Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 336 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

С решение № 1944 от 03.11.2022г., постановено по адм. д. № 1182/2022г. Административен съд – Пловдив, І-во отделение, ІV-ти състав,, е отхвърлил жалбата на „Белбулко“ ЕООД, [ЕИК], със седалище гр.Пловдив, ул.“Булаир,“ № 17, представлявано от управителя У. Баптист, срещу ревизионен акт № Р – 16001621002899 – 091 – 001 от 25.01.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 144 от 04.04.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Пловдив, в частта за допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2018г. в размер на 59,49лв. и лихви за забава в размер на 17,04лв; за 2019г. в размер на 6 187,20лв. и лихви 986,59лв. и за 2020г. в размер на 3 173,04лв. и лихви 184,23лв.

С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП София разноски по делото в размер на 848лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Белбулко“ ЕООД, [ЕИК], със седалище гр.Пловдив, [улица], представлявано от управителя У. Баптист, чрез пълномощника му адв. Д. „Стойчев и Стоянов“, представлявано от адв-Т. С.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Пловдив е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Н. Н. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна.

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на „Белбулко“ ЕООД, [ЕИК], със седалище гр.Пловдив, [улица], представлявано от управителя У. Баптист, срещу ревизионен акт № Р – 16001621002899 – 091 – 001 от 25.01.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 144 от 04.04.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Пловдив, в частта за допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2018г. в размер на 59,49лв. и лихви за забава в размер на 17,04лв; за 2019г. в размер на 6 187,20лв. и лихви 986,59лв. и за 2020г. в размер на 3 173,04лв. и лихви 184,23лв. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с ревизията – издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните доказателства в хода на ревизията, констатациите за наличие на обстоятелство за преобразуване на финансовия резултат на дружеството по реда на чл.26 ЗКПО за процесните данъчни периоди и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Мотивите в тази насока се свеждат до следното: 1.Описани са подробно извършените действия по сключване на паричен заем между ревизираното дружество „Белбулко“ ЕООД и едноличния собственик на капитала и управител У. Баптист по 18 договора на обща стойност 84 000евро /164 289,72лв./, сключената впоследствие спогодба от 28.01.2019г. между тях вместо връщане на заема да бъдат прехвърлени 50бр. акции на приносител с номинал 1 000лв. и обща стойност 50 000лв. в капитала на „Фуд логистик платформ“ АД, извършените в последствие сделки с акции . 2. Описани са констатациите на органа по приходите, защо извършените действия между свързани лица съставляват скрито разпределение на печалба по смисъла на 1, т.5, б.“а“ ДР ЗКПО , поради което на основание чл.26,т.11 ЗКПО не са признати за данъчни цели разходите, които съставляват скрито разпределение на печалба. 3. Описани са и извършените преобразувания на финансовия резултат за 2018г. на основание чл.26,т.2 ЗКПО със сумата от 09 679,73лв. , представляващи разходи за командировка на управителя на дружеството в страната, поради липса на документална необоснованост; съответно преобразуването на финансовия резултат на основание чл.78 ЗКПО със сумата 3 520,79лв., представляващи неотчетени приходи от лихви по договорите за заем, сключени с управителя и определен допълнителен корпоративен данък в размер на 59,49лв.. 4. На отделен ред са описани преобразуванията за 2019г. – на осн. чл.26,т.11 ЗКПРО със сумата от 114 289,72лв., на осн. чл.26,т.2 ЗКРО със сумата от 1 440лв. разходи за командировка на управителя и на осн. чл.78 ЗКПО със сумата 504,12лв. неотчетени лихви по договорите за заем и установени задължения за корпоративен данък в размер на 6 187,20лв. 5. Пак на отделен ред е описано и преобразуването на финансовия резултат за 2020г. на осн. чл.26,т.2 ЗКПО със сумата от 1 440лв. разходи за командировки и определен допълнителен корпоративен данък в размер на 3 173,04лв. 6. Отбелязано е, че в съдебното производство е назначена съдебно-оценъчна експертиза, като според вещото лице собствения капитал на „Фуд логистик платформ“ АД към 28.12.2018г., изчислен по метода на чистата номинална стойност на активите, възлиза на 163 000лв. или 83 340,58евро, а номиналната стойност на една акция възлиза на 3 260лв. или 1 666,81евро, съответно към 13.11.2019г тези стойности са 7 000лв. за капитала и 140лв. за акция, или към момента на извършване на сделките с акциите са по високи от пазарната им стойност. Първоинстанционният съд е отказал да кредитира заключението с мотив, че използваният от вещото лице метод не е сред методите, посочени в Наредба № Н – 9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Предвид на това е обоснован извод, че задълженото лице не е доказало твърдението си, че сделките с акции извършени на 28.01.2019г. и на 13.11.2019г. са по цени, надвишаващи пазарната им стойност. 7. Първоинстанционният съд е отказал да кредитира и представените в последното съдебно заседание две калкулации /л.859 и л.860/, тъй като са без достоверна дата на съставяне, не са представени в ревизионното производство, нямат материална доказателствена сила и не кореспондират с останалите писмени доказателства по делото. 8. На отделен ред са изложени мотиви защо решаващият съд споделя констатациите на органа по приходите, че извършените действия от управителя на дружеството съставляват скрито разпределение на печалба. 9. Прието е, че другите констатации за преобразуване на финансовия резултат същото не са оборени от задълженото лице.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд – Пловдив е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба да се правят доводи за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Основните оплаквания на касатора са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващи се в това, че решаващият съд не е обсъдил основните доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, съответно не кредитирал заключението на оценъчната експертиза и не е дал указания на страната какви доказателства следва да сочи в тази насока. Навеждат се и оплаквания за неправилно приложение на материалния закон като последица от допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

От данните по делото е видно, че органите по приходите са извършили преобразуване на финансовия резултат на дружеството за посочените данъчни периоди на 2018, 2019 и 2020г на различни основания - чл.26,т.2 , чл.26,т.11, чл. 78 ЗКПО. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд само относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2019г. със сумата от 114 289,72лв., съставляваща скрито разпределение на печалба. По отношение на останалите извършени преобразувания в касационната жалба не се правят конкретни оплаквания. При извършената служебна проверка на решението в тази му част при условията на чл.218,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция не констатира допуснато неправилно приложение на материалния закон.

По отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2019г. на основание чл.26,т.11 ЗКПО с посочената сума от 114 289,72лв., съставляваща скрито разпределение на печалба, няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Спорът се свежда до това налице ли е скрито разпределение на печалба по смисъла на чл.26,т.11 ЗКПО във вр. с 1, т.5, б.“а“ ДР ЗКПО, според която "Скрито разпределение на печалба" са: а) (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б";

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал положителен отговор на спорни въпрос. Този негов извод се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК. В допълнение на изложеното от административния съд и в отговор на оплакванията изложени в жалбата, следва да бъде посочено следното:

Видно от данните по делото, констатацията за скрито разпределение на печалба и посочения размер на същата е обоснован с това, че е налице отчитане на по-високи разходи от номиналната стойност на продадените акции и като скрито разпределение следва да се отчете размерът на отклонението от 114 289,72лв. /164 289,72лв. /стойност на отпуснатите заеми от дружеството в полза на неговия управител и едноличен собственик капитала минус сумата от 50 000лв., представляваща номилната стойност на акциите, които са прехвърлени вместо плащане/връщане на заема/. По същество основните оплаквания на касатора са, че в хода на ревизията органите по приходите не са установили конкретни факти и обстоятелства, в резултат на което констатациите им за наличие на скрито разпределение на печалба са голословни и недоказани, а всички доводи в тази насока не са обсъдени и разгледани от първоинстанционния съд.

Направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съответно необоснованост, не могат да бъдат споделени.

Противно на изложеното в касационната жалба, решаващият първоинстанционният съд е възпроизвел фактите по делото и становищата на страните, съответно е изложил мотиви защо не приема за доказани възраженията на жалбоподателя. В ревизионния доклад се съдържат подробни мотиви, които обосновават констатацията на ревизиращите за наличие на хипотеза по чл.26,т.11 ЗКПО. По същество основните оплаквания на жалбоподателя са относно това, защо ревизиращият орган е приел за продажна цена на акциите тяхната номинална стойност от 50 000лв. Принципно ЗКПО не съдържа дефиниция за относно понятието „пазарна цена“, а нормата на 1, т.14 ДР ЗКПО препраща към 1, т.8 ДР ДОПК, според който „пазарна цена“ е е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Възприемане като пазарна цена на номиналната стойност на акциите е обосновано с оглед на събраните в хода на ревизията доказателства, в това число извършени разпоредителни действия със същите акции между несвързани лица. Извършеното е допустим способ, като за органа по приходите няма задължение при определяне на пазарната цена във всички случаи да назначава специална оценъчна експертиза.

В същото време така определената пазарна цена на акциите е по-висока в сравнение с цената им при извършените с тях разпоредителни действия между несвързани лица. След като задълженото лице твърди, че пазарната цена на акциите към момента на сключване на спогодбата на 28.01.2019г., е била равностойна на сумата, която е била дължима по договорите за заем, тя е длъжна да докаже това обстоятелство. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че ангажираните в тази насока доказателства не удостоверяват твърдяното обстоятелство. Предвид на това, че оценъчната експертиза, назначена в съдебното производство, не е използвала метод за оценка на акциите, включен в разпоредбите на методите, посочени в Наредба № Н – 9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, решаващият съд правилно не е кредитирал заключението. Наведените оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения в тази насока не могат да бъдат споделени. При условията на чл.202 ГПК съдът не е длъжен да кредитира заключението, а го обсъжда заедно с другите доказателства в процеса. Наведените в касационната жалбата доводи, свързани с нарушаване на принципа на служебното начало също не могат да бъдат споделени. Видно от протоколите на съдебните заседания, в които е била допусната експертизата, съответно е разпитан експерта, решаващият съд еуважил изцяло искането на жалбоподателя и експертизата е допусната и изслушана, така както е поискана от пълномощника на жалбоподателя. Съдът няма задължение да обяви предварително дали ще кредитира заключението, или че ангажираните от страната доказателства не удостоверяват твърденията й. Нещо повече, в такава хипотеза би се стигнало до нарушаване на други принципи на съдопроизводството – този на равенството на страните и на състезателното начало.

По изложените мотиви следва да бъде прието, че материалният закон правилно е приложен от първоинстанционния съд, а наведените оплаквания в обратния смисъл се явяват неоснователни.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд – Пловдив е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците сочени в касационната жалба на „Белбулко“ ЕООД, [ЕИК], и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите – София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 354,68лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение, определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1944 от 03.11.2022г. на Административен съд – Пловдив, Іво отделение, ІV-ти състав, постановено по адм. д. № 1182/2022г.

ОСЪЖДА „Белбулко“ ЕООД, [ЕИК], със седалище гр.Пловдив, [улица], представлявано от управителя У. Баптист, да заплати на Национална агенция по приходите – София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 354,68 /хиляда триста петдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ