Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 645/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Новизем“ ЕООД, [ЕИК], чрез адв. С., против Решение № 1179/17.11.2022 г. постановено по адм. дело № 971/2022 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/7403#16 от 26.08.2022 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ „Земеделие”).

Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че са представени доказателства, които обосновават наличие на изключителни обстоятелства, с които жалбоподателят е сезирал ДФ „Земеделие“ преди издаването на акта за прекратяване на ангажимент. Твърди се, че неизпълнението на задължението на дружеството е поради непреодолима сила и извънредни обстоятелства. Възразява и срещу определената сума за възстановяване. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението или връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответната страна – заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, не изразява становище.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

С Определение от 02.06.2023 г. производството по настоящото дело е било спряно до постановяване на решение по дело С-656/22 на Съда на Европейския съюз, като към настоящия момент има произнасяне на СЕС, обективирано в Решение от 18 януари 2024 година. С Решението СЕС е приел, че 1) Член 47, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), изменен с Регламент (ЕО) № 434/2007 на Комисията от 20 април 2007 г., трябва да се тълкува в смисъл, че прекратяването от общинска администрация на договор за наем или аренда на земеделска земя, сключен за срок от пет години с бенефициера на земеделска помощ, отпусната по програми за развитие на селските райони на държава членка, за чието финансиране е допринесъл Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), което прекратяване е извършено вследствие на изменение на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания, обуславящи запазването на такъв договор, може да представлява

– „непреодолима сила“ или „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 47, параграф 1, когато прекратяването представлява външно, необичайно и непредвидимо за този бенефициер събитие, и той е взел всички мерки, които е било възможно да вземе, без да се налага да прави прекомерна жертва, за да приведе съответния договор за наем в съответствие с въведените нови изисквания,

– „отчуждаване на стопанството“ по смисъла на посочения член 47, параграф 1, буква в), когато прекратяването представлява лишаваща от собственост мярка, която лишава посочения бенефициер от правата да използва наетите земеделски земи и да получава доходите от тях; 2) Член 45, параграф 4 от Регламент № 1974/2006, изменен с Регламент (ЕО) № 434/2007, трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към положение, при което невъзможността бенефициерът на земеделска помощ да продължи да спазва поетите от него задължения, произтича от прекратяването от общинска администрация на договора за наем или аренда на земеделска земя, сключен за срок от пет години с този бенефициер, което прекратяване е извършено вследствие на изменение на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания — а именно бенефициерът да притежава животновъден обект и да регистрира в компетентните национални органи определен брой селскостопански животни — чието спазване е условие за запазването на такъв договор.

С Определение от 29.01.2024 г. производството по настоящото дело е било възобновено.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ № 01-2600/7403#16 от 26.08.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие", с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. „а“ във връзка с чл. 20, ал. 2 и 4 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г., чл. 59 от АПК вр. чл. 165 и 166 от ДОПК и чл. 20а, ал.1 от ЗПЗП по отношение на „Новизем“ ЕООД е издаден АУПДВ, представляващо изплатена субсидия по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)” за кампания 2015 г. в размер на 29 384,30 лв.

От фактическа страна административният съд е приел, че „Новизем“ ЕООД е регистрирано с УРН 641223 в Интегрираната система за администриране и контрол. Дружеството е одобрено за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност/ВПС-1/“ през кампания 2015.

На дружеството е издаден Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 с изх. № 01-2600/7403 от 20.11.2019 г. Актът за прекратяване е обжалван пред АССО като с Решение № 467 от 28.05.2020 г. е отхвърлена жалбата на дружеството. Решението е обжалвано пред ВАС и е оставено в сила с Решение № 8978 от 02.08.2021 г.

С писмо изх. № 01-2600/7403 #14 от 13.05.2022 г. дружеството е уведомено, че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на АУПДВ. Посочено е, че производството се открива на основание влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент и че следва да се възстанови 100% от общо изплатената сума 29 384,30 лв. Уведомителното писмо е връчено на 15.06.2022 г. На 22.06.2022 г. дружеството е подало възражение.

Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон.

Съдът е приел за неоснователно възражението, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл.18, ал.5 от Наредба №7 от 24.02.2015 г. за наличие на изключителни обстоятелства, което води до прекратяване на ангажимента, но не и до възстановяване на изплатената субсидия. Според съда правилно административният орган е отхвърлил възраженията на дружеството, тъй като те касаели акта за прекратяване на ангажимент, който е влязъл в сила. Решаващият състав е стигнал до извод, че размерът на сумата за възстановяване е правилно определен. При тези мотиви е отхвърлил жалбата срещу АУПДВ.

Касационната инстанция намира решението за валидно и допустимо, но неправилно.

В процесния случай, основният спорен въпрос по делото е свързан с наличието или липсата на предпоставките на чл. 18, ал. 5 от Наредба № 7/24.02.2015 г., а именно – в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.

Не се спори между страните, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от „Новизем“ ЕООД през кампания 2016 парцели спрямо одобрените парцели за участие по направление ВПС-1 е 84,11 %. Съгласно чл. 20, ал.2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. в съответната редакция одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6.

Съобразно изискването, възникнало с § 15, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на ЗСПЗЗ, ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. Съгласно чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл.24а, ал.2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл.37в, ал.3, т.2. Съгласно §15, ал. 3 договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция „Земеделие“.

В случая според т. 48 от решението на СЕС от 18 януари 2024 г. по дело С-656/22 г., от съображение 37 и член 47, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 следва, че списъкът, посочен в последната разпоредба, не е изчерпателен и че поради това понятието „непреодолима сила“ или понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на посочената разпоредба може да обхваща хипотези, които не са включени в този списък. Така според конкретните обстоятелства поведението на публичните органи също може да представлява „непреодолима сила“ или „извънредно обстоятелство“ (вж. в този смисъл решение от 7 декември 1993 г., Huygen и др., C-12/92, EU:C:1993:914, т. 31). Съгласно т. 47 непреодолима сила е всяко събитие, което се дължи на необичайни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа (решения от 17 декември 2015 г., Szemerey, C-330/14, EU:C:2015:826, т. 58, от 16 февруари 2023 г., Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, C-343/21, EU:C:2023:111, т. 58, и от 7 септември 2023 г., Groenland Poultry, C-169/22, EU:C:2023:638, т. 39).

С оглед данните по делото, следва да се прецени по-специално дали срокът, предвиден за съобразяване с новите изисквания, въведени с изменението на член 37и от ЗСПЗЗ, е бил достатъчно дълъг, а също така дали, за да изпълни тези нови изисквания „Новизем” ЕООД е имало реална възможност да придобие животновъден обект и да регистрира в компетентните органи изисквания брой животни. Същото се отнася и за въпроса дали за да спази ангажиментите си, е имало възможност да използва земи, различни от предоставените му от разглежданите в главното производство общини, и дали му е било възможно да се снабди със земи, отговарящи на условията по мярка от частни физически и юридически лица (арг. т. 51 от решението на СЕС от 18 януари 2024 г. по дело С-656 от 2022 г.)

На първо място срокът до 01.02.2016 г., предвиден с §15, ал. 1 ПЗР към ЗИД ЗСПЗЗ, сам по себе си следва да се определи като достатъчно дълъг за предприемане на действия съобразно новите нормативни изисквания, но и да се съобрази, че за дружеството не е била налице реална възможност да стори това. По делото липсват данни, че освен с възстановяване и поддържане на затревени площи земеделецът се е занимавал и с животновъдство, за да се приеме, че е било възможно той да предприеме изискуемата се мярка, без да се налага да прави прекомерна жертва, за да приведе договора за аренда в съответствие с новите нормативни изисквания.

На второ място, не са налице каквито и да е данни, че дружеството е имало възможност да използва земи, различни от предоставените му от разглежданите в главното производство от държавния поземлен фонд или че е можело да се снабди със земи, отговарящи на условията по мярката от частни физически и юридически лица. Управителят на „Новизем“ ЕООД е уведомил зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, че е намалил площите в подаденото заявление, тъй като земите, които е обработвал и е декларирал по мярка 10 са с основание – споразумение с Общинския поземлен фонд. Вследствие на влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ, земите не са влезли в споразумението, което е довело до невъзможността за деклариране на същите имоти. В случая от страна на жалбоподателя е изпълнено и условието по чл. 18, ал.6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за уведомяване на ДФЗ за настъпилите форсмажорни или изключителни обстоятелства. Представена е и служебна бележка от зам. кмета на община Ихтиман, от която е видно, че парцелите, които не могат да бъдат включени в процедури по споразумения по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ, е невъзможно да бъдат отдадени под наем по заявление № ЮЛ-70/09.03.2016 г.

Горното налага извод, че изменението на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания в член 37и от ЗСПЗЗ, чието спазване е условие за продължаване на действието на договор за наем, както и прекратяването му от наемодателя представляват от гледна точка на „Новизем” ЕООД външни, необичайни и непредвидими събития, спрямо които вземането на всички възможни мерки за привеждане в съответствие би наложило прекомерна жертва от негова страна. В случая е налице „непреодолима сила“ или „извънредно обстоятелство“, което изключва да се изисква частично или пълно възстановяване на получената от бенефициера помощ. За настъпването на това обстоятелство, което не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът, земеделският стопанин е съобщил на компетентния орган.

По изложените съображения касационната жалба се явява основателна и решението на първоинстанционния съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановена отмяна на процесния АУПДВ.

Разноски: При този изход на спора и направеното искане, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят осъществените в двете инстанции разноски, възлизащи общо на сумата от 4 285 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции и държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1179/17.11.2022 г. постановено по адм. дело № 971/2022 г. по описа на Административен съд – София-област и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на „Новизем“ ЕООД Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/7403#16 от 26.08.2022 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие”.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на „Новизем“ ЕООД, [ЕИК], разноски в размер на 4 285 лв. (четири хиляди двеста осемдесет и пет лева) за двете инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА