РЕШЕНИЕ

№ 475

гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Спас Иванчев

Членове:Христина Михова

Деница Вълкова

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова

в присъствието на прокурора А. Б. П.

като разгледа докладваното от Д. В. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200876 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на гражданския ищец „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД, със седалище гр.София, чрез изпълнителния директор А. Т. и процесуалното представителство на С. А. – ръководител на правния отдел на търговското дружество - жалбоподател срещу определение № 2149 от 27.06.2025 г., постановено по ВНОХД № 4087/2025 г. на Софийски градски съд (СГС), с което е било прекратено въззивното производство по делото.

С първоинстанционна присъда, постановена на 11.03.2025 г. по НОХД № 11465/2020 г. на Софийския районен съд (СРС), образувано по обвинителен акт с обвинение за множество престъпления – по чл.338, ал.1 от НК и чл.216, ал.5, вр. ал.1 от НК, подсъдимият Н. Р. К. е бил признат за невиновен и изцяло оправдан, като е бил отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател граждански иск срещу подсъдимия за имуществени вреди в общ размер от 266,40 лева като неоснователен и недоказан.

В касационната жалба се твърди наличие на касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК предвид наличието на допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд при постановяване на определението, което се аргументира с липса на мотиви и допуснато нарушение на чл.13 от НПК поради това, че въззивният съд не е взел всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина и не е дал шанс за проверка на постановената присъда, като с прекратяването на въззивното производство е ограничил правото на гражданския ищец да получи съдебен контрол върху първоинстанционната оправдателна присъда. Прави се искане за отмяна на въззивното определение и връщане на делото за произнА.не от въззивния съд по същество, като се претендират „сторените за производството разноски и юрисконсултско възнаграждение“.

Пред ВКС жалбоподателят - граждански ищец се представлява от юрисконсулт С. А., която поддържа жалбата.

Представителят на ВКП излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и като счита за правилно прекратяването на въззивното производство от СГС поради наличие на предпоставките в чл.324 от НПК, предлага ВКС да я остави без уважение.

Подсъдимият Н. К. не се явява пред ВКС, редовно призован. Явява се защитникът му – адвокат Е. И., който оспорва касационната жалба, като заявява, че не може да изложи съдържателни доводи поради отсъствие в самата жалба на сериозни правни аргументи.

Моли ВКС да остави без уважение касационната жалба.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание и извърши проверка на съдопроизводствените действия на предходната инстанция, установи следното:

На първо място, не се констатира атакуваният съдебен акт – определение на СГС от 27.06.2025г., да е немотивиран. Видно от съдържанието му въззивният съд е проследил хронологично процесуалното развитие на делото, посочил е процесуалното основание за образуване на въззивното производство и е аргументирал прекратяването му с осъществяване на хипотезата на чл.324, ал.1 от НПК, като изрично е посочил процесуалното действие на прокурора, което го е предпоставило, а именно – писмено постъпило в съда оттегляне на въззивния протест от прокурора, който го е изготвил. При това положение не е допуснато нарушение от категорията на визираното в чл.348, ал.3, т.2 от НПК, което да е абсолютно основание за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от въззивния съд.

ВКС не може да се съгласи и с довода за допуснато от СГС нарушение на чл.13 от НПК, което според касатора възпрепятствало разкриването на обективната истина по случая и злепоставило процесуалните права на гражданския ищец. Този защитен довод е несъстоятелен, защото не държи сметка, че приложението на посочената разпоредба, която макар да установява основен принцип в наказателния процес за разкриване на обективната истина, се предпоставя от конкретно определен в закона валиден процесуален документ – въззивен протест и/или въззивна жалба от някоя от процесуално легитимираните страни.

Такива не са били налице към момента на постановяване на обжалваното определение предвид, че въззивният протест е бил своевременно оттеглен от прокурора, а въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда, включително в гражданската й част, не е постъпила от другите страни, в това число от гражданския ищец. При това положение СГС правилно е приел липса на процесуално основание за продължаване на въззивното производство. За да постанови обжалваното прекратително определение въззивният съд правилно е съобразил липсата на годен процесуален документ със суспензивно действие спрямо влизане на присъдата на СРС в сила, както и такъв с деволутивно действие, който да може валидно да пренесе производството по делото пред по-горната съдебна инстанция за разглеждането му по същество. Последното закономерно изключва приложение на чл.13 от НПК, както неоснователно настоява касаторът. Правилно СГС е съобразил също, че въззивното производство в случая е било образувано на 19.06.2025 г. единствено и само по въззивен протест на прокурора срещу първоинстанционната оправдателна присъда, който е бил писмено изрично оттеглен от същия прокурор на 21.05.2025 г. т. е. още преди образуване на въззивното производство (вж. стр. 7 от въззивното дело). Съдържанието на документа, в който е обективирано оттеглянето на въззивния протест не поставя никакви съмнения за волята на прокурора . Тя е да не се провежда въззивна проверка върху първоинстанционната присъда, тъй като след запознаване с мотивите на СРС за оправдаването на подсъдимия, прокурорът се съгласява, че липсват категорични доказателства относно обвиненията и намира съображенията на първоинстанционния съд за правнообосновани и законосъобразни (вж. писменото оттегляне на протеста – стр.7 от въззивното дело).

Оттеглянето на въззивния протест, когато е направено от самия прокурор, който го е изготвил (Б. А.), е обвързано единствено със спазването на срок за това действие. Съгласно чл.324, ал.1, изр. второ от НПК то е възможно във всеки момент до образуване на производството пред въззивната инстанция. Законът не поставя никакви други условия, включително и към съдържанието на волеизявлението – дори не е необходимо то да бъде мотивирано, както и не възлага задължение на съда да изследва действителните причини за направата му. Това, което е необходимо, е да е ясна волята на прокурора за десезиране на съда с въззивния протест. С изричното си писмено изявление за оттегляне на въззивния протест е било преустановено деволутивното му действие, което е било налице по повод на неговото депозиране. Следователно и доколкото не е подадена въззивна жалба от нито една от останалите страни по делото, включително от гражданския ищец и настоящ касатор, въззивният съд правилно е приел, че няма процесуална възможност да продължи производството пред тази инстанция. Единственото процесуално издържано действие в този случай е било прекратяването на въззивното производство, което СГС е направил. Ако гражданският ищец е бил недоволен от оправдателната присъда в частта й, с която е бил отхвърлен предявеният граждански иск и е считал, както се сочи в касационната жалба, че са били накърнени неговите права и законни интереси, за да гарантира провеждане на въззивна проверка върху първоинстанционната присъда и то само в тази част, защото като акцесорна страна няма процесуална легитимация да предизвика всеобхватен въззивен контрол в пределите по чл.314 от НПК по аргумент от чл.318, ал.5 от НПК, той е имал процесуална възможност да упражни гарантираното от закона право на въззивна жалба, което не е направил. Когато въззивният протест е бил единственото основание за образуване на въззивното производство, с оттеглянето му отпада каквото и да е основание за висящност на въззивния процес и след влизане в сила на прекратяването му първоинстанционната присъда влиза в сила във вида, в който е постановена (т.1 от ТР №5/2018 г. по н. д. №5/2017 г., ОСНК на ВКС).

С оглед на изложеното ВКС намира, че постановеното определение на СГС, с което той е прекратил въззивното производство, образувано по въззивен протест от прокурор при СРП, е законосъобразно и при постановяването му не е допуснато нарушение на посочените в касационната жалба процесуални нарушения. Поради това същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение – в сила.

Направеното искане от жалбоподателя за присъждане от настоящата инстанция на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на гражданския ищец следва да бъде оставено без уважение поради неоснователността на касационната жалба.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение № 2149, постановено на 27.06.2025 г. по ВНОХД № 4087/2025 г. от Софийски градски съд, с което е било прекратено въззивното производство по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касационния жалбоподател – граждански ищец „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД, със седалище гр.София за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.