Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Х. Членове: ПЛАМЕН ПЕТР. Х. ДЕКОВА при секретар С. М. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 866 / 2023 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П. П., чрез адвокат Павлова, срещу решение № 6761 от 14.11.2022 г. постановено по адм. дело № 3964/2022 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като бъде постановено ново по съществото на спора, с което се отмени оспорения от него административен акт. Иска присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът „Б. Е. Х. ЕАД, гр. София, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Найденов в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното решение, съответно за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
О. К. за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Хиков взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалбата на П. П. срещу Решение № Ж-114 от 05.04.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 4, чл. 81е, ал. 3 във вр. с чл.81д, ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 142, ал. 1, т. 4 и чл. 149, ал. 6 от Наредба № 3/21.03.2017г. за лицензиране дейностите в енергетиката е прекратена преписката, образувана по жалба на П. П. срещу решение по т. І.3.2 от Протокол № 14-2022 от 14.03.2022 г. на Съвета на директорите на „Б. Е. Х. („БЕХ“) ЕАД, поради неоснователността и. С обжалваното пред КЕВР решение съветът на директорите на „БЕХ“ ЕАД на основание чл. 20, ал. 2, т. 4 и чл. 23, ал. 1 от Устава на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД освобождава П. П. като член на надзорния съвет на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и прекратява договора за контрол без освобождаване от отговорност.
С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата като неоснователна и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответниците разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е прието от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съответства и на приложимите материалноправни разпоредби.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК въвежда задължение в административния акт да бъдат изложени фактическите и правни основания, които обуславят издаването му. В случая в оспореното решение се съдържа подробно изложение на приетите за установени фактически обстоятелства, както и на становищата на страните. В него обаче не се съдържат каквито и да е съображения по спорните въпроси повдигнати от страните в административното производство, такива които да обуславят приетия от КЕВР резултат, а именно неоснователност на жалбата. Липсва изложение кои са приложимите правни норми, съответно какво е приложението им за повдигнатия пред КЕВР спор. Обжалваното пред съда решение се основава единствено на компетентността на Съвета на директорите на „БЕХ“ ЕАД да приема решения за избор и освобождаване на членовете на надзорния съвет на „ЕСО“ ЕАД, която компетентност не е спорна между страните и компетентността на самата КЕВР, която действително произтича от разпоредбите на чл. 22, ал. 1 , т. 4 и чл. 81е, ал. 3, във вр. с чл. 81д, ал. 7 от Закона за енергетиката. Приетото в решението, че с жалбата до органа не са приложени доказателства относно конкретни факти, които да създават съмнения относно освобождаването на лицето като член на Надзорния съвет на „ЕСО“ ЕАД и че от изложените твърдения от жалбоподателя не може да се стигне до извод, че предсрочното му освобождаване е неоснователно, както и че ще доведе до неспазване на изискванията за независимост на оператора на преносната мрежа е голословен и не съответства на изискването за мотивиране на административния акт.
Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 1от Наредба № 3/21.03.2017г. за лицензиране дейностите в енергетиката след приключване на проверката по жалбата се изготвя доклад и проект на решение, в които се отразяват обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата. В случая непълнотата и несъответствието на доклада и проекта на решение не са констатирани от Комисията, като същата е гласувала и приела като свое решение представения проект. Липсата на изложение на правни констатации към приетите факти основава незаконосъобразност на оспореното пред съда решение и налага отмяната му. Не е извършен анализ на основанията за предсрочното освобождаване на Петров като член на Надзорния съвет на „ЕСО“ в обжалваното решение, с оглед дължимата се преценка дали пораждат съмнения по смисъла на чл. 81д, ал. 11, т. 2 от ЗЕ, съответно, дали са спазени законовите изисквания и договорни отношения, възникнали по силата на сключения договор за контрол, в който се съдържат хипотезите за предсрочното му прекратяване. Съгласно 3, ал. 4 от ПЗР на Закона за публичните предприятия в 16-месечен срок от влизането в сила на закона съставите на органите за управление и контрол на публичните предприятия се привеждат в съответствие с изискванията му, което не е сторено в случая, съответно според 10 от ПЗР на правилника за приложение на този закон сключените преди влизането в сила на правилника договори за възлагане на управлението и контрола запазват своето действие до провеждането на предвидените в закона и правилника процедури.
Липсата на мотиви към административния акт е достатъчно основание за отмяната му. Съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като при липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна.
Като е приел друго първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което Решение № Ж-114 от 05.04.2022 г. на КЕВР следва да бъде отменено и делото, като преписка да бъде върнато на КЕВР за разглеждане и произнасяне по жалба вх. № Е-04-01-4 от 25.03.2022 г. от П. П. срещу Решение по т. І.3.2 от Протокол № 14-2022 от 14.03.2022 г. на Съвета на директорите на „Б. Е. Х. ЕАД с надлежно мотивиран акт, след преценка на обстоятелствата по жалбата, становищата на страните по спора и съобразно мотивите на настоящото решение.
При този изход на правния спор, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено, като ответника КЕВР бъде осъден да заплати такива в размер на 120 лева, внесени държавни такси.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6761 от 14.11.2022 г. постановено по адм. дело № 3964/2022 г. по описа на Административен съд София-град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № Ж-114 от 05.04.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.
ВРЪЩА делото като преписка на КЕВР за разглеждане и произнасяне по на вх. № Е-04-01-4 от 25.03.2022 г. от П. П. срещу Решение по т. І.3.2 от Протокол № 14-2022 от 14.03.2022 г. на Съвета на директорите на „Б. Е. Х. ЕАД, съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на П. П., [ЕГН] сума в размер на 120 (сто и двадесет) лева, представляваща разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА
секретар:
Членове:
/п/ П. П. п/ Г. Х. ДЕКОВА