О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 244

гр. София, 08.06.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия А. Б. ч. т.д. № 1172 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД – в несъстоятелност А. Н. Д. и Кристи Х. М. срещу определение № 233 от 15.04.2021г. по в. т.д. № 2484/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е спряно на основание чл.420, ал.5 ГПК изпълнението по изп. д. № 20188440400980 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844, с район на действие СГС, поправено с определение № 732 от 17.11.2021г., постановено по същото дело. Постъпила е и частна жалба на „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД, представлявано от адв. Б. С., срещу определение № 732 от 17.11.2021г. по в. т.д. № 2484/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 233 от 15.04.2021г. по същото дело, като е постановено, че се спира изпълнението по посоченото изпълнително по отношение на длъжника „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД.

Синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД – в несъстоятелност А. Н. Д. и Кристи Х. М. излагат съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че е налице основание за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.391, ал.5 ГПК, предвиждаща изключение от правилото, че при спряно съдебно производство е недопустимо да се извършват каквито и да било процесуални действия, като ищецът има възможност да иска, съответно съдът да допусне, обезпечение на иска при спряно дело. Считат, че това изключение не може да бъде тълкувано разширително и да бъде съответно приложено по отношение на искането на длъжника за спиране, предвидено в чл.420, ал.2 ГПК. По тези съображения намират, че искането на „Р. И. АД е недопустимо при спряно производство и следва да бъде оставено без разглеждане. Поддържат, че изводите на съда във връзка с приложението на чл.147 ЗЗД и §5, ал.3 от ЗИДЗБН, бр.33 от 2019г. са неправилни, тъй като са приложими единствено по отношение на „Р. И. АД в качеството му на поръчител, но не и по отношение на главния длъжник „Е. Р. ЕАД, но въпреки това въззивният съд е спрял изпълнението и срещу двамата солидарни длъжници, без да изложи доводи за това. Молят обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което молбата на „Р. И. АД по чл.420 ГПК бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение.

Ответникът „Р. И. АД оспорва частната жалба. Излага съображения за неоснователност на възражението за недопустимост на искането му за спиране на изпълнението, като излага подробни съображения в подкрепа на довода си, че спирането на исковото производство не е пречка за развитие на производството по чл.420 ГПК за спиране на изпълнението. Излага подробни съображения и за наличието на основанията за исканото спиране на изпълнението по отношение на него в качеството му на поръчител.

Частният жалбоподател „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД поддържа, че обжалваното от него определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неизпълнение на изискването на чл.247 ГПК за уведомяване на страните и предоставянето на срок за отговор по смисъла на чл.247, ал.2 ГПК. Поддържа, че въззивният съд е бил сезиран с искане на задължено лице в заповедното производство по реда на чл.420, ал.1 ГПК за спиране на изпълнението по изпълнителното дело по отношение на вземанията на „КТБ” АД /н./, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 29.01.2018г. по ч. гр. д. № 87687/2017г. по описа на СРС, 65 състав и изпълнителен лист по същото дело, без да е посочено, че се прави искане за спиране само по отношение на молителя като солидарен длъжник, но не и по отношение на останалите задължени лица. Сочи, че в тази връзка, при съблюдаване на принципа на диспозитивното начало, апелативният съд се е произнесъл с определение № 233 от 15.04.2021г., като е приел за изцяло основателно искането на солидарния длъжник и е постановил диспозитив съобразно направеното искане, а в случай, че е намирал искането за частично основателно, е следвало да изложи и правни изводи досежно неоснователната част на искането и да постанови съответен диспозитив. Счита, че доколкото такива мотиви и правни изводи не са излагани в определението, не може да се приеме, че има несъответветствие между мотивите и диспозитива и следователно не е налице очевидна фактическа грешка.

Подаден е отговор на частната жалба срещу определение № 732 от 17.11.2021г. от „Риск инженеринг” АД, с който се поддържа, че същата е неоснователна в частта, с която се иска изцяло отмяна на постановеното определение. Сочи се, че са спазени съдопроизводствените правила по отношение на „Риск инженеринг” АД при постановяване на атакуваното определение.

Не е постъпил отговор на тази частна жалба от синдиците на „КТБ” АД /н./.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частните жалби са подадени срещу актове, подлежащи на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирани страни, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд е бил сезиран с искане на „Риск инженеринг” АД за спиране на изпълнението по изп. д. № 20188440400980 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844, район на действие СГС, до окончателно приключване на исковото производство. Искането е обосновано с твърдението, че по делото е постановено решение, с което искът срещу поръчителя „Риск инженеринг” АД е отхвърлен изцяло с оглед наличието на безспорни писмени документи, установяващи, че отговорността на поръчителя е погасена и поради това същият не дължи заплащане на претендираното вземане. Изложени са и съображения, че при евентуално отхвърляне на искането за спиране на изпълнението обратното вземане на молителя ще бъде нереализируемо.

С обжалваното определение № 233 от 15.04.2021г. въззивният съд е приел, че искането за спиране по чл.420, ал.5 ГПК е процесуално допустимо, независимо че производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК до приключване на производството по к. д. № 9/2020г. на КС на РБ. Посочил е, че обезпечаването на иска е самостоятелна форма на защита и не оказва въздействие върху съдържанието на решението, поради което може да бъде постановено и през времето, когато делото е спряно /чл.391, ал.5 ГПК/. Изложил е съображения, че макар да не е изрично предвидена възможността при спряно производство да се иска спиране на изпълнението по чл.420 ГПК, на ответника следва да се признае равната процесуална възможност да поиска разглеждането на молбата по чл.420 ГПК, за да защити правата си от евентуално незаконосъобразно принудително изпълнение, като аргумент за това е и дадената от законодателя възможност да се иска спиране по чл.420 ГПК без срок пред съда, пред който делото е висящо. Приел е, че искането за спиране е основателно с оглед безспорната установеност, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е депозирано на 15.12.2017г., а обявяването на предсрочна изискуемост е извършено на 18.01.2017г., и следователно искът е предявен след изтичане на преклузивния 6-месечен срок от датата на обявяването на предсрочната изискуемост, от който момент може да се ангажира отговорността на поръчителя. Изтъкнал е, че по делото е спорна приложимостта на разпоредбата на параграф 5, ал.3 ЗИДЗБН, ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г., тъй като при приложението срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД няма да е изтекъл. Изложил е съображения, че до произнасянето на конституционния съд с решение съдът е лишен от правомощието да прилага нормата, макар и действаща, поради което е достигнал до извод, че предпоставките за спиране са налице при действието на нормата на параграф 5, ал.3 ЗИДЗБН, ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г., но при наличието на висящо дело относно нейната противоконституционност.

С определение № 732 от 17.11.2021г. въззивният съд е приел, че от страна на длъжника „ЕКО РИЗОРТС” ЕАД не е направено искане за спиране на производството по изпълнителното дело, поради което не са налице основания за спиране на изпълнението и по отношение на него. Посочил е, че производството, по което е постановено определение № 233 от 15.04.2021г., е по реда на чл.420, ал.5 ГПК по молба от „Риск инженеринг” АД с искане за спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело и в определението си съдът е разгледал искането на молителя и е спрял изпълнението, но в диспозитива на определението не е посочил изрично, че спирането е по отношение на молителя. Посочил е, че с оглед липсата на основание за спиране по отношение на „ЕКО РИЗОРТС” ЕАД следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното определение, като се посочи, че се спира изпълнението по изпълнителното дело по отношение на длъжника „Риск инженеринг” АД.

По частната жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД – в несъстоятелност А. Н. Д. и Кристи Х. М. срещу определение № 233 от 15.04.2021г. по в. т.д. № 2484/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав:

Частната жалба е неоснователна.

Спирането на делото е временна недопустимост на развитието на висящия процес, при която е налице временна забрана за извършване от съда и от страните на процесуални действия, насочени към движение на делото и решаване на спора. Тази забрана не се отнася до обезпечаването на иска като самостоятелна форма на защита, която не оказва влияние върху съдържанието на решението, в какъвто смисъл е изричната норма на чл.391, ал.5 ГПК. Това разрешение следва да намери приложение и по отношение на защитата, предоставена на длъжника с чл.420, ал.2 ГПК, тъй като тя също има самостоятелен характер, обезпечава правата на длъжника при евентуална незаконосъобразност на изпълнението и не оказва влияние върху съдържанието на решението. Поради това изводът на въззивния съд за допустимост на направеното искане по чл.420, ал.2 ГПК при спряно на основание чл.229, т.6 ГПК исково производство е правилен.

Законосъобразен е и изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл.420, ал.1 ГПК за спиране на изпълнението по изпълнителното дело по отношение на молителя „Риск инженеринг” АД. Този извод е съобразен с установитените по делото факти, свързани с момента на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по отношение на посоченото дружество в качеството му на поръчител, както и на постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените против молителя в качеството му на поръчител искове.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По частната жалба на „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД срещу определение № 732 от 17.11.2021г. по в. т.д. № 2484/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав:

Частната жалба е неоснователна.

Действително при постановяване на определението си по чл.247 ГПК въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е съобщил на страните за образуваното производство и не им е дал възможност да изразят становище по него. Независимо от така допуснатото нарушение, същото не може да обоснове отмяна на постановеното определение само на това основание, като доводите на частния жалбоподател подлежат на обсъждане в настоящото производство с оглед обхвата на дължимата от съда проверка в производството по чл.274, ал.2 ГПК.

Определение № 233 от 15.04.2021г. е постановено по искане на „Риск инженеринг” АД за спиране на изпълнението по изп. д. № 20188440400980 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844, район на действие СГС, до окончателно приключване на исковото производство. Молбата е основана на твърдения за наличие на писмени доказателства за недължимост на вземането на кредитора по отношение на молителя в качеството му поръчител. В мотивите на определението си въззивния съд е обсъдил установените въз основа на писмени доказателства по делото обстоятелства – предявяването на иска след изтичане на преклузивния 6-месечен срок от датата на обявяването на предсрочната изискуемост, от който момент може да се ангажира отговорността на поръчителя. Следователно е формирал воля за наличие на предпоставките на чл.420, ал.2 ГПК по отношение на молителя в качеството му на поръчител. В мотивите не са излагани съображения за наличие на тези предпоставки и по отношение на солидарния длъжник „Е. Р. ЕАД, от когото молба са спиране на изпълнението не е подадена, и такава воля не е формирана. Действително формираната воля на въззивния съд обаче не е отразена в диспозивита на определението, като е постановено спиране на изпълнението по изпълнителното дело изцяло, а не само по отношение на молителя „Риск инженеринг” АД. Поради това, като е достигнал до извод за допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението и е постановил поправянето, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 233 от 15.04.2021г. по в. т.д. № 2484/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 732 от 17.11.2021г. по в. т.д. № 2484/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: