Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 922 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на Националната агенция за приходите срещу решение № 2359/09.12.2022 г., постановено по адм. д. № 1375/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-87-0114738/14.04.2022 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в дирекция „Оперативни дейности“ в ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на „Профипет“ ЕООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – склад и офис, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 49, стопанисван от „Профипет“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – Профипет ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-87-0114738/14.04.2022 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в дирекция „Оперативни дейности“ в ЦУ на Националната агенция за приходите, на „Профипет“ ЕООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – склад и офис, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 49, стопанисван от „Профипет“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Съобразно фактическите обстоятелства, изложени в заповедта на 27.03.2022 г. е била извършена контролна покупка на 10 броя пастет за котки с вкус на пиле Gourmet Gold, от електронен магазин, находящ се на интернет страницата www.petmagazin.bg, като поръчката е на стойност 18, 49 лв., от които 13, 50 лв. е цената на пакетите и 4, 99 лв. цена на доставката чрез куриер „Еконт“, до заявен адрес за доставка – офис на „Еконт“ в гр. Пловдив, ул. „Калиакра“ № 7а. На 31 март 2022 г. в 09.00 ч., пратката е била получена от органите по приходите и отворена в присъствието на управителя на офис на Еконт, при което е установено, че в пратката няма фискален бон, а само стокова разписка № 0000007577/29.03.2022 г. От товарителницата е установено, че пратката е предадена от „Профипет“ ЕООД, чрез А. Г., на разносвача в офис на Еконт на 29.03.2022 г., като при предаването не е издаден фискален бон, не е бил издаден фискален бон от фискалното устройство в обекта, или друг документ, отговарящ на изискванията на наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. За резултатите от проверката на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК е бил съставен протокол за извършена проверка. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото посочените мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка са бланкетни. Решението е правилно.

При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи.

По делото липсва спор относно извършеното нарушение. Установено е, че 27.03.2022 г. е била извършена контролна покупка на 10 броя пастет за котки с вкус на пиле Gourmet Gold, от електронен магазин, находящ се на интернет страницата www.petmagazin.bg, като поръчката е на стойност 18, 49 лв., от които 13, 50 лв. е цената на пакетите и 4, 99 лв. цена на доставката чрез куриер „Еконт“, до заявен адрес за доставка – офис на „Еконт“ в гр. Пловдив, ул. „Калиакра“ № 7а. На 31 март 2022 г. в 09.00 ч., пратката е била получена от органите по приходите и отворена в присъствието на управителя на офис на Еконт, при което е установено, че в пратката няма фискален бон, а само стокова разписка № 0000007577/29.03.2022 г. От товарителницата е установено, че пратката е предадена от „Профипет“ ЕООД, чрез А. Г., на разносвача в офис на Еконт на 29.03.2022 г., като при предаването не е издаден фискален бон, не е бил издаден фискален бон от фискалното устройство в обекта, или друг документ, отговарящ на изискванията на наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. При тези данни и при отсъствие на ангажирани доказателства в обратната насока, правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. При така установените обстоятелства несъмнено се установява изпълнението на предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, като съобразно посочения текст принудителната административна мяка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ. От събраните по делото доказателства се установява неспазването на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съобразно нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС налагането на принудителната административна мярка е независимо от предвидената глоба или имуществена санкция. На административния орган не е предоставена възможността да преценява определени обстоятелства, при които да наложи мярката или пък други обстоятелства, при наличието на които да не я наложи. Като условие за прилагането на мярката не е поставено и това за влизането в сила на наказателното постановление, с което би била наложена имуществената санкция. Единствената преценка, която притежава административният орган е тази по отношение на срока на принудителната административна мярка, която преценка не е била направена правилно от този орган с оглед на вида на извършеното нарушение. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че липсват мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка. Изложените мотиви са свързани с необходимостта от налагане на мярката, но не и с нейния срок. Продължителният период на извършване на търговска дейност не може да обоснове налагането на принудителна административна мярка с посочения срок от 14 дни. Продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка също така не може да се обоснове с обстоятелството, че търговецът е запознат с изискванията за осъществяване на дейността. От изложеното следва, че за да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на принудителната административна мярка следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение, както правилно е приел административният съд. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта фискално устройство. Затова и от целите на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. По този начин запечатването на обекта за срок от 14 дни не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване а административни нарушения и последиците от тях. Съгласно посочения текст за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните поледици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки. Тази съдебна инстанция съобразява също така обстоятелството, че що се отнася до характера на обществените отношения, които са засегнати, изглежда легитимно, от една страна да се следи за възпирането на всяко едно нарушение, което се постига чрез налагането на имуществени санкции, а от друга страна да се репресират сериозни нарушения, които са особено тежки и които обосновават и налагането на принудителните административни мерки по чл. 186 от ЗДДС, а именно запечатване на търговския обект за срок до 30 дни. При съобразяване на обстоятелствата, изложени по-горе в мотивите на това съдебно решение следва извода за нарушение на принципа на пропорционалност/съразмерност, установен в чл. 6 от АПК при налагане на принудителната административна мярка. Този принцип на пропорционалност изисква, налагането на съответната санкция да не превишава границите на това, което е уместно е необходимо за постигане на легитимните цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. В тази връзка и съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а съгласно ал. 3, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Следва да се съобрази и принципа за пропорционалност, съдържащ се в Европейския кодекс за добри практики на администрацията, съгласно чл. 6 от който административният орган, когато взема решения, съобразява преди всичко това, че предприетите мерки са съизмерими с търсената цел, и по-специално избягва ограничаване на правата на гражданите или налагане на задължения, когато тези ограничения или задължения не са в разумна връзка с целта на осъществяваното действие, както и обстоятелството, че дори неподходящият характер на една административна мярка може да засегне нейната законосъобразност. В процесния случай с оглед на установените обстоятелства, на липсата на изложени от административния орган обстоятелства за извършени други нарушения от търговското дружество, следва извода, че наложената принудителна административна мярка е непропорционална на извършеното нарушение. Макар да е вярно, че по принцип подобна принудителна административна мярка да е подходяща и ефективна за постигането на посочените в закона цели, то запечатването на търговския обект за срок от 14 дни, надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски, като с оглед на изхода на спора следва да му се присъдят разноски в размер на 1200 лв., представляваше възнаграждение за адвокат.

Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2359/09.12.2022 г., постановено по адм. д. № 1375/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати в полза на „Профипет“ ЕООД разноските по делото в размер на 1200 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА