Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 462 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 1429 от 01.12.2022 г. по адм. д. № 1767/2022 г. на Административен съд Бургас е отхвърлена жалбата на Дега ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [улица], представлявано от управителя Х. Х., срещу заповед № ФК-152-0088156 от 02.09.2022 г. на началник сектор Мобилни групи Бургас, отдел Оперативни дейности Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол, Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е приложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - бензиностанция Дега ЗЗ, находящ се в гр. Бургас, [улица], срещу блок [номер], стопанисван от дружеството и е забранен достъпа до него за срок от 30 дни.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Дега ЕООД, представлявано от управителя Х. Х., в която се прави оплакване, че решението на Административен съд - Бургас е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени решението и вместо него да постанови такова по същество на спора, с което да отмени оспорената заповед. Претендират се разноски.

Ответникът на началник сектор Мобилни групи Бургас, отдел Оперативни дейности Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол, Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез юрк. Ж. Д., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № ФК-152-0088156 от 02.09.2022 г. на началник сектор Мобилни групи Бургас, отдел Оперативни дейности Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол, Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е приложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - бензиностанция Дега ЗЗ, находящ се в гр. Бургас, [улица], срещу блок [номер], стопанисван от дружеството и е забранен достъпа до него за срок от 30 дни.

За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че при извършена проверка на търговския обект на 01.09.2022 г. е констатирано, че дружеството не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. При извършеното скрито наблюдение били установени множество зареждания на автомобили, а след проверка в програмен продукт Фискални устройства с дистанционна връзка било констатирано, че са получени данни само за пет от тези продажби на гориво. От проверяващите органи била извършена контролна покупка за 50. 00 лева, за която била издадена фискална касова бележка, след издаването на която било извършено и друго плащане в размер на 120. 00 лева за 41. 67 литра бензин А95Н, за което се установило, че не е издадена ФКБ.

При проверка било установено също така, че в обекта между връзката на сондите на резервоарите и нивомерната измервателна система /НИС/; между НИС и централното регистриращо устройство/ЦРУ/, и между електрониката на бензиноколонките са поставени няколко устройства, свързани към мини компютър, свързан към монитор визуализиращ моментните наличности на гориво в резервоарите и извършените зареждания на колонките. Операционната система на мини компютъра наподобява UBUNTU - linux, а стартираният софтуер, визуализиращ наличностите в резервоарите и зарежданията на бензиноколонките е с наименования според визуализацията в информационната лента GSINS. Софтуерът визуализира зарежданията на гориво и начинът по който са приключени изтриване на бележка/нефискализиране на продажбата/ или пускане на бележка/фискализиране през ФУ/.

При извършено физическо замерване на наличностите гориво в резервоарите от представител на Български институт по метрология/БИМ/ чрез щрихова мярка за дължина Nedo е установено разминаване на данните с отпечатания при започване на проверката отчет наличности № 0726430 от 01.09.2022 г., а именно: резервоар № 1 бензин А95Н/- ниво по отчет-1619 мм; наличност по отчет - 6867. 00 л; измерено ниво-1851 мм; наличност изчислена по свидетелството за калибриране на резервоара-7971. 5 л; разлика между наличността по отчет и изчислената-1104. 5 л и резервоар № 2/дизелово гориво/-ниво по отчет-824 мм; наличност по отчет - 5786 л; измерено ниво-2046 мм; наличност изчислена по свидетелството за калибриране на резервоара-17775. 6 л; разлика между наличността по отчет и изчислената -11989. 6 л.

Административният орган е приел, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ при продажба, което е нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана за краткост Наредба №Н-18/13.12.2006 г. /. За констатациите от проверката е съставен протокол № 0088156 от 01.09.2022 г.

За установените при проверката нарушения, на 07.09.2021 г. на дружеството, са издадени четири АУАН/л. 60-69 от делото/. Няма данни въз основа на тях да са издадени наказателни постановления.

За да отхвърли жалбата срещу издадената заповед, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Според решаващия съд са налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка, тъй като при констатирано нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, административният орган е длъжен на основание чл. 186, ал. 3 ЗДДС да издаден заповед за налагането й.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Основните оплаквания в касационната жалба са за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт, свързани с изводите на първоинстанционния съд по отношение на извършеното нарушение и срока за налагане на мярката.

По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното:

В конкретния случай не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащане, с което не е изпълнено задължението на търговеца по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Безспорна е значимостта на охранявания обществен интерес и защитата на фиска на държавата, от което произтича и задължението на компетентния административен орган да осъществи държавна принуда, като само по отношение на интензитета на тази принуда законодателят му е предоставил оперативна самостоятелност, изразяваща се в преценка на срока за прилагане на мярката.

Правилно Административен съд Бургас е приел, че в заповедта изрично е посочено, че след извършената контролна покупка, при която е издадена ФКБ, след проверка в ПП ФУДВ за покупка извършена след контролната в размер на 120. 01 лева не се установява издаването на ФКБ. В този смисъл е осъществена хипотезата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., която обосновава запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него.

Твърденията на касатора относно метода скрито наблюдение за констатиране на нарушението, са обсъдени от първовоинстанционния съд в мотивите на съдебния акт, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Когато административният орган издава акт, който в определена част е при условията на оперативна самостоятелност, следва да изложи мотиви защо приема точно определеното от различни еднакво законосъобразни и допустими решения, което следва от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Без излагането на такива мотиви за избраната от органа възможност, нито адресатът на акта може да упражни конституционното си право на защита в пълен обем, нито съдът може да извърши проверка за спазване на границите на оперативната самостоятелност, както и спазването на принципа на съразмерност на наложената мярка по чл. 6 АПК. В случая мотивите на административния орган се съдържат на стр. 4 от заповедта (л. 13 от делото). Правилно Административен съд Бургас е приел, че по отношение на продължителността на срока на принудителната административна мярка, административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати (преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта), необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на оборота от продажби на търговеца, както и промяна в начина на извършване на дейността в обекта. Обратно на твърденията в касационната жалба, в мотивите към административния акт се съдържа и конкретика относно обстоятелствата при извършената проверка на 01.09.2022 г., а именно стойността на покупката, както и размера на установената разлика между отчетената сума по фискалното устройство и фактическата парична наличност в касата на търговеца (2 959,88 лв.), които несъмнено имат отношение към определянето на размера на мярката

Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 169 АПК, когато органът действа в условията на оперативна самостоятелност съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Както вече беше посочено, в случая, органът безспорно разполага с оперативна самостоятелност, а границите на неговата дискреция са условията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б а от ЗДДС и целта на принудителната мярка. Срокът на принудителната административна мярка запечатване на обект е определен до 30 дни, т. е. дискрецията в случая е упражнена в законовите рамки. Основателно касаторът поддържа, че за да е законосъобразна мярката трябва да се провери наложена ли е при спазване на изискванията на чл. 6 АПК. Всъщност, доводите на касатора относно надлежното упражняване на компетентността на органа, фактически са насочени именно към съразмерността на мярката. Тази проверка обаче също е направена от решаващия съд, който правилно е приел, че превантивната и възпиращи цели по чл. 22 от ЗАНН, търсени със срока на наложената мярка, биха били постигнати. В конкретния случай, с оглед разликата между отчетената сума по фискалното устройство и фактическата парична наличност в касата на търговеца, която е индиция за нереално отразяване на извършените продажби от него, целеният резултат от определения срок на мярката е правилно отразяване на търговския оборот и спазване на правилата за отчетност. Намесата в правата на засегнатото лица не е непропорционална на преследваната цел.

В случая не е приложимо Решение на СЕС по дело С-97/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Благоевград, по тълкуването на член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата, тъй като от данните по делото не се установява Дега ЕООД да е привлечено към административноказателна отговорност. Точно обратното, в касационната жалба (стр. 6 от същата) изрично се поддържа, че наказателно постановление срещу търговското дружество не е издавано.

По така изложените съображения решението на Административен съд Бургас следва да бъде оставено в сила и на ответника по касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1429 от 01.12.2022 г. по адм. д. № 1767/2022 г. на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА Дега ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [улица], представлявано от управителя Х. Х., да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ