4определение по ч. гр. д.№ 1772 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
№ 96
София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
М. Д.
като изслуша докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д.№ 1772 по описа за 2022 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена от „Стефансон ММ“ ООД частна жалба срещу определение № 901 от 31.03.2022 г. по в. ч.гр. д.№ 819 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7 състав, с което е потвърдено определение № 879 от 03.02.2022 г. по гр. д.№ 12766 от 2021 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I-6 състав за връщане на исковата молба и прекратяване на образуваното по нея гражданско дело.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основание за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочена практика на ВКС /решение № 109 от 17.04.2019 г. по гр. д.№ 4017 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 243 от 15.01.2021 г. по гр. д.№ 481 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д.№ 5165 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о./ по следните правни въпроси:
1. Представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила неразглеждането и необсъждането на доводите на страна по делото /жалбоподотел/ ?
2. Предявяването на иск по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на вреди от неправилен /незаконосъобразен/ съдебен акт влиза ли в колизия със силата на пресъдено нещо, която е последица от същия този акт ?
В писмен отговор от 03.05.2022 г. пълномощникът на ответника по жалбата Върховен касационен съд оспорва същата. Моли обжалваното определение да не бъде допускано до касационно обжалване и на основание чл.78, ал.8 ГПК на ВКС да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 15.04.2022 г., а частната жалба е подадена на 19.04.2022 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че е недопустим предявеният от „С. ММ“ О. срещу Държавата чрез неговия процесуален субституент Върховния касационен съд иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, представляващо постановяване от съдии от ВКС, IV г. о. на незаконосъобразен, според ищеца, но неотменен и влязъл в сила съдебен акт /определение № 60599 от 26.07.2021 г. по гр. д.№ 671 от 2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о. за недопускане до касационно обжалване на решение на Софийския апелативен съд, с което е било потвърдено решение № 5999 от 12.08.2019 г. по гр. д.№ 13 054 от 2018 г. на Софийския градски съд/, в резултат на което се създало изпълнително основание за принудително събиране от ищеца на сумата 147 177 лв.
Не е налице соченото от жалбоподателя основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на това определение на САС по поставените въпроси, поради следното:
1. По първия поставен въпрос /Представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила неразглеждането и необсъждането на доводите на страна по делото /жалбоподотел/ ?/ няма противоречие на определението с практиката на ВКС, включително посочената - решение № 109 от 17.04.2019 г. по гр. д.№ 4017 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 243 от 15.01.2021 г. по гр. д.№ 481 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил всички съдържащи се в частната жалба доводи и възражения на жалбоподателя, които са от значение за решаването на единствения съществен за делото процесуалноправен въпрос - допустим ли е предявения по делото иск.
2. По втория поставен въпрос /Предявяването на иск по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на вреди от неправилен /незаконосъобразен/ съдебен акт влиза ли в колизия със силата на пресъдено нещо, която е последица от същия този акт ?/ не е посочена относима практика на ВКС, на която обжалваното определение да противоречи. Посоченото решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д.№ 5165 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о. е неотносимо към настоящото дело, тъй като касае коренно различен случай. В него съставът на ВКС, ГК, IV г. о. се е произнесъл по допустимостта и основателността на предявен срещу висша национална юрисдикция /последна съдебна инстанция/ като процесуален субституент на държавата иск по чл.49 ЗЗД за вреди, причинени от съществено нарушение на правото на ЕС, произтичащо от постановения от тази висша национална юрисдикция съдебен акт. Видно от исковата молба, по настоящото дело не се твърди, че определението на ВКС № 60599 от 26.07.2021 г. по гр. д.№ 671 от 2021 г. противоречи и е довело до съществено нарушение на правото на ЕС по смисъла на чл.2в ЗОДОВ и съответно не се претендират вреди от нарушение на това право. Твърди се неправилност на определението поради отклоняване от разрешението, възприето в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д.№ 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и поради допуснати от ВКС нарушения на основни принципи на правораздавателната дейност /равенство, състезателност и истинност/. Тоест, случаите не са идентични, поради което приетото в решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д.№ 5165 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о. по въпроса за допустимостта на предявения по това дело иск по чл.49 ЗЗД е неотносимо към настоящото дело.
Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.
Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 901 от 31.03.2022 г. по в. ч.гр. д.№ 819 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7 състав.
ОСЪЖДА „С. ММ“ О. със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Върховния касационен съд на РБ- [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.