4№ 117

гр. София, 20.04.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

Като изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 2366 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248, ал.2 и чл.251 ГПК.

Образувано е по молба на А. Я. Я., Б. Я. Я. и К. Я. Я., представлявани от адв. А. И., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 57 от 25.05.2021г. в частта за разноските, евентуално за неговото тълкуване.

Молителите твърдят, че както е написано, решението може да се тълкува в смисъл, че е осъден да заплати разноски на насрещната страна процесуалният им представител адв. И., за което не е предвидена процесуална възможност. Молят да бъде изменено решението в частта за разноските, присъдени на ответника, в размер на 10 512 лева, които са непосилни за тях, като същите бъдат намалени до размер на юрисконсултското възнаграждение. Молят да бъде взето предвид произнасянето по дела С – 427/2016 и С – 428/2016 на Съда на ЕС, според което чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, параграф 1 ДФЕС, и запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимните цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.

Ответникът по молбата Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” АД оспорва направеното искане. Поддържа, че размерът на сторените от него разноски е под минималния, предвиден в НМРАВ, като сумата от 10 512 лева с ДДС е изчислена само за изготвяне на отговор на молбата за отмяна, съобразно чл.9, ал.3 от Наредбата, въпреки че по делото е проведено открито съдебно заседание с участие на адвокати са изготвени подробни писмени бележки. Намира за неоснователно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като в производството е представляван от адвокат, а не от юрисконсулт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, като обсъди доводите на страните, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима.

С постановеното по делото решение № 57 от 25.05.2021г. е отхвърлена подадената от А. Я. Я., Б. Я. Я. и К. Я. Я. молба за отмяна на решение № 1273 от 22.05.2018г. по гр. д. № 3434/2017г. на САС, ГО, 12 състав на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК и молителите А. Я. Я., Б. Я. Я. и К. Я. Я. са осъдени да заплатят на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” АД сумата 10 512 лева – разноски за настоящото производство. В мотивите на решението си съдът е намерил за неоснователно направеното от молителите възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, като е посочил, че минималният размер на същото, определен съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, възлиза на 11 685 лева с оглед обжалваемия интерес пред въззивната инстанция, постановила решението, чиято отмяна се иска.

Настоящият състав намира, че искането за тълкуване на решението в частта за разноските е неоснователно. В диспозитива на решението ясно е изразена волята на съда, като молителите А. Я. Я., Б. Я. Я. и К. Я. Я. са осъдени да заплатят на ответника направените в производството разноски, а пълномощникът им адв. А. И. е посочен единствено като техен съдебен адрес, а не като задължено за разноски лице.

Искането за изменение на решението в частта за разноските е частично основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита срещу подадената молба за отмяна, определен съгласно чл. 9, ал.4 вр. чл.7 от Наредба № 1 от 2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при съобразяване на обжалваемия интерес /354 795,06 лева/ във въззивното производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, възлиза на 10 351 лева с ДДС. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 10 512 лева го надвишава, поради което следва да бъде намалено до посочения размер с оглед ниската фактическа и правна сложност на настоящото дело. Молбата за отмяна на основание чл.303, т.1 и т.4 ГПК е отхвърлена, тъй като твърдяното обстоятелство не е ново – било е установено с представени доказателства в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, и тъй като отсъства идентитет по отношение на страните и предмета на делата, на които се основава молбата за отмяна, в който смисъл са и възраженията, направени в отговора на ответника по молбата за отмяна. Следователно в настоящото производство не е извършвана преценка за значимост на твърдяното „ново обстоятелство” за изхода на делото, нито преценка по чл.307, ал.4 ГПК относно правилността на решенията, постановени по посочените в молбата за отмяна дела.

Неоснователно е искането за намаляване на размера на заплатеното от ответника адвокатското възнаграждение под определения в Наредба № 1/2004г. минимум. Във връзка с възможността за присъждане на адвокатско възнаграждение под определения в посочената наредба минимум с оглед решение от 23.11.2017г. по съединени дела С – 427/2016 и С – 428/2016 на Съда на ЕС е формирана практика, обективирана в определение № 28 от 21.01.2022г. по ч. т.д. № 2347/2021г. на ВКС, ТК, II т. о., която настоящият състав споделя. Съгласно тази практика, не може да се приеме, че решението на СЕС позволява неприлагане на Наредбата само поради посочената в него евентуална възможност за противоречие между чл.101, § 1 ДФЕС и предвидените в националното законодателство, с оглед механизма на определянето, им минимални размери на адвокатското възнаграждение. Съобразено е, че решението на СЕС възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл.36, ал.2 от ЗЗД и чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.1 от Наредба № 1/2004г. са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на тази цел. Изложени са съображения относно легитимната цел на посочените разпоредби и е прието, че предвид връзката между предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения и качеството на услугите, предоставяни от адвокатите, ограниченията, въведени от законодателя, въпреки присъщите им ограничаващи конкуренцията ефекти, се свеждат до това, което е необходимо за осигуряване изпълнението на визираната легитимна цел.

Неоснователно е и искането на молителите за присъждане на ответника на юрисконсултско възнаграждение, тъй като в настоящото производство тази страна е представлявана от адвокат, а не от юрисконсулт.

Поради това и при съобразяване на предмета на настоящото производство, на наведените в отговора на ответника възражения и на обхвата на преценката, обективирана в мотивите на постановеното по делото решение № 57 от 25.05.2021г., присъденото на ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до 10 351 лева.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. Я. Я., Б. Я. Я. и К. Я. Я., представлявани от адв. А. И., молба с правно основание чл.251 ГПК за изменение на решение № 57 от 25.05.2021г. по т. д. № 2366/2020г. в частта за разноските.

ИЗМЕНЯ решение № 57 от 25.05.2021г. по т. д. № 2366/2020г. на ВКС, ТК, II т. о. в частта за разноските, като го ОТМЕНЯ в частта, в която А. Я. Я., Б. Я. Я. и К. Я. Я. са осъдени да заплатят на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” АД разноски за настоящото производство над 10 351 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: