ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 313

София, 01.06.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание на 14.03.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1389 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗД „Евроинс“ АД срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд.

Ищците Ф. Б., П. Б. и А. Б. оспорват жалбата.

По допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалба на ищците, въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, частично е уважил предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), като е осъдил ответното дружество да заплати на всеки от ищците обезщетения в размер на 48 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилата при пътно-транспортно произшествие смърт на брат им С. Б., заедно със законната лихва от момента на увреждането.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установени, респ. безспорни, обстоятелствата относно родствената връзка между ищците и пострадалия техен брат, относно деянието, причинната връзка с настъпилата смърт, противоправността и вината на причинилия увреждането (установени с влязла в сила присъда), относно наличието на сключена при ответника валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Обосновал е и краен извод, че принос за настъпването на произшествието и неговите последици е имал и самият пострадал, който в тъмната част на денонощието, но без светлоотразително облекло и без поставени светлоотразителни знаци и излъчващи светлина устройства, както и под въздействие на алкохол е управлявал велосипед, криволичейки в средата на пътното платно.

Въз основа на показанията на разпитаните свидетели съдът е приел за установено, че пострадалият и ищците живеели заедно, независимо от навършването на възраст, която предполага отделянето на всеки в самостоятелно домакинство. Съществували помежду им добри отношения и близост. Били задружни и се подкрепяли – морално и финансово, според възможностите си, хранили са се заедно, споделяли са помежду си притежанията си. Приживе пострадалият бил тяхна опора, сплотявал ги, грижел се за тях. Смъртта на пострадалия ищците понесли тежко - били шокирани, плачели, крещели от мъка, блъскали си главите и към момента на не са успели да превъзмогнат загубата му. Трайно се променило емоционалното им състояние - били общителни, но след произшествието поведението им станало дистимно, били потиснати, постоянно плачели, не поздравявали, вървели с наведена глава, не били в състояние да се радват и веселят, натъжавали се всеки път при споменаването на пострадалия.

Въз основа на така приетите за установени обстоятелства въззивният съд от правна страна е намерил предявените искове за основателни, като по отношение спорните въпроси относно легитимацията на ищците и размера на претендираните обезщетения е приел, че правото да се претендира пряко от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък е обусловено от доказването на предпоставките, посочени в т. 1 на ТР № 1/2016 на ВКС-ОСНГТК, съгласно което, извън лицата, посочени в ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69 г., материалната легитимация на други лица – близки на пострадалия, следва само по изключение - когато е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, заради която лицето търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Приел е, че именно такава трайна, дълбока и емоционална връзка се установява по делото, че е съществувала между ищците и техния брат приживе, като противно на поддържаната от ответника теза тя надхвърля обичайната за тази степен на родство привързаност. Този извод е обосновал със съображенията, че е доказано не само формално съжителство на един и същи адрес, но и подпомагащи и допълващи функции на личността на всеки от тях в живота на разширеното семейство, като няма съмнение, че съжителството е било възможно именно поради създадената привързаност и емоционална близост. Отчел е и тежкото преживяване на скръб и емоционално страдание с подчертано афективно засягане на психичните процеси, както и загубата на житейска опора в лицето на пострадалия. Поради това е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетенията от по 80 000 лв. за всеки от ищците.

Прилагайки разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът е намалил размера на обезщетението, определяйки установения принос на пострадалия на 40 %, съобразявайки, че макар и управлението на велосипед след употреба на алкохол да не е неправомерно, същото е в пряка връзка с предприемането на действия, които са застрашили сигурността на пострадалия, както и че липсата на светлоотразителна жилетка, както и излъчващи в подходящ цвят светлинни устройства на велосипеда и движението му на пътното платно при наличие на банкет, който позволява движението на велосипедисти, са в пряко нарушение на разпоредбите на чл. 15, ал. 5, чл. 79, т. 3, чл. 80, т. и т. 2 ЗДП и в пряка връзка с настъпилото произшествие.

Като неоснователен съдът е отхвърлил довода на ответника по § 96 от ПЗР на КЗ, като е приел, че съгласно § 22 от ПЗР на КЗ и при липсата на друга уговорка процесният застрахователен договор се урежда от правилата по раздел четвърти на отменения КЗ. Изложил е и допълнителни съображения, че установявайки лимит на обезщетенията, по-нисък от лимитите по чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, разпоредбата на § 96 ПЗР на КЗ като противоречаща на правото на Европейския съюз не следва да се прилага.

Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Поддържа се противоречие с посочена от жалбоподателя практика на ВКС по въпросите:

- справедливото определяне на обезщетение за неимуществени вреди изисква ли да се съобразява съдебната практика в подобни случаи;

- дължи ли съдът произнасяне по всички възражения, направени от страните;

- допустимо ли е да се намалява по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетение, което не е поискано.

Поддържа се също противоречие с практиката на ВКС, както и очевидна неправилност, по въпроса относно предпоставките за присъждане на обезщетение на лица от разширения кръг, в частност дали съвместното съжителство представлява самостоятелен критерий, за да се приеме, че е налице особена връзка.

Накрая, поддържа се и очевидна неправилност по отношение на извода за неприложимост на § 96, ал. 3 КЗ с доводите, че нормата е императивна, поради което съдът е длъжен да я приложи, без да има право на преценка.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. По-специално в частта относно отказа да приложи правилата по § 96 КЗ въззивният съд е изложил ясни и логични мотиви, като е основал крайния си извод върху приетото противоречие между § 96 КЗ и норми на правото на ЕС, по който въпрос от страна на жалбоподателя не са изложени доводи за обосноваване именно на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. С оглед на това не може да се приеме, че е налице очевидна неправилност на решението в тази част, поради което допускането на касационно обжалване по този въпрос е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, в която насока обаче основания не са изложени.

Налице са обаче предпоставките за допускане на касационно обжалване по четвъртия въпрос относно предпоставките за присъждане на обезщетение на лица от разширения кръг, в частност дали съвместното съжителство представлява самостоятелен критерий, за да се приеме, че е налице особена връзка. Въпросът отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е обусловил крайния извод за основателност на исковете съобразно изложените в решението мотиви. Налице е и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед установената задължителна практика на ВКС с ТР № 1/2016 на ВКС-ОСГТК, т. 1, съгласно, която освен лицата, посочени в ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69, други лица са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък по изключение, когато е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, поради което смъртта на последния е причинила продължителни болки и страдания, които според особеностите на конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Допуска касационно обжалване на решение № 34/01.04.2021 г. по гр. д. № 26/2021 г. по описа на Бургаски апелативен съд в обжалваната от ЗАД „Евроинс“ АД част.

Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2880 лв. с посочен в него номер на делото. При неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: