Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 420 / 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. М. против решение № 1642/12.10.2022г., постановено по адм. д. № 90/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград. С решението е отхвърлена жалбата на Миленков против Заповед № 573/14.12.2021 г. на кмета на кмета на община Симитли, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „Плевня“, находяща се в УПИ ІІІ, пл. № 113, в кв. 22 по плана на [населено място], общ. Симитли.

Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на производствените правила, както и необосновано. Иска същото да бъде отменено, да бъде отменена оспорената заповед и да му бъдат присъдени направените от него деловодни разноски в двете инстанции. В допълнителни писмени бележки развива подробни съображения в подкрепа на касационните си оплаквания.

Ответникът – кмет на община Симитли, чрез процесуален представител, в писмен отговор и представена писмена защита оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Административното производство е приключило с издаване на Заповед № 573/14.12.2021 г. на кмета на община Симитли, с която е наредено премахването на посочения в нея незаконен строеж. С решението предмет на касационен контрол, Административен съд – Благоевград е отхвърлил оспорването.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема за доказано, че процесния строеж е незаконен, както и че не са налице условията същият да бъде възприет като търпим. Обжалваното решение е правилно.

Позоваването от страна касатора на Строителни правила и норми за изграждане на населени места, действали до 2.09.1977г. не води до извод обратен на достигнатия от административния орган и първоинстанционния съд.

Не се спори по делото, че изграждането на процесната плевня е започнало през пролетта на 1977г. и че същото е приключило към края на същата година. Към момента на извършването на строежа е действал Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ отм./ Нормата на чл. 55 от този закон повелява, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение. Следователно сочената от касатора виза-скица, е необходимо, но недостатъчно условие, за бъде строежът законен. За да е такъв е било необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото несъмнено липсва. Ergo – плевнята описана в заповедта на кмета на община Симитли е незаконен строеж.

С оглед годината на изграждането й, при изследване търпимостта на същата, съдът правилно е съобразил приложимата норма на 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, представляват търпими строежи и не подлежат на премахване. Нормата изисква проверка относно допустимостта на строежа към момента на изграждането и съобразно правилата на сега действащия ЗУТ, като за да не подлежи на премахване, е достатъчно строежът да е допустим в един от двата режима. Към започване на строежа са били в сила посочените Строителни правила и норми за изграждане на населени места /по-долу - СПНИНМ/. Съгласно 77, ал.3 от СПНИНМ когато селскостопанските постройки се разполагат свободно, те трябва да отстоят най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите. От северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките й те могат да отстоят на не по-малко от 1,5 м. Същото изискване се съдържа в чл. 121 ал. 1 от действалата към момента на завършването на строежа Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /Наредба № 5/, в сила от 2.09.1977г. Най-сетне идентично е изискването за разположението на второстепенните постройки съдържащо се в чл. 42, ал. 3 от сега действащия ЗУТ. Следователно разстоянието до страничната вътрешна регулационна линия от един метър не отговаря на изискванията нито на действалите към момента на изграждането на плевнята строителни правила и норми, нито на тези към настоящия момент. Наличието на декларацията от 11.04.1977г. с която двамата съседи са се съгласили всеки от тях в своя имот да построи плевня на разстояние един метър от вътрешната регулационна линия, не е в състояние да преодолее посоченото по-горе несъответствие с правилата и нормативите по строителството. Със съгласието на съседите е било и е допустимо изграждане на постройка, разположена на регулационната линия /на калкан/ при определени условия, но не е допустимо по силата на такова съгласие да бъде намалено нормативно предвиденото отстояние от границата, което в случая /с оглед географската ориентация на имотите/ е три метра. В този смисъл са разпоредбите на 77, ал.3, изр. „първо“ от СПНИНМ, чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5 и чл. 42, ал.1 и ал.2, изр. „второ“ от сега действащия ЗУТ.

Изложеното характеризира посочената в процесната заповед плевня, като незаконен строеж /изграден без разрешение за строеж/, който не е търпим, тъй като не отговаря на строителните правила и норми действали както към момента на изграждането му, така и към настоящия момент, поради което правилно е разпоредено нейното премахване.

Като е отхвърлил оспорването Административен съд Благоевград е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде уважена в размер, равен на минималния такъв по чл. 24, изр. „първо“ от Наредбата за заплащане на правната помощ – 100,- лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1642/12.10.2022г., постановено по адм. д. № 90/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград.

ОСЪЖДА С. М. с [ЕГН] да заплати на О. С. 100,- /сто/ лева – разходи за тази инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ