Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 416 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Кмета на О. Р. и от Л. Г., против Решение № 185/25.10.2022 г., постановено по административно дело № 111/2022 г. по описа на Административен съд – Перник. С оспореното решение, по жалба на Ц. Г. е отменена Заповед № 65/28.01.2022 г. на Кмета на О. Р. нареждаща на собствениците на УПИ V-1313 и УПИ VI–1749 по плана на [населено място], община Радомир, да премахнат сградата, находяща се в двата имота.

В касационните жалби са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се потвърди процесната заповед.

Касационната жалба на Кмета на О. Р. се поддържа от адвокат К. Д., която моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмени бележки.

Касационният жалбоподател Л. Г. се представлява от адвокат Р. К., който моли за отмяна на съдебния акт, ведно със съответните последици.

Ответната страна Ц. Г. се явява лично и с адвокат Н. К., която оспорва касационните жалби и моли съдебното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са налице основания за касирането му.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

За да отмени заповедта, съдът на първо място е приел, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Независимо от представените пред настоящата инстанция документи, целящи да опровергаят този извод, се установява, че по отношение на Ц. Г. не е спазено императивното изискване, разписано в чл. 196, ал. 2 ЗУТ и същият в качеството му на заинтересувано лице не е бил изслушан от комисията, обследвала сградата. Действително до неговото знание е постъпило писмо № АБ-94-00-856(6) от 16.07.2021 г., с което е бил поканен да присъства на проверката, насрочена за 29.07.2021 от 10,00 ч., на която е съставен констативният протокол, предхождащ издаването на заповедта. Но видно от съдържанието на посоченото писмо-покана е, че същото се отнася за проверка на изградена постройка от допълващото застрояване – гараж и навес, находяща се в УПИ V-1313, собственост на Л. Г., а не за обследване състоянието на процесната жилищна сграда, която е разположена едновременно в УПИ V-1313 и в УПИ VI–1749 по плана на [населено място]. Допуснатото нарушение на процедурата, регламентирана в чл. 196, ал. 2, изр. 1 ЗУТ е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

Важното в случая е установеното от съда несъответствие на заповедта с материалния закон. В приложимата норма на чл. 195, ал. 6, т. 1 ЗУТ, се предвижда възможност кметът на общината да постанови заповед за премахване на строеж на това основание при наличието на следните две предпоставки : 1) строежът поради естествено износване или други обстоятелства е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден е за използване, застрашен от самосрутване, създава условия за възникване на пожар или е вреден в санитарно-хигиенно отношение и 2) този строеж да не може да бъде поправен или заздравен. Тези условия следва да са налице едновременно, съответно отсъствието на което и да е от тях обуславя материална незаконосъобразност на заповедта. По този въпрос, правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице, изготвило първата единична съдебно-техническа експертиза, както и становището на двама от експертите, изготвили втората тройна експертиза, които са установили, че сградата е опасна за обитаване, но макар и с деформации, не е самосрутваща се, не създава условия за пожар и не е вредна в санитарно-хигиенно отношение. Експертите установяват още, че сградата може да бъде поправена и заздравена след изготвяне на конструктивен проект за укрепване и реконструкция, което е наложително с оглед състоянието й, като именно този извод предполага възможност за административния орган да издаде друг вид заповед, но не и заповед, разпореждаща премахване на строежа.

Предвид изложените мотиви, неоснователно се твърди неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Не е налице и необоснованост на съдебния акт, тъй като относимите за спора факти са установени посредством събраните от съда доказателства и въз основа на същите са изведени верни правни изводи. Решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ответната страна Ц. Г. следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 1500 лева за платено адвокатско възнаграждение, като възражението за прекомерност от другата страна се явява неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 185/25.10.2022 г., постановено по административно дело № 111/2022 г. по описа на Административен съд – Перник.

ОСЪЖДА О. Р. да заплати на Ц. Г., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 1500 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ