Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 366/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. С., действаща чрез сина си Д. Й. (надлежно упълномощен), против решение № 201 от 16.11.2022 г., постановено по административно дело № 220/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЗХУ-ИО/Д-Я/1266/ФП/30.06.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Ямбол, в частта на срока „считано от 01.06.2022 г. до 30.06.2027 г.“, за който на Стойнева е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) в общ размер 28.91 лв.

По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК – нарушение на материалния закон, се иска неговата отмяна и постановяване на нов, с който да се уважи жалбата на касаторката до първоинстанционния съд. Изразява се несъгласие с приложимата нормативна уредба. Възведена е и претенция за присъждане на направените разходи по обжалването на всички инстанции.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол, не е изразил становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

По делото е установено, че със заявление-декларация от 25.05.2022 г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ до директора на ДСП - Ямбол жалбоподателката е поискала такава, като е приложила експертно решение (ЕР) на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно съдови заболявания от 29.04.2022 г., с което й е определена 60 % вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране 07.01.2020 г. и срок – пожизнен. На 24.06.2022 г. е изготвена исканата индивидуална оценка, със срок на валидност до 24.06.2027 г., с която е дадено положително становище за предоставяне на месечна финансова подкрепа на заявителката. Въз основа на оценката и на основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ във връзка с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) е издадена процесната заповед № ЗХУ-ИО/Д-Я/1266/ФП/30.06.2022 г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол, с която на Д. С. е отпусната месечна финансова помощ по чл. 70, т. 1 от ЗХУ, считано от 01.06.2022 г. до 30.06.2027 г. в размер на 28.91 лв. Недоволна от определената начална дата, твърдейки, че тя следва да бъде 07.01.2020 г. (датата на инвалидизиране), както и от определянето на крайна дата, поддържайки, че месечната финансова подкрепа е следвало да бъде отпусната пожизнено, Стойнева е оспорила заповедта пред първоинстанционния съд, който с проверяваното решение е отхвърлил жалбата й.

За да формулира извод, че сезиралата го жалба е неоснователна, а оспореният с нея административен акт е законосъобразен, Административен съд – Ямбол е обосновал теза, че издадената заповед е законосъобразна, защото в случая материалният закон е приложен правилно, противно на твърдяното от жалбоподателовия повереник. По основният спор за началната и крайната дата на изплащане на отпуснатата финансова подкрепа съдът е приел, че тя са правилно определени от административния орган.

Касаторовите доводи за противното не могат да бъдат споделени.

Решението на Ямболския административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на оплакванията (релевирани и пред настоящата инстанция) на жалбоподателката досежно определените начална и крайна дата на отпуснатата й финансова подкрепа.

Поддържаните и пред касационната инстанция твърдения на пълномощника на Стойнева, че началната дата на отпуснатата й финансова подкрепа е следвало да бъде датата на нейното инвалидизиране, а крайна дата не е трябвало да бъде определяна, защото срокът на ЕР на НЕЛК е пожизнен, не намира нормативна опора.

Както правилно е посочено в мотивите на подложения на касация съдебен акт, в § 6, ал. 11 от ПЗР на ЗХУ е предвидено, че заповедта за отпускане на месечна финансова подкрепа се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане. Срокът на действие на заповедта, издадена въз основа на експертното решение, е пет години от датата на издаването. Според чл. 26, ал. 4 от ЗХУ срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите, издадена въз основа на пожизнено експертно решение, е 5 години от датата на издаването й. Съгласно чл. 66, ал. 3 от ППЗХУ месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска. Предвид изложеното и с оглед на това, че в процесния случай заявлението-декларация е подадено на 25.05.2022 г., а оценката е издадена на 24.06.2022 г. (в срока по чл. 22, ал. 4 от ЗХУ), то обоснован е извода на първоинстанционния съд, че правилно административният орган е отпуснал месечната финансова помощ от 01.06.2022 г. до 24.06.2027 г. Заповедта е издадена за петгодишен срок, считано от първо число на месеца на издаване на индивидуалната оценка, поради което не е налице несъответствие с материалния закон.

За пълнота следва да се посочи, че несъгласието на жалбоподателката с приложимата в случая нормативна уредба не води до извод за незаконосъобразност на процесната заповед в атакуваната й част. Ирелевантен за изхода на спора е също така и фактът, че експертното решение на НЕЛК от 29.04.2022 г., въз основа на което е извършена индивидуална оценка на Стойнева, е забавено поради съдебно обжалване на предходно експертно решение. Това е така, защото индивидуална оценка е възможна едва след издаването на ЕР, тъй като то е актът, с който се констатира промяна в обстоятелствата, а именно определяне на по-висок процент на степен на увреждане на лицето.

По тези съображения и при липса на касационни основания за отмяна проверяваното решение на Административен съд – Ямбол следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно.

Предвид неоснователността на главните искания на касаторката няма основание да бъде уважена и акцесорната й претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът по касация, за когото изходът от спора е позитивен, не е поискал репариране на сторени разходи, поради което такива не се следват и нему.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 201 от 16.11.2022 г., постановено по административно дело № 220/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА