Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: Л. М. С. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 688 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ А. Т. Д. със седалище и адрес на управление [улица], [населено място], община Летница, чрез адв. М. П., против решение № 216 от 24.11.2022 г. по адм. дело № 207/2022 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлено оспорването на едноличния търговец против решение № 11/312/02638/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. №01-6500/8560#16 от 19.05.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Със същото решение търговецът е осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 100 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на съдебния акт като постановен при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението, като в зависимост от основанията за това се иска делото да се върне за ново произнасяне или да се реши по същество на спора, като се отмени процесното решение за налагане на финансова корекция. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрисконсулт Захариева, в писмено становище излага твърдения, че не са налице твърдените с касационната жалба пропуски в решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от касатора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че между Държавен фонд Земеделие и ЕТ А. Т. Д. е сключен договор № 11/312/02638 от 12.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Първоначално одобреният размер на безвъзмездната финансова помощ е 162 933,30 лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи. Помощта е в размер до 70 % от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяване на проект с ИД № 11/312/02638 от 16.05.2013г., за който е представен бизнес план със сума на инвестицията 254 704,08 лв. с предмет Ремонтиране и обзавеждане на Къща 1 УПИ II-229 от кв. 34 и Къща 2 УПИ V-202 от кв. 33 по плана на [населено място], общ. Летница, обл. Ловеч. Съгласно този бизнес план е предвидено къща 1 да разполага общо с 3 спални за по 2 човека, като гостите, които могат да се приемат са 6 бр. В къща 2 общо 4 спални за по 2 човека, като гостите, които могат да се приемат са 8 бр. Общо за двете къщи е отразено, че могат да се приемат до 14 гости. За всяка година от изпълнението на бизнес плана са заложени годишни приходи от субсидираната дейност (нощувка и закуска, механа), както следва: за 2016 г. 57 330 лв. (по първоначален план), 64 995 лв. (коригирани), за 2017 г. 114 660 лв. (по първоначален план), 108 615 лв. (коригирани), за 2018 г. 114 660 лв. (по първоначален план), 108 615 лв. (коригирани). В бизнес плана също така е предвидено, че след реализацията на проекта, още през първата година ще бъдат назначени на постоянни трудови договори 3 лица, който брой ще се запази до десетата година от бизнес плана.

Окончателната оторизирана и изплатена сума по проекта (при заявена сума 135 777,75 лв. и след извършена редукция в размер на 61 319,42 лв.) е в размер на 74 458,33 лева, изплатена на два пъти: авансово плащане в размер на 72 700,00 лева и окончателно плащане в размер на 1 758,33 лева.

В периода 20.06.2019 г. - 28.06.2019 г. и 18.07.2019 г. 25.07.2019 г. са били извършени две проверки от ДФЗ, от които се е констатирало че не е налична табела, указваща, че финансирането на инвестицията е извършено с подкрепата на ЕЗФРСР; не са представени счетоводните документи, доказващи изпълнението на бизнес плана; установена е липса на оборудване и не е назначен персонала заложен в бизнес плана.

С писмо изх. № 01-6500/8560 от 28.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ било открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ). С него е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 74 458,33 лева, за констатирано неспазване на посочените в АУПДВ точки от договор № 11/312/02638 от 12.11.2014 г. и разпоредби от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 29 от 11.08.2008 г.) Този АУПДВ е бил обжалван. С решение № 1176 от 08.02.2022 г. по адм. дело № 6296/2021 г. на Върховния административен съд било отменено решение № 35 от 24.03.2021 г. по адм. дело № 379/2020 г. на Административен съд - Ловеч. Съдът е приел, че при наличие на основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), сега със заглавие Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 и/или т. 3 от същия закон. В решението е застъпено още, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Предвид решението на съда с уведомително писмо с УН 11/312/02638/3/01/22/02 с изх. № 01-6500/8560/13 от 02.03.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, адресирано до жалбоподателя, последният е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, влязлото в сила съдебно решение на ВАС и съобразно чл. 27, ал. 6 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), ДФЗ открива производство по налагане на финансови корекции. В уведомителното писмо са описани подробно констатациите, направени след проверка на изпълнението на договор №11/312/02638 от 12.11.2014 г. по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007-2013 г. Указано е, че в случай че търговецът не е съгласен с направените констатации, изложени в писмото, има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях. Уведомителното писмо е получено от жалбоподателя, който е представил писмено възражение, с развити доводи за неоснователност на констатациите, и с приложени доказателства.

Решението за налагане на финансова корекция е издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, както и в изпълнение на влязло в законна сила решение № 11176 от 08.02.2022 г., постановено по адм. дело № 6296/2021 г. по описа на Върховен административен съд и на ЕТ А. Т. Д. е определена финансова корекция в размер на 74 422,69 лева.

Административният орган е обосновал акта си с установеното неизпълнение на бизнес плана средноаритметично за 3-те пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) в размер на 0,56% от заложените приходи; установената липса на разкрити три работни места по трудов договор за период от три години; установеното несъответствие в количествата на финансираните активи с оглед установеното на място при проверката и констатираната липса на табела в съответствие с изискването на чл. 50 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Във връзка с изложените мотиви са определени финансови корекции, както следва: I. Финансова корекция в размер на 74 458,33 лева за описаното нарушение по т. 1 от решението неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи. Размерът на финансовата корекция е определен въз основа на т. 30, предложение второ (при реализирани приходи под 20 % и продължителност повече от две години) от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. (Правилата), съгласно таблица 1; II. Финансова корекция в размер на 74 458,33 лева за неизпълнението на основна цел на мярката и проекта по отношение на устойчива заетост (т.2 от акта). Размерът на подлежащата за възстановяване финансова помощ е определен въз основа на т.18 (неизпълнение по-голямо от 50%), при времетраене на нарушението над две финансови години, от Правилата, съгласно таблица 2; III. Финансова корекция в размер на 1028,05 лв. във връзка с несъответствието в количествата на част от финансираните активи, определено въз основа на т. 2 (нарушението засяга по-малко от 50% от стойността на изплатената финансова помощ по договора, при засягане на конкретни активи) от Правилата, съгласно таблица 3; IV. Финансова корекция в размер на 1489,17 лв. във връзка с неизпълнението на изискването за поставяне на табела, определено въз основа на т.9 от Правилата, съгласно таблица 4; С т. V от решението, на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата, на ЕТ А. Т. Д. е определена една обща финансова корекция в размер на 74 458,33 лева, което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта. Предвид това, че към 29.11.2021 г. са налице данни за погасяване на сума в размер на 35,64 лв. във връзка с издаден АУПДВ № 11/312/02638/3/01/04/01, дължимата сума е определена в размер на 74 422,69 лева, съгласно таблица 5.

По делото е извършена съдебно - икономическа експертиза, заключението на която е прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че заложените в бизнес плана към договора приходи само от субсидирана дейност (нощувка и закуска, механа) по години са, както следва: 2016 г. 64 995,00 лв.; 2017 г. 108 615,00 лв. и 2018 г. 108 615,00 лв., като размерът на реализираните и декларирани приходи само от субсидирана дейност (нощувка и закуска, механа) съответно за 2016 г. са 0,00 лв., за 2017 г. 0,00 лв., и за 2018 г. 1590,00 лв. Вещото лице е пояснило, че реализираните приходи са само от нощувка и закуска и приходи от механа не са отчитани. Изчислено е, че процентът на изпълнение на бизнес плана в частта финансово-икономически статус приходи и разходи, таблица 2 Производствена и търговска програма поотделно за всяка година е: 2016 г. 0,00 % приходи; 2017 г. 0,00 % приходи; 2018 г. 1,46 % приходи, като средно аритметично за трите финансови години е 0,56 %. Експертизата установява, че в бизнес плана на жалбоподателя в частта таблица 5 Разходи за заплати и осигуровки е предвидено да бъдат наети по трудов договор на работа при ЕТ А. Т. Д. в обекта на търговеца в [населено място], общ. Летница, обл. Ловеч за 2016 г. 3 лица (производствен персонал), за 2017 г. 3 лица (производствен персонал), за 2018 г. 3 лица (производствен персонал). А по данни от счетоводството на жалбоподателя и НАП, наетите лица (средно списъчен брой) от жалбоподателя за работа в обекта и за които е било поддържано здравно и социално осигуряване са, както следва: през 2016 г. 0 бр., през 2017 г. 0 бр., през 2018 г. 0 бр., като при тези данни процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в бизнес плана за всяка една от трите финансови години поотделно, както и средно аритметично за трите финансови години, е 0,00 %. Експертизата установява още към 07.10.2022 г. на видно място на входа на къщите за гости са поставени табели в съответствие с условието на чл. 50 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. Направена е констатация и във връзка на активите описани в обжалваното решение.

За да отхвърли жалбата на едноличния търговец, съдът приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите законови реквизити, включително фактически и правни основания. Не са констатирани и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

След анализ на приложимата нормативна уредба съдът е приел, че административният орган, като е констатирал наличието на нарушения, представляващи основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, законосъобразно е издал решение за налагането й. На първо място според съда е налице нарушение на залегналите в бизнес плана финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим и е изплатена безвъзмездната финансова помощ. Нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ неизпълнение на одобрени индикатори, в който смисъл е и константната практика на ВАС. Изводите за неизпълнение на финансовите показатели в бизнес плана се потвърждават и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Мотивирал се е, че бизнес планът, изготвен от бенефициера и представен пред ДФЗ, е част от одобрения проект и съответно той е част от сключения между ДФЗ и бенефициера договор. Прието е, че правилно, съгласно т. 30 от Приложение към раздел І Общи положения от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., е определен от административния орган и размерът на подлежащата за възстановяване помощ.

На второ място, по отношение на нарушението на поетия ангажимент в бизнес плана за осигуряване на устойчива заетост, съдът се е мотивирал, че то също представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ неизпълнение на одобрени индикатори, в който смисъл практиката на Върховния административен съд също е константна. В случая безспорно е и установено, че е налице неизпълнение на параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост. Доколкото процентът на изпълнение на заложените параметри за брой заети лица спрямо бизнес плана е 0 %, то размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ правилно е определен от органа съобразно т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения, неразделна част от Правилата.

На трето място по отношение нарушението, касаещо установеното несъответствие на част от активите, придобити въз основа на одобрения проект съдът се е мотивирал, че административния орган също правилно е определил материалноправното основание и размера на наложената финансова корекция. Несъответствието на част от активите се установява, както от приетите с административната преписка писмени доказателства, така и от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, а обстоятелството, че при проверката на място от вещото лице на 07.10.2022 г. някои от активите са били налични, не санира допуснатото от бенефициера нарушение, доколкото към момента на извършените от контролните органи проверки на място наличието им не е било констатирано, и това не е било оспорено от бенефициера. Правилно според съда е прието за нарушение на задълженията на ползвателя, разписани в т.4.12 и т.4.17, б. а от договор № 11/312/02638 от 12.11.2014г. и чл.43, ал.1, т.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. Съдът е приел, че при определянето на финансовата корекция в тази част, управляващият орган е приложил правилно материалния закон. Правилно е преценено, че следва да се наложи санкция в съответствие с т. 2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. Доколкото нередността е безспорно доказана, допуснатата непълнота при посочването на правното основание за налагане на финансовата корекция в титулната част на обжалваното решение (само по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ) според съда не може да бъде квалифицирано нито като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото жалбоподателят е имал възможност да разбере за какво нарушение на общностното и националното право му се отказва съответната финансова помощ, нито на приложимия материален закон. Аналогични изводи съдът е направил и по отношение на нарушението по т. IV от решението за налагане на финансова корекция, касаещо липсата на поставена табела съобразно изискването на чл. 50 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и е приел, че в случая правното основание за издаване на оспореното решение в частта по т. IV е чл. 70, ал. 1, т. 6 от ЗУСЕФСУ за неизпълнение на мерките за информация и комуникация, задължителни за бенефициерите. След анализ на посочените от административния орган т.4.4, б. б и т.8.1 от договор № 11/312/02638 от 12.11.2014г. във връзка с неизпълнението на т.4.12 и т.4.18, вр. т.4.17 б. е от същия договор, вр. с чл. 50 от Наредба № 29 от 11.08.2008г., както чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. съдът е приел, че за жалбоподателя е било задължително поставянето на процесната табела, и при извършените две проверки такава не е била налична (поставена). Обстоятелството, че при проверката на място от вещото лице на 07.10.2022г. табелата е била поставена, не санира допуснатото от бенефициера нарушение, доколкото към момента на извършените от контролните органи проверки на място табелата е липсвала. Това се установява безспорно от констатациите в контролните листи от двете извършени проверки в хода на административната процедура и не се отрича от оспорващия. Правилно е преценено и, че следва да се наложи санкция в съответствие с т. 9 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г.

По отношение т. V. от оспореното решение съдът е приел, че административният орган е съобразил и правилно е приложил разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Раздел II от Правилата, предвиждаща, че когато бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнение на един и същ договор за предоставяне на БФП, санкциите не се натрупват. В процесния казус, при доказаност на четири нарушения и определена за всяко от тях санкция, правилно е взет най-големият размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като правилно органът е съобразил и приспаднал от дължимата сума погасената от бенефициера сума от 35,64 лв., по отношение на чието заплащане липсва и спор между страните.

Съдът подробно е мотивирал защо намира за изцяло неоснователни оплакванията в жалбата, че към момента на подписване на договора за БФП ЕТ не е могъл да предвиди какви нормативни актове ще бъдат приети, а именно ЗУСЕСИФ и Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. За неоснователни е приел и възраженията, че с обжалвания индивидуален административен акт незаконосъобразно, в нарушение на чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, е поискано възстановяване и на средствата, които са изплатени от националния бюджет на стойност от 14 891,66 лв. На последно място е разгледал и възраженията за изтекла давност, като в приел, че случая не е изтекла давността, предвидена в Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности.

Решението е правилно и обосновано.

При правилно установена фактическа обстановка Административен съд - Ловеч е извел правилни правни изводи.

Административният акт е издаден на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), както и в изпълнение на влязло в законна сила Решение № 11176 от 08.02.2022 г., постановено по адм. дело № 6296/2021 г. по описа на Върховения административен съд.

От фактите по делото безспорно се установява, че на 27.10.2014 г. между Държавен фонд Земеделие и ЕТ А. Т. Д. е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 2013 г., към който е приложен бизнес план за проект Ремонтиране и обзавеждане на къща 1 УПИ II-229 от кв. 34 и къща 2 УПИ V от кв. 33 по плана на [населено място], общ. Летница, обл. Ловеч, с посочена в него сума на инвестиция 254 704, 08 лв.

Неоснователно е възражението на касатора, че изискване за постигане на точно определени стойности от приходи няма заложени нито в действащите правни норми, нито в подписания договор, а в бизнес плана в неговата приходна част се съдържа само прогноза. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес план - Приложение № 3 към чл. 16 от Наредбата е финансово-икономическият статут на проекта, отразен в част ІV, съставен от приходна и разходна част. Кандидатът е задължен да опише производствената си и търговска програма за целия период на бизнес плана, средногодишната натовареност, производствения капацитет. Отделно от това се описват всички предвидени разходи. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при произнасяне по проектите за финансиране, да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно от съдържанието на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително преминава през анализ на тези два фактора - основание за вземане на решение за одобряване на решението за подпомагане по смисъла на чл. 27, ал. 3, т. 1 от подзаконовия нормативен акт. Проверката за съответствие с критериите за оценка по приложение № 6 от него също подлежат на преценка - чл. 27, ал. 3, т. 2. Касае се за преценка на две самостоятелни, значими, но независими едно от друго обстоятелства. В случая това правилно е съобразено от съда. Приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия по чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и са съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и планирани и очаквани приходи. Още повече, че съгласно 1, т. 6 от Наредбата икономическа жизнеспособност е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Докато разходите са относими към реализирането на инвестицията, то реализирането на планираните приходи доказва осъществяване на целите по чл. 2 от Наредбата. Те също са от особена важност, тъй като идеята на мярката е да се построи такъв обект, който да се използва, като възможност за заетост, насърчаване на предприемачеството и развитие на интегриран селски туризъм. Следва да се подчертае, че в представения към заявлението за подпомагане бизнес план едноличният търговец сам е определил съответните приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигате на планираните с чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. цели на предоставената финансова помощ.

В случая с оглед доказателствата по делото са установени фактите на неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от извършваната дейност за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и неизпълнение на заложените в него показатели за заетост чрез разкриване на три работни места. Средно аритметично за трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изпълнението на бизнес плана по отношение на приходите е: 2016 г. 0,00 %; 2017 г. 0,00 %; 2018 г. 1,46 %, като средно аритметично за трите финансови години е 0,56 %, а процентът на изпълнение на заложените параметри за брой заети лица спрямо бизнес плана е 0%, със средноаритметичната стойност на заетите лица за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. 0 бр. лица. Именно с оглед тази установеност настоящият състав намира, че е налице неизпълнение на договорните задължение на ЕТ А. Т. Д., както правилно е приел и първоинстанционният съд. Тук е мястото да се посочи, че възражението на касационния жалбоподател, че съдът не се е произнесъл по доводите му, че е налице недействителен договор, не следва да се приемат като основание за отмяна на съдебното решение, каквото твърдение се прави. В случая съдът е приел, че е налице действителен договор, чийто задължения не са изпълнени. По отношение твърденията за недействителност на договора, който се правят с касационната жалба следва да се посочи, че по делото липсват данни спорът относно действителността на договора да е разрешен по съответния за това ред, а именно по реда предвиден в чл. 19ж от АПК. В случая е недопустимо в настоящето производство посредством косвен съдебен контрол да се преценяват изложените от касатора доводи.

Съдът правилно е приел, че административният орган е установил нарушение по т. 4. 12 и т. 4. 18 от договор № 11/312/02638 от 12.11.2014 г., съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, и да спазва одобрения проект за срок от 5 години, като при неизпълнение Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми при спазване на изискванията на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.

От анализа на договора, бизнес плана и от доказателствата по делото, включително приетата експертиза, се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на дружеството. Налице е неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Оттук следва и извода, че след като дружеството не е постигналоо предвидените от него финансови показатели нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта, както и заложените цели по мярка 312, а именно: насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятието, което води до непостигане на целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Неоснователно е твърдението, че с плащането на помощта от 74 458, 33 лв. ДФЗ е приел инвестицията за извършена.

По отношение размера на подлежащата на финансова корекция безвъзмездна финансова помощ по посочения договор настоящият състав намира, че е правилно определен от административния орган. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А съгласно ал. 2 РА Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Правилно и в съответствие с регламентацията, дадена в чл. 3, ал. 1 от цитираните правила, е определен и общият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ, а именно 74 422, 69 лв. В случая съдът е изложил подробни и конкретни мотиви за всяко едно от описаните в акта нарушения, който се споделят от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. Още повече, че с касационната жалба не се правят възражения относно определения размер на финансовата корекция.

Настоящата инстанция споделя извода на съда, че като е вписал в решението си като правно основание само чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), което е относимото правно основание към първите две установени нарушение, органът не е допуснал съществено нарушение на формата на акта. В конкретния случай се касае за издаване решение за налагане на финансова корекция след развило се вече едно производство пред съд, в което производство жалбоподателят е участвал и с което е запознат. От фактическите установявания на органа безспорно за жалбоподателя става ясно, че финансовата корекция се налага за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и за неизпълнение на заложените в него показатели за заетост, който съобразно константната практика на ВАС са одобрени индикатори и нарушението им води до налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. За жалбоподателя безспорно е било ясно, че финансовата корекция се издава и за нарушение, касаещо установяването на несъответствие на част от активите, придобити въз основа на одобрения проект, както и заради липсата на поставена табела, съобразно изискването на чл. 50 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Волята на административния орган е напълно ясна и независимо, че безспорно е следвало правно да бъде квалифицира не само като такава по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, не следва да се приеме, че в случая жалбоподателят не е могъл да организира защитата си, каквото твърдение се прави от касатора.

Неоснователно е и твърдението, че в случая съдът не е обосновал наличието на всеки от елементите на фактическия състав на определението за нередност. Според легалната дефиниция на чл. 2, т. 36 на Регламент (ЕС) 1303/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. нередност означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз като действителна или възможна последица от извършено нарушение на стопански субект е същностен елемент от понятието нередност и по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006 г. на Съвета (отм.);. Допуснатите от бенефициера действия или бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, което от своя страна води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата. Следва да се посочи, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент № 1083/2016 г., поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006 г. следва от буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност има или би могло да има.

Обосновани са и изводите на съда относно констатациите, че са нарушени разпоредби от европейското, от националното законодателство и разпоредби от договора.

По изложените съображения решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и предвид претендирането на разноски в полза на ответника, такива следва да се присъдят за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер, определен съобразно чл. 37 от ЗПП - 100 лева, платими от касатора.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № решение № 216 от 24.11.2022 г. по адм. дело № 207/2022 г. по описа на Административен съд Ловеч.

ОСЪЖДА ЕТ А. Т. Д., [ЕИК], да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА

/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ