О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3141София, 10.11.2025 година
Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1224/2025 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПГХТ „Проф. д-р А. З.“, [населено място] срещу решение № 11 от 14.02.2025 г. по в. т. д. № 197/2024 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 62 от 02.07.2024 г. по т. д. № 104/2023 г., предявеният от „Климатроник“ ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 107 148.60 лв., с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за извършена работа по договор № 1 от 09.06.2022 г. за възлагане на обществена поръчка за услуги.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Според него, процесуалните нарушения се изразяват в това, че: решаващият състав не е обсъдил част от релевираните в отговора на въззивната жалба възражения (за неизпълнение на задължението на изпълнителя да представи застрахователната полица в оригинал; за неизискуемост на вземането за възнаграждение поради неосигурено финансиране; за възприемане заключението на графологичната експертиза, макар да е изготвена не върху оригинал, а върху копие на договора); по реда на косвения контрол не е отменил влязлата в сила заповед за прекратяване на процедурата по обществената поръчка, но е приел, че същата е неправилна и не я е взел предвид при решаване на спора по същество; присъдил е разноски за обезпечителното производство съразмерно с изхода на основното дело, а не съобразно изхода на самото обезпечително производство. Като противоречащ на материалния закон преценява извода, че неподписването на протокола от 08.12.2021г. от двама членове на комисията по чл. 181, ал. 4 ЗОП не е основание за нищожност на процесния договор за обществена поръчка, както и извода, че срокът на договора и срокът за изпълнение на договора не са тъждествени, от който извод се е стигнало до недопустимо изменение на този договор.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване касаторът поставя въпросите: „1. Нищожен ли е договор за възлагане на обществена поръчка, преди сключването на който не е постановено решение, подписано от болшинството от членовете на назначената комисия за оценка на офертите на участниците в поръчката и за класиране на същите, както и за предложение да се сключи договор с класирания на първо място; 2. Изводите на съда, че съществува договор, който едната страна отрича да е сключвала, а другата страна не може да представи оригинала му, без да даде обяснение защо, може ли да почиват само на заключението на назначена графологическа експертиза на ксероксно копие от документ и какво е доказателственото значение на извършената графологическа експертиза на ксероксно копие от документ при липса на оригинал; 3. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно от въведените с въззивната жалба възражения или отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК и изрично и ясно да изложи мотиви по приемането или отхвърлянето им в решението; 4. Срокът за изпълнение на възложената работа по договор за обществена поръчка тъждествен ли е със срока на договора за обществена поръчка, с изтичането на който договорът се прекратява, когато това е предвидено в самия договор и същият е сключен с клауза, че влиза в сила след подписването му; 5. Следва ли по реда на косвения контрол да бъде отменена административна заповед, по която се е произнесъл административният съд с влязъл в сила акт, но след това произнасяне са установени факти, относими към съществото на спора за правилността на заповедта и тези обстоятелства задължителни ли са за гражданския съд, осъществяващ косвения контрол; 6. Изменението на договор за възлагане на обществена поръчка може ли да нарушава параметрите на обществената поръчка – условията, при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряване на кандидата за изпълнението й и нарушаване на така въведената забрана за предоговаряне на съществените параметри на поръчката, след сключването на договора, счита ли се за недопустимо изменение на същия и може ли да бъде разглеждано като заобикаляне на закона и да обуслови недействителност на съответните договорни клаузи; 7. Как следва да се присъдят разноските, направени от страната в обезпечителното производство: съразмерно според изхода на основното дело или изцяло според изхода на делото по обезпечителното производство”.
По отношение на въпроси № 1, № 2, № 3 и № 6 се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховен съд и Върховен касационен съд, с позоваване на: решение № 19 от 23.02.2009 г. по т. д. № 474/2008г. на I т. о. (за въпрос № 1); решение № 23 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 58/2009г. на III г. о. (за въпрос № 2); т. 3 от ППВС № 1/53г., т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 74 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 2701/2019 г. на III г. о. (за въпрос № 3); решение № 50086 от 03.02.2023 г. по т. д. № 490/2021 г. на I т. о. и решение № 151 от 01.02.2021 г. по т. д. № 2227/2019 г. на II т. о. (за въпрос № 6). За останалите въпроси бланкетно е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Освен това, касаторът поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение, изразяваща се, според него, в необсъждане на релевираните във въззивната жалба и в хода на делото негови твърдения, както и игнориране на поддържаните фактически и правни доводи от значение за изхода на делото.
Ответникът по касация – „Климатроник“ ЕООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 28.04.2025 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че:
След обявена обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на предпроектни проучвания и изготвяне на инвестиционен проект във фаза Технически проект и изпълнение на авторски надзор по чл. 162 ЗУТ за обект „Ремонт, обновяване и внедряване на мерки за енергийна ефективност в сгради на ПГХТ „Проф. д-р А. З.“, [населено място]“, е сключен договор № 1 от 09.06.2022 г., с който ПГХТ „Проф. д-р А. З.“ е възложила на ищеца „Климатроник“ ЕООД, срещу възнаграждение, изпълнението на конкретно посочени услуги; В чл. 4 е предвидено, че договорът влиза в сила на датата на подписването му, а в чл. 5 – че срокът за изпълнение на етап I e 1 календарен ден и срокът за изпълнение на етап II e 1 календарен ден; В чл. 7 възложителят се е задължил да плати на изпълнителя възнаграждение в общ размер на 113 988 лв., с включен ДДС, като за изпълнение на етап I – сумата 93 900 лв., без ДДС или 112 788 лв., с ДДС, и цена за осъществяване на авторски надзор по време на изпълнение на СМР – 1200 лв., с ДДС, с начин на плащане: междинно плащане 60 % след изпълнение на етап I и представяне на фактура и окончателно плащане след изпълнение на етап II, подписване на приемо-предавателен протокол без забележки от двете страни и представяне на фактура, но не по-късно от 31.12.2023 г.; В чл. 10, ал. 1 е посочено, че плащането се извършва след осигурено финансиране в лева чрез банков превод по посочена банкова сметка на изпълнителя, а в чл. 11 е удостоверено, че при подписване на договора изпълнителят представя на възложителя гаранция за изпълнение под формата на застраховка в размер на 5% от стойността на договора, без ДДС, а именно за сумата от 4749.50 лв.; В чл. 28 страните са постигнали съгласие, че при просрочване изпълнението на задълженията по договора, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 0,5 % от цената за всеки ден забава, но не повече от 5% от стойността на договора; В чл. 32 са предвидени безвиновни основания за прекратяването на договора, в т. ч. и не само с изтичане на срока му, с изпълнение на всички задължения по него, при настъпване на обективна невъзможност за изпълнение и др., а в чл. 33 е предвидена възможност за развалянето му по реда на чл. 87 ЗЗД при виновно неизпълнение;
На 15.12.2022 г. директорът на ПГХТ „Проф. д-р А. З.“ е издал заповед за прекратяване на процедурата за определяне на изпълнител на обществената поръчка. Заповедта е издадена по предложение на назначена от директора комисия, мотивирано с това, че изпълнителят не е внесъл гаранцията от 5 % от стойността на договора и не е представил застрахователна полица на стойността на гаранцията. Тази заповед е обжалвана от „Климатроник“ ЕООД, но жалбите му са оставени без разглеждане поради липса на правен интерес от оспорване на същата, тъй като не е налице прекратяване на обществената поръчка и на договора за обществена поръчка, защото със сключване на договора за възлагане на обществена поръчка, процедурата по ЗОП е завършена, с което възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност върху актовете на възложителя по ЗОП и АПК е изчерпана, а спорът за изпълнението на поетите с договора облигационни задължения следва да бъде разрешен по гражданскоправен ред.
На 19.01.2023 г. , чрез куриерска фирма, „Климатроник“ ЕООД е изпратил на възложителя изработеното от него по договора (три кашона с папки под опис, дискове, фактурата, приемо-предавателен протокол и анекс), който, на 20.01.2023г., е отказал да ги получи от куриера и пратката е била върната; На 03.02.2023 г. и на 10.02.2023 г. ищецът е изпратил на ответника искания (покани) с идентично съдържание – да го уведоми за причините, поради които отказва приемането на пратката с изработеното по договора, както и да посочи дата, място и час, в които да бъде предадена работата. Първата покана е върната с отбелязване, че адресатът отсъства, а втората – че отказва да я получи.
Въззивният съд е споделил изцяло извода на първоинстанционния съд, в т. ч. и чрез препращане към мотивите на обжалваното решение, за неоснователност на възражението на възложителя, че процесният договор за възлагане на обществена поръчка не е подписан от законния му представител, както и че същият е нищожен поради противоречие със закона, предвид опорочаване на процедурата по сключването му, с оглед неавтентичността на протокола на комисията по чл. 181, ал. 4 ЗОП. Неоснователността на първото възражение е аргументирана със заключението на графологическата експертиза, според което договорът е подписан от директора на гимназията-възложител К. В.. При съобразяване на конкретно посочена практика на ВКС по чл. 290 ГПК, като ирелевантно за верността на горния извод е преценено обстоятелството, че е изследвано копие, а не оригиналът на документа. По отношение безспорно установения от заключението на експертизата факт, че протоколът от 08.12.2021 г. на комисията по чл. 181, ал. 4 ЗОП, утвърден на 10.12.2021 г. от директора В., не е подписан от двама от членовете й, решаващият състав е приел, че това не е основание за нищожност на договора за обществена поръчка, доколкото този протокол обективира доклад, отразяващ резултатите от работата на същата тази комисия, за които са били съставени и подписани по-рано от членовете й протоколи (протоколи № 1, 2 и 3) и доколкото в протокола от 08.12.2021г. не се вземат самостоятелни или различни решения от тези на проведените предходни заседания (протоколи № 1, 2 и 3), т. е. неподписването му от двама членове от комисията не е такова нарушение, което да е основание за прекратяване на процедурата по обществена поръчка, а на още по-силно основание - за прогласяване нищожността на договора за обществена поръчка.
Въззивната инстанция не е споделила, обаче, решаващия извод на първостепенния съд (преценен от нея като противоречащ на твърденията и възраженията на самите страни по спора), че процесният договор за обществена поръчка е бил сключен при условията на чл. 114 ЗОП (редакция от ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), поради което, предвид липсата на осигурено финансиране, същият е бил прекратен със заповедта на директора на ответната гимназия от 15.12.2022 г., на основание тази разпоредба. Посочил е, че: Разпоредбата на чл. 114 ЗОП урежда сключването на договор за обществена поръчка под условие – отложено изпълнение до осигуряване на финансиране, за който вид договори е характерно, че изпълнението по тях започва едва след осигуряване на финансирането, от което произтича и изискването това обстоятелство да бъде посочено при откриване на процедурата за обществена поръчка, както и в проекта за договор да бъде предвидена клауза за отложено изпълнение; Именно така очертаните характеристики на договора за обществена поръчка под условие са доразвити и залегнали в измененията на разпоредбата на чл. 114 ЗОП, в сила от 20.10.2023 г., със създаването на ал. 2, ал. 3 и ал. 4, които, макар да са неприложими в случая, доколкото действат занапред (§ 93 от ПЗР на ЗИДЗОП), представляват допълнителен аргумент, че предвидената възможност за прекратяване на договора касае случаите при незапочнало изпълнение, поради неосигурено финансиране, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд, че за ответника е била налице основателна причина да откаже приемане на изпълнение по договора, тъй като не било осигурено финансиране.
Въззивният съд е отчел липсата на спор между страните, че възложителят не е посочил в обявлението за обществената поръчка, че при откриване на процедурата не е осигурено финансиране, каквото е изискването на чл. 114 ЗОП във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП, както и че сключеният договор за обществена поръчка отговаря на проекта на договора. Взел е предвид и факта, че в договора няма клауза за отложено изпълнение и за възможност за прекратяването му при неосигуряване на финансиране, а точно обратното – че в редица негови клаузи са предвидени конкретни срокове за изпълнение, в т. ч. и краен срок за плащане на възнаграждението. Приел е, че посоченото на стр. 1 от договора, че същият се сключва „на основание чл. 183 във връзка с чл. 114 ЗОП“, не отговаря на волята на страните, а уговорката в чл. 10, ал.1, че „плащането се извършва след осигурено финансиране в лева чрез банков превод по банкова сметка на изпълнителя“, следва да се тълкува, в контекста на цялостното съдържание на договора, че финансиране е предвидено и че заплащането на възнаграждението ще бъде извършено след постъпване на сумите, които да бъдат преведени по банков път на изпълнителя. В подкрепа на това тълкуване съдът се е позовал на възражението на самия ответник, че „финансовите органи“ са спрели отпускането на финансиране, защото договорът е бил прекратен заради изтичане на срока му и поради допуснати нарушения при провеждането на обществената поръчка, от което е направил извод, че за да бъде спряно финансирането, то трябва да е било осигурено.
Като неправилен решаващият съдебен състав е преценил извода на първоинстанционния съд, че със заповедта на директора на гимназията от 15.12.2022 г. е прекратен сключеният между страните договор и то на основание чл. 114 ЗОП – поради неосигурено финансиране, след изтичане на тримесечен срок от сключването му. Позовал се е на самия протокол № 4 от 15.12.2022 г. на комисията, въз основа на който е издадена заповедта, с който комисията е приела решение да предложи на възложителя на обществената поръчка да отмени влязлото в сила решение за определяне на изпълнител и да постанови прекратяване на процедурата за определяне на изпълнител на обществената поръчка, тъй като изпълнителят не е внесъл гаранцията от 5 % от стойността на договора и не е представил застрахователна полица на стойността на гаранцията. Посочил е, че прекратяване на процедурата по обществена поръчка е нещо различно от прекратяване на договора за обществена поръчка. Освен това, доколкото тази заповед на директора представлява индивидуален административен акт, въззивният съд е осъществил косвен съдебен контрол върху нея по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, като е приел, че същата не е годна да породи целените правни последици – прекратяване на процедурата по възлагане на обществената поръчка, тъй като към датата на издаването й, процедурата по ЗОП е била приключила с решението на директора на училището за избор на изпълнител, в резултат на което е бил сключен договорът за обществена поръчка, а съгласно чл. 193 ЗОП възложителят може да прекрати възлагането на поръчката до сключване на договора за възлагане на обществената поръчка, докато прекратяване на самия договор за обществена поръчка е допустимо на специалните основания в чл. 118 ЗОП, които в случая нито се твърдят, нито са налице.
Отделно от това, решаващият състав е счел, че дори на тази заповед да й се придаде значение на извънсъдебно волеизявление на възложителя за разваляне на договора заради виновно неизпълнение на поетото от изпълнителя задължение за предоставяне на гаранция за изпълнение под формата на застрахователна полица, тя отново не може да породи като правна последица развалянето на договора, тъй като от представените по делото застрахователна полица и добавък към нея се установява, че „Климатроник“ ЕООД е изпълнило това свое договорно задължение – предоставило е застрахователна полица в уговорения в договор размер и за уговорения срок – до края на 23.12.2023г.
Въззивният съд е преценил като неоснователно и възражението на ответника, че договорът е прекратен поради изтичане на срока, за който е сключен, т. е. два дена след сключването му – на 12.06.2022г. Тълкувайки клаузите на договора по реда на чл. 20 ЗЗД, в т. ч. и клаузата на чл. 32, съдържаща обективни, безвиновни, основания за прекратяване на договора, е стигнал до извода, че в случая не се касае за срок на договора по смисъла, влаган от процесуалния представител на ответника. Посочил е, че предвиденият в чл. 1 срок за изпълнение на възложената работа не е тъждествен със „срок на договора, с изтичането на който договорът се прекратява“.
Не е споделен и доводът на ответника, че не дължи заплащане на извършената от изпълнителя работа, защото е отказал да я приеме, както и че вземането за нея не е изискуемо, тъй като не са подписани предвидените в договора документи (приемо - предавателен протокол). Като е взел предвид безспорния факт, че възложителят не е направил възражения за недостатъци или за отклонение в количествено отношение нито при опита да му бъде предадено изработеното, нито в производството по предявения срещу него иск по чл. 266, ал.1 ЗЗД, съдебният състав е приел, че същият е длъжен да заплати договореното възнаграждение за изработеното.
На последно място, като неоснователно, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК, е преценено и възражението за недължимост на възнаграждението, поради това, че падежът му е настъпил едва в хода на първоинстанционното производство – на 31.12.2023г.
Поради така изложените съображения предявеният иск за заплащане на договореното възнаграждение на изпълнителя в размер на 112 788 лв., с включен ДДС, е счетен за основателен.
Въззивният съд е приел обаче за основателно заявеното от ответника евентуално възражение за прихващане със сумата 5639.40 лв. – неустойка за забавено изпълнение по чл. 28 от договора в размер на 5 % върху стойността му, предвид установената по делото виновна забава и нейната продължителност при изпълнение на работата по договора от изпълнителя, изправността на кредитора (възложител) и уговорената в чл. 28 от договора неустойка в този случай и нейният размер. Счел е, че по делото не са събрани доказателства забавата на изпълнителя да се дължи на неоказано съдействие от страна на ответника или на други обстоятелства, изключващи отговорността му, а напротив от показанията на свидетеля Р. е установено активно участие на директора на гимназията В. в процеса по изпълнение на договора след подписването му – участие в срещи с представители на изпълнителя, кореспонденция, предоставяне на изходни данни, както и че забавяне е имало досежно данните за водопровода поради ползван от служителя на съответното комунално дружество отпуск, но че след като се е снабдил с необходимите изходни данни, на ответника са били необходими 4 месеца, за да изготви проекта. Ето защо, дължимото възнаграждение на изпълнителя в размер на 112 788 лв., с включен ДДС, е намалено със сумата 5 639.40 лв., като искът е уважен за сумата 107 148.60 лв., с ДДС.
По отношение на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1540.99 лв. за периода от 19.01.2023г. до 18.04.2023г., въззивният съд е приел, че е неоснователен, доколкото уговореният краен срок за плащане на възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 2 от договора е до 31.12.2023г., като едва след тази дата ответникът е изпаднал в забава за заплащането му.
С оглед мотивите на обжалвания акт, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на същия до касационен контрол.
Първият от поставените въпроси е значим за изхода на делото, доколкото въззивният съд е приел, че неподписването на протокола по чл. 181, ал. 4 ЗОП от двама от членовете на комисията, назначена от възложителя, не може да обоснове нищожност на договора за обществена поръчка. Не е налице обаче поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираното от касатора решение на касационната инстанция не доказва твърдяното противоречие с практиката на ВКС, тъй като същото касае хипотеза, напълно различна от настоящата. В този акт е направен извод за нищожност на договора за обществена поръчка поради нищожност на решенията на самия възложител за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка и за определяне на изпълнител, които безспорно са административни актове и съответно са от значение за валидността на договора за обществена поръчка, за разлика от решенията на комисията по чл. 103 ЗОП, които нямат такъв характер, доколкото тази комисия се назначава от самия възложител и е само негов помощен орган.
Противоречие с практиката на ВКС липсва и по отношение на втория въпрос. Не само, че не се е отклонил, а точно обратното – въззивният съд изцяло е съобразил именно посоченото от касатора решение (решение № 23 от 06.04.2010г. по гр. д. № 58/2009г. на III г. о.), според което „преценката за доказателствената стойност на извършена графическа експертиза на ксероксно копие от документ при липса на оригинал, следва да е конкретна, във връзка с характерните особености за всеки отделен случай“. Точно такава конкретна преценка е извършил и решаващият съдебен състав въз основа на заявеното от вещото лице-графолог становище, че в областта на изследваните подписи няма следи от заличаване, поправка, добавка и каквито и да било допълнителни интервенции, както и че графичният материал като количество и качество му е позволило да изготви по същество такова изследване, поради което не са били налице обективни пречки за извършване на идентификационно изследване на ксероксно копие по съответните общи и частни признаци.
По отношение на третия въпрос, касаещ мотивирането на акта, касационният контрол не може да бъде допуснат, тъй като въпросът е изцяло относим към правилността на обжалваното решение и следователно не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това, напълно неоснователно е и съдържащото се във въпроса твърдение на касатора, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си за самостоятелна преценка на доказателствата и за обсъждане на всички доводи и възражения на страните. Видно от мотивите на акта, съдебният състав е извършил обстоен анализ на събрания доказателствен материал и е изложил подробни съображения по всяко от релевираните от страните възражения, което е изцяло в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика – задължителна и казуална.
Ирелевантен за допускане на касационното обжалване е и въпрос № 6, тъй като в случая не е налице „предоговаряне на съществените параметри на поръчката след сключването на договора“ и „изменение на договора за обществена поръчка“, в какъвто смисъл е становището на касатора, залегнало във въпроса.
Що се отнася до останалите въпроси (№ 4, № 5 и № 7), напълно достатъчно за недопускане на касационния контрол е обстоятелството, че поддържаното за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно – с цитиране на законовата разпоредба, без да е изпълнено задължението за аргументиране наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки съгласно указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
На последно място, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Това основание е мотивирано с оплакванията в касационната жалба за необсъждане на заявените във въззивната жалба и в хода на делото негови твърдения и игнориране на заявени от него фактически и правни доводи, които обаче не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“ – да е приложен отменен закон, законът да е приложен в противоречие с неговия смисъл, да са нарушени основни съдопроизводствени принципи или изводите да са в явно противоречие с правилата на формалната логика.
Поради всички изложени съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 11 от 14.02.2025 г. по в. т. д. № 197/2024 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: