Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 382 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Й., Д. Й., С. Й. (Николова) и А. Н. всички от гр. Пловдив, представлявани от адвокат В. В., срещу решение № 1787 от 18.10.2022 г., постановено по адм. дело № 160/2022 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 22Ю-РОА-5 от 06.01.2022 г. на кмета на район „Южен“, община Пловдив, с която е наредено изземването на недвижим имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, район „Южен“, разположен между [улица]от север, [улица]от изток, [улица], УПИ ХХ-694 и УПИ XIX-695 от юг и [улица]и УПИ ХХ-694 от запад и са осъдени да заплатят на община Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С касационната жалба се твърди, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи подадена първоначална жалба пред Административен съд – Пловдив. Основно се поддържа изразеното и в жалбата до първоинстанционния съд, а именно, че не е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Твърди се, че е налице спор за собственост, както и, че не е ясно как е направена промяна в кадастралната карта, поради, което следва да се установят границите на имота. Претендира се присъждане на направените пред две съдебни инстанции разноски, за които прилага списък.

Ответникът - кметът на район „Южен“, община Пловдив, в представен отговор по касационната жалба, чрез процесуалния си представител главен юрк. Е. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на контрол пред административния съд е била заповед № 22Ю-РОА-5/06.01.2022 г. на кмета на район „Южен“, община Пловдив, с която е наредено изземването на недвижим имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, район „Южен“, разположен между [улица]от север, [улица]от изток, [улица], УПИ ХХ-694 и УПИ XIX-695 от юг и [улица]и УПИ ХХ-694 от запад, който се владее от настоящите касатори без правно основание.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат след подробно изясняване на фактическата обстановка и приемане на неоспорената от страните съдебно - техническа експертиза, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена и предметна форма и съдържа необходимите реквизити. Съдът не е установил в производството на издаване на акта да са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон. По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, съдът е приел, че безспорно се установява, че са налице предпоставките за постановяване на изземването на процесния имот - чл. 65, ал. 1 от ЗОС.

От доказателствата по делото, в т. ч. и приетата по делото като неоспорена съдебно – техническа експертиза е установено, че имот с идентификатор № 56784.530.2178, УПИ I-жилищно строителство в кв. 32 по плана на [жк] - север, е общински терен. С оглед на това съдът е приел, че е в тежест на жалбоподателите е да докажат съществуването на годно правно основание, което да им дава право да владеят или държат процесния имот. По делото не се твърди и не са представени доказателства тази част от имота (52,15кв. м.) с идентификатор № 56784.530.2178 да е предоставена със съгласието или разрешението на община Пловдив.

Изложеното е мотивирало съда да постанови оспорения понастоящем правен резултат.

Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и правилно, а сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му не са налице. Подробно са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдени са възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби.

Правилно първоинстанционният съд приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като е била спазена установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт и същият е мотивиран, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, послужил като правно основание за издаване на заповед № 22Ю-РОА-5 от 06.01.2022 г. на кмета на район „Южен“, община Пловдив. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се владее/държи не на правно основание.

Първият елемент от правопораждащия фактически състав за упражняване на нормативно установеното правомощие по чл. 65, ал. 1 от ЗОС е имотът, по отношение на който се разпорежда изземването, да е общинска собственост - т. е. реализирането на регламентирания в ЗОС правен способ за защита на собствеността в рамките на облекчената административна процедура, е обусловено от принадлежността на правото на собственост на общината върху посочения в жалбата имот.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че нареденият за изземване имот (52 кв. м.) е част от имот с идентификатор № 56784.530.2178, УПИ I-жилищно строителство в кв. 32 по плана на [жк] - север, който е общински терен. В случая е установено, с оглед представената експертиза, че след промяна на КК на гр. Пловдив е променена границата межди имота на жалбоподателите и имота на община Пловдив. По сега действащата КК площта от 52 кв. м. – предмет на обжалваната заповед за изземване, е част от с идентификатор № 56784.530.2178, за който е съставен акт за частна общинска собственост № 1249/26.06.2006 г.

Според чл. 5, ал. 1 от ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ и макар да няма правопораждащо действие, според нормата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС, актът за общинска собственост се ползва с материална доказателствена сила, което означава, че удостовереното в него се счита за вярно до доказване на противното. В случая касаторите не са противопоставили права, конкуриращи правото на собственост на общината върху спорния имот. Самите касатори с касационната жалба твърдят, че в случая се касае до оспорване правата на собственост на жалбоподателите, че не става ясно как е направена промяната на КК, дали е направена с оглед законовите изисквания, както и, че следва да се установят действителните граници на имота. Настоящия състав приема, че спор за собственост не може да бъде разрешаван в административно производство, нито от административен орган, нито от съда в административния процес. Наличието или липсата на материалното право на собственост се разглежда в исково производство. Оттам и от значение в случая е единствено разполагат ли касаторите с годно правно основание, което да им дава право да владеят/държат процесните 52 кв. м., което да бъде противопоставимо на правото на собственост на общината върху имота. Такова не е представено по делото, което води до извода, че е налице и втората предвидена в чл. 65, ал. 1 от ЗОС предпоставка.

С оглед всичко изложено като е достигнал до извод, че не са налице основания за отмяна на административния акт и по тези съображения е отхвърлил жалбата на настоящите касатори первоинстанционният съд е потановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на касационните жалбоподатели за разноски, следва да бъде оставено без уважение. В настоящия случай разноски се дължат на ответната страна. Същите са своевременно претендирани, поради което следва да се присъди в полза на община Пловдив, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1787 от 18.10.2022 г., постановено по адм. дело № 160/2022 г. на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Ж. Й., Д. Й., С. Й. (Николова) и А. Н. всички от гр. Пловдив да заплатят на община Пловдив 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ