Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: Е. М. Е. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 425 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от М. С. и от Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) против решение № 5768/12.10.2022 г., постановено по адм. д. 6188/2022 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ).

Касационната жалбоподателка М. С. твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено, а вместо това да се постанови друго, с което да се потвърди Решение № 335/10.06.2022 г. по преписка № 391/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация като правилно и законосъобразно. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, пледоарии по същество на спора и писмена защита. Не претендира разноски за касационната инстанция.

В касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация са наведени касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Направено е искане за отмяна на атакуваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски.

Ответниците Д. Л., В. Л. и Младежка ЛГБТ организация Действие оспорват касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендират разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни по следните съображения:

С обжалваното решение № 5768/12.10.2022 г., постановено по адм. д. 6188/2022 г. по описа на АССГ е отменено Решение № 335/10.06.2022 г. на КЗД, пети специализиран постоянен заседателен състав, издадено по нейна преписка № 391/2021 г., с което е установено, че М. С. с изявлението си в телевизионното предаване в ефира на сутрешния блок на Нова телевизия З. Б. излъчено на 22.06.2021 г. и публикация в личния си фейсбук профил на същата дата, не е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признак сексуална ориентация, дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр във връзка с 1. т. 1, т. З и т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр под формата на тормоз, подбуждане към дискриминация и преследване, с което не е нарушила забраната на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр и е оставен без уважение инициативен документ с вх. №14-30-48/04.08.2021 г. и допълнения с вх. №14-30-55/19.08.2021 г. и с вх. № 14-30-65/17.09.2021 г., подадени от Д. Л., В. Л. и Младежка ЛГБТ организация Действие. Решаващият съд приема за установено, че оспореното пред него решение е действителен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процедура, но в противоречие с материалния закон, поради което го отменя, а преписката връща на КЗД за ново произнасяне по инициативния документ и неговите допълнения, подадени от Д. Л., В. Л. и Младежка ЛГБТ организация Действие без задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд е направил фактически установявания, които съвпадат с констатациите на Комисията, но въз основа на тях е обосновал различни правни изводи от мотивираните в решението на специализирания държавен орган. Според АССГ М. С. е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр във връзка с 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр под формата на тормоз по признак сексуална ориентация, с което е нарушила забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, без да е конкретизирано по отношение на кого е прието за осъществено това дискриминационно поведение. Като друго нарушение на закона съдът е възприел обстоятелството, че КЗД се е произнесла извън предмета на жалбата, с която е сезирана, разглеждайки дали установените факти попадат в хипотезите на подбуждане към дискриминация и преследване.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав, по допустима жалба, подадена срещу подлежащ на оспорване акт на КЗД в срока по чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр, във връзка чл. 149, ал.1 от АПК от лица, за които е налице правен интерес от оспорването. Д. Л., В. Л. и Младежка ЛГБТ организация Действие са участници в производството пред Комисията, което е приключило с неблагоприятно за тях решение, поради което за тях е възникнало право да го оспорват по съдебен ред на основание специалния закон чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр, независимо от обстоятелството, че според Комисията първите две от тях са подали жалба, а юридическото лице я е сезирало със сигнал, доколкото волеизявлението им е общо и в него не са описани никакви факти, които да разграничават положението на правните субекти, които са сезирали независимия държавен орган. Административният съд не е направил това разграничение, въпреки доводите за това в жалбата до него, което се е отразило само върху правилността на мотивите на съдебния акт относно предмета на производството пред КЗД, но не обуславя основание за недопустимост на съдебното решение.

Комисията за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите е компетентна да разгледа както жалби на лица с оплаквания за дискриминация спрямо тях и сигнали за прояви на дискриминация, така и служебно да установява дали или не е извършено нарушение, нарушителя и засегнатото лице; да определя санкция и прилага принудителни административни мерки (чл. 50 и чл. 65 от ЗЗДискр). При изпълнение на тези свои правомощия Комисията е обсъдила всички установени от нея факти, за да обоснове правен извод, че те не обуславят нито една от хипотезите на пряка дискриминация по признак сексуална дискриминация, дискриминация под формата на тормоз, подбуждане към дискриминация и преследване, независимо, че е сезирана с оплаквания само за извършен тормоз по признак сексуална ориентация. Следователно изводът на АССГ за допуснато нарушение от КЗД чрез произнасянето по ненаведени оплаквания противоречи на закона и не обуславя основание за отмяна (обезсилване) на решението на Комисията, което не е и направено с диспозитив в обжалвания съдебен акт, въпреки мотивите за произнасяне извън иницииращия спора документ и неговите допълнения.

Законосъобразни и правилни са правните изводи на АССГ, които не се и оспорват от касационните жалбоподатели, че решението на КЗД е действителен акт като издадено от компетентен орган, в писмена форма с всички задължителни реквизити и с него е приключено производство, в провеждането на което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила т. е. такива, които да са в състояние да променят волеизявлението на органа.

Д. К. е допуснала до участие всички правни субекти, които са я сезирали като безусловно е приела да осъществи проверка представлява ли нарушение на забраната за дискриминация поведението, което е описано в иницииращия производството документ и без да изследва конкретно дискриминирано лице (жертва), а всеобхватно спрямо всички, които са носители на защитения признак. С оглед наведените оплаквания КЗД правилно е конституирала като ответник М. С., но служебно е разширила обхвата на проверката и не е изследвала личното положение на конкретните лица, които са я сезирали (те също не са акцентирали върху него при сезиране на Комисията). Тази начин на процедиране е в синхрон с установеното в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) тълкуване на правото на Европейския съюз (ЕС) по повод наемане на работа както относно възможността да бъде осъществена пряка дискриминация без да бъде идентифицирана конкретната жертва (Решение от 10 юли 2008 г. по дело C-54/07, Feryn NV, ECLI:EU:C:2008:397), така и относно кръга на лицата, които могат да инициират производства за установяването й (Решение от 25 април 2013 г. по дело C-81/12, Asociaţia Accept, ECLI:EU:C:2013:275). Но според практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), приложим винаги във връзка с упражняването на друго защитено право или свобода, е необходимо установяване на пряко засягане т. е. положение на жертва на сезиращото го лице, за да е допустима жалбата му (Vallianatos and Others v. Greece, 47, Hristozov and Others v. Bulgaria, 73 и мн. др.) и по изключение в определени ситуации се приемат за допустими жалби и на лица, само защото са имали качеството на страна във вътрешното производство (Aksu v. Turkey, 52, Micallef v. Malta, 48 и Bursa Barosu Başkanliği and Others v. Turkey, 109-117), но не се признава това право на неправителствени организации, чийто интереси не са застрашени, дори ако интересите на техните членове са или пък са създадени с единствената цел да защитават правата на предполагаемите жертви (Nencheva and Others v. Bulgaria, 90 и 93, Genderdoc-M and M.D. v. The Republic of Moldova, 25-26 и мн. др.).

В първоинстанционното решение липсват относими към този процесуален въпрос мотиви, но касационно основание чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК не е наведено, включително и от касационната жалбоподателка М. С. като оплакване за нарушаване на правото й на защита, поради което проблемът е извън предмета на касационен контрол, дължим от настоящата инстанция.

Обосновани въз основа на всички събрани по делото доказателства са фактическите констатации на решаващия съд, а именно, че в личния фейсбук профил на М. С. е публикуван текст със следното съдържание: Сигурна съм, че не подкрепям гей парадите! Горко на нормалните хора, задушаваме се вече от наглостта и парадирането на разни извратеняци. И не се извинявам за думите си. Тази публикация е обсъждана в интервю с М. С., което е излъчено на 22. 06. 2021 г. в ефира Нова телевизия по време на предаването Здравей, България (7-9.30 часа), в което тя разяснява своето мнение, използвайки и изразите: Ние ви гледаме, въпреки че не искаме, Виждат ви много хора, които не искат да ви виждат. И деца., Натрапвате се, Вие сте арогантни, Защо трябва да се парадира с това? Аз парадирам ли с това, че харесвам мъже? Защо трябва да се парадира? Това е много лично нещо. Тези деца нямат избор. Където ги заведат, там отиват. Публикацията и изказванията са възприети от Д. Л., В. Л. и Младежката ЛГБТ организация Действие като съдържащи обидни определения и безпочвени обвинения в аморално поведение, насочени към ЛГБТ общността въз основа на защитен признак сексуална ориентация, представляващи тормоз, поради което те са сезирали КЗД с искане да бъде установено нарушение на забраната за дискриминация под формата на тормоз. След задълбочено и всестранно обсъждане на всички относими факти Комисията е приела, че публикацията и изказването представляват личното мнение относно София прайд 2021, което не е проява на пряка дискриминация към ЛГБТИ лица, не съдържат оскърбителни квалификации, насърчаване към извършване на дискриминация, респективно не осъществяват състава на тормоз, подбуждане и преследване по смисъла на ЗЗДискр. АССГ не споделя изводите на КЗД като се позовава на легалната дефиниция, съдържаща се в 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр и възпроизвежда без да я цитира тази в 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр, от които извежда изводи, че дадената от М. С. ценностна оценка на хората с хомосексуална ориентация има за цел да създаде стереотип на обществено поведение, което стигматизира група лица на основата на сексуалната им ориентация, посочвайки ги за носители на пороци като арогантност и натрапчивост в среда, където са нежелани и вредни за възпитанието на децата. Първоинстанционният съд счита, че тази цел е постигната като е унизено човешкото достойнство на група лица по признак сексуална ориентация и по отношение на тях е създадена среда на враждебност, нетърпимост, непоносимост. Тези правни изводи на АССГ са обосновани от мястото на извършване на деянията, позволило достигането им до голяма аудитория, което само по себе си допринася за унизяването и обругаването на хората, определящи себе си като такива с хомосексуална ориентация, защото създава образ за тях в обществото, който мотивира омраза и пренебрежение.

При формиране на своите правни изводи първоинстанционният съд не е съобразил приетия за установен от фактическа страна в съдебното решение и решението на КЗД повод за публикацията и изказването на М. С., а именно медийното отразяване на София прайд 2021 и обстоятелството, че изявленията са насочени към разпространяването на тази проява и поведението на отделни участници в мероприятието, а не по принцип към всички хора, които се самоопределят като такива с хомосексуална ориентация. Използваните от М. С. изразни средства в публикацията и по време на телевизионното интервю са насочени към отделни участници в проведения малко преди това София прайд 2021 и по принцип срещу гей-парадите като публична проява, която е сравнявана с други публични форми на изява (фестивали), а не срещу ЛГБТ общността като цяло или към отделни нейни членове поради това, че определят себе си като такива с хомосексуална ориентация. Гей парадите имат своето историческо значение за утвърждаване на зачитането на човешкото достойнство, правото на личен и семеен живот, а в течение на времето участието в тях придобива все по-голяма масовост и привлича хора с всякаква сексуална ориентация, които подкрепят идеята за този тип демонстрации в защита на основни права, а не само лица с хомосексуална ориентация. От тази гледна точка изразите: Защо трябва да се парадира с това? Аз парадирам ли с това, че харесвам мъже? Защо трябва да се парадира? Това е много лично нещо. трябва да се възприемат като обосновка на лично мнение, че подобна публичност не е съвместима с интимния характер на отношенията, а не като отричане на самото право на самоопределение и равнопоставеност на представителите на ЛГБТ общността. По този начин и грубите думи разни извратеняци и арогантни са адресирани към отделни лица, чийто външен вид и постъпки са ги предизвикали, а не поради сексуалната им ориентация, която не е част от описанието, използвано от М. С..

В обжалваното съдебно решение очевидно са използвани критериите, наложени в практиката на ЕСПЧ за определяне доколко едно публично изказване представлява дискриминация (Budinova and Chaprazov v. Bulgaria, 63, Behar and Gudman v. Bulgaria, 67 и цитираната в 58-66 практика), но неправилно са отнесени към настоящия случай, при който публичните изявления на М. С. не са насочени към една отделна група като съставена от лица, носители на защитен признак, а към отделни лица (описани чрез външните им белези и постъпки, а не със сексуалната им ориентация) и техните отделни прояви (гей парад), представящи се като такива в защита на групата. Цялостното поведение на касационната жалбоподателка демонстрира разграничението, което тя прави между участници в гей паради и лица с хомосексуална ориентация. В неодобрението на гей парадите, изразено с ярък езиков изказ, не се забелязва вложен смисъл за отричане на правото на самоопределение на част от участниците в гей парадите и очевидно не е с цел накърняване достойнството на конкретно лице поради неговата сексуална ориентация, а още повече това неодобрение е в състояние да създаде по принцип враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда спрямо лица с хомосексуална ориентация като обособена група.

Но дори и при съответното съобразяване на тези критерии като насока за тълкуване на правото, се налага извод, че в обсъждания казус не е осъществена дискриминация. Общественото положение на М. С. не предполага притежаване или стремеж към придобиване на официална публична власт, чрез тя която да е в състояние да налага мнението си при регулиране на обществени отношения, включително и относно провеждането на гей паради, за разлика например от лицата (съответно кмета на Москва и кмета на Варшава), станали повод за образуване пред ЕСПЧ на делата Alekseyev v. Russia и Bączkowski and Others v. Poland. Публичният й образ на човек с алтернативно на общественото мнение също a priori изключва възможността тя да създава стереотип на обществено поведение, което стигматизира група лица на основаната на сексуалната им ориентация, насажда по отношение на тях враждебност, непоносимост и нетърпимост. Ясно изразеното разбиране на автора на изявленията за липсата на хомогенност на ЛГБТ общността и поддържане на устойчиви позитивни лични отношения с отделни нейни представители, също са решаващи за извод, че инцидентното използване на отделни фрази с негативно съдържание не достига определено ниво и праг на суровост за определянето им като проява на дискриминация. Формата и контекста, в който са направени изказванията, а именно тяхната персонализация към отделни прояви (гей-парад) и отделни участници в тях (точно описание с външен вид и конкретна постъпка) са показателни за това, че те не са насочени към основен аспект на идентичността на ЛГБТ общността и не са били в състояние да засегнат човешкото достойнство на нейните представители. Следователно в случая кръгът на лицата, които са възприели публикацията и изказването е ирелевантен за тяхното квалифициране като тормоз по смисъла на 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр.

Като е достигнал до противоположен правен извод АССГ е постановил незаконосъобразно и необосновано съдебно решение, с което е отменил акт на Комисията за защита от дискриминация, съобразен с приложимите материалноправни норми и международните стандарти за защита на основните права, включително и на правото по чл. 10 от ЕКПЧ (свобода на изразяването на мнение). Мотивите на КЗД относно свободата на словото са изцяло съобразени и с решенията на Конституционния съд на Р. Б. в които се обсъжда чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България, практиката ЕСПЧ по чл. 10 във връзка с чл. 14 от ЕКПЧ и на Върховния административен съд по приложение на ЗЗДискр.

Оплакването в касационната жалба на КЗД за допуснато нарушение на чл. 173, ал. 2 от АПК е основателно. Обжалваното съдебно решение съдържа основно мотиви за неправилност на изводите на Комисията, но не и задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, но в случая с оглед законосъобразността на решението на КЗД пропускът не е съществен. Обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено на основание чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, наведено и в двете касационни жалби, а вместо него при условията на чл. 222, ал. 2 от АПК да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу Решение № 335/10.06.2022 г. по преписка № 391/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, по отношение на което не са налице основанията по чл. 146 от АПК.

По водене на делото пред всички съдебни инстанции касационната жалбоподателка М. С. е направила разноски и е представлявана от адв. М. Я. по договори, сключени на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата. Направено е искане за присъждането им само пред АССГ (л. 145, гръб от адм. д. 6188/2022 г. по описа на АССГ), но не и за настоящото производство, поради което с оглед наличието на произнасяне по същество на спора от касационната инстанция и окончателния изход на спора, трябва да бъдат определени по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗЗД във в полза на адв. М. Я. разноските само за пред първата инстанция в размер на 1500 лв.

По водене на делото пред всички съдебни инстанции Комисията е направила разноски в размер на 70 лв. и е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед направеното искане и окончателния изход на спора има право на разноски в общ размер на 270 лв. - 70 лв. за държавна такса и възнаграждение за две инстанции за юрисконсулт, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5768/12.10.2022 г., постановено по адм. д. 6188/2022 г. по описа на Административен съд-София-град и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Л., В. Л. и Младежка ЛГБТ организация Действие против Решение № 335/10.06.2022 г. по преписка № 391/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация.

ОСЪЖДА Д. Л., В. Л. и Младежка ЛГБТ организация Действие, съд. адрес: гр. София, [адрес] общо да заплатят на Комисията за защита от дискриминация, гр. София, [адрес] сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева, разноски за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Д. Л., В. Л. и Младежка ЛГБТ организация Действие, съд. адрес: гр. София, [адрес]общо да заплатят на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат М. Я., гр. София, [адрес] сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ