Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 667 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ([Фирма 1]) при Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуален представител срещу решение № 4885 от 15.07.2022 г., постановено по административно дело № 6799/2021 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед № Л-2058/21.06.2021 г. в частта и по т.3. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отхвърлено оспорването на заповедта в частта й по т. 3, като му присъди и деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Г. Г. чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто интереси са засегнати с него.

Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е била заповед № Л-2058/21.06.2021 г., издадена от Главния директор на[Фирма 1], с която е образувано дисциплинарно производство срещу Гишин за извършени нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), разгледана по същество в частта й по т. 3, с която жалбодателят временно е отстранен от длъжност, считано от датата на запознаване със заповедта.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма и на а предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно.

От съдържанието на заповедта в обжалваната й част се установява, че макар заповедта да е постановена в писмен форма в същата липсват изложени фактически и правни основания по отношение на т. 3, от които да се установи поради какви причини е прието, че служителят следва да бъде отстранен. При това е налице нарушението на изискванията за формата на акта, като при липсата на конкретни изисквания за това в специалния закон ЗМВР то същото е нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Доколкото в случая безспорно е установено, че отстраняването на служителя е по повод образуваното срещу него дисциплинарно производство, правилно съдът приема, че същото е по чл. 214, ал. 1 ЗМВР, като изводът му, че в случая органът не е доказал наличието на необходимата по силата на тази разпоредба втора предпоставка – служебното му положение да обуславя затрудняване на разкриването на обективната истина е правилно е обоснована. При липсата на изложени мотиви в акта, както и на доказателства за наличие на тези предпоставки правилно в обжалваното решение е прието, че същите на са налице.

Възможността за отстраняване на служителя, предвидена в чл. 214, ал. 1 , т. 1 ЗМВР изисква наличие на две предпоставки – образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР и второ възможност служебното положение на служителя да затрудни разкриването на обективната истина. При това наличието на първата предпоставка се извежда от обикновено от заповедта за образуването на такова, но по отношение на втората посочването на длъжността, която заема служителят не е достатъчно, а наличието й следва да бъде обосновано в заповедта, с излагане на относими обстоятелства и по възможност и подкрепено с доказателства.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

Искането за присъждане на деловодни разноски на ответника е при наличие на предпоставките по чл. 143, ал. 1 АПК, но по делото липсват доказателства за сторени такива в настоящето производство. Представени са доказателства за направени разноски пред първата инстанция, но такива не са били претендирани, поради което същото не следва да бъде разглеждано.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4885 от 15.07.2022 г., постановено по административно дело № 6799/2021 г. от Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА