Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 834/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Даесеф“ АД – гр. София срещу решение №1081/31.10.2022 г., постановено по адм. дело № 686/2022 г., по описа на Административен съд, София – област в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 258 – 2/ 30.03.2020 г., издаден от орган по приходите - главен специалист в "Данъчни приходи" при О. П. потвърден с решение № 3/17.06.2020 г. на началник отдел „Местни приходи“ при същата община за установени на дружеството задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) за 2016 г. за сумата 592,98 лв. и лихва 204,89 лв. и за надвнесена сума за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 692,85 лв. за 2016 г. В частта за разликата, в която е отменен акта за ДНИ за 2016 г. не е постъпила касационна жалба от приходната администрация при О. П. а само от „Даесеф“ АД в отхвърлената част. В касационната жалба на дружеството се релевират оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, но конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК не са посочени, поради което те следва да се извлекат от съдържанието на касационната жалба. От изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила предвид посоченото в нея, че основният мотив на административния съд да отхвърли частично жалбата за за ДНИ за 2016 г. и за размера на надвнесената сума за ТБО за 2016 г. е, че неправилно била определена ТБО поради незаконосъобразното позоваване на решение № 6/29.09.2009 г. на Общински съвет (ОбС) – Правец предвид, че не било установено, че същото е отменено. Сочи се и необоснованост на обжалваното решение, а по отношение на спазване на материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК ВАС служебно извършва проверка, както и за валидността на административния акт. Твърди се, че макар в приложимата Наредба № 15 да не е предвидена възможност за определяне на ТБО по количеството битови отпадъци, приложим е ЗМДТ, който разписва такава, според съда стойността на типа контейнер е определена в решение № 6 от 29.01.2009 г. на ОбС Правец, в какъвто смисъл според съда е и заключението на вещото лице. Този извод на съда касаторът счита, че не кореспондира с доказателствата по делото. Освен това в касационната жалба се излага оплакване, че в оспорения от него АУЗД не са изложени мотиви защо ТБО не е определена според количеството, въпреки подадените 3 бр. декларации с посочване на използваните съдове и техния брой за три от процесните имоти. В този смисъл се твърди, че изводите на съда за законосъобразно определени в тежест на жалбоподателя задължения за ТБО, са необосновани. Излага се и довод, че горепосочената изначална липса на възможност за определяне на ТБО според количеството битов отпадък общината се опитва да санира, като се позована на решение № 6/29.01.2009 г. на О. П. но то според касатора е отменено с последващи решения на същия ОбС. Това означавало също, че самата община е създала пречки за изчислението на ТБО според количеството битови отпадъци, поради което указанията на ВАС по адм. дело № 5362/2018 г. не били изпълнени.

Относно ДНИ в касационната жалба се излага оплакване, че в процесния АУЗД липсват мотиви по отношение на посочения данък, тъй като той преповтаря АУЗД № 258 -1/09.01.2017 г., който е отменен от ВАС по адм. дело № 5362/2018 г. Според касатора по делото липсват каквито и да било мотиви към процесния АУЗД, нито такива са били излагани отделно от него, още по – малко в сроковете, посочени в ТР № 16/31.03.1975 на ОСГК на ВС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на оспорения административен акт – АУЗД в същата част. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Д. П., който е направил искане за присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба началник отдел „Местни приходи“ при О. П. Софийска област в депозиран по делото писмен отговор я оспорва чрез адв. М. Р. с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се отхвърли като неоснователна касационната жалба. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение да се остави в сила като правилно.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд за да отмени частично оспорения пред него АУЗД, с който е задължен „Даесеф“ АД с ДНИ за 2016 г. в размер на 592,98 лв. и лихва 204,89 лв. е приел, че относно този данък в административния акт е посочено каква е данъчната оценка и отчетната стойност, посочено е коя е взета предвид чл. 21 ЗМДТ, като се е позовал на заключението на съдебно - икономическата експертиза, която е открила грешка при изчисляване на данъка. Отразено е от съда и извършеното от административния орган приспадане на внесените от дружеството суми с извършеното на 06.02.2017 г. плащане. По отношение на ТБО съдът е изложил мотиви, че съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата се определя с решение на ОбС въз основа на одобрена план – сметка за всяка дейност. В тази връзка е прието в обжалваното решение, че съгласно решение № 338/19.12.2014 г. и решение № 42/21.12.2015 г. на ОбС Правец за нежилищни имоти на предприятията ТБО за 2016 г. се определя върху по - високата между отчетната стойност и данъчната оценка.

В обжалваното решение е прието, че няма спор между страните, че процесните имоти се намират в границите на организираното от общината сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, налице е и заповед на кмета на общината за границите на районите и вида на предлаганите услуги съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, като за 2016 г. е посочено, че това е заповед № З – 748/30.10.2015 г. Съдът в решението си е счел, че е налице фактическо предоставяне на посочените услуги за 2016 г. и това било установено от писмените и гласни доказателства по делото. Налице са според съда и договори между общината и „СКДУ“ ЕООД, обобщени констативни протоколи за съответния месец и актове за установяване на и подлежащи на заплащане видове работи, месечни графици за сметоизвозването и пътни листове. Въз основа на посочените документи съдът е направил извод, че за процесните имоти съгласно подадените декларации следва да се начислява ТБО и за трите компоненти.

Относно заключението на съдебно – счетоводната експертиза съдът го е възприел изцяло като компетентно дадено, като според него дължимата сума за ТБО за 2016 г. е 7 962,10 лв., а според АУЗД е 7 971,71 лв., като експертът е посочил, че разликата е от изчисленията на данъчната оценка на имот с партиден № 7317F512. Според съдебно – счетоводната експертиза съдът е посочил, че размерът на ТБО за 2016 г. е 138,70 лв., а според АУЗД е 148,32 лв. Според съда дружеството има надвнесена сума за ТБО в размер на 702,46 лв. съгласно изчисленията на вещото лице, а съгласно АУЗД сумата за ТБО е 692,85 лв. За неоснователно съдът е приел оплакването в жалбата за неправилно определяне на ТБО поради незаконосъобразното позоваване на решение № 6/29.01.2009 г. на ОбС Правец, като според съда не е установено, че това решение е отменено.

Въз основа на изложеното по – горе съдът е приел за неоснователна жалбата в частта за ТБО за 2016 г., въпреки позоваването на съдебно - икономическата експертиза. Обжалваното решение е частично неправилно.

За ДНИ за 2016 г.

Първоначално с решение № 161/14.02.2018 г. по адм. дело № 445/2017 г. на АССО е отхвърлена жалбата на „Даесеф“ АД срещу АУЗД № 258 – 1/09.01.2017 г. за определени задължения за ДНИ за 2016 г. 5 437 лв. и лихви 199,61 лв. и за ТБО за 2016 г. в размер на 10 165,07 лв. и лихви 373,11 лв. или общ размер за ДНИ и ТБО за посочената година е16 174,79 лв.

С решение № 2834/26.02.2019 г. по адм. дело № 5362/2018 г. на ВАС, Първо отделение (приложено по адм. дело № 771/2020 г. на АССО ) е отменено посоченото по – горе решение, отменен е и АУЗД № 258 – 1/09.01.2017 г. и делото като преписка е върнато на административния орган по приходите при О. П. за ново произнасяне и съобразяване със задължителните указания в посоченото касационно решение. В него изрично е посочено, че административният орган при постановяване на акта си не е изложил никакви мотиви как е определил размерите на ДНИ и ТБО, по какъв начин са изчислени отделните компоненти по чл. 11 ЗМДТ за ДНИ, а за посочените стойности като данъчни основи не е пояснено от органа как същите са определени – върху отчетна стойност или по данъчна оценка и при съответната преценка коя е по – висока.

С решение № 703/12.07.2021 г. по адм. дело № 771/2020 г. друг състав на АССО е отменил АУЗД № 258 – 2/30.03.2020 г., с който са определени задължения за ДНИ за 2016 г. в размер на 6 037,67 лв., от която 5 437 лв. е внесена от дружеството и остатък от главницата – 600,67 лв. и лихва от 207,16 лв. върху посочения остатък - или общо 807,83 лв., а за ТБО 7 971,71 лв., от които внесена сума 8 664,56 лв. или надвнесена сума от 692,85 лв. Първоинстанционният съд е приел, че по делото не са представени доказателства как е определена данъчната оценка за имотите, собственост на дружеството, върху които са определени ДНИ и ТБО.

С решение № 6875/08.07.2022 г. по адм. дело № 10048/2021 г. ВАС, Осмо отделение е отменил цитираното първоинстанционно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд, София – област, който да мотивира правилно ли са установени размерите на ДНИ и ТБО в акта, като липсата на мотиви в последния в отменителното решение на ВАС е указано, че съдът следва да преодолее с решението си в производството по чл. 158 – чл. 160 ДОПК.

При новото разглеждане първоинстанционният съд е постановил обжалваното пред настоящия касационен състав решение, като частично е отменил АУЗД за ДНИ, в която част решението не е обжалвано, а в другата част е отхвърлил жалбата. В решението си съдът се е позовал на съдебно – икономическата експертиза, в която е установена грешка при изчисление на данъчната основа, респ. данъчната оценка, като по – високата от двете стойности – данъчна оценка и отчетна стойност за имот, партиден номер № 7317F512. Въз основа на тази експертиза съдът е съдът е отхвърлил жалбата.

По отношение на ДНИ за 2016 г. правилно решаващият административен съд е приел, че АУЗД е мотивиран, каквито са били указанията по адм. дело № 5362/2018 г. на ВАС, тъй като за всеки отделен партиден номер на недвижимите имоти на задълженото дружество е посочена данъчната оценка и декларираната с декларацията по чл. 14 ЗМДТ отчетна стойност. Обосновано съдът се е позовал на назначената и изслушана по приложеното адм. дело № 771/2020 г. на АССО съдебно – икономическа експертиза, която е извършила изчисление съобразно изискванията на Приложение № 2 от ЗМДТ и на декларираните от дружеството с декларацията по чл. 14 ЗМДТ отчетни стойности на отделните имоти – производствени сгради и земя. Съдът правилно се е позовал и на чл. 21 ЗМДТ, според която разпоредба данъкът върху недвижимите имоти се определя върху по – високата между отчетната им стойност и данъчната оценка. В случая изрично в оспорения индивидуален административен акт е посочена декларираната от „Даесеф“ АД отчетна стойност и по отношение на нея е налице съобразяване от административния орган и от съда. Относно данъчната оценка в процесния акт е отразено, че тя е съобразена с Приложение № 2 от ЗМДТ. В експертизата вещото лице е потвърдило изчислението на данъчната оценка от административния орган, с изключение за недвижим имот, партиден № 7317F512 – сграда (столова и кухня), за който данъчната оценка съгласно АУЗД е 59 326,20 лв., а според вещото лице – 55 478,25 лв. Предвид правилото по чл. 21 ЗМДТ в случая данъчната оценка за посочения имот се явява по – високата от декларираната от дружеството отчетна стойност. Поради изложеното първостепенният съд е приел, че изчислението на експертизата е правилно и е обосновано с коефициентите, посочени в Приложение № 2, като е изменил (отменил частично) акта в тази му част, а в другата част е отхвърлил жалбата за ДНИ за 2016 г. За останалите недвижими имоти вещото лице е възприело посочените стойности в административния акт за данъчната оценка и декларираните от дружеството отчетни стойности. В този смисъл неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението в частта за ДНИ е неправилно и в административния акт отново не били изложени мотиви как е определена данъчната основа, върху която се определя размера на ДНИ за 2016 г. Налице са всички реквизити на административния акт съгласно чл. 59, ал. 2 ДОПК, както и са налице и фактическите и правни основания за издаването му, противно на твърденията на касатора. По отношение на съдебно – икономическата експертиза, която е определила по - малък размер на ДНИ за 2016 г. поради различното изчисление на данъчната оценка по приложение № 2 от вещото лице (данъчна оценка според експертизата - 55 478,25 лв. и 59 326,20 лв. според АУЗД) при приемането й от съда по адм. дело № 771/2020 г. задълженото дружество чрез процесуалния си представител не я е оспорил в тази й част, нито са задавани въпроси на експерта в частта за ДНИ, а само по отношение на ТБО.

Предвид изложеното в тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд е правилно и не са налице отменителните основания, сочени в касационната жалба, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

За ТБО за 2016 г.

Както вече се посочи за ТБО съдът е отхвърлил жалбата, позовавайки се на разпоредбите на чл. 62 и чл. 66, ал.1 ЗМДТ и на решения № 338/19.12.2014 г. и № 42/21.12.2015 г. на Общински съвет – Правец, както и на предходно решение № 6/2009 г. ТБО за 2016 г.

е определена съгласно Приложение № 2 на ЗМДТ, както и е налице заповед на кмета на посочената община за границите на районите и видът на предлаганите услуги. Въз основа на тях съдът правилно е приел, че услугите за 2016 г. са извършвани от общината и правилно е определена таксата за част от имотите съобразно с подадените от дружеството декларации според количеството.

Правилно първоинстанционният съд е установил, че разпоредбата на чл. 66, ал.1 ЗМДТ определя таксата в годишен размер за всяко населено място, за което се взима решение от съответния общински съвет. В процесния случай такова решение е налице № 338/19.12.2014 г., както и решение № 42/21.12.2015 г. на Общински съвет Правец, определящи таксата измежду по – високата между отчетната стойност и данъчната оценка за нежилищни имоти на предприятие в регулационните граници на населените места. Установено е правилно от съда, че населените места в О. П. за които се събира ТБО се намират в границите, където се организира и извършва сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депо за битови отпадъци. Налична е по делото и заповед на кмета на О. П. № З – 748/30.10.2015 г. Затова и изводите на съда, че безспорно е установено фактическото предоставяне на посочените услуги, вкл. и за поддържане чистотата на обществените територии за 2016, за която е определена процесната ТБО, са законосъобразни. Достатъчно доказателства се съдържат по делото и относно сключените договори между общината и „СКДУ“ ЕООД, както и констативни протоколи за съответните месеци, актове за установяване и подлежащи на изплащане видове работи, месечни графици за сметоизвозването – зимен и летен сезон, пътни листове, фактури и протоколи за установяване на извършените и подлежащи на заплащане работи. Налице е предоставяне и на услугата по депониране и обезвреждане на неопасни отпадъци, за което също са налице съответните справки по месеци.

За определянето на ТБО, съдът правилно е преценил доказателствата по делото, вкл. и са взети предвид от административния орган подадените от дружеството – жалбоподател декларации по чл. 71, т.1 ЗМДТ, както и на такива за отделни имоти по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Такива декларации не са представени за всички имоти, поради което правилно административният орган е определил размера на таксата съобразно тези декларации за част от имотите. Наистина в общинската Наредба липсва разпоредба за определяне на ТБО според количеството отпадъци. Липсва по делото и план – сметка, в която такава да е определена, но въпреки това административният орган е изчислил таксата, като е съобразил подадените декларации за част от недвижимите имоти, посочени в декларацията на дружеството по чл. 67 ЗМДТ според количество (определена цена за ползван контейнер, тип "Бобър") и съгласно решение на Общинския съвет № 6/2009 г. Неправилно се възразява от касационния жалбоподател, че решение № 6/2009 г. е загубило своето действие. В случая касаторът няма интерес от тези възражения, след като по подадените от него декларации по чл. 67 ЗМДТ административният орган е определил ТБО съобразно количеството отпадъци и определената такса за контейнер, тип „Бобър“, тъй като в противен случай би трябвало таксата да се определи съобразно по – високата от отчетната стойност и данъчната оценка, което не е в интерес на касатора.

За част от имотите е установено по делото, че дружеството е подало декларации по чл. 71, т.1 ЗМДТ за освобождаване от заплащане на такса сметосъбиране и сметоизвозване и административният орган за тези имоти не е установил за дължимост на таксата относно компонентата сметосъбиране и сметоизвозване.

От съдебно – икономическата експертиза се установява, че ТБО за 2016 г. е в размер на 138,70 лв., а не 148,32 лв., както е в АУЗД за имот, партиден номер № 7317F512. Тази разлика се отразява и на сумата, която административният орган е приел, като надвнесена вместо 692.85 лв. - 702,46 лв. лв. Получената от вещото лице по съдебно - икономическата експертиза разлика е вследствие погрешното изчисление в акта на данъчната оценка съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ относно коефициентът за сграда (заводоуправление) за посочения имот, който е с площ от 1075 кв. м. Макар в частта за ДНИ съдът да е съобразил тази разлика, установена от съдебно – икономическата експертиза и е отменил частично АУЗД, не е съобразил същата разлика за ТБО за 2016 г., респ. сумата, която се явява като надвнесена от жалбоподателя.

При така установеното размерът на ТБО за 2016 г. следва да бъде в размер на 7 962,10 лв. вместо установения с АУЗД 7 971,71 лв., при което надвнесената сума от „Даесеф“ АД, респ. сумата за възстановяване следва да бъде 702,46 лв., вместо установената с АУЗД – 692,85 лв.

При така установеното първоинстанционното решение се явява неправилно в частта за ТБО за 2016 г., като следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Даесеф“ АД срещу посочения по – горе АУЗД за размера на надвнесената сума, като се измени същия акт, като вместо определената като надвнесена сума 692,85 лв., да се определи като надвнесена сумата от 702,46 лв.

Решението следва да се отмени и в частта за разноските за сумата над 1 545,31 лв. за разликата до пълния размер от 1 547,87 лв.

По исканията на страните за присъждане на разноски: На О. П. следва да се присъдят разноски в размер на 1 177 лв. за предходната първа съдебна инстанция (по адм. дело № 771/2020 г. на АССО) съгласно представения списък за разноски, а на „Даесеф“ АД сумата от 1,51 лв. направените по делото разноски за предходната първа инстанция съгласно представения списък по посоченото дело, както изрично това е заявено от страните. В настоящето касационно производство няма доказателства страните да са направили разноски, а и ответника по касация изрично е заявил, че не претендира такива за настоящата касационна инстанция.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

.ОТМЕНЯ решение №1081/31.10.2022 г., постановено по адм. дело № 686/2022 г., по описа на Административен съд, София – област в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Даесеф“ АД –гр. София против АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 258 – 2/ 30.03.2020 г., издаден от органи по приходите в "Данъчни приходи" при О. П. Софийска област, потвърден с решение № 3/17.06.2020 г. на началник отдел „Местни приходи“ при същата община за установени задължения за ТБО за 2016 г. – надвнесена сума 692,85лв., като

ИЗМЕНЯ АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 258 – 2/ 30.03.2020 г., издаден от органи по приходите в "Данъчни приходи" при О. П. Софийска област, потвърден с решение № 3/17.06.2020 г. на началник отдел „Местни приходи“ при същата община в частта за ТБО за 2016 г., като надвнесената сума от „Даесеф“ АД – гр. София за тази такса вместо определената с акта 692,85 лв., се определя на 702,46 лв.

ОТМЕНЯ решението и в частта за разноските за разликата над 1 545,31 лв. до пълния размер от 1 547,87 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА О. П. Софийска област да заплати на „Даесеф“ АД – гр. София разноски в размер в 1,51 лв.

ОСЪЖДА "Даесеф" АД - гр. София да заплати на О. П. Софийска област разноски в размер на 1 177 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА