№ 48

София, 03.06.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Е. Д.

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия К. М. гр. д. № 3486 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Е., И. И. Е., В. П. Н.-К., М. К. С., В. Т. М., Д. Г. Д., С. П. В., Г. Д. У., И. Л. И., П. Н. Г., Т. В. К., „Гея комерс-5“ ООД, гр. Силистра, Я. М. М., Х. Г. М. и Н. С. М. чрез пълномощника им адвокат Р. Д. против решение № 738 от 16.04.2021 г., постановено по гр. д. № 410 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 261347 от 20.11.2020 г. по гр. д. № 3877/2019 г. на Районен съд – Варна в частите за отхвърляне на ревандикационните искове, предявени против О. В. от М. И. Е. за 9.967 % ид. ч., И. И. Е. за 7.466 % ид. ч., В. П. Н.-К. за 7.539 % ид. ч., Б. Х. Л. за 8.631 % ид. ч., М. К. С. за 5.135 % ид. ч., В. Т. М. за 5.7975 % ид. ч., Д. Г. Д. за 3.9525 % ид. ч., С. П. В. 4.3745 % ид. ч., Г. Д. У. за 7.882 % ид. ч., С. А. У. за 7.882 % ид. ч., И. Л. И. за 5.88 % ид. ч., Л. И. Л. за 5.88 % ид. ч., П. Н. Г. за 7.173 % ид. ч., Т. В. К. за 8.055 % ид. ч., Д. Г. Н. за 0.887 % ид. ч., „Гея комерс-5“ ООД, гр. Силистра за 7.344 % ид. ч., Я. М. М. за 15.801 % ид. ч., Х. Г. М. за 5.962 % ид. ч., Н. С. М. за 3.640 % ид. ч., Е. А. Н. за 5.579 % из. ч. и М. А. П. за 4.092 % ид. ч. от поземлен имот с идентификатор **** с площ 1564 кв. м.

О. В. чрез главен юрисконсулт С. Ц. оспорва касационната жалба в подаден писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В касационното производство са конституирани и необжалвалите въззивното решение ищци Б. Х. Л., С. А. У., Л. И. Л., Д. Г. Н., Е. А. Н. и М. А. П., на основание чл. 265, ал. 2 ГПК.

С определение № 38 от 31.01.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК с цел преценка допустимостта.

Данните по делото са следните:

Ищците са основали претендираните права на следните твърдения: собственици са като наследници на член-кооператори или купувачи от тях на самостоятелни обекти, построени от ЖСК „Хоризонт“; на ЖСК е отстъпено право на строеж върху дворно място с номер по стар план І-11, 12, 13, 14, 15, 15А в квартал 411, с площ от 1704,00 кв. м., който бил отчужден през 1962 г. на основание чл. 55а от ЗПИНМ (отм.); кооператорите в учредената ЖСК закупили възмездно апартаменти в бл.1 и [жилищен адрес] както и припадащите им се идеални части от общите части и от дворното място, като заплатили последните чрез съществуващата тогава Б. И. банка – Варна на основание формулирано изрично искане за това в писмо № 1120/1966 г. на Управителя на Б. И. банка Варна до П. В.-Председател на ЖСК „Хоризонт“. За закупуването на земята били представени доказателства пред държавния нотариус и той снабдил всеки от член-кооператорите с нотариален акт за апартамента му и принадлежащите му идеални части от общите части и от дворното място; запазено е и ценообразуването на всеки един от двата блока на ЖСК „Хоризонт“, изготвено на 17.03.1964 г. и на 19.03.1964 г., в което са описани и прилежащите идеални части от земята за всеки един от съкооператорите, както и тяхната стойност. Правният спор възникнал, тъй като незаконосъобразно е съставен АДС № 11759/24.02.1973 г. за дворно място от 1704 кв. м., парцел ***, 12, 13 от кв.411 по плана на ІV подрайон на [населено място], а впоследствие АОбС № 9265/4.11.2016 г.

В отговора на исковата молба О. В. не оспорва, че в поземлен имот с идентификатор **** са разположени жилищни блокове № 1 и № 2 на бивша ЖСК „Хоризонт“, който поземлен имот е идентичен с обособения по регулационния план, одобрен със заповед № 20 от 28.04.1962 г. парцел **, **, **, **, **, ** в квартал 411, с площ от 1704,00 кв. м., отчужден на основание чл. 55а ЗПИНМ (отм.) и върху който е отстъпено право на строеж с решение № 9 от 9.10.1963 г. по протокол № 37 на Изпълкома на ГНС-Варна, като за терена е съставен АДС № 11759/24.02.1973 г. Исковете са оспорени с доводите, че липсват доказателства за отмяна на отчуждаването, поради което собствеността върху поземления имот е преминала към общината на основание § 7, ал. 1, т. 3 ПЗР на ЗМСМА, съответно на основание § 42 ПЗР на ЗИДЗОС, а ищците притежават само право на строеж.

И в двете инстанции е приета за установена твърдяната от страните фактическа обстановка – образуване на парцел-** , *, **, **, **, ** от парцели **, ** и **, **, **, ** и отчуждаването му за групово жилищно или кооперативно строителство на 28.11.1962 г. на основание чл. 55а ЗПИНМ (отм.), отстъпване върху парцела на право на строеж на ЖСК „Хоризонт“ на 9.10.1963 г.; построяване от ЖСК на два жилищни блока и разпределение на обектите по протокол № 19 от 20.03.1964 г. на ОС на ЖСК „Хоризонт“, в който е посочена стойността на всеки апартамент, процента общи части и стойността на идеалните части от дворното място; издадени на 31.10.1966 г. на член-кооператорите нотариални актове за апартаментите им и съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място; изпратено от Българска инвестиционна банка до П. В. писмо относно ЖСК „Хоризонт 1 и 2“ с указания в едномесечен срок от приемане на сградата да се представи окончателен разпределителен протокол на общото събрание за установяване действителната стойност на всяко жилище, който протокол следва да съдържа стойността на всеки апартамент, внесените собствени средства в банката, платеното дворно място, банковия кредит, който се поема от всеки кооператор и за който ще се подпише личен договор; актуване с АДС № 11759/24.02.1973 г. за дворно място от 1704 кв. м., парцел **, **, ** от кв.411 по плана на ІV подрайон на [населено място] като отчужден на основание чл. 55а ЗПИНМ (отм.), идентичен с поземлен имот с идентификатор *** съобразно приложена скица на СГКК; проследяване на кадастралното заснемане и регулационни отреждания въз основа на заключение на съдебно техническа експертиза.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като е посочил, че ЖСК е учредена при действието на първоначалната редакция на чл. 48 ЗС (отм. с ДВ, бр. 55 от 1978 г.), уреждаща възможността за организиране на жилищно-строителна дейност на гражданите да се образуват ЖСК, като специфичната нормативна уредба на този вид кооперации се съдържа и в Правилник за ЖСК приет с ПМС от 17.06.1954 г., обн., Известия бр. 51/1954 г., както и в Указ № 115 от 1.04.1954 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство. Във връзка с уредбата на ЖСК чл. 1 на Правилника сочи, че кооперацията се образува за организиране на жилищно-строителна дейност и за снабдяване на членовете със собствени жилища. Съгласно чл. 17 след завършване на строежа ОС взема решение за снабдяване на кооператорите с нотариални актове за съответните жилища заедно с предадените към тях помещения в тавана и зимника и общите части. Също във връзка с уредбата на ЖСК чл. 1 от Указа сочи, че за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално (групово или единично) жилищно строителство изпълнителните комитети при народните съвети могат да отстъпват безсрочно, възмездно или безвъзмездно, правото да се построи сграда върху урегулирана държавна земя, предоставена на народните съвети. Построените жилищни сгради върху отстъпените по предходната алинея държавни земи стават собственост на строителите. Последните придобиват право на ползване върху отстъпената им държавна земя. На следващо място т. 1 от Тълкувателно решение № 44 от 5.06.1975 г. на ОСГК дава задължителни разяснения, че като всяко друго юридическо лице ЖСК е носител на права и задължения, включително правото на собственост върху недвижимо имущество и при завършване на строежа става суперфициарен собственик на постройката по силата на чл. 63, ал. 1 от ЗС, а ако теренът, върху който е осъществен строежът, е принадлежал на кооперацията, тя придобива собствеността върху сградата по приращение по силата на чл. 92 от ЗС.

Въз основа на тази нормативна уредба и разяснения на съдебната практика районният съд е направил извод, че ЖСК организирани и регистрирани при действието на чл. 48 от ЗС (отм.), Правилника за ЖСК и Указ № 115 са били специфични временни организации, имащи за единствена цел реализиране на учреденото право на строеж за задоволяване нуждите на своите членове от жилища, ателиета и гаражи. Следователно възможността ЖСК като субект на гражданското право – юридическо лице, да притежава правото на собственост се ограничава само до жилищата, изградени по силата на уредената в полза на кооперацията суперфиция или върху собствено на ЖСК дворно място (в този смисъл Решение № 227/21.07.2010 по гр. д. № 50/2009 г. на ВКС, II г. о.), каквото не се твърди да е процесното. Тази ограничена правосубектност на ЖСК не позволява визираната специална нормативна уредба да се тълкува в смисъла поддържан от ищците, че е била налице законова възможност след завършване на строежа ЖСК да придобива право на собственост на други обекти по реда на чл. 55к от ЗПИНМ (отм.), включително по възмезден начин право на собственост върху държавното място, върху което е отстъпено право на строеж. Всъщност чл. 1, ал.3 от Указ № 115 от 01.04.1954 г. сочи, че член-кооператорите придобиват право на ползване върху отстъпената им държавна земя, т. е. стават титуляри на ограничено вещно право, което по аргумент от обратното не позволява законовата и подзаконовата база уреждаща ЖСК да се интерпретира като уреждаща право на изкупуване на тази земя от кооператорите.

Първоинстанционният съд е посочил, че до извод за обратното не води и фактически вярното твърдение на ищците, че в нотариалните актове на член-кооператорите в ЖСК е вписано, че с разпределителния Протокол № 19 от 20.03.1964 г. г. са придобили в собственост не само съответния апартамент, изба и таванско помещение и ид. ч. от общите части на сградата, но и от дворното място. Това е така, защото не подлежи на разумно съмнение правният извод, че както понастоящем така и към 1966 г. извършването на разпоредителни сделки от държавата с нейно движимо и недвижимо имущество, се подчинява на правилата на специални норми в ЗС, съответно ЗДС, предвиждащи сложен фактически състав за прехвърляне на правото на собственост, който не се счита за завършен с простия факт на заплащане на цената на продаваното имущество съобразно общите правила на ЗЗД, каквито твърдения се извличат от исковата молба. Още повече, че нотариалните актове от 1966 г, посредством които ищците твърдят да са придобили правата си на собственост, по своето естество са констативни и не удостоверяват сключена между държавата и кооператорите транслативна сделка по продажба, както се твърди от ищците, а единствено констатират реализирането на отстъпеното от държавата чрез ИК на ГНС право на строеж по чл. 67 ЗС и разпределянето на самостоятелните обекти в собственост на съответните член-кооператори.

Във въззивната жалба са наведени доводи, че районният съд неправилно отрича да е била налице законова възможност след завършване на строежа ЖСК да придобива право на собственост на други обекти (земя) по реда на чл. 55к ЗПИНМ (отм.), вкл. по възмезден начин, тъй като чл. 55к ЗПИНМ (отм.) визира нещо съвсем различно, а именно Изпълкомът на О. Н. съвет по искане на ЖСК или на отделни кооператори да реши да бъдат снабдени с нотариални актове лица, които са изплатили определените за тях жилища, както и припадащата се на жилището част от мястото, а съответно неправилен е изводът, че е бил необходим сложен фактически състав за прехвърляне на право на собственост, който не се счита завършен с простия факт на плащане на цената на продаваното имущество съобразно общите правила на ЗЗД.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като в мотивите си е разграничил хипотезите на отчуждаване по чл. 55а ЗПИНМ (отм.) и чл. 39, ал.1 ЗПИНМ (отм.), посочвайки, че в случая отчуждаването е при условията на чл. 55а ЗПИНМ (отм.) и е настъпило по силата на решение на ИК на ГНС, а не след заплащане на обезщетение на бившите собственици и предвид това възстановяването на собствеността върху този имот е можело да бъде извършено само по административния ред, предвиден в ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Посочил е, че единствено при отчуждаване по реда на чл. 55а ЗПИНМ (отчуждаване на имоти в полза на Държавата за държавно и групово жилищно строителство или за отстъпване на право на строеж на обществени организации или на ЖСК) плащането на обезщетение за имотите не се включва във фактическия състав на придобиването на право на собственост. В този случай съгласно чл. 55а, ал. 3 ЗПИНМ (отм.) отчуждаването на имотите настъпва по силата на решението на ИК на ГНС за това отчуждаване. Следователно налице е валидно отчуждаване След отчуждаване на имота върху него е било отстъпено право на строеж в полза на ЖСК, като е била представена и цялата преписка във връзка с учредяване право на строеж върху същия имот в полза на ищците. Съставен е и Акт за държавна собственост, в който са отразени същите обстоятелства, а решаващия съд е обсъдил тези доказателства, поради което изводът, че не са налице основания за уважаването на претенциите, се явява обоснован. Това е така, защото този извод е направен в съответствие с нормата на чл.55а ЗПИНМ, което представлява специална хипотеза на отчуждаване на парцели за жилищно строителство и не се подчинява на общото правило на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ, че имотите се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика. Съгласно чл. 55а, ал. З ЗПИНМ отчуждаването на имотите се извършва с решение на И. К. на Г. Н. С. каквото в случая е представено. Следователно отчуждаването настъпва по силата на този индивидуален административен акт, а не след обезщетяване на собственика. Освен това отчуждаването в полза на държавата представлява оригинерен способ за придобиване право на собственост и затова е без значение кое е лицето, посочено като собственик на имота. Отчуждаването настъпва в патримониума на действителния собственик, в случая на ищците. Без значение за настъпване ефекта на отчуждаването е и завземането на имота, тъй като отчуждаването е правно, а не фактическо действие. Дори и да са продължили да владеят имота, той вече не принадлежи на ищците. За да възстановят собствеността си е трябвало да проведат процедурата по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., което очевидно не е направено. Следователно е без значение обстоятелството, какво е отразено в КНА, сочени от ищците – довод развит във въззивната жалба. От правна страна е важно да се констатира, че отчуждителната процедура е започнала по силата на закона и е завършила също по този начин. Съставените нотариални актове по реда на чл. 55к ЗПИНМ и § 163 ППЗПИНМ са за самостоятелни обекти в сграда, построена върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство, а не за снабдяване на членове на ЖСК /учредена при действието на чл. 48 ЗС и Правилника за ЖСК/ с н. а. за обекти в изградена от нея сграда. В тази връзка и неоснователно е твърдението на въззивниците, че ЖСК е продължила да бъде собственик на парцела, а праводателите им са го придобили с прекратяване на ЖСК. Собственост е придобила държавата чрез отчуждаването на парцела с решението на ИК на ГНС за групово жилищно строителство по реда на чл. 55а от ЗПИНМ(отм.), а членовете на ЖСК са обезщетени с жилища в сградата, предвидена за изграждане в него.

Въззивното решение е процесуално недопустимо като постановено на основание, което не е твърдяно в исковата молба.

Спорният предмет при предявен ревандикационен иск се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване кое от уредените в закона вещни права претендира, че притежава върху конкретна индивидуално определена вещ и фактите, съставляващи определен от закона придобивен способ за вещното право. Въззивният съд дължи преценка установяват ли доказателствата по делото твърденият придобивен способ, годен ли е същият да обуслови придобиване на вещното право предмет на спора, обсъждайки оплакванията във въззивната жалба и относимите доводи в отговора на ответника по жалбата.

В случая заявеното от ищците придобивно основание е, че са правоприемници на член-кооператори в ЖСК, на която е било учредено право на строеж върху отчуждена по реда на чл. 55а ЗПИНМ-отм. държавна земя, която е заплатена след реализиране на строителството и е придобита като обща част при възникване на етажната собственост и прекратяване на ЖСК с издаване на констативни нотариални актове на всички член-кооператори, поради което всеки от тях притежава съответните на идеалните му части от общите части права.

По този предмет на делото се е произнесъл Районен съд-Варна, като доводите във въззивната жалба на ищците са касаели единствено правните му изводи, че действалата към момента на прекратяване на ЖСК нормативна уредба не е предвиждала възможност държавен урегулиран имот да бъде придобит от член-кооператорите в ЖСК като обща част на сградата в режим на етажна собственост чрез плащане на стойността на съответните идеални части от урегулирания имот, в който е построена сградата въз основа на учредено право на строеж.

Ищците не са твърдели (а подобни твърдения не е навел и ответника), че праводателите им са били собственици на отчуждените по реда на чл. 55а ЗПИНМ-отм. недвижими имоти, върху които след урегулирането им е било учредено правото на строеж на ЖСК, нито че отчуждаването не е било валидно или че като отчуждени собственици са продължили да владеят имота или пък че ЖСК е била собственик на парцела и член-кооператорите са го придобили с прекратяване на ЖСК, нито че като отчуждени собственици са обезщетени с жилища в сградата, предвидена за изграждане в него. Формирайки изводи и основавайки решението си на тези факти, вместо на заявеното от ищците придобивно основание и спрямо него да прецени правилността на изводите на районния съд и относимостта на възражението на ответната община относно приложимостта на реституционното основание по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск.

Изложеното налага обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Варна.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за възстановяване на направените в настоящото производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 738 от 16.04.2021 г., постановено по гр. д. № 410 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Варна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: