрито разпределение на печалбата. Приел, че в хода на съдебното производство не било доказано да са предприети принудителни действия към паричните средства на дружеството – длъжник. Взел предвид, че изпълнителното производство спрямо Бодиголд ЕООД било образувано през 2016 г., но направил извод, че липсата на предприети своевременно действия от публичния изпълнител сочи за бездействие по събиране на публични вземания - едва през 2020 г. била извършена проверка за налични парични средства в касата на дружеството декларирани с ГФО за 2017 г. Фактът на подадена декларация на 27.01.2020 г. за разпределен дивидент за 2019 г., според съда, не води до извода за скрито разпределение на печалба, като при това липсвали каквито и да е други доказателства за изплатен или начислен дивидент, вкл. решение за разпределение на печалба и доказателства какво и кога е станало със сумата от 116000,00 лв.
Съдът направил извод, че по делото не е установено и доказано осъществяването на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК и в този смисъл счел за основателни направените в касационната жалба оплаквания за неправилна преценка на доказателствата и допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение, предмет на касационна проверка. Изложил съображения, че неправилно директорът на Д ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, приел, че е налице разпореждане със сумата от 116000,00 лв. в полза на Дарабанова, представляващо скрито разпределение на печалба по смисъла на 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Според изложените в обжалваното решение съображения по делото няма каквито и да било преки доказателства за извършено плащане в пари от касата на дружеството в полза на Дарабанова. Съдът не придал доказателствена стойност на декларацията от 27.01.2020 г. в тази насока. Приел, че не са налице и други доказателства, от които да се установи, че касовата наличност от 116000,00 лв. е изплатена на ръка на Дарабанова. Признал установената липса на пари от касата, но се позовал на липсата на доказателствата да са изплатени реално дивиденти на Дарабанова – за да се аргументира се позовал на това, че декларацията не е подписана от лицето, а и на показанията на свидетеля Дарабанов.
Според съда липсата на документи за разходи, свързани с дейността на дружеството и липсата на доказателства за местонахождението на касата на дружеството и нейната наличност, сами по себе си не представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК, във вр. с 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Доколкото не са налице доказателства, че сумата от касата е начислена, изплатена или разпределена под каквато и да било форма в полза на Дарабанова или на свързано с нея лице, според мотивите на съда, отразяването й в сметка 501 "Каса" и липсата й, не свидетелства за извършено скрито разпределение на печалба в полза на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството. Съдът приел, че такъв извод не следва и единствено от факта, че Дарабанова е лицето, което като управител с правомощия по чл. 142 от Търговския закон (ТЗ), е отговаряла за разпореждането с паричните средства на дружеството.
Съдът се аргументирал, че с оглед характера на особената отговорност - отговорност на трети лица за задължения на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК, доказателствената тежест за установяване на елементите от фактическия състав е на органа по приходите, в качеството му на ревизиращ орган. Приел, че безспорен по делото е само първият от елементите на фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК - ревизираното лице е било управител на търговско дружество към момента, към който са установени публичните задължения. Не било установено Дарабанова да е действала недобросъвестно при извършване на плащания от имуществото на дружеството, от което недобросъвестно поведение да е намаляло, имуществото му, както и да е целяла като краен резултат скрито разпределение на печалба. Посочил, че погиването на счетоводната документация не е по вина на дружеството и не води автоматично до недобросъвестност от страна на неговия управител. Наред с това, не била доказана и причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и несъбраните публични вземания. Позовал се на съдебната практика на Върховния административен съд, че разпоредбата на чл. 19 ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т. е. посоченото поведение на управителя да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. В тази връзка приел, че в хода на проведеното срещу Дарабанова ревизионно производство, приходните органи не са установили по безспорен начин предприемането на всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник – задълженото дружество. Доколкото било установено, че сумата е била в касата на дружеството, приходната администрация не е предприела действия – например запор на наличните парични средства за погасяване на задълженията на дружеството. Фактът, че за задълженията на дружеството има образувано изпълнително дело на ТД на НАП - Пловдив, по което не са събрани суми за погасяване на задълженията, не аргументира, според съда, причините за невъзможността на приходната администрация да събере по пътя на принудителното изпълнение задълженията на дружеството. По тези съображения съдът направил извод, че органите по приходите незаконосъобразно са приложили чл. 19 ДОПК при констатиране на задължение, което е било единствено "трудно събираемо", но не и несъбираемо, тъй като бездействието на приходната администрация за събиране на едно вземане не може да доведе до ангажиране отговорността на жалбоподателят по чл. 19, ал. 2 ДОПК. По тези причини съдът приел, че обжалваният РА е издаден при допуснато нарушение на материалния закон – липса на предпоставките на търсене на отговорност на управителя по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, поради което го отменил.
Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост.
С оспорения пред АС – Пазарджик РА е ангажирана отговорността на Дарабанова по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на „Бодиголд“ ЕООД, посочени по – горе в настоящото решение. Възприети са изцяло констатациите и изводите, направени в издадения РД, възражение срещу който не е подадено от ревизираното лице.
Съгласно констатациите в РД срещу „Бодиголд“ ЕООД е имало образувано изпълнително дело по описа на НАП за задължения на дружеството по подадени данъчни и осигурителни декларации за периода 2015 г. – 2017 г. Това изпълнително дело е било прекратено през 2020 г. на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК. По-рано, още през 2019 г. е извършена категоризация на дълга като „трудно събираем“. Публичният изпълнител не успял да проведе успешно производство по събиране на вземането доколкото дружеството не притежава недвижимо имущество или друго имущество, срещу което да се насочи изпълнението и обезпечението. През 2019 г. била извършена проверка от НАП, приключила с протокол от 20.03.2020 г. Било констатирано, че декларираната касова наличност към 31.12.2017 г. в размер на 116000,00 лв. липсва. Върху липсващата сума дружеството начислило 5 процента данък доход от дивиденти в размер на 5750,00 лв., който не бил внесен. Била подадена декларация на 27.01.2020 г. по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО за деклариран данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица върху сумата от 116000,00 лв. В счетоводния баланс към 31.12.2017 г. и от публикувания ГФО за 2017 г. било установено, че в раздел „натрупана печалба/загуба от минали години“ е отразена неразпределена печалба към 31.12.2017 г. в размер на 66000,00 лв. и текуща загуба в размер на 13000,00 лв.
Прието било, че в случая са налице кумулативните предпоставки на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК: 1. Дарабанова е управител на „Бодиголд“ ЕООД от 20.03.2014 г.; 2. С позоваване на пар. 1, т. 5, б. „а“, във вр. с т. 4, б. „в“ от ДР на ЗКПО е прието, че е извършено скрито разпределение на печалбата – на Дарабанова са изплатени и тя е получила от „Бодиголд“ ЕООД сума в размер на 116000,00 лв., констатирано с протокола от 2020 г., като към този момент посоченото дружество е имало изискуеми и неплатени задължения за данъци, за които били подадени декларации; 3. С позоваване на чл. 19, ал. 10 ДОПК е прието, че Дарабанова е имала недобросъвестно поведение – знаела е за наличието на данъчни задължения и на задължения за осигурителни вноски и въпреки това знание е предприела действия по разпореждане с имуществото на задълженото лице, които довели до намаляването му, с което е възпрепятствано изпълнението на задълженията. Тя не е предприела своевременно действия да изплати задълженията с цел да бъдат погасени с наличните парични средства в касата на дружеството, а е допуснала при наличието на изискуеми и неплатени задължения, тези средства да бъдат изплатени на нея самата.
В решението на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив, в частта му, с която е потвърден РА, в оспорената пред съда част, е прието, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Дарабанова. Прието е, че с разпределянето на дивидент в полза на Дарабанова, дружеството е лишено от парични средства, с които е било възможно да се погасят декларирани от нето задължения. При липсата на представени други документи за имущественото и финансовото състояние на дружеството, за приета е доказана каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на изискуемите задължения. В заключение е направен извод, че е налице недобросъвестно поведение и умисъл в действията на Дарабанова в посока препятстване на органите на НАП за събиране на задълженията на „Бодиголд“ ЕООД. Предвид това, че са налице всички кумулативно необходми предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК (целенасочено във времето поведение за невнасяне на задължения за данъци и ЗОВ, отчуждаване на имущество, непредставяне на счетоводна и финансова документация, невъзможност за принудително събиране на задълженията въпреки предприетите действия от приходната администрация и липса на имущество за удовлетворяване на вземанията), РА бил потвърден в обжалваната пред съда част.
Основателни са касационните оплаквания досежно извършената от първоинстанционния съд преценка за липса на предвидените в закона кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на Дабанова по чл. 19, ал. 2 ДОПК във връзка със задълженията на „Бодиголд“ ЕООД. Правилно и обосновано на приобщените в преписката доказателства съдът е приел, че РА е валиден акт, издаден при спазване на процесуалните разпоредби по възлагане и провеждане на ревизионното производство. Възраженията на Дарабанова във връзка с това, че декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл 201, ал. 1 ЗКПО била подадена от трето лице, а не от нея, при наличните по ревизионната преписка нейни обяснения за упълномощаване именно на това лице да подава „...всичката необходима информация към НАП“ не се възприемат за основателни. Въпреки това, следва да се съобрази, че съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ, който урежда компетентността на общото събрание, последното приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане. По предписанието на чл. 141, ал. 1 ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. При така цитираната правна регламентация се налага извод, че общото събрание е орган на управление на дружеството по силата на закона, чиито решения са в основата на управлението му. Дарабанова е следвало да вземе решение за изплащане на дивиденти, в който случай законосъобразен би бил изводът, че действията й попадат в хипотезата на извършване на плащания по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Общото събрание не разполага с правомощия да извършва плащания, като същинските фактически действия по разплащане на сумите не са от компетентността на общото събрание, но средствата не се изплащат без решение на органа. Съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. По делото обаче е безспорно, че решение на едноличния собственик на капитала на Бодиголд ЕООД във връзка с подадената декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО няма. В този смисъл и при действието на чл. 137 ТЗ не може да се приеме, че разпределянето на дивидент, за който е подадена декларацията е факт, който да се постави в основата на изводите относно наличието на предпоставките за приложението на чл. 19, ал. 2 ДОПК в контекста на установената липса на касовата наличност от 116000,00 лв., констатирана с цитирания по – горе протокол. Това обаче не води на извод за незаконосъобразност на преценката на приходната администрация за наличие на основание за ангажиране на личната имуществена отговорност на Дарабанова за задълженията на Бодиголд ЕООД заради извършени действия, съставляващи скрито разпределение на печалбата.
Тежестта да докаже предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК е за приходната администрация. Фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК включва кумулативното наличие на следните елементи:
1. субект на отговорността - управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 ДОПК (носители на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски и задължените да удържат и внасят такива);
2. наличие на неизплатени данъци и задължителни осигурителни вноски от задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2;
3. извършване на определено действие: а/ плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
4. действието да е извършено недобросъвестно;
5. причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения;
6. граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения по ал. 2 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото;
7. отговорността се реализира само субсидиарно когато се окаже невъзможно дължимите суми за данъци и осигурителни вноски да се съберат от юридическото лице.
Дарабанова е материалноправно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за описаните в РА публични задължения. Релевантни за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са не всички намаляващи имуществото на задълженото лице действия на разпореждане, а само изчерпателно изброените в разпоредбата. В казуса разпоредителните действия на Дарабанова с имуществото на главния длъжник Бодиголд ЕООД, чийто единствен управител е била тя, са установени доколкото касовата наличност в размер на 116000,00 лв. липсва.
В хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано (както е в случая), че то няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестността е налице. В качеството си на управител на Бодиголд ЕООД Дарабанова не може да не е знаела за задълженията на дружеството. Според настоящия съдъбен състав по делото са налице достатъчно доказателства, които обосновават извод, че тя е осъществила недобросъвестни действия като управител, който не може да не е знаел за задълженията на дружеството, които са установени в подавани декларации. По делото не е доказана документалната обоснованост относно разходването на касовата наличност, съществувала към м. декември 2017 г. Липсата е констатирана в момент, когато Бодиголд ЕООД не е осъществявало дейност. Не се представят и никакви обяснения във връзка с това, като се поддържа становище в хода на съдебното производство от ревизираното лице, че разпределяне на дивидент не е правено. По делото не е доказано, че сумите от касовата наличност са използвани за осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, поради което и предвид липсата на доказателства за противното следва да се приеме, че е налице хипотезата на скрито разпределение на печалба по смисъла на 1, т. 5, б. "а" ЗКПО. Така са били отклонени парични средства от дружеството, с което умишлено е намалено имуществото му и това е довело до невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски.
Предвид изложеното и доколкото изводите на първоинстанционния съд по същество на спора за незаконосъобразност на РА в оспорената му част са несподелими от настоящия съдебен състав, обжалваното съдебно решение следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго по същество на спора, с което жалбата на Дарабанова срещу РА в потвърдената от директора на Д ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП част, в която част РА е предмет на контрол за законосъобразност пред съда, следва да се отхвърли.
По касационната жалба срещу Решение № 886 от 23.11.2022 г.:
За да остави без уважение молбата на Дарабанова за допълване на Решение № 810 от 31.10.2022 г., постановено по адм. д. № 480 по описа на АС – Пазарджик за 2022 г. в частта му за разноските, първоинстанционният съд е приел, че не били представени доказателства, въз основа на които да се направи извод, че осъщественото от адв. Н. процесуално представителство е станало при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗД.
Това решение е валидно, допустимо и правилно по крайния си резултат, но предвид това, че с настоящото съдебно решение спорът относно законосъобразността на РА в оспорената пред съда част е пререшен, като оспорването срещу този акт е отхвърлено. Доколкото жалбата срещу РА в така оспорената част, според настоящия съд, е неоснователна, на Дарабанова не се следва и присъждането на разноски за съдебното производство с оглед изхода му. По тези причини, като резултат, този обжалван съдебен акт следва да остане в сила.
С оглед изхода на спора по касационната жалба срещу Решение № 810 от 31.10.2022 г. и представените доказателства, направеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства и на заплатената държавна такса за производството пред Върховния административен съд, е основателно. Дарабанова следва да бъде осъдена да заплати на НАП сума в размер на по 6794,64 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и за първоинстанционното производство (предвид пререшаването на спора по същество), както и сума в размер на 614,46 лв. за внесена държавна такса.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 810 от 31.10.2022 г., постановено по адм. д. № 480 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2022 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявената жалба от С. Д., с [ЕГН] срещу Ревизионен акт № Р-16001321003848-091-001 от 06.12.2021 г., издаден от С. Г., на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и П. Киприна, на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в потвърдената част с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 118 от 17.03.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 886 от 23.11.2022 г., постановено по адм. д. № 480 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2022 г.
ОСЪЖДА С. Д., с [ЕГН] да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 14203,75 (четиринадесет хиляди двеста и три лева и седемдесет и пет стотинки) лв. за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и за касационното производство, както и за държавна такса за последното.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ
секретар:
Членове:
/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА