О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 471

гр.София, 30.05.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 4145 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Л. Л. и И. Л. Л. срещу решение № 11701 от 27.07.2020 г., постановено по гр. д. № 301 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 въззивен състав, с което е отменено решение № 6450 от 20.09.2017 г. по гр. д. № 18603 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Б. В. Ч. срещу И. Л. Л. и И. Л. Л. иск с правно основание чл.40 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договора за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 6, рег. № 29822 от 19.09.2014 г. на нотариус Р. Д. и е постановено друго решение за прогласяване нищожността на този договор.

Касаторите твърдят, че обжалваното решение противоречи на материалния закон и процесуалните правила-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Желаят да бъде допуснато касационно обжалване по два въпроса:

1. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?

2. Достатъчно ли е наличието на нееквивалентност между високата пазарна/офертна/ цена и ниската цена по продажбата на единственото жилище на упълномощителя, за да се приеме, че са налице действия във вреда на представлявания по чл.40 от ЗЗД?

Ответникът по касационната жалба Б. В. Ч. смята, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.

Настоящото производство е било спряно с определение № 60171 от 07.06.2021 г. до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС. С приемане на ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС тази пречка по движението на делото вече не съществува, поради което производството следва да бъде възобновено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С решение № 6450 от 20.09.2017 г., постановено по гр. д. № 18603 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, ГО, I-4 състав, са отхвърлени предявените от Б. В. Ч. срещу И. Л. Л. и И. Л. Л. искове за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 6, рег. № 29822 от 19.09.2014 г. на нотариус Р. Д., поради накърняване на добрите нрави, поради липса на представителна власт и поради договаряне във вреда на представлявания. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт с решение № 2252 от 24.08.2018 г. по гр. д. № 807 по описа за 2018 г., като основното съображение е, че завещанието, с което ищецът се легитимира като наследник и собственик на продадения имот, е нищожно поради противоречие с императивната материалноправна норма на чл.42, буква „в.“ от Закона за наследството, тъй като волята на завещателя е мотивирана от желанието да бъде гледан и издържан до края на живота си от лицето, на което завещава. Това въззивно решение е отменено с решение № 245 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 4908 по описа за 2018 г. на III ГО на ВКС със съображението, че Софийският апелативен съд е приел за нищожно завещанието в противоречие с практиката на ВКС, според която без да е направен довод, съдът не може да се произнася по нищожността на сделката, от която произтича спорното правоотношение. Съобразявайки се с указанието на ВКС, при повторното разглеждане на делото съставът на Софийския апелативен съд не се е произнесъл по възражението за нищожност на завещанието на основание чл.42, буква „в“ от ЗН, поради което е приел, че ищецът е легитимиран да предяви исковете за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижимия имот. Счел е, че искът за нищожност поради договаряне във вреда на представлявания е основателен и затова е отменил първоинстанционното решение относно този иск, като е постановил друго решение, с което го е уважил.

При повторното разглеждане на делото Софийският апелативен съд в съответствие с разпоредбата на чл.294, ал.1, изречение второ от ГПК е спазил указанието на ВКС по приложението на процесуалния закон и не е разгледал довода за нищожност на завещанието в полза на ищеца на основание чл.42, буква „в“ от ЗН. В ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГTК на ВКС обаче е възприето друго тълкуване на процесуалния закон, според което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В настоящия случай твърдяната от касаторите нищожност на завещанието следва от заявлението, че завещателят прави това завещание в полза на Б. Ч., тъй като родителите на това лице се грижат за него и разчита да се грижат и за в бъдеще. Следователно нищожността произтича от съдържанието на сделката и след като съдът следва служебно да се произнесе по тази нищожност, по аргумент за по-силното основание е длъжен да се произнесе по какъв довод на касаторите, макар да е направен едва във въззивната инстанция. Ето защо по първия въпрос следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Вторият въпрос на касатора не съответства на изложените от въззивния съд мотиви, тъй като предполага, че единственото основание за прогласената нищожност по чл.40 от ЗЗД е нееквивалентността между високата пазарна цена и ниската цена по продажбата. Софийският апелативен съд обаче се е позовал не само на този факт, а на съвкупност от обстоятелства, установяващи сговаряне във вреда на представлявания. Съобразил е възрастта, здравословното състояние, семейното и имущественото положение на продавача - упълномощител. Посочил е, че процесният имот е бил единствено жилище и единствено притежание на И. М., като след отчуждаването му той е останал без дом и имущество, получавайки единствено сумата от 26400,10 лв. Затова съдът е достигнал до извода, че продавайки имота на своя брат в деня на упълномощаването, без да положи усилия за постигане на задоволителна цена за имота, пълномощникът на И. М. е действал недобросъвестно. И упълномощителят и купувачът са знаели за увреждането, тъй като са знаели за състоянието на продавача и ниската продажна цена на имота. Следователно решението на въззивния съд е съобразено с указанията в раздел III, т.2, б. „Б“ на ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които преценката за наличието на увреждането се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки един конкретен случай. Ето защо по втория въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 4145 по описа за 2020 г. на ІІІ ГО на ВКС.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11701 от 27.07.2020 г., постановено по гр. д. № 301 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 въззивен състав.

ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат 165,80 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представят вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: