Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 109 / 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Доспат против решение № 296/16.11.2022г. постановено по адм. д. № 189/2022 г. по описа на Административен съд Смолян. С решението е обявена нищожността на Решение №139/28.08.2020 г., изменено с Решение №174/27.10.2020 г. на Общински съвет - Доспат, с което се одобрява ПУП - ПУР за улиците „Крайбрежна“, „Панорамен път“ в местността Чинлий“ и улица в местността „Каркъма“ землище Допсат, община Доспат, в частта с която се засяга имот с идентификатор 23025.45.329 по КККР на Доспат, собственост на жалбоподателите в първоинстанционното производство Б. М., Л. М. и В. М..

Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното решение, отхвърляне на жалбата срещу посочените по-горе решение на общинския съвет и присъждане на разноските в производството.

Ответниците Б. М., Л. М. и В. М., представлявани от адв. Д. в писмен отговор и в съдебно заседание оспорват касационната жалба. Излагат съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението на Административен съд – Смолян било недопустимо, като постановено в производство по просрочена жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения.

За да обяви нищожността на Решение №139/28.08.2020 г., изменено с Решение №174/27.10.2020 г. на Общински съвет – Доспат, административният съд е приел, че общинският съвет не е компетентен да одобри плана предмет на решението. Компетентният орган бил кметът на общината. В допълнение на тези мотиви е изложил съображения сочещи незаконосъобразност на решенията на общинския съвет, но при поглъщането на незаконосъобразността от констатираната нищожност, е обявил последната. Така постановеното решение е неправилно.

Неправилен е изводът на съда за нищожност на решението на общински съвет Доспат. Неправилно в оспореното решение съдът е приел приложимост на чл. 129, ал. 2 ЗУТ относно определянето на компетентният да одобри ПУП орган. В случая е налице специална разпоредба в закона, а именно чл. 21, ал. 7 от Закона за общинската собственост в относимата редакция към приемането на решението от ДВ бр. ДВ бр. 109/2013 г. и преди последното изменение от ДВ бр. 16/2021 г., според която "Подробните устройствени планове по ал. 1 се одобряват от общинския съвет независимо от техния обхват". Плановете по ал. 1 са такива предвиждащи изграждането на обекти - публична общинска собственост, или такива, предвиждащи изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, по силата на които могат да се отчуждават имоти, частна собственост. С процесния план се одобрява подробен устройствен план – план за улична регулация на подробно посочените в решението улици. По отношение на тези улици планът е първи по ред. Преди приемането на оспорените решения, предишна улична регулация не е съществувала. Следователно правилото на чл. 21, ал. 7, вр. ал. 1 ЗОС визира изключение от компетентността на органа по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, в изрично посочените случаи, които ще доведат и до принудително отчуждаване. С процесния ПУП е предвидено изграждане на обекти – публична общинска собственост – улици, за които ще следва отчуждаване на част от имота, частна собственост. Приетият с оспореното решение на общинския съвет план е такъв по чл. 21, ал. 7 от ЗОС и според която компетентен да одобри същия е общинският съвет без значение какъв е обхватът на плана. При наличие на тази специална разпоредба е неприложима общата такава на чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Като е достигнал до обратен извод административният съд е постановил своето съдебно решение в противоречие със закона, а оспореното решение на общински съвет Доспат не е нищожно, като е издадено от компетентен орган.

В допълнение на изложеното следва да се има предвид, че съгласно чл. 129, ал.1, изр. „трето“ от ЗУТ, именно общинския съвет е компетентен да одобри проекти за подробни устройствени планове за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания, какъвто обект несъмнено са улиците предмет на процесния ПУП.

По изложените съображения, оспореното решение на Административен съд – Смолян следва да бъде отменено, а жалбата в частта й, с която се иска обявяване нищожността на решенията на общински съвет Доспат, следва да бъде отхвърлена.

По отношение на жалбата, в частта й с която се иска отмяна на решенията на общинския съвет като незаконосъобразни, касационната инстанция намира следното. Решенията на общинските съвети от категорията на процесното се съобщават посредством обнародване в ДВ /чл. 129, ал.1 от ЗУТ/. Според чл. 215, ал. 4 ЗУТ жалбата следва да бъде подадена в 30-дневен срок от обнародването. Съобщение за приетото решение е публикувано в ДВ бр. 81/15.09.2020г. Срокът за обжалване е изтекъл на 15.10.2020г. Жалбата, сезирала Административен съд – Смолян, е депозирана директно в деловодството на съда на 23.06.2022г. ergo същата е просрочена и по тази причина – недопустима.

Жалбата в тази й следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото, в тази му част – прекратено.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски, които съобразно представения списък и документите удостоверяващи извършването им, следва да бъде уважена в претендирания размер 1570,- лева, от които 70,- лева държавна такса и 1500,- лева адвокатско възнаграждение. Последното в нетния си размер /без начислен ДДС/ е равно на минималното такова по Наредба № 1/2004г., поради което не се явява прекомерно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 296/16.11.2022г. постановено по адм. д. № 189/2022 г. по описа на Административен съд Смолян.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б. М., Л. М. и В. М. в частта му, с която се иска обявяване за нищожно на Решение №139/28.08.2020 г., изменено с Решение №174/27.10.2020 г. на Общински съвет – Доспат.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б. М., Л. М. и В. М. в частта й, с която се иска отмяна на Решение №139/28.08.2020 г., изменено с Решение №174/27.10.2020 г. на Общински съвет – Доспат като незаконосъобразни и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСЪЖДА Б. М. с [ЕГН], Л. М. с [ЕГН] и В. М. с [ЕГН] заедно да заплатят на О. Д. деловодни разходи в размер 1.570,- /хиляда петстотин и седемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ