Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 238 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрк. П., срещу Решение № 176 от 23.11.2022 г., постановено по адм. дело № 187/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменена заповед № 8121К-4077 от 13.05.2022 г. на министъра на вътрешните работи.

В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърли жалбата срещу заповедта.

Ответникът Е. С., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Г., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Е. С., против заповед № 8121К-4077 от 13.05.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, ал. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение в МВР на старши комисар Е. С., ВПД директор II степен в Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 от ЗМВР към Ръководството на МВР, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание е наложено, тъй като след изтичане на болничен лист № Е20198605046/08.12.2021 г. /на 07.01.2022 г./ за времето от 08.01.2022 г. до 19.01.2022 г. и от 21.01.2022 г. до 03.02.2022 г. старши комисар Стамболийски не се е явявал на работа в Областна дирекция /ОД/ на МВР - Кюстендил повече от два работни дни, без за това да е имал уважителна причина, което е в нарушение на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР с предвидено дисциплинарно наказание уволнение.

За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, макар и издадена от компетентен орган в изискуемата писмена форма, същата е издадена в нарушение на административно-производствени правила и на материалния закон. Прието е от съда, че в дисциплинарното производство има множество противоречия относно фактическата обстановка по делото, а именно на кои дати са предявявани материалите от дисциплинарното производство на жалбоподателя, предявени ли са всички поискани от него документи и др. Административният съд приема, че не става на коя дата е получено експертното решение в ОД на МВР Кюстендил и служебно препратено към МВР. Според съда установеното от протокол № р7974/21.04.2022 г. неизпълнението на законовата процедура за събиране на поискани от жалбоподателя доказателства, опорочава административното производство като възпрепятства ефективното упражняване на законово гарантираното му право на защита в пълен обем. Съдът приема също така, че посочената в заповедта фактическа обстановка не се установява по безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, както и кои дати са верните, кои доказателства поискани от жалбоподателя са относими и не са представени от ответника при дисциплинарното производство, може само да се гадае и прави невъзможен съдебният контрол, включително и на преклузивните срокове по чл. 195 и чл. 196 от ЗМВР, което от своя страна е самостоятелно и напълно достатъчно основание за отмяна на процесната заповед, без да се изследват останалите мотиви изложени в жалбата. Административният съд е обосновал и извод, че дори и да са доказани извършените от жалбоподателя нарушения, а те не са, то наложеното наказание уволнение не съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъл на чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Съдът приема за безспорно, че деянието на Стамболийски, а именно неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни, се явява абсолютно недоказано, поради и което е налице липса на субективния елемент вината на служителя, за да е съставомерно поведението му, следва да е установено и доказано по несъмнен начин дисциплинарно нарушение извършено виновно, а в случая всички доказателства по делото сочат точно обратното, а именно тенденциозно отношение към жалбоподателя, с явната цел да бъде уволнен. Прието е още от първоинстанционния съд, че всички приети по делото доказателства писмени и гласни, обосновават и извод за липса на съразмерност и законосъобразност на наложеното наказание, в грубо нарушение на чл. 6, ал. 1 от АПК, както и несъобразяване на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР с оглед на обстоятелството, че Стамболийски многократно е бил награждаван за отлична служба и не му е било налагано друго наказание. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал до верен извод, че в конкретния случай налагането на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяването на служебното правоотношение е извършено при неспазване на административно-производствените правила, както и в несъответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Правилен и обоснован е извода на съда, че твърдяното за извършено от служителя нарушение не се доказва по безспорен начин от субективна страна вина на служителя, доколкото по делото се установява, че с медицински протокол № 000069/22.12.2021 г. на СЛКК при Медицински център Д-р Н. В. ЕООД жалбоподателят ответник в касационното производство, е бил изпратен на ТЕЛК за продължаване на временната му неработоспособност след датата 07.01.2022 г., както и че експертно решение № 62 от зас. № 017/03.02.2022 г. на ТЕЛК за общи заболявания към Медицински институт на МВР, с което не е продължена неговата временната неработоспособност след 07.01.2022 г. и същият е признат за работоспособен, е връчено на лицето на 03.02.2022 г., като на 04.02.2022 г. същият се е явил на работа. Правилно административният съд приема още, че дисциплинарното производство е проведено и в нарушение на чл. 206, ал. 4 и чл. 207, ал. 8, т. 5 от ЗМВР, доколкото е отказано събиране на поисканите от служителя доказателства.

Настоящата съдебна инстанция намира също така, че при издаването на заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, наказващият орган не е спазил правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което негово задължение е императивно и влече необоснованост, както по отношение въпроса за извършване на нарушението, така и за вида и размера на наложеното наказание. Видно от съдържанието на оспорената заповед органът формално е приложил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието, което е самостоятелно основание за отмяна на тази заповед. Съгласно цитираната разпоредба при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания, се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В атакуваната заповед е извършено само формално изброяване на тези обстоятелства, съобразно приетата за установена фактическа обстановка, без да е налице съпоставянето й с цялостното поведение на държавния служител по време на службата му, каквото е изискването на посочената норма, както и с формата на вината - виновно ли е допуснато нарушение на служебната дисциплина. В заповедта е направено позоваване на кадровата справка на служителя, но за да се обоснове извод, че липсата на наказания по време на дългогодишната служба в МВР и получаването на множество награди, респективно доброто поведение и високите резултати в служебната дейност, не представляват основания за оневиняването на служителя. Действително, цялостното поведение на служителя не представлява основание за освобождаване от отговорност /оневиняване според използвания в акта израз/ при извършване на дисциплинарно нарушение, а е обстоятелство, което оказва влияние върху определяне на вида и тежестта на наказанието. В случая обаче наказващият орган въобще не е провел анализ на фактите, установени в кадровата справка на Е. С. от тази гледна точка, с което безспорно е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Липсва също така установяване и обсъждане на настъпване на каквито и да е било реални, фактически последици в смисъл на вредоносен резултат от констатираното от наказващия орган нарушение, като в тази връзка следва да се има предвид, че соченото временно преназначане на длъжността на друг служител не мотивира настъпването на вреди от поведението на Стамболийски.

Процесната заповед не съответства и на целта на закона доколкото с нея се прекратява служебното правоотношение на държавен служител, който преди датата на издаването й е преназначаван на друга ръководна длъжност в системата на МВР, което предполага оценяване на неговите служебни качества и нуждата от него като служител в тази система. По този начин с наложеното наказание не би могла и да се постигне лична превенция и е напълно неясно как дисциплинарното уволнение на отличен дългогодишен ръководен служител за нарушения на специален закон ще послужи като генералната превенция по отношение на останалите служители на МВР.

Не е налице и соченото в касационната жалба отменително основание - необоснованост на изводите на съда.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Кюстендил е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 176 от 23.11.2022 г., постановено по адм. дело № 187/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА