Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

София, 25.03.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г. д. № 4170 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.295 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Е.– П.П.“ АД, населено място, чрез адвокат Банков, срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд №1215/12.07.2021г. по в. г.д.№507/2021г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №60854/23.12.2021г. по следния въпрос, уточнен от настоящата касационна инстанция (т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: какви са задълженията на въззивния съд в производството по чл. 294 ГПК, при връщане на делото за ново разглеждане от ВКС с указания да се произнесе по иск с различна правна квалификация.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

Съгласно разясненията дадени в т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора. Въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, а дължи даване на указания на страните относно релевантните факти, разпределението на доказателствената тежест и за необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/.

Тези...