№ 230 София, 31.05.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети май през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 4989 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. Г., чрез пълномощника му адвокат С. Б., против решение № 263 от 28.06.2021 г., постановено по гр. д. № 125 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е отменено решение № 6451 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 2494/2014 г. на Районен съд - Благоевград в частта за уважаване на иска с правно основание чл. 29, ал. 3 СК за 6/10 от имуществото от прекратената съпружеска имуществена общност и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от В. Б. Г. против Д. Б. П. иск за определяне на по-голям дял за 6/10 от имуществото от прекратената съпружеска имуществена общност.
Д. Б. П. е подала чрез пълномощника си адвокат Д. Д. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното:
Ищецът В. Б. Г. е претендирал да му се определи по-голям дял от 9/10 от имуществото от прекратената съпружеска имуществена общност: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *****, ***** и ***** и четири леки автомобила, тъй като приносът му – реализиране на по-високи доходи, влагане на средства и труд, грижи за детето и работа в домакинството, е значително по-голям от този на ответницата. С отговора на исковата молба претенцията е оспорена с твърдения, че Д. Б. П. е била съпругът, полагал повече грижи за домакинството и дъщеря им. С първоинстанционното решение искът е уважен за 6/10. Решението е било обжалвано и от двете страни, като ищецът го е атакувал в частта, с която не е определен по-голям принос от 9/10, а ответницата – в частта, с която е определен по-голям принос от 6/10. Въззивният съд е потвърдил атакуваното първоинстанционно решение. Против въззивното решение е подадена касационна жалба само от Д. Б. П.. По тази жалба е допуснато касационно обжалване с определение № 217 от 5.05.2020 г. по гр. д. № 4451/2019 г., ВКС, І гр. о. и с решение № 102 от 20.01.2021 г. по същото дело въззивното решение е отменено, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (въпреки подробно изложените доводи за допуснато нарушение от първата инстанция на процесуалните правила при обсъждането на възраженията на ответницата, преценката и обсъждането на доказателствата и разпределяне на доказателствената тежест по оспорените документи, както и анализът на доказателствата в подкрепа на довода за необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция, въззивният съд е възприел изцяло фактическите изводи на първата инстанция като на практика е постановил контролно-отменително решение, а не такова по съществото на спора, както го задължават разпоредбите на чл. 269 ал.2 и чл. 235 ал.2 ГПК) и делото е върнато за ново разглеждане от Окръжен съд – Благоевград.
При тези констатации окръжният съд е направил извод, че след като предходното въззивно решение не е било обжалвано от ищеца в частта, с която не му е определен по-голям дял до претендираните 9/10 от общото придобито по време на брака имущество, то в тази част решението е влязло в сила и предмет на повторното разглеждане на въззивното производство е единствено онази част от исковата претенция, която е била уважена до 6/10 от общото имущество.
При постановяване на атакуваното решение въззивният съд е изложил съображения за характера на иска по чл.. 29, ал. 3 СК и кои са правнорелевантните обстоятелства. Посочил е, че посредством чл. 29, ал. 3 СК се допуска определяне на по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака, в полза на съпруга, който докаже, че има значително по-голям принос в придобиването му. Тази норма касае цялото имущество, придобито по време на брака възмездно, включително и тези движими вещи и недвижими имоти, които страните не са посочили в хода на производството, но по силата на чл. 21, ал. 1 СК са съпружеска имуществена общност. Приносът се изразява в осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата. На никой от тези форми на принос не трябва да се дава приоритет, а те трябва да бъдат разглеждани като еднакво значими и равностойни, тъй като дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака, съгласно чл. 17 СК, е с взаимно разбирателство, общи усилия съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигури благополучието на семейството и грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Тоест, при преценката на приноса на всеки от съпрузите не следва да се дава приоритет на никоя от формите на приноса за сметка на друга, тъй като всичките форми на принос са равно значими.
От друга страна, в мотивите към т. 8 на ППВС № 5 от 31.10.1972 г. по гр. д. № 5/1972 г. е посочено, че за определяне на неравни дялове от общото имущество се изхожда от наличието на две предпоставки: да се касае до изключителни случаи и приносът на единия съпруг явно и значително да надхвърля приноса на другия. Това тълкуване е дадено при действието на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК от 1968 г., според която норма в изключителни случаи, при прекратяване на общността поради развод, ако приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, съдът може по искане на първия съпруг да му определи по-голям дял от общото имущество. Нормите на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК от 1968 г. и чл. 29, ал. 3 от СК от 2009 г. /втората от които е приложим към настоящия казус/, са идентични, като предвиждат, че при прекратяване на общността поради развод или по съдебен ред през време на брака съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Макар в разпоредбата на чл. 29, ал. 3 СК да не е възпроизведена предпоставката „изключителен случай, понастоящем практиката на ВКС продължава да приема, че по-голям дял от общото имущество може да се определи само в изключителни случаи. Също така, многократно поголемите доходи на единия съпруг, при еднакъв нематериален принос, могат да бъдат основание за определяне на по-голям дял на основание чл. 29, ал. 3 СК, но само когато без тези по-големи доходи имуществото не би могло да бъде придобито.
Възможно и приносът на единия съпруг да е състои изцяло в осигуряване на материалното благополучие на семейството, а другият съпруг изцяло да е поел грижите за домакинството и отглеждането на децата.
Окръжният съд е приел, че в настоящия случай по делото е безспорно, а и ангажираните писмени доказателства го установяват, че В. Б. Г. и Д. Б. П. са сключили граждански брак на 16.12.1995 г., че на 29.04.2002 г. е родена тяхната дъщеря Б. В. Г., а така също и че бракът им е прекратен по взаимно съгласие посредством съдебно решение, постановено по гр. д. № 2639 от 2013 г., влязло в сила на 10.02.2014 г.
Не е спорно и че по време на брака съпрузите са придобили три недвижими имота и четири моторни превозни средства. Това обстоятелство, по принцип, не е от съществено значение, тъй като предмет на настоящия иск е цялата съпружеска имуществена общност, а не отделни части от нея.
Счетено е, че спорен е въпросът дали приносът на ищеца за придобиване на имуществото по време на брака е значителен и дали този принос обуславя уважаване на иска за 6/10 идеални части.
Съдът е отчел, че в хода на първоинстанционното производство е изслушана съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, вещото лице по която е посочило каква е общата стойност на имуществото, коте всеки един от съпрузите по време на брака е получил, като са взети предвид трудовите им възнаграждения, средствата получени от продажба на лично имущество и на имущество, представляващо съпружеска имуществена общност, средствата получени от роднини на съпрузите, отпуснатите кредити в полза на някой от съпрузите, стойността на правото на строеж, което ответницата е имала и по силата на което са построени два от имотите, придобити по време на брака.
Посочил е, че в текста на чл. 22, ал. 1 СК е разписано, че вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Съгласно текста на чл. 23 СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество на един от съпрузите, а когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. В подобни случай, когато един от съпрузите е придобил по време на брака вещ, която е закупена с негови лични средства, той има право да предяви иск срещу други съпруг, посредством който да установи, че цялата вещ или определена част от нея е лична негова собственост, тъй като е настъпила трансформация на лични средства. В подобни случай предмет на производството е конкретна вещ. Предмет на производството по чл. 29, ал. 3 СК е цялото имущество, придобито по време на брака. При предявен иск по чл. 29, ал. 3 СК съдът не изследва трансформацията на лично имущество, а единствено съпоставя приноса на съпрузите в придобиването му, като съгласно константната съдебна практика приносът се изразява в осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата. Изложеното налага извод, че когато бъде предявен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК, съдът не е длъжен да изследва трансформацията на личното имущество на съпрузите. Подобно изследване може да бъде предмет на делото, на само ако с предявяването на иска по чл. 29, ал. 3 СК е предявен и такъв по чл. 23 СК. В случая иск по чл. 23 СК не е предявяван. По тези съображения въззивният съд е счел, че за настоящия казус са ирелевантни средствата, които В. Б. Г. и Д. Б. П. са получили в резултат на продажба на тяхно лично имущество. Това означава, че средствата, получени от продажбата на апартамент, лична собственост на В. Б. и от продажбата на идеалните части от поземлени имоти, лична собственост на Д. П. не следва да бъдат взимани предвид при определяне доходите на всеки един от тях.
Съдът е посочил, че що се отнася до имуществото, което е придобито по овреме на брака и е продадено, с цел влагане на средствата в закупуване или построяване на нов имот, трябва да се има предвид, че по този начин една вещ, намираща се в режим на съпружеска имуществена общност, се трансформира в друг вид вещ, отново в режим на съпружеска имуществена общност. Това предполага, че при подобна хипотеза никой от съпрузите няма по-голям принос от останалия за закупуването на новата вещ.
Счел е, че като по-голям принос не следва да се третират и средствата, които единият съпруг е получил в резултат на сключен от него договор за заем. Когато продажната цена е платена със средства, получени въз основа на договор за заем, заемател по който е само единият съпруг, влагането на тези средства не обуславя извод за по-голям принос по смисъла на чл. 29, ал. 3 СК. Средствата, получени по договор за заем, които са използвани за закупуване или построяване на жилище, не са лични, а общи, тъй като за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно – чл. 32 СК. Последващото погасяване на задълженията от единия от съпрузите, с негови лични средства, също не се отразява върху принадлежността на придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само облигационни задължения за другия съпруг. Ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака този съпруг може, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 32 СК, да претендира от другия заплащане на припадаща се част от платеното. По тези съображения окръжният съд е приел, че средствата, получени от В. Б. Г. и Д. Б. П. като кредит от „БАНКА ДСК“ ЕАД, независимо от това, кой е възстановил същите на кредитора, не трябва да се отчитат като част от приноса само на единия съпруг в придобиването на общото имущество. По същите съображения не следва да се вземат предвид и парите, които В. Г. е получил като заем от своята сестра.
Съдът е приел за безспорно установено, че майката на Д. Б. П. в периода от 2002 до 2008 г. е превела, посредством парични преводи от Италия, по сметка на В. Б. Г. суми в общ размер на 25 386.66 лева. Счел е, че тази сума, обаче, не може да бъде отнесена към приноса на нито едни от двамата съпрузи. По делото липсват доказателства, от които да може с категоричност да се приеме, че паричните преводи са представлявали дарения в полза на единия или другия съпруг. Във времевия интервал от 2002 до 2008 г. бившите съпрузи са живеели заедно и заедно са полагали грижи за домакинството и за роденото от брака дете. Именно заради това сумата от 25 386.66 лева е била предназначена за подпомагане на семейството и за посрещане на общи негови нужди.
По отношение трудовите доходи на страните съдът е приел, че от писмените доказателства и от изслушаните пред районния съд съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, заключенията по които са изготвени от вещо лице, което е дало подробни и изчерпателни отговори на поставените му въпроси и за което няма данни да е заинтересовано по някакъв начин от изхода на спора, се установява, ще общият размер на средствата, които В. Б. Г. е получил по време на брака като трудови възнаграждения, командировъчни, средства за „вещество доволствие“, за храна и като изплатени обезщетения при прекратяване на военна служба и трудово правоотношение възлизат на 201 004.80 лева. В същото време, в периода от сключването на гражданския брак до прекратяването му посредством развод, Д. Б. П. е получила като трудово възнаграждение от работодател и като обезщетения за прекратяване на трудов договор сума в размер на 57 844.69 лева.
Въз основа показанията на свидетелите И. Д., А. К., Р. К., Б. К., Д. Д. и М. Г., въззивният съд е установил, че и двамата бивши съпрузи, докато са били в брак и са живеели заедно, са се грижели за домакинството. От свидетелските показания става ясно, че В. Б. Г. и Д. Б. П. са участвали активно във възпитаните и отглеждането на детето им, полагали са грижи за него и са се стремели в максимална степен да задоволят всичките му потребности. Безспорно се установява и че майката е била тази, което е ползвала платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете до навършване на три години, а така също и че та е родителят, който при разболяване на детето, е ползвал болничен за гледане на дете, като в този смисъл са не само свидетелските показания, но и приложената като писмено доказателство по делото служебна бележка, издадена от работодателя О. Б. Б. звено „Заведения за социални услуги“.
При така възприетите за правнорелевантни факти, съдът е направил извод, че и двамата бивши съпрузи са полагали грижи за семейството, като всеки един от тях има както материален, така и нематериален принос за това. Действително, доходите на В. Г. са по-големи като размер от тези на Д. П.. В същото време, обаче, майката е тази, което е ползвала платен и неплатен отпуск за гледане на дете до навършване на тригодишна възраст. По време на този отпуск Д. П. е била родителят, който е полагал приемуществено грижи за детето и по този начин е давала възможност на своя съпруг да посещава работа и да получава трудово възнаграждение. През това време /отпуска за гледане на малко дете/ тя е получавала и обезщетение от НОИ, което е било в по-нисък размер от трудовите й доходи или въобще не е получавала подобно обезщетение. От значение е и фактът, че Д. П. в периода от 2005 до 2008 г. е ползвала болнични за гледане на дете. Липсват по делото доказателства, от които да е видно, че и В. Г. в този или в друг времеви интервал е ползвал подобен отпуск. Това идва да покаже, че когато детето е било болно, неговата майка е полагал целодневно грижи за него. При тези изводи съдът е приел, че и двете страни по спора имат еднакъв принос да придобитото по време на барака имущество. Безспорно е, че имущественият принос на В. Г. /като суми, получени от трудови доходи/ е по-голям. В същото време безспорно се установява, че Д. П. има по-голям нематериал принос, тъй като тя е полагала повече грижи за детето, защото е ползвала платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, а така също и болнични за гледане на дете. Трябва да се има предвид, че по делото липсват категорични доказателства, че именно трудовите доходи на ищеца /понастоящем въззиваема страна/ представляват значителен принос, благодарение на който е придобито имуществото по време на брака. Нещо повече, от доказателствата по делото се установява, че за придобиване на недвижимите имот са използвани лични средства на двата съпрузи, предоставени им заеми /кредити/, а така също и че за построяването на два от апартаментите е допринесъл фактът, че в полза на Д. П. е било учредено право на строеж в имот, който е съсобствен на нея и на още три лица /всеки от съсобствениците е учредил на останалите право на строеж/.
Тези съображения са обусловили и крайния извод на възивния съд, че не са налице предпоставки за определяне на по-голям принос на ищеца и че всеки от бившите съпрузи е собственик на равна част от придобитото по време на брака имущество.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. Б. Г. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е обосновано с твърденията на касатора, че предходното въззивно решение е постановено по въззивни жалба и на ищеца, и на ответницата, като е отменено изцяло от касационния съд, поради което и очевидно неправилно при новото разглеждане на делото окръжният съд не е разгледал въззивната жалба на В. Б. Г..
С оглед посочената обосновка липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с цел преценка дали очевидно неправилно при новото разглеждане на делото въззивният съд е преценил, че не дължи произнасяне по въззивната жалба на ищеца, което следва от нормата на чл. 296, т. 2 ГПК и е видно от мотивите на отменителното касационно решение, определящо предмета на произнасяне на касационния съд. Липсата на касационна жалба от ищеца против предходното въззивно решение е довело до влизането му в сила в частта, с която е бил отхвърлен предявения иск. В отменителното касационно решение е отбелязано, че е образувано по касационна жалба на Д. Б. П., а В. Б. Г. е ответник по касационната жалба, като въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане, поради необсъждане доводите във въззивната жалба на Д. П.. Макар в диспозитива на касационното решение да не е посочено, че въззивното решение се отменя само в частта, с която искът е бил уважен, това не може да подкрепи тезата на настоящия касатор, че въззивното решение е било отменено изцяло, с оглед факта, че е било влязло в сила в отхвърлителната си част и отразения в касационното решение предмет на касационната проверка.
При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:
1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните;
2) длъжен ли е въззивният съд да изпълни дадените от ВКС указания при връщане на делото за ново разглеждане в хипотезата на чл. 293, ал. 3 ГПК и представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила неизпълнението на дадените указания, когато се отразява върху правилността на въззивното решение;
3) многократно по-високите доходи на единия съпруг могат ли да бъдат основание за определяне на по-голям дял на основание чл. 29, ал. 3 СК, когато без тези по-високи доходи имуществото не би могло да бъде придобито;
4) при доказателства за равно участие на двамата съпрузи във възпитанието и отглеждането на детето, налице ли е основание за определяне на по-голям нематериален принос на майката единствено поради ползвания от нея отпуск за отглеждане на дете до три годишна възраст и болнични за гледане на болно дете;
5) следва ли при преценката на по-голям принос в придобиването на имущество в режим на съпружеска имуществена общност съдът да извършва съпоставка между съпрузите по всички форми на приноса или може да се ограничава само до някои от тях.
Първият и вторият въпрос са обосновани с довода, че съдът не се е произнесъл по въззивната жалба на ищеца и по нито един от съдържащите се в нея доводи и възражения срещу първоинстанционното решение, с което не е изпълнил и указанията на ВКС да се произнесе по всички доводи и възражения, а не да препраща към мотивите на първоинстанционния съд без да изложи собствени такива.
С оглед посочената обосновка първите два въпроса не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, доколкото са свързани с оплакване за непроизнасяне по доводи и възражения, касаещи правилността на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за разликата над 6/10 от придобитото по време на брака имущество, в която част същото е влязло в сила.
По третия и четвъртия въпрос касаторът поддържа противоречие с практиката на ВКС по решение № 60 от 4.06.2021 г. по гр.. д. № 3052/2020 г., ІІ гр. о., решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г., І гр. о., решение № 144 от 6.12.2019 г. по гр. д. № 1076/2019 г., ІІ гр. о. и решение № 117 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 780/2020 г., ІІ гр. о., с които е дадено общото тълкуване, че многократно по-високите доходи на единия съпруг могат да бъдат основание за определяне на по-голям дял на основание чл. 29, ал. 3 СК, когато без тези по-високи доходи имуществото не би могло да бъде придобито, като се отчитат особеностите на всеки конкретен случай, обуславящи значителността на приноса.
Именно с оглед тълкуването, че следва да се отчитат особеностите на всеки конкретен случай, обуславящи значителността на приноса, въззивното решение не противоречи на сочената практика на ВКС, доколкото е постановено при различни факти (в хипотези, в които от брака няма деца или през значителен период от брака единия съпруг е работил в чужбина, а грижата за домакинството и детето е поета изцяло от другия съпруг, който не е имал лично имущество, вкл. и в хипотеза когато здравословното състояние на детето е препятствало единия съпруг да работи.)
Петият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че съдът е отчел само реализираните доходи и полаганите грижи за детето, без да обсъди и да вземе предвид полагания от него труд в домакинството и при построяване на жилищната сграда ва [улица], поради което въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по т. 8 на ППВС № 5/1982 г., решение № 74 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 5842/2015, І гр. о., решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г., І гр. о., решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 4874/2014, І гр. о., решение № 117 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 780/2020 г., ІІ гр. о. и решение № 215 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1014/2010 г., ІІ гр. о., с която е дадено тълкуване, че от значение е всяка форма на принос – влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството, създаване от единия съпруг спокойна обстановка за другия съпруг да се труди и твори, както и други обстоятелства, които са от значение за осигуряване на материалното благосъстояние на семейството.
Налице е соченото основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали изводите на въззивния съд съответстват на посочената практика на ВКС, доколкото в мотивите си съдът е акцентирал единствено на грижите за детето като форма на нематериален принос, но не и на поведените на съпрузите по поддържане на домакинството или влагане на личен труд във връзка с придобиване на част от имуществото чрез строителство
При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя въпроса: средствата, получени от продажбата на имущество – лична собственост на единия от съпрузите, следва ли да се вземат предвид при определяне на финансовия принос на този съпруг по предявен иск по чл. 29, ал. 3 СК, когато са вложени в придобиване на общото имущество по време на брака.
Въпросът е относим към изводите на въззивния съд, че не следва да взема предвид при преценка приноса на страните средствата, съставляващи тяхно лично имущество, с които са се разпоредили по време на брака, вкл. и влагайки ги в придобиване на ново имущество по време на брака. По този въпрос липсва изрично тълкуване в практиката на ВКС и отговорът му изисква преценка пречка ли е обстоятелството, че придобитото по време на брака с лични средства имущество съгласно чл. 23 СК също има характер на лично имущество, съпругът вместо да иска зачитане на личния характер на конкретното имущество, да иска определяне на по-голям дял от цялото придобито в режим на съпружеска имуществена общност имущество, поради което е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263 от 28.06.2021 г., постановено по гр. д. № 125 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Благоевград.
Указва на В. Б. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: