Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Ч. Членове:

ТЕОДОРА НИКОЛОВАИСКРА АЛЕКСАНДРОВАПЛАМЕН П. Р. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Г. Ч. по административно дело № 738 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е искане на И. Л., подадено чрез адв. К. Ч., за отмяна на влязло в сила съдебно определение № 8603 от 06 октомври 2022 год., постановено по адм. дело № 8896/2022 год. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което е оставено в сила определение № 5851 от 22 юли 2022 год., по адм. дело № 8955/2021 год. по описа на Административен съд София – град (АССГ). В искането за отмяна се твърди, че е налице основанието по чл. 239, т. 5 АПК, тъй като в производството пред тричленния състав на ВАС не е събрана държавна такса. Счита, че съдът като се е произнесъл, без да е внесена държавна такса по делото, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде отменен със задължителни указания за внасяне на дължимата държавна такса.

Във връзка с дадени от съда указания е постъпила и молба от адв. Ч., в качеството му на процесуален представител на искателя Лепоев, в която се посочва, че е налице основание по чл. 239, т. 5 АПК, тъй като производството пред ВАС се е развило при съществено нарушение на производствените правила (не е събрана дължимата държавна такса, нито са дадени указания за това), поради което доверителят му не е могъл да организира точно и навременно защитата си по делото.

Ответникът – Столична община, чрез упълномощен процесуален представител юрк. Т., изразява становище за неоснователност на подаденото искане за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, счита, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно.

Посоченото от искателя правно основание е чл. 239, т. 5 от АПК. Цитираната разпоредба визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав: 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение.

В разглеждания случай не е налице нито една от трите хипотези на цитираната правна норма.

От данните по делото се установява, че с решение № 2570 от 18 април 2022 год., постановено по адм. дело № 8955/2021 год. по описа на АССГ са отхвърлени като неоснователни исковете предявени от И. Л. срещу Столична община, в размер на 14 500,64 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на ответника. Срещу това решение е подадена касационна жалба от И. Л., чрез адв. Ч.. С разпореждане от 27 май 2022 год. е оставена без движение касационната жалба с указания в седемдневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВАС държавна такса в размер на 5 лева, за което в същия срок да представи платежен документ, удостоверяващ плащането. Съобщението е връчено на адреса за призоваване посочен в касационната жалба и е получено лично от Лепоев на 15 юни 2022 год. Няма данни по делото, а и не се твърди, нередовността по касационната жалба да е отстранена.

С определение № 5851 от 22 юли 2022 год., постановено по адм. дело № 8955/2021 год. на АССГ касационната жалба на Лепоев е върната поради неизпълнение на дадените от съда указания. Като правно основание е посочено чл. 213а, ал. 1, изречение последно от АПК.

На 02 септември 2022 год. е постъпила частна жалба срещу определение № 5851 от 22 юли 2022 год., постановено по адм. дело № 8955/2021 год. на АССГ. В изпълнение на чл. 232 от АПК съдът е изпратил препис на ответната страна и след получаване на възражение от Столична община, частната жалба ведно с делото са изпратени на Върховния административен съд по компетентност.

С определение № 8603 от 06 октомври 2022 год., постановено по адм. дело № 8896/2022 год. по описа на ВАС, чиято отмяна се иска, е оставено в сила определение № 5851 от 22 юли 2022 год., по адм. дело № 8955/2021 год. по описа на АССГ.

Наведените от искателя доводи относно нарушение на процесуалния закон при прилагане на чл. 235а от АПК не могат да се квалифицират като такива, обуславящи отменителното основание на чл. 239, т. 5 АПК. Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Следователно, не всички процесуални нарушения попадат в цитираната разпоредба, а само тези, лишили страната от възможността да участва в делото, от надлежното й представляване или от явяването й по него лично или чрез повереник. Поддържаните доводи в искането за отмяна за процесуално нарушение при постановяване на процесното определение, изразяващи се в несъбиране на държавна такса по подадената от искателя частна жалба не попадат в хипотезите на основанието по чл. 239, т. 5 от АПК. В случая, Лепоев е упражнил надлежно процесуалните си права, възползвал се е от законовата си възможност да обжалва определение № 5851 от 22 юли 2022 год., частната му жалба е разгледана по същество, поради което не се установява да е налице някое от отменителните основания по чл. 239, т. 5 от АПК.

На следващо място следва да се посочи, че в производството по адм. дело № 8896/2022 год. по описа на ВАС разпоредбата на чл. 235а от АПК е неприложима. Това е така защото обжалваното пред ВАС определение № 5851 от 22 юли 2022 год., по адм. дело № 8955/2021 год. на АССГ, е постановено на основание чл. 213а, ал. 1, изречение „последно“ от АПК, според която разпоредба първоинстанционният съд връща жалбата или протеста, когато нередовностите не се отстранят в срок. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 7 от АПК актовете по ал. 1, изречение второ (което се явява и „последно“ както е посочено в определението) могат да се обжалват с частна жалба, като държавна такса не се дължи. Ето защо по подадената от И. Л. частна жалба срещу определение № 5851 от 22 юли 2022 год., постановено по адм. дело № 8955/2021 год. на АССГ държавна такса не е била дължима и съдът не е следвало да дава указания в този смисъл.

Предвид изложеното настоящият петчленен състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно определение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото основателно се явява искането на пълномощника на Столична община, за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство. Тези разноски, определени по чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (обн., ДВ, бр. 5/2006 год., посл. изм., бр. 74/2021 год.) следва да са в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал 1, предл. първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на И. Л., подадено чрез адв. К. Ч., за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК на влязло в сила определение № 8603 от 06 октомври 2022 год., постановено по адм. дело № 8896/2022 год. по описа на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА И. Л. да заплати на Столична община сумата от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. Н. п/ И. А. п/ П. П. п/ МАРИЯ РАДЕВА