Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. С. Членове: ТИНКА К. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от председателя И. С. по административно дело № 282/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ)- Благоевград чрез процесуален представител, срещу решение № 1849 от 04.11.2022 г., постановено по административно дело № 578/2022 г. от Административен съд Благоевград, с което е отменено негово уведомително писмо за одобрение/неодобрение за участие по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. (ПРСР) с изх. № 01-013-6500/11.04.2022 г. (УП) и преписката му е върната за ново произнасяне с дадени указания. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу посоченото УП бъде отхвърлена, като претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Л. К. – В. “ в представена от процесуален представител молба оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като му присъди и направените деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на приложимия закон – отменително основание по чл. 146, т.4 АПК.

Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не са налице предпоставките по чл. 28, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредбата) за отказ да се изплати финансова помощ, поради установяване, че земеделският стопанин не е спазил изискванията по чл. 4 за отделните подмерки и дейности за хуманно отношение към животните и по-конкретно тези по чл. 4, ал. 5, изискващи земеделските стопани, които заявяват подпомагане за свободно отглеждане на открито да поддържат гъстота на животинските единици на цялата пасищна площ на стопанството, ползвана от кандидата, на която се извършва пашата, до не повече от 2 ЖЕ/хектар.

В случая издателят на акта е въвел несъществуващо в разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от Наредбата изискване животните да бъдат извеждани в близост до животновъдния обект. Обоснован и съответен на цитирания законов текст е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата въвежда единствено изискване за гъстотата на животинските единици на цялата пасищна площ на стопанството, на което се извършва в пашата. В тази насока правилно съдът е развил мотиви относно законодателно уреденото понятие стопанство, което при липсата на дефиниция в Наредбата е това по смисъла на чл. 2, 1, б. „г“ от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, а именно „стопанство“ по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, освен ако не е предвидено друго в чл. 91, 3. Съгласно цитираните разпоредби „стопанство означава всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделския стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава –членка. В конкретния случай правилно съдът е установил, че общата площ на стопанството, регистрирано в ИСАК съотнесен към броя на животинските единици, отговаря на изискванията за гъстота

При това неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за неправилност на изводите на съда относно отсъствието на основанието за отказ да бъде изплатена финансова помощ по чл. 28, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 4, ал. 5 от Наредбата. По същите съображения са неоснователни и наведените доводи свързани с приложението на чл. 4, ал. 7 от Наредбата - за наведените доводи за извеждане на животните в близост до животновъдния обект, за които се води дневник, която хипотеза е тълкувана превратно и изолирано от останалите приложими в случая разпоредби.

По изложените съображения настоящият състав намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. В касационната жалба декларативно е посочено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение, но конкретни доводи в тази насока не са изложени.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съображения по тълкуването и приложението на чл. 4, ал. 5 от Наредбата са изложени и в съдебните актове, постановени от първоинстанционния съд и касационната инстанция при двете предходни разглеждания на постановени предходни актове, които при постановяване на акта, предмет на проверка пред АС Благоевград по адм. дело 578/2022 г. за пореден път не са съобразени, което е довело до заплащане на деловодни разноски в размер на повече от 3300 лв. от бюджета на органа, издател на акта.

При извършената проверка по повод тези касационни основания настоящият състав намира, че решението е постановено при спазване на предвидените съдопроизводствени правила, като същото е и обосновано – съдът е изяснил релевантните за спора факти, а формираните въз основа на тях правни изводи са изложени обосновано и аргументирано.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК искането на ответника за присъждане на деловодни разноски е основателно и доказано, при което администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 700 лв., представляваща хонорар за един адвокат, който е в рамките на минималния нормативно определен размер.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1849 от 04.11.2022 г., постановено по административно дело № 578/2022 г. от Административен съд Благоевград.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград да заплати на ЕТ „Л. К. - В. “, с [ЕИК] деловодни разноски в размер на 700(седемстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА