О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 458

гр.София, 06 юни 2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

тридесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 630/ 2022 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Център за градска мобилност” ЕАД, гр.София /ЦГМ/, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 266303 от 29.10.2021 г. по гр. д.№ 898/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд от 30.07.2020 г. по гр. д.№ 61460/ 2018 г. и по този начин по предявените от Ч. Л. Г. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № РД-15-ЗП-08/ 18.07.2018 г. на изпълнителния директор на ЦГМ, ищецът е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор, автомобилен транспорт”, ответното дружество, е осъдено да му заплати 11 253,06 лв обезщетение за оставане без работа за период 18.07.2018 г. – 18.01.2019 г. със законната лихва от 18.09.2018 г. и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Жалбоподателят поставя в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: попада ли ищецът по предявени искове за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение по причина оставане без работа поради незаконно уволнение сред кръга на лицата, за чиито интереси съдът следи служебно; и допустимо ли е въззивният съд да се произнася по правилността на първоинстанционен акт,...