Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 174 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 1900 от 28.10.2022 г., постановено по адм. д. № 722/2022 г., Административен съд (АС) – Пловдив е отменил Решение № РТД-3000-284/14.02.2022/32-49576, издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) „М. П. в Агенция „Митници“, с което на основание на чл. 74, § 2, б. „б“ във връзка с чл. 77, § 1, б. „а“ във връзка с чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е определена нова митническа стойност (МС) на внасяните от „Фитони 1” ЕООД стоки № 2/6 и № 5/6 от МД с МР № 20BG003009068381R8 в общ размер на 37 116,72 лева, в резултат на което са определени допълнителни публични задължения за ДДС по посочената декларация в общ размер на 2 543,91 лева. С решението съдът е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 990,00 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД „М. П. в Агенция „Митници“, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт З. Б.. В същата се прави оплакване, че решението на АС – Пловдив е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Пловдив. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответното по касационната жалба дружество - „Фитони 1” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, [улица], вх. склад, ап. 29, чрез своя процесуален представител адв. К. Б., взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмено становище. Прави възражение за липса на доказателства за реалното заплащане на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си АС – Пловдив е отменил по жалба на „Фитони 1” ЕООД Решение № РТД-3000-284/14.02.2022/32-49576, издадено от директора на ТД „М. П. в Агенция „Митници“, с което на основание чл. 74, § 2, б. „б“ във връзка с чл. 77, § 1, б. „а“ във връзка с чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, е определена нова митническа стойност на внасяните от „Фитони 1” ЕООД стоки № 2/6 и № 5/6 от МД с МР № 20BG003009068381R8 в общ размер на 37 116,72 лева, в резултат на което са определени допълнителни публични задължения за ДДС по посочената декларация в общ размер на 2 543,91 лева. С решението съдът е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 990,00 лева.

На първо място решаващият съд е възпроизвел подробно установената в хода на административното производство фактическа обстановка и причините на митническите органи на основание чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 да определят нова митническа стойност на декларираните с МД с МР № 20BG003009068381R8 стоки по графа № 2/6 в размер на 3,30 лева/чифт и на стоки по графа № 5/6 в размер на 3,13 лева/чифт.

Според фактическите установявания поради активиран рисков профил, се е провело изследване за „справедливи цени“ по смисъла на § 1, т. 40 ДРЗМ, извлечени по оценки на групи месечно агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено за четири последователни години, като въз основа на тази оценка е прието, че декларираната от жалбоподателя договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с цената на вноса на сходна стока в приблизително същия момент, поради което са налице основателни съмнения относно стойността на стоките, определени по реда на чл. 70, § 1 от МКС. В резултат е извършена проверка по реда на чл. 188 от Регламент ЕС № 952/2013 г., за която е издаден протокол № 572/20.05.2020 г.

Във връзка с възникнало съмнение относно декларираната МС, от дружеството са изискани допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност, като в отговор, с писмо с peг. № 32-162282/09.06.2020 г. от „Фитони 1“ ЕООД са били представени: търговско споразумение, суифт по проформа фактура № 1305020/13.05.2020 г., проформа фактура, фактури за продажба на стока от предходен внос, идентична с внасяната, на първо търговско ниво - 7 бр., правно становище, копие на транспортна фактура, платежно нареждане за сумата по фактурата за транспорт.

Доколкото, обаче, съмненията, и след представяне на документите, не са отпаднали, е прието, че МС не може да се определи въз основа на метода на договорната стойност, поради което новата митническа стойност следва да бъде определена чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническите органи са приели, че МС не може да се определи въз основа на идентични стоки, тъй като не са намерени данни за внос на „идентични стоки“.

След направена справка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИСIIIА) за сравнителни цели на допуснати за свободно обращение с крайно потребление сходни стоки са намерени резултати за декларирани митнически стойности от други вносители, които да послужат за база за определяне на новата МС на стоката по процесната МД, като в резултат митническата стойност на стоките от процесната декларация е определена на основание чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, съответно – за стоки по графа № 2/6 в размер на 3,30 лева/чифт и за стоки по графа № 5/6 в размер на 3,13 лева/чифт.

В хода на съдебното производство е допусната и съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), заключението по която е кредитирано като обективно, логично, методологически обосновано, без възникнали съмнения в неговата правилност, неоспорено от страните.

При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното:

На първо място административният съд е приел за основателно възражението на жалбоподателят, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Посочено е, че към издадения в резултат на проверка по реда на чл. 188 от Регламент ЕС № 952/2013 г. протокол № 572/20.05.2020 г. не са приложени доказателства относно възникналото основателно съмнение, като в тази връзка липсват посочените в решението СОМЕХТ данни на база Евростат статистика на международната търговия със стоки, въз основа на които се твърди, че е възникнал посоченият признак „основателно съмнение“. Същите са представени едва в съдебното производство, като в тази връзка, съобразявайки заключението по извършената ССчЕ, съдът е приел, че са опровергани от събраните в съдебното производство доказателства. Според вещото лице процесните стоки с производител „Г. А. А. Ш.“ - Турция са в сегмента на ниски до средни пазарни цени за изследваните стоки и модели и са позиционирани в ниския ценови диапазон на пазара за „гумени чехли“, формиращи ценови диапазон в интервала от 5 до 15 лева за различните стоки и модели, като в тази връзка липсват основания да се приеме, че е налице отклонение от декларираната в процесната МД договорна стойност. Освен това съдът е приел, че приложените по делото писма на производителя относно направени при търговската сделка отстъпки също са в подкрепа на декларираната МС на стоките.

На следващо място съдът е приел, че митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали както невъзможността за приложение на метода в чл. 74, § 2, б. „а“ от Кодекса, така и приложението на метода по б. „б“ от същата норма. Във връзка с последното съдът е приел, че сходството на процесните стоки и стоките по използваните за сравнение митнически декларации не е доказано, тъй като липсва анализ на характеристиките, съставните материали и качеството на стоките, приети за аналог, както и на техните функции и взаимозаменяемост с процесните стоки в търговско отношение, като липсва преценка и на факторите, определящи стоките за сходни като: качество, авторитет, доверие, известността на стоките, съществуването на търговска марка. Съдът е посочил също така, че не са изследвани видът транспорт и условията на доставките, вкл. начин и срок на плащане, договорените количествата и качеството на износителя (производител или търговец), за да се прецени какво влияние те оказват на цената на стоките. Прието е, че изложените обстоятелства изцяло се подкрепят и от заключението по допуснатата и приета ССчЕ, сочещо, че липсва практика в ТД „М. П. да се извършва пряко физическо сравнение на сходност на стоките. Посоченото мотивирало съда да приеме, че сходство на стоките по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение ЕС № 2015/2447 между посочените в МД за сравнение стоки и стоките, предмет на процесния внос, не е доказано, като липсата на мотиви за неприемане на митническа стойност, определена по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., както и формалното позоваване на информация от МД на други вносители относно извършен внос на стоки, без посочване на изпращач и страна на произход, според съда, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като твърдяната от митническите органи разликата в цените противоречи на представените от жалбоподателя доказателства за търговските му отношения с изпращача на стоките и представените фактури за последваща реализация на процесните стоки на първо търговско ниво.

Направен е краен извод, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно като издадено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

Решението на Административен съд - Пловдив е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на директора на ТД „М. П. в Агенция „Митници“ се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон. По същество касационният жалбоподател излага доводи, че са били налице достатъчно основания за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност, в резултат на което правилно са били определени нови митнически стойности на процесните стоки по реда на в чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Позовавайки се на Решение С-291/15 от 16 юни 2016 г. на Съда на Европейския съюз касаторът излага аргументи, че с оглед наличната информация в митническата информационна система, използваните оценки на групи месечни агрегирани данни на сходни стоки, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат, както и при съобразяване наличната разлика в цените, съмненията на митническите органи относно декларираната МС на внесените стоки, противно на изводите на първоинстанционния съд, не са отпаднали. Посочва също така, че доколкото за приблизително същият период не са открити „идентични стоки“ от същия износител, които да са еднакви във всяко отношение, правилно митническите органи са преминали към изследване на метода по чл. 74, § 2, б. „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Изложено е, че след направения анализ в митническата информационна система MIS-IIIA за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки със стоките по цитираната митническа декларация са намерени, описани и посочени в пълнота резултати за декларирани и приети МС от други вносители, които в съпоставка с внесените стоки, не са били необичайно ниски, предвид което според касатора неоснователно съдът е приел, че липсват аргументи досежно за приложимостта на метода по чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни“ относно процесните стоки. В допълнение е отбелязано, че при постановяване на съдебния акт, в нарушение на чл. 633 от ГПК, решаващият състав не е съобразил и Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. Поддържа се също така твърдението, че основната предпоставка за постановяване на неправилен съдебен акт е заключението на вещото лице по допусната ССчЕ.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно - налице ли са основанията за определяне на нова митническа стойност на на внасяните от „Фитони 1” ЕООД стоки № 2/6 и № 5/6 от МД с МР № 20BG003009068381R8 по реда на чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. При условията на чл. 221, ал. 2 от АПК настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения митнически акт.

Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а” до „г”, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

С чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 е регламентирано, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

Правилно, на първо място, първоинстанционният съд е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си в декларираната митническа стойност на процесните стоки по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Към акта не са били приложени посочените в оспорения административен акт СОМЕХТ данни на база Евростат статистика на международната търговия със стоки – т. нар „справедливи цени:, въз основа на които се твърди, че е възникнал посоченият признак „основателно съмнение“. Следва да бъде посочено, че обстоятелството, че справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки в ЕС чрез системата „THESEUS“ на Съвместния изследователски център (Joint Research Centre) към Европейската комисия не освобождава митническия орган от задължението му предвидено в чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 да мотивира решенията си. Изпълнението на това задължение е гаранция за правото на защита на засегнатото лице от неблагоприятно за него решение и позволява осъществяването на съдебния контрол за наличие на предвидените в закона основания за изменение на декларираната митническа стойност. Поради това неоснователно касаторът се позовава на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15.

Наред с това следва да бъде отбелязано, че оспореният административен акт не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент № 952/2013 за определянето на нова митническа стойност на стоки № 2/6 и № 5/6 от МД с МР № 20BG003009068381R8. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни. Доводите на касатора за приложението на решението на СЕС по дело С-291/15 г., според което митническите органи могат да определят митническата стойност на стоките въз основа договорната стойност на сходни стоки, когато декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, се явяват неоснователни. Наличната информация в митническата информационна система МИСIIIА, както и данните, публикувани в „ТЕЗЕЙ“, без прилагане на конкретни доказателства, и без съотнасяне на констатираната разлика в цените към представените от дружеството документи, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. Горните изводи изцяло се подкрепят и от приетото по делото заключение по назначената ССчЕ.

От изложеното се налага извод, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от „Фитони 1“ ЕООД договорна стойност на стоките съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент № 952/2013 г. във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд – Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника по жалбата.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1900 от 28.10.2022 г., постановено по адм. д. № 722/2022 г., Административен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ