Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 851 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014- 2021 г., срещу Решение №6829 от 15.11.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 5816/2022 г.

С обжалваното решение е отменено Решение № ЛС-04-238/02.06.2022 г. на ръководителя на Програмния оператор (ПО) на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014- 2021 г., с който на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ([Фирма 2]) е определена финансова корекция в размер на 5 % върху допустимите разходи по Договора за възлагане на обществена поръчка №655 от 20.01.2021 г. с ДЗЗД „СББ Логистик“, за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 4, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ и ал. 12 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 33, ал. 1, изречение второ от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), квалифицирана по т. 11 от Насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат извършени спрямо финансирани от Съюза разходи в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки, приети с Решение на Комисията от 14 май 2019 г. (Насоките).

Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че мотивите на съда не съдържат изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и изводите за приложението на закона. Сочи, че съдът е възприел изцяло правния анализ, изложен в друго съдебно решение без да представя свое разрешение по предмета на делото.

Излага, че от страна на жалбоподателя в първоинстанционното производство не е изяснен характерът на претенцията за незаконосъобразност на оспорения акт, което е довело до накърняване правото му на защита и справедлив процес.

Твърди, че съдът не е изложил и мотиви защо приема, че утвърдената методика обективно и ясно дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка от получените по процедурата оферти в съответствие с предмета на обществената поръчка.

Поддържа аргументите за незаконосъобразност на процесната методика за оценка, изложени в оспорения административен акт, като твърди, че когато възложителят не предвижда оценяване на конкретни параметри, свързани с предмета на поръчката, а на описание и брой на рискове, мерки, методи, подход и пр., са налице неправомерни показатели за оценяване в нарушение на чл. 70, ал. 4 ЗОП.

Оспорва извода на съда, че в обжалвания акт не е посочено ясно и точно в какво се изразяват фактическите основания, обосноваващи установяването на нередности, като сочи, че е доказано и обосновано наличието на всички елементи от фактическия състав на нередността по смисъла на Регламента за изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г.

Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от юрк. И. М..

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение по всеки от доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебното решение.

Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото, като прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да постанови процесното съдебно решение съдът е приел от фактическа страна, следното:

На 29.01.2020 г. между Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в качеството на бенефициер, и Програмния оператор на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014 - 2021 г. е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, рег. №93-00-26 по проект „Повишаване на капацитета на персонала, изграждане на пилотен затвор, свързан с учебен център и подобряване на рехабилитацията на лишените от свобода“.

На 12.06.2020 г. с Решение № Л-2389, е обявена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Логистично обезпечаване на дейности по проекти за нуждите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, по три обособени позиции“.

Документацията по обществената поръчка е публично достъпна на адрес: https://www.justice.government.bg/home/index/6245fe87-1cc9-4283-9d84-80f4db6b08de.

На 20.01.2021 г. между[Фирма 2] и ДЗЗД „СББ Логистик“ е сключен Договор №655 по Обособена позиция №2 с предмет „Логистично обезпечаване по проект „Повишаване на капацитета на персонала, изграждане на пилотен затвор, свързан с учебен център и подобряване на рехабилитацията на лишените от свобода“, на стойност 405 546 лв. без ДДС.

На 19.11.2021 г.[Фирма 2] е уведомена за установени нередности при провеждане на процедурата по възлагане на обществената поръчка и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 08.12.2021 г.[Фирма 2] представя възражение.

На 02.06.2022 г. с Решение №ЛС-04-238, ръководителят на Програмния оператор на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г., определя на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ финансова корекция в размер на 5 % върху допустимите разходи по Договора №655 от 20.01.2021 г. с ДЗЗД „СББ Логистик“, за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 4, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ и ал. 12 ЗОП и чл. 33, ал. 1, изречение второ ППЗОП, квалифицирана по т. 11 от Насоките.

При така установената фактическа обстановка от правна страна първоинстанционният съд приема, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Приема, че за установените нарушения не са налице факти и обстоятелства, потвърждаващи извършване на нарушение на конкретна разпоредба на законодателството по обществени поръчки и не са предоставени доказателства в тази връзка. Според съда, органът е направил необосновани и неправилни изводи за извършено нарушение на нормативната уредба в областта на възлагането на обществената поръчка.

Приема, че не е налице нарушение на чл. 70, ал. 12 ЗОП, тъй като в процесния случай показателите за оценка не се отнасят до критериите за подбор, посочени в чл. 59, ал. 1 ЗОП.

Обоснован е извод, че при възлагане на обществената поръчка е осигурена в достатъчна степен яснота на правилата за оценка, която да гарантира спазването на всички нормативни изисквания в тази връзка. Според съда, утвърдената методика за оценка съдържа достатъчно подробен, конкретен и разбираем механизъм за оценка, почиващ от една страна на присъждане на точки за съответствие с базисни задължителни (минимални) компоненти на използваните подпоказатели, и от друга страна - възможност за присъждане на допълнителни (“бонус”) точки по надграждащи, незадължителни компоненти, връзка с установяване наличието на преимущества на предложенията спрямо минималните изисквания. Приема, че всички оценявани елементи от предложенията на участниците са пряко относими към качествени аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка, а показателите и подпоказателите, съдържат измерители на качество, свързани с организацията и начина на изпълнението на поръчката. Мотивиран е извод, че са съобразени изискванията на закона за оценка на нивото на изпълнение, сравнимост и обективна оценка на технически предложения и наличност на достатъчно информация за правилата, които ще се използват при определяне на оценката.

Съдът приема, че методиката отговаря на всички законови изисквания и твърденията за извършени нарушения (в т. ч. на изискванията по чл. 70. ал. 4, 5 и 7 ЗОП) не се основават на конкретно нарушени разпоредби на ЗОП.

По отношение на твърдяното нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, съдът счита, че е налице неправилно интерпретиране и липса на правни аргументи от страна на административния орган. В тази връзка сочи, че в случая критерият за оценка на офертите е „оптимално съотношение качество/цена", при което се отчита качествения показател „Организация на работа и персонала", и нито той по своята същност, нито указанията за присъждане на оценки по него, по някакъв начин нарушават разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ППЗОП.

По изложените съображения първоинстанционният съд обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и го отменя.

Решението е правилно.

Наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК.

Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не възприел мотивите на органа, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередност, за която е определена финансова корекция.

Преценката за съответствие на приетия от бенефициера показател за оценка с изискванията на закона следва да бъде направена на базата на предмета на процесната обществена поръчка.

Видно от предмета на процесната поръчка става въпрос за осъществяване на логистичното обезпечаване за предвидените работни срещи и обучения по проекта, в това число изхранване/хотелско настаняване за участниците, осигуряване на наем на зали и оборудване, кетъринг и кафе паузи за участниците в паузите, необходимите материали за обучение, информационни и други печатни материали, както и ще осигурят транспорта за участниците в събитията.

В случая възложителят е определил критерий за възлагане на обществената поръчка „оптимално съотношение качество/цена“ по два показателя - П1 - техническо предложение за изпълнение на поръчката и П2 - ценово предложение.

Спорният показател П1 включва два подпоказателя: 1) Организационна схема и взаимоотношения между страните по време на изпълнението на поръчката; 2) Предложение за изпълнение на възлаганите задачи в рамките на поръчката.

Двата подпоказатели съдържат задължителен компонент (минимални изисквания), за наличието на които е предвидено присъждането на 30 т. и допълнителни (надграждащи) компоненти, оценявани по тристепенна скала (2, 3 и 5 т.) с максимална стойност 10 т.

Задължителния компонент по първият подпоказател - 2.1.А. изисква участниците да представят организационна схема на заинтересованите страни в изпълнението на поръчката, като посочат длъжностите и взаимовръзките между възложител, изпълнител, членове в обединението (ако участникът е обединение), подизпълнителите (ако се предвиждат), ръководителя на екипа, както и другия ключов персонал, участващ в изпълнението на дейностите, като посочат техните заемани длъжности и техните задължения и отговорности.

Задължителният компонент по втория подпоказател - 2.2.А изисква участниците да представят всяка една от дейностите и задачите, посочени в техническата спецификация. За всяка от тях участниците е необходимо да включат в своите оферти предложение за тяхното изпълнение, т. е. какви действия предлага да предприеме участникът за реализация им, отчитайки определения чрез техническата спецификация обхват.

Надграждащият компонент по първият подпоказател 2.1.Б. „Организация на персонала във връзка с взаимоотношенията между страните по време на изпълнение на поръчката“, съдържа 3 елемента, обхващащи двете дейности в рамките на предмета на поръчката: Елемент 2.1.Б.1. „Организация на ключовия персонал при осъществяване на комуникация между него и представители на възложителя в процеса на организиране на събитията“; Елемент 2.1.Б.2 „Организация на взаимоотношенията между управителя/ите на участника и ръководителя на екипа за спазване на предложените срок и стойност“ и Елемент 2.1.Б.З „Организация на персонала по отношение взаимоотношенията между ръководителя на екипа и другите експерти в състава на ключовия персонал“.

Надграждащият компонент по втория подпоказател 2.2.Б. „Предложение за изпълнение на възлаганите задачи в рамките на поръчката, гарантиращо осигуряване на качество при изпълнение на договора“, съдържа три фактори: 2.2.Б.1. Мерки, свързани с контрола за недопускане възлагани неочаквани и непланирани спешни задачи на служителите, произтичащи от външни изисквания; 2.2.Б.2. Мерки, свързани с контрола върху ненавременна доставка на храна и/или напитки и 2.2.Б.З. Мярка, отнасяща се до налагане на промяна на предвиденото място за провеждане на събитие поради външни условия (напр. променени срокове, извънредни ситуации и др.). Посочен е обхватът на изискуемите мерки.

Изводите на административния орган за незаконосъобразност на методиката за оценка ще бъдат разгледани последователно за изчерпателност на процесния спор:

1. На първо място административният орган приема, че присъждането на точки на оферти, които съответстват на минималните изискванията на възложителя е неправилен подход, който е в нарушение на чл. 70, ал. 12 ЗОП. Според органа оценка за съответствие на офертите с минималните изисквания на възложителя се извършва на етап оценка на техническото предложение, като офертите, които не отговарят на минималните изисквания следва да бъдат отстранени от участие в следващия етап - оценка на офертите по избрания критерии за възлагане. Тези обстоятелства едновременно се оценяват и са задължителен елемент от съдържанието на офертите съгласно техническите спецификации, което според ПО е в нарушение на чл. 70, ал. 12 ЗОП.

Този извод е неправилен.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 12 ЗОП регламентира забрана за включване на критерии за подбор като показатели за оценка на офертите.

Критериите за подбор са условия за допустимост на офертите, които са насочени към преценка на способностите на участниците да изпълнят предмета на съответната обществена поръчка. Критериите за възлагане, от своя страна, представляват измерител на относимите качества на офертите, състоящи се от различни показатели за оценка, насочени към избора на икономически най-изгодната оферта. Несъответствието на участниците с критериите за подбор е абсолютно основание за отстраняване от последващите етапи от процедурата, а покриването им е нормативна предпоставка за разглеждането на подадените технически и ценови предложения на участниците.

Не представляват "критерии за възлагане" критериите, които не служат за установяване на икономически най-изгодната оферта, а са свързани основно с преценката на способността на оферентите да изпълнят въпросната обществена поръчка (виж, т. 30 от решение от 24 януари 2008 г., Lianakis, C-532/06, EU: C: 2008: 40)

Съгласно даденото от Съда на Европейския съюз (СЕС) в Решение от 20 септември 2018 г. по Дело С-546/16 задължително тълкуване на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/ЕС), в т. 27, решаващият състав е приел, че анализираната директива допуска в рамките на открита процедура по възлагане, каквато е и настоящата, възлагащите органи да предвидят минимални изисквания във връзка с техническата оценка. Съдът изрично сочи, че при съобразяване с принципите на прозрачност, недопускане на дискриминация и равно третиране, възложителите разполагат със свободата да определят в съответствие с потребностите им по-специално (техническо) качество, което подадените оферти трябва да осигурят с оглед характеристиките на предмета на поръчката, като за тази цел и в съответствие с чл. 67 Директива 2014/24/ЕС е допустимо предвиждането на минимален праг, позволяващ изключването на несъответните му оферти.

Именно такъв минимален праг е предвидил възложителят в настоящия случай. Предвид обстоятелството, че предметът на обществената поръчка е логистика, същият е счел, че организацията на дейностите и отношенията между участниците може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката. Следователно, отчитайки важността на тези фактори, възложителят в съответствие с нормативната регламентация е определил минимални изисквания, съответствието с които се оценява на етап преценка на съдържанието на офертите, в частта им относно техническите предложения, което предвид и цитираната практика на СЕС, е допустимо.

Освен това определеният от органа „неправилен подход“ не кореспондира по никакъв начин с регламентираната в чл. 70, ал. 12 ЗОП забрана. Видно от посочените по горе задължителни компоненти на процесните подпоказатели, нито един от тях не включва критерий за подбор, а същите представляват поставени в техническата спецификация задължителни приложения към техническите предложения на участниците. В тази връзка мотивите на органа, касаещи етапите на разглеждане на офертата са нелогични и неправилни.

По изложените съображения изводът на първоинстанционният съд за липса на нарушение по чл. 70, ал. 12 ЗОП е правилен. Ограничението, което законът налага с посочената разпоредбата, е вече предвидени критерии за подбор да не се включват в методиката за оценка като показатели за оценка. За да бъде налице подобно припокриване, следва в обявлението да е поставен критерий за подбор, който да е използван и като показател за оценка. В случая нито се твърдят подобни факти, нито се установяват от анализа на приетите по делото доказателства.

2. На следващо място, според органа, относно надграждащите обстоятелства, не са налице указания или поясняващи критерии по какъв начин ще се преценява наличието или липсата на допълнително качество на изпълнението, които да дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите в частта организация на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката.

Този извод е немотивиран и неправилен.

Преди всичко следва да се обърне внимание, че в случая органът излага декларативни мотиви, като липсват конкретни факти, които да обосновават нарушение. Преценката за осъществено нарушение на законовите изисквания към критериите за възлагане винаги е на базата на конкретен анализ на избрания критерий за възлагане, на показателите и на начина за определяне на оценката за всеки от тях в контекста на предмета на поръчката. Законодателят е поставил конкретни изисквания към всеки един от елементите и именно тях органът трябва конкретно да посочи като нарушени. Конкретиката на акта предопределя и конкретен обективен контрол за законосъобразност, осъществяван от съда. Липсата на конкретика води до неефективност на съдебния контрол.

Съгласно чл. 70, ал. 7 ЗОП в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Целта е да се гарантира възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации (т. 1); да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите (т. 2); да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател (т. 3), като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.

Следователно законодателят е въвел императивно изискване методиката за оценка на предложенията да съдържа точни указания за оценяване, които да гарантират запознаване на участниците с параметрите на оценяване, в рамките на които да предложат оферта, целяща най-добро класиране при предлагано най-добро качество при оферираното ниво за изпълнение на поръчката. Показателите следва да имат точно и конкретно формулирано съдържание и с оглед степента на съответствие, да са определени точни указания за тяхното оценяване, което в случая е налице.

Видно от спорния надграждащ компонент „Организация на персонала във връзка с взаимоотношенията между страните по време на изпълнение на поръчката“, същият съдържа 3 елемента - „Организация на ключовия персонал при осъществяване на комуникация между него и представители на възложителя в процеса на организиране на събитията“; „Организация на взаимоотношенията между управителя/ите на участника и ръководителя на екипа за спазване на предложените срок и стойност“ и „Организация на персонала по отношение взаимоотношенията между ръководителя на екипа и другите експерти в състава на ключовия персонал“. По всеки от елементите е посочен неговия обхват и изисквания към предложената организация.

Правилен е изводът на съда, че методиката съдържа достатъчно информация, на базата на която в рамките на своята професионална компетентност, всеки един участник да покаже възможността си да отговори на някое или на всички от надграждащите и водещи до по-високо оценяване условия. Ясно са разграничени отделните компоненти, наличието на които би осигурило съответното по-високо оценяване на офертата. Методиката е достатъчно ясна и предоставя достатъчно подробна информация за това какво трябва да съдържа една оферта, за да получи определена оценка.

С оглед на горното мотива на органа за неяснота на оценяването по спорния надграждащ критерий, която евентуално би могла да бъде подведена под някоя от хипотезите на чл. 70, ал. 7 ЗОП, но не е подведена от органа, е неоснователен и като фактическо основание.

3. Административният орган приема още, че методиката е изградена чрез присъждане на точки в зависимост от пълнотата на описанието на предложенията.

Този извод е неправилен.

За да е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП е необходимо пълнотата и начинът на представяне на информацията сами по себе си да са елемент на оценяването – показател. От съдържанието на скалата за оценяване не може да се направи извод за оценка на пълнотата и начина на оценяване на информацията, защото, както правилно приема и първоинстанционният съд, ясно е определено оценяването на минималните изисквания и оценяването на надграждащите обстоятелства. Независимо, че в някои надграждащи елементи се изисква описание на различни елементи, това не означава автоматично оценяване на начина и пълнотата на представената информация. В случая предвидената скала включва конкретно посочени задължителни и надграждащи компоненти с ясно определен обхват, като включването им в офертата носи съответния брой точки. Не е налице преценка на начина на представяне на информацията по смисъла на чл. 33, ал. 1 ППЗОП.

4. На следващо място органът приема, че мерките, включващи се в надграждащия компонент 2.2.Б., са свързани с мерки за контрол на риска, като подпоказателите се отнасят за бъдещи, несигурни събития, които са извън контрола на възложителя и изпълнителя, и нямат никакво отношение към качествените показатели на офертата, за да бъде оценявано предвиждането им като надграждащо обстоятелство. Посоченият подход, според органа, не дава възможност обективно да се съпоставят и сравняват техническите предложения, за да се прецени коя организация за изпълнение ще доведе до по-високо качество и навременно изпълнение на поръчката.

Този извод е неправилен и нелогичен.

Очевидно органът твърди нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 1 ЗОП (макар да не я сочи в мотивите си), която изисква методиката за оценка да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Това обаче не означава офертите да бъдат директно съпоставени, за да се прецени „коя организация за изпълнение ще доведе до по-високо качество и навременно изпълнение на поръчката“, а сравнението се базира на оценката по предвидените подпоказатели и включените задължителни и надграждащи компоненти, което ще формира крайната оценка по този качествен показател и ще позволи сравнението му с останалите предложения, оценени по същия начин, въз основа на същите критерии.

Неправилен е и изводът, че мерките за контрол на риска касаят бъдещи, несигурни събития, които „нямат никакво отношение към качествените показатели на офертата“. Способността на изпълнителя да се справи с потенциалните рискове, възникващи в хода на изпълнение на поръчката, е част от способността му да изпълни качествено и в срок предмета на поръчката, т. е. включва изискванията по т. 1 и 3 на чл. 70, ал. 4 ЗОП. Управлението на риска е част от управлението на дейността на всеки икономически оператор и играе основна роля при изпълнението на неговите проекти, което значи и при изпълнение на предмета на процесната поръчка. С оглед на това за всеки възложител е важно да знае предварително какви са вижданията на потенциалния изпълнител при евентуално възникване на някой от дефинираните от него потенциални рискове. Поставянето на този критерий разкрива готовността и на възложителя, и на изпълнителя за справяне с потенциалните рискове. Органът не твърди, че дефинираните от касатора потенциални рискове са неотносими към предмета на поръчката, за да се приеме оценяването им за неотносимо към качественото и срочно изпълнение на предмета на поръчката, а единствено обосновава неотносимостта им с несигурността от настъпването им, което с оглед на изложеното е неоснователно.

5. Органът приема, че когато възложителят не предвижда оценяване на конкретни параметри, свързани с предмета на поръчката, а на описание и брой на рискове, мерки, методи, подход и пр., възложителят определя неправомерни показатели за оценяване, което е недопустимо съгласно чл. 70, ал. 4 ЗОП.

Този извод е неправилен.

С оглед посоченото по-горе и обхватът на разпоредбата на чл. 70, ал. 4 ЗОП, твърдяното нарушение не е налице. Предвиждането на „рискове, мерки, методи, подход и пр.“, когато са измерител на качество, са допустим показател за оценка по смисълът на чл. 70, ал. 4, т. 1 ЗОП.

6. На последно място органът приема, че е налице незаконосъобразно изискване към участниците, описано в техническата спецификация, където възложителят е посочил, че „в случай че в представеното от участника описание на организационна схема и взаимоотношения между страните по време на изпълнението на поръчката, както и предложение за изпълнение на възлаганите задачи в рамките на поръчката не е разгледан който и да е елемент в обхвата на поръчката от изброените в техническата спецификация по-горе и/или някои от елементите е попълнен с дословно преповтаряне на техническата спецификация, без да е отразена спецификата на предмета на обществената поръчка, участникът ще бъде отстранен от по-нататъшно участие в обществената поръчка“. Така описаното изискване, според органа, е неясно, тъй като думата „някои“ не носи никаква информация за потенциалните участници, както и не е посочено за кои, колко от тези елементи не следва да има преповтаряне на техническата спецификация. Прието е, че в техническата спецификация възложителят следва да посочи всички минимални изисквания към изпълнението на обществената поръчка, като отчете нейните специфики, особености, обем, сложност и т. н, като в случай че има изисквания за надграждане над минималните изисквания, отново възложителят следва да формулира и дефинира тези изисквания. Според органа не е обосновано да се изисква от изпълнителя да отчита и предлага елементи, които не са отчетени в техническата спецификация.

Тези фактически констатации на органа не кореспондират с нито едно от посочените правни основания. Правилното отнасяне на фактическите обстоятелства към конкретната правна норма, която се твърди, че е нарушена, е условие за законосъобразност на акта, с оглед необходимостта от установяване съставомерност на нередността, която от своя страна е основание за определяне на финансова корекция. Излагането на фактически и правни основания, които си кореспондират, е изискване за законосъобразност на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Видно от изложеното правилни са изводите на съда за липса на нарушение на чл. 70, ал. 4, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ и ал. 12 ЗОП и чл. 33, ал. 1, изречение второ ППЗОП.

Неоснователни са и доводите на касатора, че от страна на жалбоподателя в първоинстанционното производство не е изяснен характерът на претенцията за незаконосъобразност на оспорения акт, което е довело до накърняване правото му на защита и справедлив процес. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Следователно дори да не са посочени конкретни основания за незаконосъобразност на оспорения акт, съдът е бил длъжен и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на акта.

Предвид изложеното, като е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерство на правосъдието – юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор да заплати на ответника направените в касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6829 от 15.11.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 5816/2022 г.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, гр. София, ул. "Славянска" №1, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. „Ген. Н. С.“ №21, 100,00 (сто) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА