6

№ 58

гр.София,

23.03.2022 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

Г. М.

при секретаря К.ПЪРВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 4715 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по молба за отмяна от 24.09.2021г. на Х. А. Б. Г.- Д. на влязлото в сила решение от 31.10.2017г. по гр. д.№ 2703/2016г. на ГС София, потвърдено с решение от 06.12.2018г. по гр. д.№1697/2018г. Софийски апелативен съд, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът - Р. У. М. поддържа, че молбата за отмяна е недопустима, но ако бъде разгледана по същество е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за устанвено следното:

С решение от 06.12.2018г. по гр. д.№1697/2018г. Софийски апелативен съд е потвърдил решението на СГС от 31.10.2017г. по гр. д. № 2703/2016г., с което Х. А. Б. е осъден да заплати на Р. М. 122000 евро и 303926 евро на основание чл.79, ал.1 , във вр. с чл.240 ЗЗД, законната лихва върху сумите, считано от 02.03.2016г. до окончателното им изплащане, и 33 322лв. разноски.

Въззивният съд е приел за установено, че по сключени между страните договори от 28.03.2011г. и от 26.04.2011г. Р. М. е предоставил чрез банкови преводи в заем на Х.Г.-Д. съответно 122000 евро и 303926 евро, които заемателят се е задължил да върне в срок до 31.12.2011г. Прието е, че не са представени доказателства ответникът да е върнал сумите. Не е уважено възражението на ответника за погасяване на задълженията му чрез даване вместо плащане. Посочено е, че даването вместо изпълнение е ново съглашение /договор/, постигнато в хода на изпълнението, по силата на което кредиторът се съгласява да получи нещо друго вместо дължимото. Ответникът е представил в тази връзка единствено договор за наем от 19.12.2013г., сключен между трети за спора лица – две търговски дружества /”Адвъртайзинг БГ” ЕООД с изпълнителни директори Р. М. и М. К. – наемател и „Б. П. АД с управител Р. М. – наемодател/, представлявани от ищеца, прекратен от 01.07.2016г. по споразумение от 16.06.2016г. , като в същият не се съдържа твърдяната от ответника уговорка между страните, нито препращане към правоотношенията по заемните договори. Прието е, че не са представени никакви доказателства за съгласие на ищеца за приспадане на дължимите от ответника суми по заемите или съгласие, че вместо сумите ще получи нещо друго, а именно че ищецът одобрявайки сключването на наемния договор, е приел, че по този начин се освобождава от задължението ответника да върне заетите от ищеца суми. Освен това, договорът за наем касае правоотношения между трети лица – търговски дружества, а не такива между страните по делото – физически лица. Като неоснователно е оценено и възражението на ответника за прихващане на задълженията по заемните договори с дължими суми за подоходна наемна цена по договора за наем от 19.12.2013г., тъй като и то е направено за прихващане с вземания на трети лица.

С определение от 10.10.2019г. по гр. д.№1781/2019г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в сила.

В молбата за отмяна молителят, чрез процесуалния си представител поддържа, че е налице нововъзникнало писмено доказателство от съществено значение за спора, а именно арбитражно решение при постигната спогодба в съответствие с чл.32 от Правилника за арбитража на международната търговска камара, постановено от арбитър Сър Б. И. на 28.06.2021г. по арбитражно дело №20711/TO/AZR/SPN. Излагат се и оплаквания по относими към преценката за правилността на атакуваното решение при разрешаването на спора по същество.

Настоящият състав констатира следното:

От арбитражното решение от 28.06.2021г. по арбитражно дело №20711/TO/AZR/SPN се установява, че е постигнато споразумение между „Горд/холдингс/Лимитед“ , „ЕмАРПи Б. Л. /предходно „Болкан холзингс лимитид/ и „Бургас холдингс лимитид“ и според същото „Горд /холдингс/ Лимитед“ има право да получи солидарно от „ЕмАРПи Б. Л. /предходно „Болкан холдингс лимитид/ и „Бургас холдингс лимитид“ плащане на стойност 18 770 359,70 британски лири - главница 15 023 202,50 британски лири и лихва - 3 747 157,20 британски лири до датата на арбитражното споразумение. В мотивите на решението е отбелязано, че с него се одобрява постигната от страните спогодба със съдържанието, което самите те са изготвили. От споразумението се установява, че страните уреждат спор във връзка с направени инвестиции от ищеца в търговско дружество в търговски център в [населено място]- проект „Бургас плаза“. В точка 3.6-H е записано, че се уреждат и взаимоотношенията по повод лични заеми между Х. Д. и Р. М., свързани с рекламни договори на „Бургас плаза“ АД и точка 3.6-І, в която е записано и различни други договори за заем сключени между 2009 и 2010г., включващи страни, представлявани от г-н М. , както и точка 3.6-G посочваща и различни други договорености за заем и търговски договорености, свързани с дейността на проект „Бургас плаза“

Пред настоящата инстанция е представен заверено копие от иск с дата 28.01.2020г. за арбитраж предявен от Х. А. Б. Г.- Д. и „Голд /Холдингс/ лимитед” срещу Р. М. и „Бриджкорп“ АД с твърдения за щети, причинени на ищците от ответниците в резултат на измамно поведение във връзка с проект „Бургас плаза“. Поддържана е и тезата, че арбитражното решение, с която е одобрена споразумението, цитирано по горе следва да бъде пренебрегнато, тъй като е резултат на „фалшификат“. От представените доказателства се установява, че ищците са поискали арбитража да спре изпълнението на решенията на българските съдилища, тъй като ще им бъде нанесена „непоправима вреда“ ако бъдат изпълнени, но с процедурно определение №3 от 26.10.2021г. на г-н С. Я., г-Д. Б. и г-н Д. Б. арб. д. №25093/ТО/AZR/SPN арбитражът е отхвърлил искането на ищците и ответниците за допускане обезпечение на разноските, както и молбата за отделяне на ответниците, независимо че физическото лице не е страна по арбитражното споразумение.

При така установените факти по делото настоящата инстанция намира, че молбата за отмяна е неоснователна.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. Под нови обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение. Фактите трябва да са нови – т. е. да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато е било висящо. Те трябва да са новооткрити /а не нововъзникнали/ - т. е. такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня на приключване на тези устни състезания, след които решението е влязло в сила; именно понеже не са били взети предвид, решението на съда е обективно неправилно.

При така очертаните характеристики на новите факти и обстоятелства, визирани в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК арбитражното решение от 28.06.2021г. по арбитражно дело №20711/TO/AZR/SPN , от което се установява, че е постигнато споразумение между „Горд /холдингс/ Лимитед“, „ЕмАРПи Б. Л. /предходно „Болкан холдингс лимитид/ и „Бургас холдингс лимитид“, не съставлява такъв „нов” факт, който да е съществувал към деня на приключване на устните състезания, след които решението по чл. 240 ЗЗД е влязло в сила /меродавният момент, към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или не съществува, е денят, когато е приключило съдебното дирене - арг. от чл.235 ал.3 ГПК и чл.439 ал.2 ГПК/. При това арбитражното решение е постановено не по отношение възникналите заемни правоотношения между физическите лица- страните по делото, а по отношение взаимоотношенията между трети, неучаствуващи в делото три юридически лица, поради което установеното с него не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за спора по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения . Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване, като законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането, а такива в конкретния случай не са налице по отношение на представеното арбитражно решение, с което е одобрена спогодба, сключена между юридически лица, които не са страни по спора с правно основание чл.240 ЗЗД, по който е постановено атакуваното решение.

Що се касае до представеното пред настоящата инстанция заверено копие от иск от 28.01.2020г. за арбитраж предявен от Х. А. Б. Г. - Д. и „Голд /Холдингс/ лимитед” срещу Р. М. и „Бриджкорп“ АД с твърдения за щети, причинени на ищците от ответниците в резултат на измамно поведение във връзка с проект „Бургас плаза“ и процедурно определение №3/26.10.2021г. на г-н С. Я., г-н Д. Б. и г-н Д. Б. по арб. д. №25093/ТО/AZR/SPN, то същите не представляват писмен документ по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, който да да удостоверява факти, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на решението предмет на отмяната. Основание за отмяна на влязло в сила решение по този ред са само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, но не и новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства, като новият писмен документ трябва сам по себе си да е доказателство, а не да създава вероятност за установяване на спорно обстоятелство, какъвто характер имат цитираните писмени доказателства.

На основание чл. 78, ал.5 ГПК молителят е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответника . Същото е в размер та 14250 евро или 28 485,75 лева. Настоящият състав намира направеното възражение за основателно и с оглед разпоредбата на чл.9, ал.4, вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения намира, че съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да се присъди възнаграждение в размер на 18 478,56лева.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна от 24.09.2021г. на Х. А. Б. Г.- Д. на влязлото в сила решение от 31.10.2017г. по гр. д.№ 2703/2016г. на ГС София, потвърдено с решение от 06.12.2018г. по гр. д.№1697/2018г. Софийски апелативен съд, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

ОСЪЖДА Х. А. Б. Г. - Д. да заплати на Р. У. М. сумата 18478, 56 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: