5ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3137

гр. София, 10.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 1481 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Х. Т. Х. против решение № 101/14.04.2025 г. по в. т.д. № 35/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, потвърждаващо решение № 489/26.11.2024 г. по т. д. № 363/2024 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е отхвърлен искът против Застрахователно акционерно дружество “ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], относно претендираната законна лихва върху сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, съгласно влязлото в сила решение № 340/21.11.2022 г. по в. гр. д. № 398/2022 г. на Апелативен съд - Варна, за периода 08.07.2019 г. до 04.07.2021 г. като погасен по давност, а за разликата от присъдения размер 55 137,58 лева до претендирания 142441,82 лева или за сумата от 87 304.24 лева, като неоснователен.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Поддържа се тезата, че давността за вземането за законна лихва е прекъсната с искането за присъждането й, заявено по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК с въззивната жалба в предходното водено между страните производство, макар и същото да не е разгледано. Счита се, че неразглеждането на искането е нарушение на чл. 2 ГПК, според който съдилищата са длъжни да разгледат и решат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие. Изтъква се, че...