О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 184

гр. София 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 25 май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: В. Й. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

ч. гр. дело № 5160 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищцата М. Х. М., чрез адв. П. М. срещу определение № 276/08.09.2021 г. по в. ч.гр. дело № 281/2021 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от М. Х. М., чрез адв.П.М. частна жалба срещу определение № 43/10.03.2021 г. по гр. дело № 2278/2020 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, съответно незаконосъобразно и необосновано, лишено от мотиви, което според жалбоподателката го е довело до нищожност. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното определение и вместо него се постанови друго, с което молбата на жалбоподателката за освобождаване от заплащане на държавна такса се уважи и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по подадената искова молба.

В изложението са формулирани въпросите:1. При представена декларация за притежавано имущество, както и за това длъжен ли е съдът при отказ да освободи страната от държавна такса, изрично да констатира в мотивите си наличието на достатъчно средства, както и да направи съпоставка между доходите на лицето и цялата дължима държавна такса с оглед на възможността да бъде платена от него? 2. Следва ли съдът да се произнася по чл.83,ал.2 ГПК, ако счита твърденията в декларацията за непълни или неясни, или следва да даде указания за допълване на декларацията и отстраняване на неяснотите и съгласно чл.2 ГПК съдът длъжен ли е да се произнесе както по редовността/включително относно дължимата държавна такса за всички разноски/, процесуалната допустимост, а ако е допустим – и по основателността на всеки предявен иск, така и по всяко искане за освобождаване от внасянето на такси и разноски по съответното производство, преценявайки съгласно чл.83,ал.2 ГПК имущественото състояние на ищеца и неговите възможности да ги заплати – предвид изрично установените с разпоредбата обстоятелства/критерии/ за това? 3. Когато липсват доказателства – следва ли съдът при преценка на основанията по чл.83,ал.2 ГПК следва ли съдът да обезпечи качествена адвокатска/професионална/ защита на материално затруднени лица по съдебни дела и второ – да им обезпечи изобщо достъп до съдебна защита. Следва ли съдът да определи съгласно Наредба № 1/2004 г. за М. минималният размер на това адвокатско възнаграждение, да определи размерът му и следва ли да даде указания на молителя да представи и посочи доказателства, които да установят дали процесуалното представителство от адвокат се извършва възмездно, адвокатско пълномощно, в което не е посочено възмездно или безвъзмездно се извършва помощта/чл.38 ЗЗД/ достатъчно ли е за направения извод, че молителят притежава средства за заплащане на определената такса. Следва ли съдът да даде указания относно фактите, свързани с ангажираната по делото адвокатска защита, но следва ли да се съобразява с установеното в практиката на ВКС разбиране, че нейното ангажиране и заплащане не е основание за отказ да се признае правото на освобождаване от държавна такса? 4. Когато се констатира визирания пропуск, въззивната инстанция следва ли да даде указания на ищеца – частен жалбоподател да представи доказателства за съответните обстоятелства или да декларира същите, преди да се произнесе по същество по искането съгласно чл.83,ал.2 ГПК? 5. За относими по чл.83,ал.2 ГПК обстоятелства, които се отразяват в регистри и деловодната система на БОС съдът може и следва ли да направи служебна проверка и същевременно доказателства за тях липсват по делото, ЗАПДИППД/отм./ висящо производство гр. дело № 1568/2014 г. на БОС? 6. Може ли да се предполага имущество, което не съществува в патримониума на молителя? 7. За относими по чл.83,ал.2 ГПК обстоятелства, които се отразяват в регистри и са служебно известни на съда обстоятелства и деловодната система на БОС, в случая ч. гр. дело № 435/12 г. БОС и гр. дело № 1568/14 г. БОС – съдът длъжен ли е да направи служебно проверка и същевременно доказателства за тях липсват по делото, следва ли съдът да извърши самостоятелна служебна проверка и да даде указания и от въззивния съд, констатираното и от първоинстанционния и от въззивният съд за образувано производство по ЗОПДИППД? 8. Следва ли съдът да се произнесе по направено искане за издаване на съдебни удостоверения/не е налице произнасяне/, за ангажиране на доказателства за образувано производство по ЗОПДИППД, попълване на делото молбата с доказателства? 9 С разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, разполага с достатъчно средства, за да заплати изцяло или частично държавната такса и разноските по водене на конкретното дело. Разрешаването на така формулирания въпрос от въззивния съд е обусловил отхвърлянето на подадената от частния жалбоподател молба за освобождаване от държавна такса и разноски по предявения иск с правно основание чл.435 ГПК, което означава, че въпросът е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. 10. Съгласно чл.2 ГПК съдът е длъжен да се произнесе както по редовността/включително относно дължимата държавна такса/, процесуалната допустимост, а ако е допустим и по основателността на всеки предявен иск, така и по всяко искане за освобождаване от внасянето на такси и разноски по съответното производство, преценявайки съгласно чл.83, ал. 2 ГПК имущественото състояние на ищеца и неговите възможности да ги заплати – предвид изрично установените с наредбата обстоятелства/критерии/за това досежно и висящо производство по ЗОПДИППД – факт и служебно известно на съдилищата, посочени в декларацията от молителката и ищца и служебно да събере доказателства НАП, СВ и деловодството на съда за конфискация на имуществото, както и направено искане за издаване на съдебни удостоверения за прилагане на тези доказателства и липсата на произнасяне, направени с молбата. Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 11. При произнасяне по наличието на основания за освобождаване от такси и разноски в съдебното производство и обсъждането на всички критерии и относими обстоятелства по чл.83,ал.2 ГПК в тяхната съвкупност, следва ли съдът при преценката си за определяне на общото материално състояние на ищеца и възможността му да заплати дължимите такси и разноски да вземе предвид линията на бедност в страната, т. е. да бъдат отчетени разходите, необходими за покриване на основния жизнен минимум на човек от домакинството на молителя, след което да бъде извършена преценката за наличието на достатъчно средства таксата да бъде заплатена? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС.12. Относно съпоставката, която съдът следва да извърши и на материалното състояние на ищеца с пълния размер на дължимата държавна такса, т. е. ако приходите/доходите/ на молителя и семейството му са в размер по-нисък от размера на дължимата държавна такса по производството, следва ли ищецът да бъде задължен да я заплати в пълен размер и от друга страна обуславя ли това невъзможност да я заплати или липса на достатъчно средства да бъде заплатена в пълен размер по смисъла на т.12 от т. решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 13.В изложението се твърди, че по въпросите, касаещи критериите за освобождаване на страна от заплащане на държавна такса и разноски е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. 14. Следва ли съдилищата да обсъдят служебно известни факти – висящо производство по ЗОПДИППД/отм./, обусловено от задължението им за предварително заплащане на държавна такса висящо гр. дело № 1568/2014 г. на БОС по въззивни жалби на ответницата М. М. и молителката по гр. дело № 2278/2020 г. БОС, искова молба с правно основание чл.435 ГПК, при обжалване на постановеното решение за отнемане в полза на държавата на притежавано от тях имущество, което имущество е предмет на наложени обезпечителни мерки на цялото имущество, което притежава молителката, доказан и безспорен факт посочени в декларацията за материално и имуществено състояние? 15. Въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателката за освобождаване от държавна такса явява ли се преюдициално по въпроса за допустимостта на иска? 16. Производството по ЗОПДИППД/отм./ явява ли се преюдициално за настоящото производство – обжалвано въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение за връщане на исковата молба и следва ли служебно съдилищата да извършат проверка с оглед достъп до съд на молителката относно обстоятелствата, посочени в декларацията по чл.83 ГПК, от което е видно, че тя не разполага с доходи или имущество, поради което следва да бъде освободена от заплащане на държавна такса? Последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателката поддържа и очевидна неправилност на въззивното определение.

Ответникът по частната жалба „Банка Д.” АД не е изразил становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

С определение № 43/10.03.2021 г. по гр. дело № 2278/2020 г. на Бургаския окръжен съд е върната исковата молба на М. Х. М., чрез пълномощника адв.П.М..

С обжалваното определение № 276 от 08.09.2021 г. по в. ч.гр. дело № 281/2021 г. на Бургаския апелативен съд подадената частна жалба от М. М., чрез адв. П.М. срещу посоченото определение на Бургаския окръжен съд е оставена без уважение.

Въззивният съд е посочил, че с обжалваното пред него определение Бургаският окръжен съд е приел, че в дадения срок за изпълнение на указания на съда за внасяне на дължима държавна такса, тези указания не са изпълнени от ищцата, поради което на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата й молба следва да бъде върната. Бургаският апелативен съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.129,ал.3 ГПК, според която, когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща.

Прието е, че по предявен от жалбоподателката М. М. отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК срещу „Банка Д.“ АД, за установяване, че не дължи вземанията по издадена срещу нея заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 3167/2015 год. по описа на БРС и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, за събирането на които е образувано изпълнително дело при ЧСИ С. Н., рег.№ 805 на КЧСИ, ищцата е направила искане за бъде освободена от заплащане на дължимата държавна такса на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. Прието е още, че в приложена към исковата молба декларация за материално и гражданско състояние ищцата е декларирала, че не притежава и не реализира доходи, а по образувано срещу нея висящо производство по ЗОПДИППД /отм./ са наложени запори и възбрани върху цялото й движимо и недвижимо имущество придобито по време на брака й с Р. К., с когото към момента на е в брак. Ищцата е изложила твърдения, че се издържа със заеми от приятели и не разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса.

Приел е, че с разпореждане от 17.09.2020 год. Бургаският окръжен съд е оставил производството по делото без движение, като е указал на ищцата да представи доказателства за твърдените от нея обстоятелства. В дадения срок ищцата не е представила доказателства, като е депозирала молба – становище, в която е посочено, че за обстоятелствата относно наложените запори и възбрани върху имуществото й съдът следва да извърши служебна справка.

С определение от 28.10.2020 год. съдът е отхвърлил искането на ищцата за освобождаването й от задължението за внасяне на държавна такса по предявения иск в размер на 3930,09 лв. Това определение е обжалвано от ищцата и с определение № 100040/18.01.2021 год. по ч. гр. д.№524/2020 год. на Бургаския апелативен съд, същото е потвърдено.

Съдът е приел, че след произнасянето на Бургаския апелативен съд, влизането на съдебния акт в сила и връщането на делото в Бургаския окръжен съд, последният с разпореждане от 22.01.2021 год. е оставил производството по делото без движение и е указал на ищцата в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 3930,09 лв. по предявения иск, като представи доказателства за това по делото. В дадения срок указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса не са изпълнени. Прието е, че не е направено искане по чл. 63 от ГПК за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса, включително и за предоставяне на възможност ищцата да реализира възможностите по чл. 23, ал. 4 от ЗОПДИППД /отм./. Приел е, че ищцата е депозирала молба, в която са изложени единствено съображения и са направени искания по твърдените изначално с искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК обстоятелства, по вече разрешения при тези обстоятелства от съд0,а въпрос за неосвобождаването й от задължението за внасяне на държавна такса. Прието е, че окръжният съд е взел предвид молбата, но като е констатирал, че при сочените от ищцата едни и същи обстоятелства въпросът за дължимостта на държавната такса не подлежи на преразглеждане, не е уважил исканията по молбата, а е постановил обжалваното определение за връщане на исковата молба.

Въззивният е приел, че указанията на съда по разпореждането от 22.01.2021 год. не са изпълнени в дадения срок и поради това окръжният съд е извършил правилна преценка на обстоятелствата по делото и на процесуалните предпоставки по чл. 129, ал. 3 от ГПК, поради което връщането на исковата молба е извършено в съответствие с правомощията на съда по закон и при наличие на законовите предпоставки. Формиран е извод, че обжалваното определение е допустимо и правилно, а частната жалба като неоснователна е оставена без уважение.

По правните въпроси:

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение на Бургаския апелативен съд. Това основание за допускане на касационен контрол е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение на Бургаския апелативен съд, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса с пореден номер 15, който уточни и конкретизира, съобразно правомощията по т.1 от т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: определението на въззивния съд, с което се произнася по правилността на определение на първоинстанционен съд, с което е оставена без уважение молба за освобождаване от държавна такса преюдициално ли е по въпроса за допустимостта на иска.

По останалите въпроси, формулирани от жалбоподателката не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като същите касаят изводи на Бургаския апелативен съд в друго определение относно освобождаване на жалбоподателката от държавна такса по чл.83,ал.2 ГПК по предявения иск и са неотносими към настоящия правен спор.

По поставения правен въпрос съдът приема следното:

Съгласно чл.128, т.2 ГПК към исковата молба се прилага документ за внесени държавни такси и разноски, когато такива се дължат. Исковата молба е нередовна съгласно разпоредбите на чл.129,ал.2, изр.1,вр. чл.128,т.2,пр.1 ГПК, когато към нея не е приложен документ за внесена държавна такса. Тази нередовност е основание за оставяне на исковата молба без движение от съда с указания за представяне на документ за внесена държавна такса. При неизпълнение на това указание в срок исковата молба подлежи на връщане. Когато страната няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса тя разполага с възможност да иска освобождаване от заплащане на държавната такса по чл.83,ал.2 ГПК. Молбата за освобождаване от държавна такса подлежи на разглеждане от толкова съдебни инстанции, на колкото би подлежало на разглеждане постановеното по делото съдебно решение. Влязлото в сила определение, с което страната се освобождава или не от държавна такса е преюдициално по отношение проверката на допустимостта на исковата молба с оглед на тази такса. Ако страната е освободена от държавна такса съдът не може да остави исковата молба без движение с указания такава такса да се внесе и да върне исковата молба, поради неизпълнение на тези указания. Само при наличие на влязло в сила определение за отказ да се освободи ищеца от заплащане на държавна такса съдът може да му даде указания да внесе държавна такса и да върне исковата молба при неизпълнение в срок на това указание. Такива действия не могат да бъдат предприети преди влизане в сила на определението по чл.83,ал.2 ГПК за отказ от освобождаване от държавна такса, а ако бъдат предприети ще са незаконосъобразни.

Като взема предвид отговора на поставения правен въпрос и събраните по делото доказателства съдът намира, че частната жалба е основателна. Съображенията за този извод са следните:

Производството по гр. дело № 2278/2020 г. на Бургаския окръжен съд е образувано по подадена искова молба от жалбоподателката-ищца М. М., чрез адв.П.М., с която е предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК срещу „БАнка Д.” АД за признаване за установено, че ищцата не дължи на банката сумите: главница 76 485.32 лв., 12093.89 лв. договорна лихва за периода 21.01.2012 г. – 22.07.2013 г., 8820.04 лв. санкционна лихва за времето от 28.05.2013 г. – 22.07.2013 г., 853 лв. заемни такси до 22.07.2013 г., законна лихва върху главницата от 23.07.2013 г. до окончателното заплащане по договор за кредит от 27.05.2008 г., издаден изпълнителен лист и образувано изп. дело № 1545/2013 г., прекратено и образувано под № 674/2015 г. на ЧСИ С. Н. с рег. № 805 на КЧСИ, като погасени по давност и за осъждане на ответното дружество да заплати направените по делото разноски.

С исковата молба ищцата е заявила искане за освобождаване от държавни такси в производството по делото и е представила декларация за материално и гражданско състояние. С разпореждане от 17.09.2020 г. по гр. дело № 2278/2020 г. Окръжен съд Бургас е оставил без движение производството по делото с указания ищцата да представи доказателства за заявените обстоятелства в молбата за освобождаване от такса и разноски, както и да посочи своя банкова сметка. В указания от съда едноседмичен срок ищцата е подала молба вх. № 1472/21.10.2020 г. с посочена банкова сметка и искания съдът да извърши служебна проверка за наличие на образувано производство срещу нея по ЗОПДИППД/отм./ - гр. дело № 1568/2014 г. на БОС, както и висящо ч. гр. дело № 435/2012 г.

С определение № 2539/28.10.2020 г. по гр. дело № 2278/2020 г. на БОС молбата на ищцата за освобождаване от внасяне на държавна такса от 3930.09 лв. и разноски по делото е отхвърлена.

Срещу постановеното определение на БОС ищцата е подала частна жалба вх. № 14987/14.12.2020 г., като със същата е обжалвала и още едно определение на БОС по същото дело - № 2535/26.10.2020 г., с което е оставена без разглеждане молбата на ищцата за спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 674/2015 г. на ЧСИ С. Н..

С определение № 100040/18.01.2021 г. по ч. гр. дело № 524/2020 г. Бургаски апелативен съд е потвърдил определение № 2535/26.10.2020 г., както и определението, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от държавна такса и разноски по делото - № 2539/28.10.2020 г., двете по гр. дело № 2278/2020 г. на БОС. В определението е посочено, че същото е окончателно.

След връщане на делото на Бургаския окръжен съд с разпореждане от 22.01.2021 г. съдът е оставил без движение производството по гр. дело № 2278/2020 г. с указания ищцата М. М. да внесе държавна такса в размер на 3930.09 лв. и да приложи доказателства затова по делото в едноседмичен срок от съобщението. Съобщение с препис от разпореждането е редовно връчен на ищцата на 02.03.2021 г. В указания от съда едноседмичен срок ищцата е подала молба вх. № 345/09.03.2021 г., с която е заявила искане по чл.63 ГПК да се продължи срока за изпълнение на указанията на молбата по чл.83,ал.2 ГПК, за издаване на съдебно удостоверение, за прилагане на изп. дело № 1545/2013 г. на ЧСИ С. Н., рег. № 805 на КЧСИ. В същата молба се съдържат доводи по правилността на определението на Бургаския апелативен съд, с което се е произнесъл по подадената частна жалба от ищцата срещу определението на БОС относно отказа за освобождаване от държавна такса и разноски по делото. Ищцата не е внесла указаната от съда държавна такса в срок и не е представила платежен документ. На това основание с определение № 43/10.03.2021 г. по гр. дело № 2278/2020 г. Бургаският окръжен съд е върнал исковата молба.

Неправилно въззивният съд е приел, че производството по освобождаване на ищцата от държавна такса по предявения иск е приключило с влязло в сила определение № 100040/18.01.2021 г. по ч. гр. дело № 524/2020 г. на Бургаския апелативен съд. Посоченото определение на Бургаския апелативен съд подлежи на обжалване с частна жалба с оглед цената на предявения иск в частта, с която се е произнесъл по същество по подадената частна жалба от ищцата М. М. срещу определението на Бургаския окръжен съд, с което е отказано освобождаване от държавна такса. Неправилно в определение № 100040/18.01.2021 г. Бургаския апелативен съд е посочил, че е окончателно в частта, касаеща освобождаване от държавна такса. Неправилен е извода в обжалваното определение, че ищцата не е отстранила в срок указаната нередовност на исковата молба – не е внесла държавна такса. Определение № 100040/18.01.2021 г. по ч. гр. дело № 524/2020 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определението на БОС, с което е отказано освобождаване от държавна такса е преюдициално по отношение проверката от съда на исковата молба за съответствие с разпоредбите на чл.128,т.2,пр.1 ГПК, но само ако е влязло в сила. Както се отбеляза това определение на БАС не е влязло в сила – т. е. производството по освобождаване на ищцата от държавна такса не е приключило с влязло в сила определение. Само при наличие на влязло в сила определение за отказ да се освободи ищцата от заплащане на държавна такса съдът може да даде указания на ищцата да внесе държавна такса и да върне исковата молба при неизпълнение в срок на това указание. Следователно изводите на въззивния съд, че са налице предпоставките на чл.129,ал.3 ГПК за връщане на исковата молба, поради невнасяне в срок на указана държавна такса са незаконосъобразни. Поради това обжалваното определение на БАС и определение № 43/10.03.2021 г. по гр. дело № 2278/2020 г. на Бургаския окръжен съд следва да се отменят.

Делото следва да се върне на Бургаския апелативен съд за връчване на съобщение на ищцата за постановеното определение № 100040/18.01.2021 г. по ч. гр. дело № 524/2020 г. на същия съд. Освен това Бургаският апелативен съд следва да извърши преценка дали съдържанието на подадената молба с вх. № 345/09.03.2021 г. от ищцата М. М., чрез адв.П.М. представлява частна жалба срещу определение № 100040/18.01.2021 г. по ч. гр. дело № 524/2020 г. на БАС и ако отговорът е положителен да администрира същата.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на определение № 276/08.09.2021 г. по ч. гр. дело № 281/08.09.2021 г. на Бургаския апелативен съд.

Отменя определение № 276/08.09.2021 г. по ч. гр. дело № 281/08.09.2021 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от М. Х. М., чрез адв.П.М. частна жалба срещу определение № 43/10.03.2021 г. по гр. дело № 2278/2020 г. на Бургаския окръжен съд.

Отменя определение№ 43/10.03.2021 г. по гр. дело № 2278/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е върната исковата молба на М. Х. М., ЕГН , чрез адв.П.М..

Връща делото на Бургаския апелативен съд за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: