Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Г. Членове: Й. К. К. К. Р. Д. Ц. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 631 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Е. И. АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [номер], за отмяна на влязло в сила Решение № 8881/27.07.2021 г., постановено по адм. д. № 6880/2020 г. по описа на ВАС.

В подаденото искане са изложени доводи за наличие на основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК. Основанието по чл. 239, т. 1 АПК е аргументирано с приложените към искането писмо, фактури и кредитни известия, издадени от Е. И. АД, които според твърденията свидетелстват за водени преговори с ЕВН България Електроснабдяване ЕАД изкупната цена за произведена електроенергия да бъде определена по т. 2 на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР. Съгласно останалите съображения в искането, налице е и влязло в сила съдебно решение, с което е обявена нищожността на Решение № Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР. Новите обстоятелства и доказателствата не са били известни на дружеството, тъй като същото не е било конституирано като страна в съдебното производство, приключило окончателно с Решение № 492/14.01.2021 г., постановено по адм. д. 13432/2019 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 5129/23.07.2019 г., постановено по адм. д. № 4506/2019 г. по описа на Административен съд София (АССГ). В проведеното открито съдебно заседание по делото искателят, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по искането - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез юрк. М. и юрк. Х., оспорва същото като неоснователно по съображения, изложени в представено писмено възражение и в съдебно заседание. Моли искането за отмяна да бъде отхвърлено, както и да се присъдят разноски за юрисконсулт.

При извършена проверка настоящият петчленен състав на Първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено от лице с правен интерес, в преклузивния срок по чл. 240 АПК и против подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт, съгласно чл. 237, ал. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно.

Със съдебното решение, чиято отмяна се иска, е оставено в сила Решение № 804/11.02.2020 г., постановено по адм. д. № 13152/2018 г. по описа на АССГ и е отменено Определение № 3742/22.05.2020 г. по същото дело, оставящо без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта на разноските като е отхвърлена претенцията за присъждане на разноски на ответната страна в размер на 8 433 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Безспорната фактическа обстановка по адм. д. № 6880/2020 г. на ВАС касае отхвърлена искова молба по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) на Е. И. АД срещу КЕВР за заплащане на сума в общ размер от 590 385,20 лв. (517 362,63 лв. - главница и 73 022,57 лв. - лихва от 01.11.2015 г. до 14.12.2018 г.), законна лихва и направените деловодни разноски, за имуществени вреди, представляващи пропусната полза вследствие на отменено Решение № Ц-5 от 20.02.2015г. на ДКЕВР (с Решение № 13785/12.11.2018 г., постановено по адм. д. № 12851/2017 г. по описа на ВАС). С цитираното решение на ДКЕВР от 20.02.2015 г. е била определена преференциална цена от 112,48 лв. без ДДС, вместо цената от 213,09 лв. без ДДС по т. 2 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г., която е следвало да се калкулира от 01.11.2015 г. до 31.10.2018 г. за продажбата на 5 142 258,54 кв. ч. електрическа енергия.

Отмяната по реда на Раздел I от Глава четиринадесета, чл. 237 - 244 АПК, е извънреден и извънинстанционен способ за защита срещу неправилните съдебни актове. Съответните хипотези са уредени изчерпателно в разпоредбата на чл. 239 АПК. Последните не могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като чрез тях се преодолява силата на пресъдено нещо на съдебния акт.

Съгласно първото наведено основание по чл. 239, т. 1 АПК, влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законовите предпоставки са свързани с установена в по-късен етап непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. По смисъла на цитираната разпоредба нови обстоятелства са факти от действителността, които са значими спрямо спорното правоотношение, докато нови доказателства са писмените доказателства за новооткрити факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. И в двата случая законът свързва невъзможността последните да бъдат включени в предмета на приключилото дело по изцяло обективни и независещи от страната причини. Новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.

Настоящият състав на Върховния административен съд приема за неоснователни доводите в искането за отмяна, че представените писмени документи имат качеството нови доказателства и с тях се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Към искането за отмяна са представени, както следва: писмо от 05.12.2016 г. от Е. И. АД до ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, фактури с № 126/30.09.2015 г. и № 127/31.10.2015 г., кредитни известия № 158/14.11.2016 г. и № 157/14.11.2016 г., издадени от Е. И. АД, двустранни протоколи от 30.09.2015 г. и 31.10.2015 г. между дружествата и погасителен план без номер и дата. При запознаване с тяхното съдържание става ясно, че подателят на искането се стреми да опровергае като неправилни по същество правните мотиви на ВАС и АССГ, че продавачът по договорите не е отправял в разглеждания период искания за промяна на определената от държавния регулатор преференциална цена поради неправилното техническо категоризиране на ВЕЦ Средногорци вместо по т. 2 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г., като попадащ по т. 7 от същото.

В съответствие с гореизложеното, за да се приеме, че посочените в искането за отмяна обстоятелства и доказателства са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, следва да се установи, че не са съществували докато делото е било висящо или че страната не е могла да се снабди с тях, ако е положила необходимата за водене на процеса процесуална активност. В настоящия случай посочените доказателствата са съществували и е могло да бъдат представени в хода на приключилото съдебно производство. Отделно от посоченото, чрез тези документи не се установяват факти, които биха променили формираните от съда правни изводи. Твърденията в искането за отмяна в тази насока представляват доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и поради тази причина не подлежат на по-нататъшно обсъждане.

Молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК също е неоснователна. За да бъде уважена молбата се изисква съдебният акт да е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. За да подлежи на отмяна влязъл в сила съдебен акт в последната хипотеза, следва основанието да има пряка връзка с конкретния съдебен спор и обстоятелствата в тази насока да не са били взети предвид от съда в мотивите на окончателното решение. В случая на стр. 7 от решението на ВАС, чиято отмяна се претендира, е посочено изрично Обстоятелството, че Решение № Ц-14/03.04.2019 г. на КЕВР е обявено за нищожно, с нищо не променя този извод. Развитите аргументи за тъждество между Решение № Ц-14 от 03.04.2019 г. и Решение № Ц-12 от 26.03.2021 г. (което също е цитирано от ВАС), са неуместни и ирелевантни към предмета на искането за отмяна. Фактът, че нищожността на първото е обявена от съда не обосновава същия извод по отношение на второто посочено Решение № Ц-12 от 26.03.2021 г.

С оглед изложените съображения, не е налице основание по чл. 239, т. 1 или т. 3 АПК за отмяна на влязло в сила Решение № 8881/27.07.2021 г., постановено по адм. д. № 6880/2020 г. по описа на ВАС, поради което подаденото искане от Е. И. АД следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора претенцията за разноски на процесуалния представител на ответника на основание чл. 143, ал. 4 АПК, и чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се явява неоснователна. Такива се дължат на КЕВР на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева., представляващи юрисконсултско възнаграждение, тъй като чрез настоящото производство не се разрешава правният спор по същество относно претендирания правен интерес.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Е. И. АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [номер], за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК на влязло в сила Решение № 8881/27.07.2021 г., постановено по адм. д. № 6880/2020 г. по описа на ВАС.

ОСЪЖДА Е. И. АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [номер], да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА