Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 572 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. Д., от гр. София, подадена чрез представител по пълномощие – адв. И. М. от Софийска адвокатска колегия, против Решение № 4918/18.07.2022 год., постановено по административно дело № 3071/2022 год. по описа на Административен съд – София-град. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалба на Димитров срещу Принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик“, приложена на 19.03.2022 год., спрямо автомобил марка „Ситроен", с рег. № [рег. номер].

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тези твърдения са развити подробни доводи и аргументи. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, по силата на който да се отмени обжалваната ПАМ. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от адвокат Маринов и поддържа оспорването по изложените доводи и аргументи, като заявява искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът – В. Д. на длъжност „Инспектор контрол паркиране“ в „Център за градска мобилност“ ЕАД, чрез представител по пълномощие – адв. М. Г. от Софийска адвокатска колегия, в писмен отговор и лично в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира разноски съобразно приложен списък пред касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови оспореното решене, Административен съд – София-град е приел за установено от фактическа страна, че с процесната ПАМ, на 19.03.2022 год., В. Д. на длъжност „Инспектор контрол паркиране“ в „Център за градска мобилност“ ЕАД изпълнявайки служебните си задължения, подал Позивна № 111 (отразена под № 7 в списъка на Позивни на инспектори от звено „Контрол паркиране“) и разпоредил принудително преместване на управлявания от жалбоподателя автомобил „Ситроен“ с рег. № [рег. номер], като е приел, че същият е паркиран на място продължение на тротоара, на ул. „Султан тепе“, срещу № 3 в гр. София, за което е съставен констативен протокол.

В изпълнение на разпореждането, автомобилът на жалбоподателя е бил принудително преместен от екип в състав оператор Л. Т. и шофьор Б. А., със служебен автомобил № 63, съгласно съставен протокол на екипите за принудително преместени ППС № 50428. Моторното превозно средство е преместено на специализиран паркинг „Подуяне“, като жалбоподателят е заплатила сума в размер на 62,00 лв. за принудителното преместване и престой на наказателен паркинг. На същият е съставен и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 003451/19.03.2022 год., като нарушението в акта е квалифицирано като такова по чл. 94, ал. 4 от ЗДвП.

В хода на съдебното дирене е допусната, изготвена и приета без възражение съдебно-техническа експертиза. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е посочило, че паркираният автомобил с рег. № [рег. номер] не попада върху пътното платно и върху изградения тротоар. Според вещото лице, мястото, върху което е паркиран автомобила е предвидено за тротоар, съгласно приложената по делото извадка от кадастралния план в този участък на улица „Султан тепе“.

При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че обжалваната ПАМ е издадена от компетентен орган – "Инспектор контрол паркиране" в "Център за градска мобилност" ЕАД към Столична община, който е надлежно оправомощен и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд е счел, че от приложените по административната преписка писмени доказателства, в т. ч. протокол № 50428 на екипите за принудително преместване на ППС от 19.03.2022 год., констативен протокол от 19.03.2022 год. и изготвена скица на местоположението на автомобила, пет броя фотоснимки, удостоверяващи точното местонахождение на автомобила, както и заключението по съдебно-техническата експертиза по отношение на който е приложена ПАМ, безспорно е установено, че автомобилът е бил паркиран в нарушение на правилата за движение по пътищата.

При тези данни съдът е направил извод, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил паркиран в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от ЗДвП и е създавал пречки за преминаването на останалите участници в движението.

При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият касационен състав споделя изводите на административния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи.

Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че за прилагане на посочената ПАМ са предвидени две отделни хипотези – 1. По отношение на ППС паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство и 2. Когато ППС създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

В настоящия случай, от събраните доказателства, в т. ч. и констативен протокол от 19.03.2023 год. безспорно се установява, че репатрирането е извършено по устно разпореждане на В. Д. на длъжност „Инспектор контрол паркиране“ в „Център за градска мобилност“. Правото му да произнесе това разпореждане се удостоверява от приложените по делото доказателства, в т. ч. заповеди на кмета на Столична община, трудов договор, длъжностна характеристика.

Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението на другите участници в движението.

С оглед горните доводи, от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че в случая е налице втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП за прилагане на ПАМ, а именно когато паркираното пътно превозно средство създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Според § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, „участник в движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. В случая, анализът на събраните доказателства, обосновава извод, съгласно който, така паркираният лек автомобил е създавал опасност и е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението, в случая пешеходците, доколкото, както се сочи и в заключението по приетата от съда съдебно-техническа експертиза, мястото, върху което е паркиран автомобила е предвидено за тротоар, съгласно приложената по делото извадка от кадастралния план в този участък на улица „Султан тепе“. Предвид тези фактически установявания, в настоящият случай е налице хипотезата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП.

С оглед на цитираната разпоредба, установената фактическа обстановка и приложения по делото снимков материал безспорно се установява, че автомобилът на Л. Д. е бил паркиран от ляво на път с еднопосочно движение, на ул. „Султан тепе“, срещу № 3 в гр. София, на място продължение на тротоара, като ППС е било така разположено, че е представлявало пречка за движещите се на мястото пешеходци.

Правилно съдът е преценил, че липсата на пътен знак, указващ възможността за принудително преместване на паркирали моторни превозни средства, не променя извода за законосъобразност на наложената ПАМ. Това е така защото, наличието на пътен знак, указващ възможността за принудително преместване на паркирали моторни превозни средства не съставлява елемент от състава на процесната ПАМ във втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП - когато МПС създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Предвид изложеното оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила.

По делото е направено искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва бъдат присъдени разноски по делото в размер на 600,00 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и доказателства за реалното им заплащане.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4918/18.07.2022 год., постановено по административно дело № 3071/2022 год. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Л. Д., [ЕГН], с адрес гр. София, [улица]да заплати на „Център за градска мобилност" ЕАД към Столична община сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА