О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 199

гр. София, 23.03. 2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 3314 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Сдружение „Ловно-рибарско дружество М.-Р.“ срещу решение № 9/04.06.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 217/2021 г. на Врачанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 2/08.03.2021 г. по гр. дело № 919/2020 г. на Мездренския районен съд, са уважени, предявените от Д. Н. Г. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, а именно: признато е за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № 1-54-2020/17.07.2020 г. на председателя на сдружението-касатор; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „технически изпълнител/офис“ при ответното сдружение; последното е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа в размер 3 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 09.09.2020 г. до окончателното изплащане; в тежест на касатора са възложени и разноски и държавна такса по делото.

Касационната жалба на сдружението-работодател е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението на сдружението-касатор по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) при противоречие на устава на сдружение с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ с КТ, следва ли да се прилагат разпоредбите на КТ относно неограничаване на работодателската власт при налагане на дисциплинарни наказания, включително и при уволнение; и 2) как следва да действа законният представител на работодателя при липса на решение на управителния съвет (УС) относно уволнението на един работник, при наличие на извършени от него нарушения на трудовата дисциплина, ако УС не желае да разгледа този въпрос или има отрицателно решение. Жалбоподателят сочи допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага становище, тези материалноправни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; в тази насока сочи, че по тях няма съдебна практика, като счита, че е необходимо такава да бъде създадена.

Ответницата по касационната жалба – ищцата Д. Г. в отговора на жалбата излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че няма основания за допускане на касационното обжалване.

За да уважи предявените по делото искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че вписаният в търговския регистър председател на ответното сдружение-касатор – Г. Т. е имал представителна власт и компетентност да издаде процесната заповед, с която на ищцата е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, но е извършил прекратяването на трудовото правоотношение, без да е налице решение на УС за извършването на уволнението, съгласно приетия по делото устав на сдружението. В тази връзка окръжният съд е установил, че съгласно чл. 31, ал. 1, т. 3 от устава, председателят на сдружението има право да назначава, освобождава от длъжност и налага дисциплинарни наказания на щатни служители, след решение на УС на сдружението. Установил е също, че ищцата е била щатен служител на ответното сдружение, като е заемала процесната длъжност „технически изпълнител/офис“. С оглед на това въззивният съд е приел, че след като за дисциплинарното наказание на ищцата липсва решение на УС, то не е спазена процедурата по налагане на това наказание, поради което спорът не следва да се разглежда по същество, като предвид съвпадането на крайните му изводи с тези на първоинстанционния съд, е потвърдил решението на последния.

Видно от така изложените решаващи мотиви към обжалваното въззивно решение, окръжният съд по никакъв начин не е обсъждал и не е давал разрешение (отговор) на никой от двата материалноправни въпроса, формулирани в изложението на касатора. Правен довод за наличие на противоречие между устава на ответното сдружение и КТ не е бил релевиран пред инстанциите по същество, поради което и въззивният съд не е давал разрешение на първия въпрос. За първи път едва в касационната жалба е изложено становище на жалбоподателя, че чл. 31, ал. 1, т. 3 от устава противоречал на чл. 192 от КТ, т. е. постановката на първия въпрос изхожда изцяло от тезата на касатора, поддържана едва пред настоящата инстанция, без въззивният съд да е обсъждал и да е давал отговор на този материалноправен въпрос. Същият не е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като няма никаква законоустановена пречка (такава не произтича и от разпоредбите на чл. 192 от КТ), в съответния устройствен акт на юридическото лице – работодател да е предвидено, че при всяко сключване и прекратяване на трудов договор (включително и при дисциплинарно уволнение) съответното волеизявление на едноличния представителен орган на управление, задължително да се предхожда от решение (санкция) на колективен орган на управление (управителен съвет, общо събрание) на юридическото лице. Още по-малко въззивният съд е обсъждал хипотези, каквито са визирани във формулировката на втория въпрос – как следва да действа законният представител на работодателя при липса на решение на УС относно дисциплинарното уволнение на даден работник/служител, ако УС не желае да разгледа този въпрос или по него има отрицателно решение на УС – такива обстоятелства не са установени по делото и не са обсъждани в мотивите към обжалваното решение; като окръжният съд и изрично е посочил, че не разглежда по същество спора, дали ищцата е извършила процесните нарушения на трудовата дисциплина, докато постановката на въпроса изхожда от това те да са установени по делото. При това положение, и двата материалноправни въпроса, формулирани в изложението на жалбоподателя, не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, респ. – не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касатора основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК; не са налице и основания по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване.

Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата в касационното производство, а именно – сумата 500 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 9/04.06.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 217/2021 г. на В. окръжен съд.

ОСЪЖДА Сдружение „Ловно-рибарско дружество М.-Р.“ с ЕИК да заплати на Д. Н. Г. с ЕГН сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски за касационното производство по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: