О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 498

София, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 4413/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и туристически обекти“, [населено място], срещу решение № 257 от 14.07.2021 г. по в. гр. дело № 282/2021 г. на Окръжен съд – Перник. Касаторът не е доволен от въззивното решение в частта му, с която след отмяна на решение № 260303 от 16.03.2021 г. по гр. д. № 3800/2020 г. на Районен съд – Перник е осъден на основание чл. 222, ал. 1 КТ да заплати на ищцата Г. К. Д. сумата 3 065.20 лв., представляваща обезщетение в размер на пет брутни заплати за незапочване на работа в продължение на един месец след прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законна лихва.

За да постанови решението в обжалваната му част, състав на Окръжен съд – Перник приема за установено, че ищцата е работила при ответното предприятие по силата на трудов договор от 20.04.2004 г. Правоотношението е прекратено със заповед на управителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ /спиране на работата за повече от 15 дни/, считано от 06.04.2020 г. Спорен между страните е въпросът за размера на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ с оглед разпоредбата на чл. 33 от действащия колективен трудов договор /КТД/ - „Съгласно чл. 222, ал. 1 КТ, ако лицето не е започнало работа до един месец след съкращението, да се изплати допълнително обезщетение…“. При тълкуване на...